някой има ли готова информация, дали отражението от гранична повърхност е напълно независимо от дебелината на диелектрика? имам предвид, някак си интуитивно ми идва че диелектричното отразяване не е чисто повърхностен процес, а засяга и материала в дълбочина, така че ако автоматично приложа френел (отчитайки и отражението от изхода) резултата няма да е коректен при дебелини много по-малки от дължината на вълната. но може и да не е така.
опитите да търся в интернет са нафлудени от безброй резултати дето ми обясняват как да си сметна интеференцията при отразяване от тънък диелектрик, все едно съм 5ти клас и не мога да се сетя.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Малко литературни разсъждения. Отражението е заради промяната на импеданса на средата, така че дебелината на следващия слой трябва да е достатъчна да може да се формира ново мю или нов епсилон, различни от предишната среда. Филм от един слой молекули от друг материал едва ли ще свърши таз работа. Колко трябва да е дебел слоят, идея нямам, но си мисля, че не би трябвало да зависи от дължината на вълната, а по-скоро е въпрос на достатъчна бройка атоми за формиране на статистика.

представи си найлон, има достатъчно молекули за формиране на епсилон и тн.
сега го облъчвам с радиовълни, да речем гигахерц. облъчвам го под ъгъл достатъчно малък, за да имаме пълно вътрешно отражение, ако слоя найлон е дебел. ако повърхностите действат "всяка за себе си" , найлона ще отрази напълно радиовълните. нещо обаче ме съмнява да стане така

корекция: сега като се замислих, няма как лъч влязъл от среда с по-нисък иор да претърпи пълно вътрешно отражение върху задна граница със същата среда. тоест ако клонейки към нула, интерференцията на отразения лъч клони към пълно унищожение, то всичко е 6 и значи всеки преход е самосиндикален, което много ми облекчава живота :)




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Редактирано от zaphod на 14.02.18 14:47.

всяка повърхност действа сама за себе си, няма никакво значение колко е дебел слоя отдолу. причината за това е изискването величината която описва вълната (каквато и да е тя) да е непрекъсната функция, от там вече според спецификата какво що могат да се изкарат законите за пречупване/ отражение.
това което ме смущаваше е че интуитивно трябва слой клонящ към нула да получава и въздействие клонящо към нула, което при независимо действие на преходите не е никак очевидно, но е така, понеже фазовата разлика на отразените отгоре и отдолу лъчи клони към нула.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Прочетох всичко, не всичко разбрах но ако трябва аз да отговарям бих казал така; Зависи отражението от материала - предмет на изследването не от дебелината на слоя!Вчера разглеждах един справочник по химия -купувам си ги от антикварна такива бижута, библиотеките са потурчени какво да правя. Плюшкин съм и вече имам много богат личен архив от което съм много доволен, пък и нали Цветанов казва че съм жендър кво ми пука, та по същество има в справочника дял за плексигласите определено щедро са засегнати и другите прозрачни материали там Лексан и други и други. и виждам как с нищожни промени в химичният състав довеждат най първо до промени в коефициента на пречупване.Не е отразена никъде някаква зависимост на коефициента от дебелината на материала. докладват се и други свойства; спектър на пропускане, диелектрични константи, издръжливост на електрически пробив, и прочее и прочее. Сега искам да ти напиша още нещо Не те карам да ми вярваш нито искам да се ангажираш материално или еди как си още но бавно, бавно аз ще довърша моето устройство . Защо го казвам ли, защото Темелко01 или Мара или еди как си е именно такова нещо - прави супер тънки слоеве. Аз не съм вещ и не знам от какво ги прави може от водните молекули в въздуха може да е някакъв странен холографски бъркоч, но струва ми се че те са невъобразимо тънки и плътни почти като метално фолио и довършвам - това е една перфектна платформа за изучаване може би именно на такива физични казуси...

https://ufn.ru/ufn2018/ufn2018_2/Russian/r182c.pdf

Виж точка :
2.1.
(Обобщен закон на Снелиус)