Гледам аз водородният атом и недоумявам - d-орбиталите приличат на 4 яйца в кошница, а по средата им ядрото. Електронът пребивава вътре в яйцата съгласно вероятностната интерпретация и почти никак извън яйцата.
Никой не обяснява, обаче, че освен централносиметричната кулонова сила, му действа и някаква друга сила, която да го държи вътре в яйцата, като изпълнява кой знай какви акробатични пируети?
Иначе, ако го нямаше проклетият Шрьодингер, щяха да бъдат възможни само кръгови и елиптични въртения около ядрото.
Всички говорят за вероятност, но за да се случи тая вероятност нещо трябва да подгони електрона в проклетите яйца.

Всъщност аз не съм убеден, че са възможни само кръгови и елиптични орбити. Не знам какви са орбитите на кометите? Знам, че има прецесия, ама тя е много малка при небесните тела. При много силна прецесия електронът е възможно да пребивава в яйцата. Кое може да огъва орбитите му толкова силно? Сигурно собственото му електромагнитно излъчване, което той е длъжен да си погълне обратно?

Та, ето ви нова детерминистична теория

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Гледам аз водородният атом и недоумявам - d-орбиталите приличат на 4 яйца в кошница"

При водородният атом не е ли само 1s-орбитала? Доколкото знам, d-орбиталите се срещат при атоми с повече електрони, като желяо, кобалт, никел, мед, цинк, хром.


"Всъщност аз не съм убеден, че са възможни само кръгови и елиптични орбити. Не знам какви са орбитите на кометите? Знам, че има прецесия, ама тя е много малка при небесните тела."

Кръгови и елиптини орбити има само в система от две тела. Кометите обаче са подложени на въздействие не само от слънцето, а и от другите планети. Затова при техните орбити най-силно се усеща това въздействие като прецесия, още повече че то се проявява по-силно при орбити с по-голям ексцентрицитет, характерен именно за кометите. Това е известната задача за трите тела.


"При много силна прецесия електронът е възможно да пребивава в яйцата. Кое може да огъва орбитите му толкова силно? Сигурно собственото му електромагнитно излъчване, което той е длъжен да си погълне обратно? "

Ако разчитаме на задачата за трите тела, която споменах по-горе, там нещата са зле. Тя дава непериодични и често неустойчиви орбити, докато атомът е доста устойчив, и сам не изхвърля електроните си. Така че без квантовомеханичните закони няма да минем тука. А с тях идва и недетерминистичността :)

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш

Ако си представяш електрона и протона като малки топчета, които обикалят едно друго, тогава винага ще има чудене "ама как така!"

Към обяснението на Гери, днешна информация:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При водородният атом не е ли само 1s-орбитала? Доколкото знам, d-орбиталите се срещат при атоми с повече електрони, като желяо, кобалт, никел, мед, цинк, хром. - Гери уравнението на Шрьодингер не пита дали има повече електрони. Решенията на ъгловите компоненти дават тези "яйца". Както водородният атом може да бъде възбуден по главно квантово число n - серия на Пашен и т.н., тъй може и по m. Сигурно сериите по m са в радиодиапазона.

Така че без квантовомеханичните закони няма да минем тука. А с тях идва и недетерминистичността :)
- Въобще не казвам, че ще минем без КМ закони, но те казват само къде да търсим електрона, а не защо е там

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако си представяш електрона и протона като малки топчета, които обикалят едно друго, тогава винага ще има чудене "ама как така!"

Добре, няма да си ги представям така. Ама тогава дрябва да махнем кулоновият потенциал от уравнението на Шрьодингер, който е формулиран точно като привличане между две топчета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тук сериите не пречат. При един електрон няма причина да имаш - d-орбитали. Причината за тях е повече електрони, които си пречат и по този начин сегментират пространството, в което са налични.

Тук имам пред вид формата на периодичната таблица, дадена от Шарл Жане през 1929 г., базирана на електронната структура:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Герисъм на 13.10.17 22:25.

Ужасно грешиш!!
1. Орбиталите следват от решенията на ур. на Шрьодингер, не от наличието на едиколко си електрона.
Така при решението за водорода имаме s,p,d,f оритали - нищо не е спестено

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Въобще уравнението на Шрьодингер не изключва в една точка да има много електрони!!!??? Те преминават един през друг. Сигурно се дематериализират? "

Тук също въпросът на края идва от прилагане на класически представи за електроните като някакви твърди, непроницаеми топчета, от там и учудването ти. Тъй като на практика електроните се държат точно според уравнението на Шрьодингер, единственият разумен извод е, че те не са топчета или не се движат по няквква траектория, или и двете заедно. А като приемем това, няма защо да се учудваме на останалото им странно поведение, предсказано от същото уравнение.

Изобщо, отговор на въпросът ти "защо" в случая подсъзнателно изисква класическо обяснение, с класическо поведение на електрона, което не е такова. Затова може да считаш въпросът изобщо за неприложим за случая :)

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш

кулоновия потенциал е дефиниран между две точки (не топчета) но това не задължава обектите да са точки. може да са размазани и пак да си имат ясен потенциал, дефиниран чрез интегриране на точковия кулонов потенциал.
всъщност, всички тия приказки електрона е хем вълна хем частица са малко упростени абе направо подвеждащи. в началото и самите физици са ги вярвали, дори фон нойман се опитва да изгради нещо като по-строга формулировка базирана на тая идея. там е работата обаче че по-нататъшните експерименти показват че вълновото поведение не произхожда от частиците, а начина по който се "избират" кои събития да се случат. има огромна разлика. ако вълната беше свойство на частиците, то вълните та на две и повече частици щяха да се сумират, а това не винаги е така, според събитието което формират могат и да се събират, но могат и да се умножават.
електрона не е частица, тоест няма точни координати. но не е и вълна, по причините които изложих по-горе. всъщност, ако някой ти каже че знае как се описва електрон, лъже. и това не е философски, а съвсем ясен въпрос, има доказан

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите