Преценката в повечето случаи е правилна, но проблемът е, че в психиката неща като "ентропия" или "теория на хаоса" (метафорично казано) са доста често срещани явления. За това и все се спори дали да се минава тест на еди колко си години, дори месеци (но това пък се счита за унизително от някои индивиди). Тя, "системата" може да си е ок по време на теста, но точно като френска кола (да ме прощава някой ако...) да сдаде багажа в кратки срокове. При това продуктът няма гаранционен срок, така да се каже е някаква "недетрминирана система" и не може да бъде точно предсказана

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Но дори и да е точно така, както казваш, това пак не обяснява нищо.
То е като да обясняваш архитектурата на един компютър - процесорът съдържа АЛУ и регистри, броячи, таймери и т.н.

Не компютър, а БИО-компютър.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Философията също не е Клондайк, нищо че има единици, които са станали известни и на блондинките.

КоЙелю ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Паулу малко е минал покрай философията, не чак през нея, но да - този типаж имам предвид. Разбира се изразих се доста образно и фриволно, имах предвид, че има философи с много добра репутация в съвремието ни, което при едно професорско ниво "на запад" дава възможност за отлична кариера, безупречен социален статус и примливо количество пари и облаги. Но това са единици, а повечето работят за конгресна слава и вътрешните си убеждения, без никога да успеят в плебейския смисъл на думата.

Малко ли? Въпросът е в интерпретацията на фактите, и доколкото дадени факти изобщо се споменават или се скриват или се описват коренно по различен начин.
Най-баналния пример - Христо Ботев, и неговата чета, за нас са национални герои, за някои други може да са били терористи, завладяващи със сила чужд кораб.
Нашите царе и постижения в миналото се оказват македонски при един прочит на тяхната история, да не говорим за Александър Македонски - там нещата са направо смехотворни.
От гледна точка на германците например, Хитлер си е бил ОК до някое време, защото е успял да оправи икономиката на държавата, да развие производство (предимно на оръжия и стратегическа техника като кораби, подводници, самолети, танкове и т.н.) Просто в даден момент вече се е самозабравил и е прекалил с евреите и с желанието си светкавично да завладее голяма част от света без да има реално силите за това.
Обаче питай поляците и руснаците за Хитлер. Впрочем поляците еднакво мразят и руснаци и германци. И има защо.
Да не се впускам в повече излишни примери и подробности.
Обаче неща, случили се преди 2000 и повече години вече са толкова отдавна, че губят своето значение за сегашното положение, и със сигурност биха се разглеждали по-обективно от съвременните историци, стига да разполагаха с голите факти.

Обаче неща, случили се преди 2000 и повече години вече са толкова отдавна, че губят своето значение за сегашното положение, и със сигурност биха се разглеждали по-обективно от съвременните историци, стига да разполагаха с голите факти

Това баш в момента не е така. Всъщност никога не е и било. Конфликта е до там в миналото, докъдето се простира "народната памет". Обаче не историците са виновни и не историята, като наука, трябва да бъде упреквана.

Примерът за Христо Ботев и неговата чета е показателен - там няма никакви съмнения какво се е случило. На кой как му харесва не е предмет на историята, обаче. Другите примери също не са най-добри - Хитлер е живял толкова скоро, че там почти няма никакви противоречия за фактите. Просто има хора, които не искат да се "прекалява с евреите", а има и такива, които не са прочели какво се е случило и какъв е бил резултатът. Но по фактите спорове почти няма, ако изключим аятолах Хомейни, Хоменей и прочее последни инстанции.

"Твърдата" памет е в гените - еволюционно закрепена. Временната памет е в кората на Гл.мозък - променя се ежесекундно

Това, най-меко казано, въобще не е така. То е и оксиморон в едната си част - какво значи "еволюционно закрепена"?! Динамично-статична не е ли по-съвременно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да ти кажа, и аз така мислех, че понеже се "смята" и работи със статистика (което е компромисно и подвеждащо, защото все по-малко се стига до истински експеримент) та да прилича на точна наука, значи това е пътят. Да, ама не е точно така - в по-ранни периоди, включително втората половина на 20-ти век, е било романтично да се смята и уж това е давало много надежди да се разберат разни неща. В текстове от това време има и доста мисъл. В момента, както и във физиката (питай Зейфод по въпроса), човек се чуди дали изобщо някой мисли или просто смята, пуска разни тестове и т.н. Трупат се разни данни без кой знае какъв смисъл и да водят до по-добра теория и разбиране. Проверяват се разни "модели" много на дребно с уж сложна статистика (като са психолози, де;). Така че както в цялата наука, към която принадлежи или не, се чака някакъв пробив, или просто ще продължава машината за публикации да работи на празни обороти.

Машината не работи на празни обороти, а с много ниско КПД. Подобно е, но не е чак същото.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Преценката в повечето случаи е правилна, но проблемът е, че в психиката неща като "ентропия" или "теория на хаоса" (метафорично казано) са доста често срещани явления.

Според мене тук можеш да сложиш и "квантови феномени" като метафора - с което и се изчерпва смелата връзка между физичното и психичното.:) Въпреки че те са толкова странни, че не съм сигурна, че който ги разбира или усеща, може да им намери приложение. Всъщност в зората на психологията, което е и зората на квантовата механика (тя си е млада;), комплементарността е била илюстрирана с ефекта на фигура и фон, което е било хит на психология на възприятието по това време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите