Цялата психология е като психоанализата. Тъпи философщини. Тя и философията е същото, но не така профилирано.

Леле, някакъв педант ли си ти, защитник на твърдата наука!? Чак пък толкова философщини, не си ли учил в училище поне малко психология? Явно не си чел правилните книги също така.

Но принципно засягаш доста сериозен спор, самите психолози се чудят трябва ли да "смятат" или може и без това и пак да е наука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо, ще се наложи да решим може ли да наречем неин дял квантов, а едва после да проверим до колко е вредна квантовата психология за нечие здраве

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

След престъпление да речем излизат едни по телевизията и правят психо-портрет. Хванат извършителя - нищо общо. И така вече няколко пъти. Все някога ще опишат точно извършителя и ще затръбят, как психолозите са онеправдани и никой не ги взема на сериозно, а колко полезни могат да бъдат всъщност.

По-добре да не се чудят много-много, защото другата алтернатива за психологическа (без диагностика) помощ е секти, църкви, гурута, шамани и т.н.

Къде го видя този психопортрет по телевизията освен в криминалните сериали?

Прочетох линка. Последните две изречения особено. Работата е там, че не виждам полза от Психологията. Поне не и в смисъл, различен от този, по който религията може да е полезна.
Това е твърде възможно да се дължи на повърхностни познания и тесногръдо мислене, но мнението ми е такова.

Повърхностни са познанията, защото религията диогнистицира налудностите (позитивни шизофренични симптоми, демек възможни за овладяване с медикаменти и терапия, примерно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросът е дали системата става устойчива, квазиустойчива или неустойчива при определен вид обратна връзка. Тези неща са доста добре изучени при линейните инвариантни във времето системи, а така също и при нелинейните системи.

Ако съдя по това, което си написал за нестабилност, може би имаш предвид неустойчивост. Критериите за които се сещам са честотен критерий - нулите и полюсите на системата да са наляво от имагинерната ос, както и критерий на Ляпунов, чиято формулировка много ми напомня за теоремите на Коши за сходимост на редове примерно или на функции.

При невронните мрежи забравих как бяха нещата, но ако правиш аналогия с несъзнаваното, ако ще ползваме термините на психоанализата, то до несъзнаваното няма достъп. А до тези буферни слоеве, за които говориш има ли достъп? Не би трябвало да има нещо скрито-покрито.

Да, и аз мисля, че все още науката няма никаква идея кое и как поражда абстрактното мислене, и не само абстрактното мислене, но и мисленето изобщо, съзнанието и т.н.
Това, което се знае, е, че има неврони, които си взаимодействат един на друг чрез химически и електрически въздействия.
Говорят обикновено за предаване на импулс, за възбуждане и задържане, което ми напомня за двоична организация - има-няма, истина-лъжа, както е в цифровата техника, но вероятно това е само привидно и няма общо с истинските механизми.
Та, как в крайна сметка от тези възбуждания и задържания се стига до мисълта, която ми позволява да пиша тук, а вие да ме четете, както и обратното, едва ли някой може да отговори.