"Но да оставим сложните казуси, а да се фокусираме върху елементарни сметки, реални наблюдения - имащи силата на експерименти, за изискваното на количество на самите ЧД.

Съгласно представители, гравитиращи (а вероятно участващи в целия цирк) на уловени ГВ (Справка; стария определяща броя ЧД в нашата галактика, за да има вероятен сблъсък на ЧД със съответното „улавяне“ за която съм писал и по рано тука). За да има вероятност сблъсък на черни дупки със съответното улавяне-детектиране, то броя на ЧД в нашата галактика трябва да е поне 10 000 000 броя. И то самите ЧД трябва да „шават“ в галактиката, за да се постигне съответния сблъсък помежду им, а не да са статични.

През последните години съществува програма за детектиране на планети в околностите на Земята. Тя използва техники с които ще забележи и всяка ЧД която се намира на разстояние 5 000 светлини години (наблюдавани са планети на такова разстояние), тъй като методите са идеални за наблюдаване и на ефекти от присъствие и на ЧД. За съжаление, наблюдавани ЧД (ефекти от тяхното присъствие) няма и за лек.

Та сметките:
Нашата галактика е дълга около 60 000 светлини години (СГ), толкова е и широка, и има формата на диск с размер около 30 000 СГ. Като обема на галактика в СГ е 60 000. 60 000 . 30 000 или по-малко от 10^14 кубични СГ. Възможностите за откриване на планети, съответно на ЧД, е на разстояние 5 000 СГ. Т.е. имаме куб 10 000. 10 000. 10 000 СГ= 10^12 СГ.

Така, че отношение на обема на цялата галактика= 10^14/10^14 СГ, към обема за възможността за отриване на ЧД (търсените планети) = 10^12 СГ) е около (с приближение) 100 000 ЧД за наблюдаваното разстояние от 5 000 СГ, т.е. за такива наблюдения трябваше да има наблюдавани ефекти от 100 000 ЧД. Но такова наблюдение (ефекти на детектирани ЧД) няма и за лек.
Така, че всеки може да се направи изводите доколко е окепазен експеримента по детектиране на ГВ. "

И преди съм коментирал, сметките ти са без кръчмар.
Хайде първо да се ограмотиш и тогава да обвиняваш другите.

Имаш 10 000 000 ЧД, на около 150 000 000 000 звезди общо. Пада се една ЧД на средно 15 000 звезди. Забележи, с просто око се виждат от 3000 до 6000 звезди на небето, и то преди индустриалната революция.

Близката околност от 5000 св. г. има обем от 25.10^6 куб.св.год. (ксг)
ГЕРИ, ГЕРИ, ГЕРИ, защо се резилиш? Не можеш ли поне нулите да преброиш, по горе съм ги почернил но за да ти стане още по черно да ги копирам:
„Т.е. имаме куб 10 000. 10 000. 10 000 СГ= 10^12 СГ.“
Когато наблюдаваме до 5000 светлини години, наблюдаване и наляво и надясно затова и става 10 000 светлини години единия ръб на куба. Остава да научиш как се смята обем на куб, като преброиш нулите или ако не можеш да помолиш някой, толкова последователи имаш тука, че все някой ще се навие. Надявам се да ти стане ясно, че твоите сметки по надолу и за кръчма не стават.


Цялата галактика както си сметнал има обем 10^14 ксг. Тоест близката околност е 25/100 000 000 част от цялата галактика, т.е. в нея ще има съответната част от черните дупки, демек само 2.5 дупки в тоя обем. От друга страна в този обем ще има към 37000 нормални звезди. Да сложим един минимум от една планета на звезда, от очакваните 37000 планети ние сме открили едва около 4000, т.е. около 10%. С такава вероятност сме способни да открием и ЧД. Тоест трябва да открием още поне 11000 екзопланети, за да очакваме че статистически е вероятно някъде между тях да срещнем и една ЧД. Какво остава за две, че и да са близо та да се сблъскват.... Така че не се кахъри, че не сме намерили още - по-рядко са, отколкото се опитваш да ги оценяваш.

Тежка черна дупка на разстояние 1000 св. години от нас започва да представлява сериозен проблем за стабилността на слънчевата система. А сблъсък на две такива, дори на разстояние 5000 св. год. ще е катастрофа, да не дава господ, дори само поради гама лъчението.
Вече почнах да се замислям, дали пък господ не те е подвел или ти върти номера при броенето на нулите. Хайде сега, можеш ли да свържеш, че на Земята има живот от близо 4 милиарда години и нито една ЧД дето да ни погуби.

Това което до сега са открили в LIGO са сблъсквания на ЧД на разстояние над милиард светлинни години от нас. Например сигналът от GW150914 е оценен на разстояние от 1.3 милиарда св. год. Демек става дума за сигнали от обем, включващ стотици хиляди галактики, В интерес на истината са милиони. Можеш ли да свържеш това твое вдъхновение, към твърдението в другата тема дето твърдиш, че:
„"П.П. Всъщност така и не намерихме еднозначен отговор в тези няколко теми за ГВ, дали са носители на енергия."
Носители са. …. И енергията им може да се преобразува в друг вид. „

Какво ще остане от енергията когато гравитационните вълни преминат през няколко галактики.




Стига с този мазохизъм бре гери, ква е тая мания да се орезилиш и да ти се набива канчето. Аз мога до ти помогна веднъж, в името на приятелството, но няма вечно да ти броя нулите, не разчитай винаги да е така, оправяй се сам, нямам време.

"ГЕРИ, ГЕРИ, ГЕРИ, защо се резилиш? Не можеш ли поне нулите да преброиш"

Браво, хвана ме, допуснал съм грешка. Само че какво променя тя?

Остава съотношението 15000 звезди на една ЧД средно. В обема който предлагаш, 10^12 кубични св. години, се намира 1/100 от всички звезди в галактиката - няъде към 1 500 000 000, милиард и половина. Оценката е, че има средно по 1.6 планет на звезда, демек някъде към 2.3 милиарда в тоя обем. Ние сме изучили някъде към 4000. Дори за четвърт статистическа ЧД не стигат, нали?

Нещо повече, ние можем да засечем само планети, минаващо в пасаж спрямо нашата линия на наблюдение. ЧД обикновено не се въртят около други звезди, щото са много по-тежки от планетите, имат друго поведение и това ги вади от нашите методи за регистрация. А самата ЧД не излъчва. Така че ето ти на куп няколко причини да не сме намерили ЧД с такива методи.

Така че това, че съм сбъркал малко нулите, с нищо не ти помага.


"Какво ще остане от енергията когато гравитационните вълни преминат през няколко галактики. "

Пространството е прекалено празно, за да стане нещо с енергията. На практика до всички галактики от наблюдаемата вселена имаме пряка видимост, засенчването е нещо изключително рядко. А и енергията не се губи, основната част се връща на вълната от разклатеното тяло, както се случва и с електромагнитните вълни.

Ние виждаме светлината от най-отдалечените галактики във всякакви диапазони (а електромагнитното поле за разлика от гравитацията може да се екранира изцяло, т.е. да му се погълне всичката енергия), та едни гравитационни вълни ли няма да видим, дето загубите им са нищожни, а и са на друг принцип?

Не се хващай с нулите, а осъзнай какво се случва.

Не си отивай кротко в тъмнината (c) Дилън Томас

"можем да засечем само планети, минаващо в пасаж спрямо нашата линия на наблюдение"

Не само. Всички неща се въртят едно спрямо друго около общ гравитационен център. И когато планета обикаля около звезда, то и звездата прави леки клатушкания, които могат да бъдат регистрирани. Като разбира се и в този случай си остава проблема с по-малките планети - тяхното влияние върху зведата е по-слабо.

Щирлиц