Благодаря много.

Така модела се съгласува много добре с моите странични лаишки наблюдения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Той гери винаги е давал интересни и смислени отговори, но ти се прояви много зле този път.
За мен е интересно как един социален психолог би обяснил поведението ти.

Забележително е, че гери също спомена за капацитетите, които ти толкова яростно отричаше, но сега вече ти си подви опашката и си замълча по въпроса.
Сега вече си съгласен с всичко и си по-нисък от тревата и по-тих от водата, и се възхищаваш дори. Но ако погледнем в първото ти писание ти твърдеше, че няма физически ограничения. Отделянето на топлина и отвеждането й е физическо ограничение както и да го разглеждаш.

Отделянето на топлина от един електронен ключ се случва по време на преходния процес, по време на преминаване от едното състояние в другото 0->1 или 1->0, което съответства на съответните напрежения за даден чип. Това е така, тъй като за времето на преминаване от едното състояние в другото транзисторите, участващи в ключа или гейта работят в активен режим, или още аналогов режим. Режим, в който тече ток през активно съпротивление върху което се отделя мощност във вид на топлина.
Т.е. колкото е по-стръмен фронта, за колкото по-малко време става това преминаване, толкова по-малко ще е и отделената топлина, както и колкото по-малък брой такива преходи за единица време има.
Значи отделената топлина е правопропорционална на тактовата честота, и обратнопропорционална на стръмността на фронтовете. В идеалния случай трябва да има прекъсване на функцията, т.е. трябва преминаването от едното състояние в другото да става за нулево време.
Значи, ние искаме да увеличаваме честотата, за да ограничим отделянето на топлина трябва да намалим времето на преходния процес. А кое определя колко да продължава преходния процес? Времеконстантата на веригата. Значи трябва да имаме малко C и малко R. Отделно, колкото R по-малко, и отделената топлина е по-малко, макар да зависи от квадрата на тока и от първа степен от R.
Т.е. именно от това, против което риташ зависи и отделянето на топлина, което, когато беше описано от гери прие с дълбок реверанс.
А аз ти описах нещата както би ги разбрало дете от основното училище, но нещо ми подсказва, че и сега ще се пуйчиш.

Жалко, ти беше един от малкото участници в този форум, които харесвах. Затова ме и заболя, затова и продължавам да обяснявам. Ако беше кукумил, нямаше да се занимавам.
И не защото не прие обяснението ми или не повярва в него и не го разбра, а защото започна по същия начин както гагов с перденцето и ти да се държиш недостойно и просташки. А аз дори ти се извиних, че бях се прекалено разпалил, и ти уж прие извинението ми - лицемерно.

Редактирано от Quai dOrsay на 07.06.17 11:01.

Не е нужен социален психолог за да обясни "поведението" ми - аз самия го направих преди няколко поста, но ще го повторя.

Възхищавам се на Гери, защото той даде количествена оценка, базирана на физични зависимости, която се съгласува с моите лаишки наблюдения. Гери без съмнение може да посочи доста повече пропуски в моите познания, отколкото почти всеки друг участник в този форум. Вместо това той излага физичен модел, който дава един възможен отговор на поставения въпрос. Естествено бих му се възхитил за труда, който си е направил, дори неговия отговор да не ми харесваше или да беше неразбираем за мен.

Първия му модел не ми хареса, защото не го разбрах и за мен не обясняваше добре огромната разлика между достижимите честоти на две близки технологии за производство. Казах му какво ме смущава и, явно за твоя изненада, вместо да започне да ми обяснява колко съм неук и как нямам неговото образование, предложи модел, който продължаваше да е разбираем дори за мен, но нямаше недостатъците на първия от моя гледна точка.

Докато ти продължаваш с "А аз ти описах нещата както би ги разбрало дете от основното училище, но нещо ми подсказва, че и сега ще се пуйчиш". Вярвам, че дори ти схващаш разликата - въпросът беше да дадеш количествена оценка как влияе паразитния капацитет, а не да предполагаш, че хората са неуки и не знаят какво е паразитен капацитет, като при това им обясняваш като "на деца".

Никога не съм отхвълил твоето обяснение, напротив - десет пъти сигурно казах, че съм убеден, дори приемам на доверие, че паразитния капацитет е лимит, просто искам да знам на каква честота приблизително той е лимит. Посочих и, за мен очевидно противоречащ факт, за съществуващи транзистори, реално работещи на много по-големи честоти от предполагаемите от теб като близки до лимита. Един компетентен човек, като Гери на който наистина се възхищавам, би отговорил просто така: "Наистина съществува този привиден парадокс, но като отчетем А,Б и В, които са разгледани тук, там и еди-къде-си, то става ясно, че обяснението защо той не е лимит при показаните транзистори, а е лимит при танзисторите в процесорите, е такова-и-онакова, като това се вижда и при приложения линк" - просто, ясно и точно. Ти отговаряш "ми кой ти е виновен, че не знаеш разликата между процесор и транзистор" - има "известна" разлика, нали?

В никакъв момент не съм се държал просташки, просто съм се опитал да парирам неразбираемия ти опит да отклоняваш конкретен количествен въпрос, към наистина елементарни неща и общо разсъждения, съзнателно или не внушавайки у читателите, че липсата на количествен отговор от теб се дължи на недостатъците на хората, които са задали въпроса. А истината е, че не е нужно тези хора да имат каквито и да било качества, за да зададът въпрос, макар че може да им се наложи да имат известна представа, за да разберат отговора.

Моля заповядай - посочи число, съвсем приблизително, разбира се, посочи технологията по която се стига на това число и дай възможност другите да опровергаят или приемат предложения от теб модел според познанията и информираността си. Просто да предполагаш, че те са твърде прости и недостойни да получат твоя количествен отговор е обида не съм конкретния човек, задаващ въпроса, а и към всеки друг възможен читател, можещ да разбере и коментира отговора.

Няма никакво съмнение, че аз може и да нямам нужната компетентност да оценя верността на модела на Гери или верността на който и да е друг количествен модел, включително предложен от теб, ако си направиш труда. Но няма и никакво съмнение, че е възможно пък друг човек, с по-различна гледна точка да предложи опровержение, корекция или доразвитие на модела. Качествата на един читател са без никакво значение, защото един открит форум винаги се надява да е възможно някой друг с повече знания да потвърди или отхвърли някакво разумно или не до там разумно предположение.

В общи линии това е прагматичната гледна точка. Защо ти се ядосваш вече може би е предмет на анализ на един социален психолог - аз просто питам, при това от позицията на нищо неразбиращ човек, която позиция е дори умишлено леко подценена за да избегна всякаква форма на себеизтъкване при проявилия желание да даде своята количествена интерпретация. До тук някакво количествено предположение дадоха 741 и Гери, като и на двамата казах какво точно ме смущава в техния отговор - не виждам в кой точно момент съм бил безкритичен и да съм бил съгласен с всичко и по-тих от водата. Няма такова нещо - питам, каквото не разбирам, а според отговора приемам един модел за по-сполучлив от друг, макар и да знам, че това в моя случай е чисто субективно и едва ли е меродавно.

Каквото и да си приел лично, то определено не е от мен към теб - тук сме анонимни, нито теб познавам, нито Гери, между другото, нито един друг участник - поне доколкото ми е известно. При това положение не виждам как мога да имам лично отношените, още повече просто задавайки въпроси. Никога не съм твърдял, че неспособността на някой да отговори на който и да е въпрос е априори по някакъв начин обидна за него - няма хора, които да знаят всичко. Готино, когато някой даде галантен отговор, защото това разкрива елегантността на познанието, но липсата на познание или желание да се отговори, сами по себе си, не са непременно някакъв недостатъл. Никога не задавам въпрос за да объркам някой, задавам въпрос, когато аз самия съм объркан от една или друга интерпретация. Точно по същия начин, както зададох на теб въпроса защо транзистори, работещи на стотици гигахерци не са подвластни на предложения от теб лимит поради наличието на паразитни капацитети.

Попаднах на една статия, която търси подобен лимит от квантовомеханична гледна точка. Статията е сложна и много специализирана, затова не дадох линк към нея, но основният извод там е, че количеството генерирана топлина при реверсивни изчисления расте с квадрата на честотата, когато се елеминират останалите фактори. Там участват специфични константи, които силно затрудняват числената оценка, основната цел е да се покаже наличието на квадратичната зависимост.

Ето линк към статията:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Продължаваш да се правиш на неразбиращ и добронамерен.
Ето тук обаче ти лъсна простотията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съгласува се много просто и написах защо. Ако приемем, че към момента лимита е някакъв, то връщаме назад десет години и гледаме защо те са спрели да покачват тактовата честота още тогава. Гери е дал формулата, сметни си.

Моделът на Гери евентуално обяснява и защо овърклокерите с такава лекота постигат до двойно по-големи от проектираните - просто отвеждат по-ефективно топлината - отново справка формулата.

Гери е дал предположение за едно абсолютно физично ограничение, което е доста далеч от текущото прагматично ограничение, но е и дал и количествена оценка как това ограничение се изменя с разделителната способност на производствената технология и как се изменя с количеството на отведената енергия. Тези разлики съвпадат добре с известните ми на мен факти, затова този модел ми допада.

Според съвсем същия модел промяната на материала или пробив в технологията по отвеждането на топлината от кристала могат да дадът спокойно един порядък отгоре на максималната честота, но с цената на пренастройване на цялата технология на производство - нещо, което също никой не отрича.

Не на последно място моделът на Гери предложи отговор на ужасния за твоята теория въпрос - защо когато намаляваме размерите и очакваме достижимата честота да се увеличи, тя всъщност намалява. До тук никой не предложи количествено обяснение на тази връзка.

Най-накрая сам можеш да сметнеш, че по модела на Гери дори този прост модел показва различен лимит за един транзистор от коментираните и за един процесор - човека е дал формула, имаш линк към транзисторите и тяхната технология - смятай, ако не вярваш.

Фактът, че са налични транзистори, работещи на няколкостотин гигахерца за мен означава, че паразитния капацитет не е лимитиращ фактор при няколко гигахерца, защото не виждам някаква причина той да изчезва или намалява с порядъци извън корпуса на процесора. Ако означава нещо друго - моля за пояснение, сигурно на всички ще е интересно да прочетате. Не виждам в какъв момент какво е заглъхнало - фактът, че е възможно да има някакъв лимит някъде не означава, че този лимит е свързан с някакви паразитни капацитети.

Моля да се въздържаш от съвети към мен на кой какво да обяснявам. Вярвам, че разбираш, че това си е лично моя работа. Предполагам, че за компетентен и фин човек като теб, също така, ще бъде по-добре да спре да се занимава с моята скромна особа, чиято простотия е лъснала. Нямам представа с какво съм предизвикал извратения ти интерес да се обясняваш на някой как си много по-умен, добър и начетен от него, но аз нямам никакъв интерес към подобно съревнование с теб или който и да е друг в някакъв форум. Приеми се за победител и пиши по-същество или поне се въздържай от някакви прекалено лично фокусирани забележки, неинтересуващи никой, освен самият теб. Приеми, че си тънък познавач на хората и дай нещо по тази или друга тема, защото сам разбираш, че моите недостатъци, така ловко разкрити от теб, не са твърде интригуващи за хора с нормален ментален баланс.

Продължаваш с простащините.
Не се учудвам. И наистина няма да се занимавам с теб, можеш да си спокоен.

Де да знам, ако го проектират с идеята да работи на такива високи честоти и с течен азот или хелий. Ама са много ако-та, така че да. Въпроса е каква ще е ползата, на кой му трябва 500 W процесор с прескъпо охлаждане и за колко по-голяма производителност насреща(ако изобщо може да работи надеждно)?

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

Вижте сега, малко по-спокойно и по-толерантно. Това че имате разминаване в някои съображения не е повод за вдигане на напрежението...

Има по-лоши престъпления от това да гориш книги. Едно от тях е да не ги четеш

Продължаваш с простащините

Поредното ти твърдение, неподкрепено с никакъв измерим аргумент и базирано изцяло на вътрешното ти състояние. Ти продължаваш с квалификациите, вместо да дадеш количествен модел или да си признаеш чистосърдечно, че никога не си можел да предложиш такъв и някак се опитваш да оправдаеш този факт с някакъв недостатък на друг участник във форума. Това заместване на обяснима фактология и разбираем количествен подход може би не поставя и теб сред тези, към които настояваш, че аз не принадлежа.

Но аз съвсем джентълменски се съгласих с всичките ти упреци и обвинения към мен, включително тези за недостатъчното ми образование и възпитание, ерго можеш да считаш този казус за решен в твоя полза - ти си много по-образован, по-възитан и по-умен. Супер!

Сега, след като ме постави на мястото ми да се срамувам в ъгъла, вече можеш съвсем спокойно да осведомиш останалите читатели как изчисляваш или оценяваш лимитиращото въздействие на паразитните капацитети, при какви честоти се проявява то и защо е различно при единичен транзистор и транзистор в процесор. Моля, маестро.