"смотан, човека прави опит и с неодимов магнит, който е цилиндричен, демек къса пръчка"

Забрави какво съм ти написал за разликата между лента и единичен проводник. Любопитно, защо изобщо се мъчиш, след като след едно изречение забравяш какво е казано в предишното?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тъп паток омръзна ми да ти набивам канчето, след като не знаеш какво да кажеш по въпроса и само клинчиш от безсилие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от xristogagovGmailcom229 на 08.06.17 12:15.

Хаха, нищо не можеш да кажеш по темата и само си търсиш извинения кой какъв ти изглеждал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Де да беше толко лесно

И не правильно думать, что есть чьим-то богом обещанный рай...

е, бихме могли да го обсъдим, но май си изчерпа лимита от внимание който ти бях отделил




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

:: е, бихме могли да го обсъдим, но май си изчерпа лимита от внимание който ти бях отделил::

Защо бе, какво се обиди, не те смятам за герона

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ефира е проводник на ЕМВ , той е твърд, затова ЕМВ са напречни.

Сега го видях това, че си писъл към мен.
Но първо по това.
Герон те будалка, токовете на Фуко ще ги има и при най тънката витка само, че ще са много по слаби, няма как да се игнорира въпросната физична закономерност електроните имат жиромагнитен момент (ориентация), (само дядо господ може да я изключи, щото той я е създал, но в момента бил зает и т.н.) при финен експеримент и с тънка жица пак ще си има влияние.


1. Ефира е проводник на ЕМВ , той е твърд…

Не е твърд, ако беше твърд щяхме да се като бетонирани (както мафията бетонира непослушните), та дори няма да можем и носа си да почешем колкото и да ни сърби.
А Земята (луни и т.н.) нямаше да могат да се въртят около общ център, а нашата Земя си се върти барем 5 милиарда години.
2. затова ЕМВ са напречни.
Напречен е само фронта на множество периодично излъчените фотони.
А когато е само фотон нямаш ЕМВ, нямаш честота, нямаш фаза, нямаш поляризация и фотона си е електро неутрален (винаги).
Но фотона пренася енергия, примерно един възбуден атом (независимо по какъв начин) излъчва фотон и той се движи през пространството и може да бъде дедектиран – уловен през 9 галактики в десета.
А магнитното поле или някяква негова част на елементарна частица примерно електрон, по никакъв начин не се откъсва от електрона и не може да бъде дедектиран – уловен през 9 галактики в десета.
Дуалността, двойствеността е качество на фотоните и елементарните частици според така наречената за по кратко от мен вудо- квантова механика вКМ (за което съм писал много пъти) и която вКМ е общо казано надстройка на стандартната КМ (със пет шест варианта като никой не стъпва на твърдо, няма физична логика на закономерностите и винаги разчитат на някаква си магия щото нямат преносител за съответните фантасмагории и т.н. ).

Предположих, че ще разискваш дуалността на фотони и частици с маса, а как ще свържеш магнитното поле с дуалността чакам да видя.

оф, не знам дали си струва да го говорим, ама колкото събера в едно изречение;
проиграват се всички възможни пътища от събитие А до всички възможни събития Б,Ц,Д и тн като всеки път носи някви "точки", всеки кандидат си получава точките, после се тегли неравнопоставен жребий между кандидатите и се избира един който става реалност,
И кой я върши цялата тази работа, да проиграва, та тегли жребий и т.н. но това е малкия кахър?
Основния проблем е, че кандидатите се намират на разстояния при съответните интерпретации и този който печели а и другите дето горят трябва да научат мигновено (за да не стане някакво объркване) а няма такъв мигмовен преносител и за ляк няма (ама си заравят главата в пясъка като щрауса).

другите горят.
Не ми харесва този вариант - другите да горят,нека всички живеят, затова и по е интересно всички да се реализират, паралелни светове по е интересен този вариант.

::Основния проблем е, че кандидатите се намират на разстояния при съответните интерпретации и този който печели а и другите дето горят трябва да научат мигновено (за да не стане някакво объркване) а няма такъв мигмовен преносител и за ляк няма (ама си заравят главата в пясъка като щрауса).

""другите горят. ""

Не ми харесва този вариант - другите да горят,нека всички живеят, затова и по е интересно всички да се реализират, паралелни светове по е интересен този вариант.
::

Паралелните светове са още по налудничава идея. А още Нютон е допускал мигновенното действие от разстояние

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

оф, не знам дали си струва да го говорим, ама колкото събера в едно изречение;
проиграват се всички възможни пътища от събитие А до всички възможни събития Б,Ц,Д и тн като всеки път носи някви "точки", всеки кандидат си получава точките, после се тегли неравнопоставен жребий между кандидатите и се избира един който става реалност,
И кой я върши цялата тази работа, да проиграва, та тегли жребий и т.н. но това е малкия кахър?
Основния проблем е, че кандидатите се намират на разстояния при съответните интерпретации и този който печели а и другите дето горят трябва да научат мигновено (за да не стане някакво объркване) а няма такъв мигмовен преносител и за ляк няма (ама си заравят главата в пясъка като щрауса).

Цялата тая работа я върши непрестанното образуване на частицата с огромна честота на образуване на себе си (над 10^(23) Hz на протон, например). Образуващите фотони на частицата се центрират към моментен собствен център (при фотоните, центрирането е към линия, а не към точка).
Външното ЕМПоле, в което се образува частицата, е "падащо" към нея и само при кратен падащ фотон, частицата се образува върху му, с изместване на мястото си на образуване в негова посока - - поведение, известно като резултат, за „пилотна вълна“ на Дьо Бройл. Готова е вакуумната подложка, за образуване на структура на обект ...
Така, с минимална енергия на образуване, "се избира" път-траектория, като наистина, са проиграни "всички възможни пътища!" от циклите на образуването на самата частица (става по... както го е предвидил Файнман) Честотата на падането на фотони от полето е много по-малка от честотата на образуване на обекта. Затова обектът е устойчив (има много време за себе си - самият обект е и часовник) като структура във времето..., когато можем да разграничим пространство и време в средните мащаби, понеже сме много бавни в наблюдаване на събития.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите