Така си мислиш, защото не си чел научни книги по психология.
Не казвам, че крайният резултат е много смислен и полезен, но все пак методите на изследване се подчиняват на научния подход. Т.е. правят се контролирани експерименти и на тяхна основа се правят някакви изводи.
Ако не друго, поне се ползват научни методи за изследване, и издържа теста за фалсифицируемост.
Експериментите са еднофакторен, многофакторен, т.е. това са си функции с една и повече променливи. Резултатите се интерпретират с помощта на статистически методи, разпределения, работи се с теория на вероятностите. По същия начин както когато се работи със случайни величини - примерно сигнали.

Не съм убеден, че тези методи, които се ползват са правилните методи за изследване на нещо, което продължава да си е загадка.
Защото след като не знаем как работи мозъка и съзнанието, мисленето и т.н. е възможно изобщо това да не е правилния подход. Просто ние друго не знаем, и разполагайки с готови разработени научни методи на изследване, ги прилагаме механично и там, където не са подходящи.

В психоанализата има полезни елементи, ако и да не минава теста за фалсифицируемост. Т.е. може би като интуитивен подход в някаква степен се приближава до нещо вярно. Но там нещата са доста подобни на философията - повече приказки, по-малко доказателства. Понятия, изцяло теоретични, недоказуеми, неподдаващи се на изследване с математически апарат.

Не може да не смятат. Студентите по психология доста сериозно ги мъчат със статистика. Това поне дава някаква обективност и възможност за обективна интерпретация на получените от експериментите резултати.

Това с психопортретите си е чисто налучкване, стрелба в тъмното. Не знам кога са правили психопортрети по телевизията, че и след това да хванат извършителя, който да няма нищо общо. Дай поне един конкретен пример.

Дори да се прави сериозно обоснован психопортрет, то той ще е с някаква вероятност да бъде верен. Не може да се твърди със 100% сигурност, че е верен.
Това е като да екстраполираш функция. Има разни подходи, но все си е налучкване и с някаква грешка.

Полезна е доколкото помага разни кретенски реклами да бъдат по-въздействащи на хората.
Може би помага и в ПиАр-а, където всичко е основно психология.
Със сигурност има и други области, за които в момента не се сещам.
Разбирам те защо смяташ, че е безполезна. Понеже са повечето приказки и е от типа хуманитарни науки. В този смисъл аз бих подложил на съмнение доколко са научни и полезни всички хуманитарни науки.
Примерно нищо научно няма в науката история. Нито в историята на изкуството.
В социологията половината е пак психология.
Да, макар да ползват статистика, пак е всичко в сферата на праните приказки.

Обаче - ето връзката - социология - психология - избори - лапане на пари - чисто практическа полза за някои.

Да, и аз мисля, че все още науката няма никаква идея кое и как поражда абстрактното мислене, и не само абстрактното мислене, но и мисленето изобщо, съзнанието и т.н.
Това, което се знае, е, че има неврони, които си взаимодействат един на друг чрез химически и електрически въздействия

Науката: Има много идеи, което, правилно си забелязал, е липса на идея

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пак празни приказки.
Тези взаимодействия на невроните са известни, макар да подозирам, че част от нещата които си написал са твое творчество, и никъде не са описани точно по този начин.
Но дори и да е точно така, както казваш, това пак не обяснява нищо.
То е като да обясняваш архитектурата на един компютър - процесорът съдържа АЛУ и регистри, броячи, таймери и т.н. Всеки регистър се състои примерно от тригери, или от клетки енергозависима памет, като всяка елементарна клетка може да съдържа един бит информация - 0 или 1. После има входно-изходни устройства и т.н. но всичко това не дава никаква идея какво ще бъде поведението в крайна сметка на тази машина, и дали изобщо ще има поведение.

Едва като дойдем до софтуера операционната система и т.н., тогава имаме някакво "поведение", а ние нямаме никаква идея какъв е фърмуера на човек, откъде се взима и как точно си взаимодейства с хардуера - невроните и техните състояния. Дали мисленето е в кората или не само може да се предполага и да се съди по косвени признаци, но не и да се знаят нещата с достатъчна точност.

Така че всичкото това, което го изприказва, т.е. написа са празни приказки и нищо не обяснява.
Вярно е и че при съвременните компютри също нещата са вече много сложни и е трудно ако почнем с нулите и единиците да проследим нещата на по-високо ниво, но все пак не е невъзможно, тъй като всички неща са детерминирани и ясни като взаимодействие, а при мозъка на човек яснотата е само донякъде.

Има си доста области, в които психологията повече или по-малко помага. Например подбора на хора за определени професии - трудно е да се оопредели без психология дали един летец или полицай ще издържат на стреса. Полезна е много и в подхода към подрастващи. В общи линии където има "проблемна" обособена група, психологията може много да помогне.

Това, разбира се, теоретично. Има психолози и психолози - материята там позволява да виреят сравнително свободно и шарлатани.

Хуманитаристите също залитат да си мислят, че за тях пък физиците са "лапачи" и симулират грандиозни проекти за да усвояват пари. Хората се чудят пък какво му е научното на египтологията, например.

Но и в хуманитерните науки хич не е толкоз лесно, колкото изглежда. Първо, че там го няма това значимо системно финансиране, т.е. човек малко или много трябва да е учен по душа, за да се занимава - материалните стимули и възможности за кариера често са доста ограничени. Второто е, че напоследък все по-често я има тази съпротива, като при това колегите им от точните науки са най-малкия проблем. Редовия данъкоплатец все по-често си мисли "абе ние няма какво да ядем, те на Марс ще ходят, с граматика ще се занимават, с математика, та ще харчат и милиарди за разни безполезни съоражения". Под "няма какво да ядем", разбира се, най-често се има предвид, че не може да пиеш бира и да ядеш кебапчета по цял ден, без да работиш нищо, но това не променя дебилната увереност у растящо мнозинство, че учените са някакви угояващи се търтеи, които просто получават пари за нещо, което не може да се изяде и съответно из..ре.

Така погледнато хуманитерните науки са всъщност безценни, защото без тях ще изчезне въобще понятието за наука, за принос към усъвъренстването на познаниията и прогреса. Няма физика без философия, няма математика без езикознание - досега не е известен случай на човек, който да е бил добър в точните науките, без да се е научил поне да чете. В тоя форум тук има такива екземпляри, които за удобство наблягат на тубата, че иначе им куца функционалната грамотност, но виждаме, че резултата е направо отчайващ.

Аз не отричам изцяло хуманитарните науки, нито изказвам мнение, че не бива да ги има. Още по-малко, че са лесни за справяне.
Аз много се съмнявам в преценката на психолозите дали един човек ще се справи с някакъв стрес или не. Могат в най-добрия случай да дадат някаква вероятностна оценка. Но я си помисли - психолог дава оценка за даден кандидат-полицай, че е бетон. След това кандидатът става полицай въз основа на преценката, и му дават оръжие. Той изперква и изтрепва няколко души. Или убива гаджето си, защото е открил, че му изневерява например. Имаше не един и два такива реални случаи.
Обаче аз не знам да са дали на съд някой психолог за това, че е дал грешна оценка и в резултат на тази грешна оценка са умрели хора.
Но виж, ако строителен инженер обърка сметките и сградата или моста се струтят, то инженерът ще влезе в затвора най-вероятно.

Или ако влаков машинист причини катастрофа - също.

Тъй че това е показателно - щом не се търси отговорност, значи и въпросната преценка не се приема толкова насериозно, или най-малкото не може да бъде достатъчно обективно обоснована.

Естествено, че трябва човек да бъде грамотен и да има някаква обща култура, за да се занимава с точни науки.
Но - за парите не съм съгласен. Журналистите хуманитари ли са? 100% са такива, без обаче да разбират от нещо конкретно. А журналистите могат да получават много добри пари, че и да се ползват от много облаги и дори да упражняват власт.
Примери няма да давам - всички ги знаете.

Историците разглеждат историята винаги от гледна точка на някакъв интерес, и в зависимост от политиката на държавата, към която принадлежат.
Когато става въпрос за по-древна история обаче, тези интереси се размиват, само че и няма толкова достоверни източници. Разчита се на каквито писмени и други документи и паметници са останали, но да не забравяме, че писмените документи са били писани в момент, когато тогавашните историци са били под същото въздействие - писали са пристрастно, тъй като е било актуално за тях.

Египтологията например, може да бъде много научна дисциплина, защото разглежда и изучава нещо, което е далеч от нас във времето, и могат да се приложат всички научни методи за изследване и анализ.

Редактирано от F14Tomcat на 16.05.17 13:29.

Това със съденето е малко размита материята. То няма и физик осъден, няма и да има. Единствения случай, който на мен ми е известен, беше дето осъдиха някакви сеизмолози в Италия преди години, че не казали ли съмненията си достатъчно категорично - или не знам точно какви бяха обвиненията. Но после ги оправдаха де.

Обаче не съм съгласен с теб за журналистите - жирналистиката никога не е била никаква наука. Аз говорех за по-основополагащи науки - например каква кариера може да се направи в езикознанието? Е, има, дават от тук от там по някой залък, но трябва да си мераклия, че да тръгнеш правиш кариера в тая област. Философията също не е Клондайк, нищо че има единици, които са станали известни и на блондинките.

За парите и за науката си прав, за съжаление. И не е само историята. И в биологията, и в медицината и във физиката и в химията се случва интереса да клати феса. Но от друга страна в науката като цяло не се разчита на масовост - там се финансира наред, пък ако излезе един читав на поколение - добре дошъл. Покрай малкото кадърни вирее и много буреняк, но към момента изглежда, че това не спира прогреса.

А за психологията мисля, че смисълът е обратен. Всеки може да изперка, не може психологията да е виновна затова. Въпросът е да изперкат по-малко, отколкото е статистически очаквано. Т.е. от всички хора, ако на 100 изперкват 30 в критичен момент, при подбора на полицаите се стремят да ги подберат така, че от 100 да изперкат не повече от 10. Съвсем условно говоря. Психологията не може да е неопровержимо точна за един конкретен човек, но може да е много прецизна за по-голяма група от хора.

За мене на историята малко не и достига, за да стане наука, ама това си е моето мнение.

Ето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите