днес забелязах нещо което много ме озадачи, ако вземем някаква лъскава черна пластмаса и я поставим под нещо светло, например небе, гледана отгоре (90 градуса) има яркост към 5% от яркостта на небето, гледана под ъгъл 13 градуса има към 33% яркост. това не е мистерия, повечето пластмаси имат коефицент някъде 1.5, горните стойности добре съвпадат с френеловия закон. това което ме изненада обаче е че ако засветим пластмасата с лазер или друга колимирана сетлина, и погледнем директно срещу отражението (вярно ярко е, но пластмасата все пак винаги е леко матова и яркостта е напълно измерима) то френеловия закон се нарушава, и то с пъти. примерно същата постановка дава 0.2 единици за фронтално засветяване срещу 3-4 единици за 13 градуса, докато очакваното по френел е 1.32 някъде. това е огромна разлика, и тъй като първо наблюдавах ефекта в симулация, реших че има проблем симулацията, но за моя изненада практическия експеримент точно потвърди симулацията.
знам че подобни задачи не могат да се мерят с разтърсващите идеи които се леят в тоя клуб, ама има и по-простички (като мене) хора, дето може да им се стори любопитно и да се пробват върху тая мистерия :)




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Я нарисувай, нарисувай!

Единственото, което за което се сещам - пречупената светлина се разсейва под повърхността и при косо осветяване част от нея излиза обратно, вместо да се погълне или да продължи напред, както е при чистата постановка с прозрачните среди. За числено описание обаче нямам нерви.

първата ми мисъл беша такава, че по някакъв начин материала се въвлича в дълбочина. експеримент със стъкло обаче даде същия резултат, което отхвърля тая теория




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Знам ли тогава какво ще да е. Грапавината на повърхността? При малки ъгли по-голяма част от отразеното да продължава по очакваното направление, а при перпендикулярно осветяване снопът да се разсейва в случайни посоки и да не остава за където го търсим.

аха, точно това е, практически експеримент с лазер го демонстрира чудесно
причината е чисто математическа, няма много общо с физиката
когато засветяваш вертикално, за отклонение примерно един градус в коя да е посока, трябва грапавина с нормала отклонена на половин градус
в другия край на възможностите е когато засветяваш много косо, под ъгъл близо до нула. тогава за вертикално отклонение един градус пак ти трябва половин градус вертикално отклонение на нормалата. не така стои обаче върпоса с хоризонталното отклонение, там за отклонение от един градус ти трябват почти 90 градуса хоризонтално отклонение на нормалата. каквато и да е дистрибуцията на нормалите, ясно е че големите отклонения са по-рядко срещани от малките, което води до сплесване на конуса на отразения лъч.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM