Принципът на отразената светлина

http://min16.blog.bg/lichni-dnevnici/2017/04/26/.1538757

Пълни глупости са това.
Първата заблуда е, че подвижното огледало не променя скоростта на светлината, защото източникът бил неподвижен. Дори и източникът да беше подвижен, скоростта на светлината пак си остава същата.
От там нататък няма смисъл да се разглеждат останалите твърдения, които са пълни с измислени термини, които нямат физически смисъл, и са по-подходящи за литературно съчинение, отколкото за физична хипотеза.
Изобщо цялото това е напълно несериозно.

Редактирано от F14Tomcat на 26.04.17 22:23.

"Провокацията през 1997 г. беше от един текст от библията - "Богъ е виделина", а първият вариант на принципа на отразената светлина тогава беше на чисто индуска основа - като взеимодействие между нара лока, дева лока и го лока (светът на хората, светът на боговете и светът на кравата)..."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Първата заблуда е, че подвижното огледало не променя скоростта на светлината, защото източникът бил неподвижен. Дори и източникът да беше подвижен, скоростта на светлината пак си остава същата. "

Първо. Примерът с детското влакче от втората картинка се ограничава само с неподвижния светлинен источник. В рамките на този пример твърдението, срещу което възразяваш е истинно.

Второ. Примерът показва само случая с неподвижния източник на светлина, за да може да се обясни на негова основа, защо светлината при подвижен източник пак си остава същата.

Трето. Я прочети пак и помисли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от min16@abv.bg на 01.05.17 00:01.

Ами след като примерът е грешен, както и сам признаваш, не виждам какво вярно нещо може да се обясни на негова основа.
Мислил съм достатъчно, преди да напиша, може би ти трябва да помислиш повече.

Не, не сте прав именно за прмера с влакчето и неподвижният източик.

Източникът е неподвижен спрямо земята, следователо се движи спрямо влакчето и количката. По тази причина, според простият закон за събиране на скорости, върху количката пада светлина с по-голяма скорост (отколкото е скоростта спрямо източника, т.е. земята), и се отразява светлина със същата скорост (спрямо нея). Тази скорост се определя от скоростта на източника спрямо количката, т.е. зависи от скоростта на източника. Значи, ако скоростта на светлината е С, а количката е в покой, на нея ще пада светлина със скорост C. Ако количката се движи със сорост V спрямо източника, то на нея трябва да пада светлина със скорост С+V, с тази скорост тя трябва да се отразява от количката, и отразената светлина спрямо източника ще има скорост C+2.V.

От друга страна, така свеждаме първата версия на задачата до втората (неподвижен източнник с подвижен източник), т.е. двете версии стават една и съща. И от тези разсъждения (чисто класически по начало) следва зависимост на скоростта на светлината от скоростта на източника.

Трето. Не е вярно твърдението.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Земята не фигурира в примера с влакчето. Цялата система по определение е изолирана - влакче, неподвижен път и неподвижен източник. Примерът, като затворена изолирана система може да се премести и в най-затънтеното място на Вселената. И извън него да се приеме, че нищо не съществува. В рамките на тъкъв мислен експеримент, твърдението трябва да е вярно....

Примерът изобщо не е грешен! За да се разгледа едно сложно нещо, то трябва да се изследва като се оставят на първо време настрана някои негови страни.
Да вземем примера с Нютон - за закона на инерцията, той се концентрира само върху външното въздействие или външните сили. Нютон в случая оставя на страна вътрешната за телата сила на гравитацията.
Така е и със случая с детското влакче и неподвижния източник....

Нютон в случая оставя на страна вътрешната за телата сила на гравитацията.
Гравитацията - вътрешна? И какво общо има гравитацията с инерцята?

Земята в случая е примерна отправна система, в която да дефинирате вашата неодвижност на пътя и източника. Тя няма друг принос към казуса, не се хващайте за това. Преименувайте "земята" на каквото ви хареса, това няма да промени смисъла на моя коментар. Но без обект, относно който да определите "неподвижност", няма да минете.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Нютон - закон за инерцията
"Всяко тяло запазва състоянието си на покой или на равномерно и праволинейно движение дотогава, докато ВЪНШНА СИЛА не го изведе от това състояние."
WIKI

Нютон - закон за гравитацията
Гравитация
"СИЛАТА с която две материални точки се привличат ВЗАИМНО е правопропорционална на произведението от масите им и обратнопропорционална на квадрата на разстоянието между тях"
WIKI

Тук всяко тяло притежава вътрешна сила да привлича други тела.

В първия случай -на зякона на инерцията- Нютон се занимава само с ВЪНШНА СИЛА.
Във втория случай Нютон се занимава с ВЗАИМНА СИЛА - те е вътрешна силе, присъща на телата.

При формулировката и изследването на Закона за инерцията, Нютон оставя настрана ВЗАИМНАТА ВЪТРЕШНА СИЛА НА ПРИВЛИЧАНЕ .....

Когато един кълн на бамбук започва да расте, няма нужда от външна отправна система, за да се определи с колко расте и с каква скорост расте. Така да се каже отправната му система е вътрешна - началото на кълна. Така необходимостта от външна отправна система не може да се абсолютизира. Така е и с влакчето и източника на светлина.
Когато влакчето и източника на светлина са неподвижни едно спрямо друго, те нямат нужда от външна отправна система. В случая влакчети и светлинният източник, по отношение на външната отправна система са като растежа на бамбука. Ако се прибегне до апориите на Зенон, то във всеки даден безкрайно малък момент от движението на влакчето спрямо източника на светлина те са неподвижни и нямат нужда от външна отправна система.

Силата действа по един и същи начин, не зависимо как я наричаш.
Силата има точка на прилагане, големина и посока, не знам какво значи това вътрешна и външна.
Другите неща които цитираш са общоизвестни.

"Силата действа по един и същи начин, не зависимо как я наричаш. " - OK!

"не знам какво значи това вътрешна и външна."

А - сигурно си запознат по-добре от мен в тази точка !
Ако се отчетат вътрешните гравитационни сили на телата, тогава няма да имаме инерциални системи! Светът на законите на Нютон е свят на инерциалните системи. Те на практика не съществуват в чист вид, те са абстракция, защото всички тела по закона на Кавендиш се привличат, а това вече е основен признак на НЕИНЕРЦИАЛНА СИСТЕМА.

"Когато един кълн на бамбук започва да расте, няма нужда от външна отправна система, за да се определи с колко расте и с каква скорост расте"

Напротив. Вие подсъзнателно избирате една част от бамбука за отправна система, спрямо която определяте промените в другите части. Няма външни/вътрешни отправни системи, те не се делят на този принцип. Отправната система покрай бамбука ви описва и целият останал свят, така както всяка друга отправна система. Просто сте избрали началото и свързано с определена точка на бамбука, нарочена за "неподвижна". Това с нищо не я прави по-вътрешна от всяка друга отправна система. Прави я само по-удобна, защото ще определите резултата с по-малко сметки и мерене.

Така че отправна система имаме, без нея не можем, пък и е удобство. В случая едната е свързана с източника, другата е свързана с количката. Но това не беше най-важното в забележката ми.


"то във всеки даден безкрайно малък момент от движението на влакчето спрямо източника на светлина те са неподвижни и нямат нужда от външна отправна система"

Това не може да бъде верно. Ако е така, то те са неподвижни винаги. За безкрайно малък момент може да разглеждате безкрайно малка промяна в разстоянията между тях, но не са неподвижни.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

" Вие подсъзнателно избирате една част от бамбука за отправна система, спрямо която определяте промените в другите части. Няма външни/вътрешни отправни системи, те не се делят на този принцип. Отправната система покрай бамбука ви описва и целият останал свят, така както всяка друга отправна система. Просто сте избрали началото и свързано с определена точка на бамбука, нарочена за "неподвижна". Това с нищо не я прави по-вътрешна от всяка друга отправна система. Прави я само по-удобна, защото ще определите резултата с по-малко сметки и мерене. "

Първо в случая, отправната система покрай бамбука не описва нищо от целия останал свят, защото в рамките на мисления опит няма останал свят - има само едно стръкче бамбук и нищо друго във Вселената. Избраната отправна система в него е напълно достатъчна за да определи размера, растежа и скоростта на растежа на бамбука. Останалият свят не съществува в този пример.... Ето защо изборът на отправна система - фенерчето е достатъчен за мисления пример с фенерчето и влакчето, като изключим целия останал свят.

Второ "Ако е така, то те са неподвижни винаги. За безкрайно малък момент може да разглеждате безкрайно малка промяна в разстоянията между тях, но не са неподвижни." Парадоксът на Зенон, пренесен тук е в това, че във всеки безкрайно малък момент източникът на светлина и влакчето с огледалото се намират тук и там и заемат точно определено място в пространството равно на обема им. Те не могат да заемат място по-голямо или по-малко от обема им в пространството или да са на две места в пространството.. Във всеки такъв момент те са неподвижни. И въпреки това на практика се движат. Логически можем да допуснем че във всеки момент те са неподвижни едно спрямо друго.

Трето, сега за земята като отправна система. Ако предположим че не можем да се отървем от "външната" отправна система за източника на светлина (въпреки че смятам че можем). Тогава движението на земята като отправна система се отразява еднакво върху източника на светлина (неподвижен в рамките на опита) и върху влакчето.
Ако земята се движи със скорост "х" по посока на движението на влакчето, то и източникът на светлина ще се движи в същата посока със скорост "х".
Или - от източника на светлина вадим "х" (скоростта на земята) от скоростта на светлината или c=c-x. Тогава върху огледалота на влакчето скоростта на светлината ще постъпва със скорост c=c-x. Но тъй като влакчето се движи и от земята с допълнителна скорост х, то отразената светлина ще е c=c-x+х или "с" ще е обичайната позната скорост на светлината 300000 км/сек.

Трето, не съм предполагал, че отправната система в примера с влакчето ще предизвика такива възражения. Е, за тия възражения - благодарности !

"Първо в случая, отправната система покрай бамбука не описва нищо от целия останал свят, защото в рамките на мисления опит няма останал свят - има само едно стръкче бамбук и нищо друго във Вселената."

Колкото има, толкова. Една отправна система описва целият свят, бил той сведен до стрък бамбук. както казах, "земята" в моят пример може да преименувате както искате, "феерче" ако ви е угодно, това не отменя отправната система. И в задачата удобно се намърдват две такива системи, една свързана с фенерчето, и една - с количката. Ако щете и с влака, отправните системи нямат ограничение по количество.


"Парадоксът на Зенон, пренесен тук е в това, че във всеки безкрайно малък момент източникът на светлина и влакчето с огледалото се намират тук и там и заемат точно определено място в пространството равно на обема им."

Ами то за това и се стига до парадокс. Хем имаме движение, хем когато ни е удобно го изключваме. За последвалата след Зенон класическа физика описанието е удобно - в даден момент описваме тяло на дадено място. Но това не снема парадоксът, и само показва че този подход, колкото и да е удобен понякога, не е верен.


"...Тогава движението на земята като отправна система се отразява еднакво върху източника на светлина (неподвижен в рамките на опита) и върху влакчето. "

Движението на земята не участва (поне при тази форма на казуса) в задачата, и не се отразява на крайният резултат, и няма смисъл да се задълбочаваме повече. Затова и предложих, като не ви харесва "земя", да го кръстите по друг начин. Отправна система ще си имаме, което няма да промени същността и резултата.


"Ако земята се движи със скорост "х" по посока на движението на влакчето, то и източникът на светлина ще се движи в същата посока със скорост "х".
Или - от източника на светлина вадим "х" (скоростта на земята) от скоростта на светлината или c=c-x. Тогава върху огледалота на влакчето скоростта на светлината ще постъпва със скорост c=c-x. Но тъй като влакчето се движи и от земята с допълнителна скорост х, то отразената светлина ще е c=c-x+х или "с" ще е обичайната позната скорост на светлината 300000 км/сек. "

В коя отправна система ще са верни тези сметки? Нас винаги ни интересува скоростта на светлината там, където я измерваме. Неподвижно с огледалото, имаме подвижен източник, и ние ще измерим скорост на светлината, да приемем както сам писахте, c-v. В система неподвижна с източника, ще измерим скорост c, както е по условие както го давате. Ясно се вижда, че скоростта на светлината зависи от скоростта на източника. Което противоречи на началното ви твърдение.


Друг въпрос е, дали величината c-v отговаря на истината. Разгледайте един краен случай (чисто хипотетичен, но поучителен). Огледалото върви към източника. Светлината има скорост 0 - един неподвижен фотон висящ в пространството (хипотетично казах), т.е. c=0. За огледалото тази светлина се движи срещу него със скорост v, и след сблъсъка ще се отрази в обратна посока (към източника) със същата скорост). В отправната система на източника, тази светлина преди сблъсъка е имала скорост 0, след сблъсъка тя ще тръгне към източника, и то със скорост 2*v. Поуката от този хипотетичен пример е, че отразената от подвижно огледало светлина в класическата физика трябва да си промени скоростта спрямо източника. Затова и твърдението c-v по-горе, от което след отражение получавате пак c, не е коректно.

И с корекцията, следваща от това съображение (c-2*v), и от вашите сметки (c-v), следва, че скоростта на светлината ще зависи от скоростта на източника.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

„И в задачата удобно се намърдват две такива системи, една свързана с фенерчето, и една - с количката. Ако щете и с влака, отправните системи нямат ограничение по количество.“

В случая една отправна система е не само достатъчна – тази на фенерчето - но и изключваме всички други. „отправните системи нямат ограничение по количество“ - Това с други думи означава че и мислените експерименти нямат ограничение по количество. Но ние имаме за предмет само една такава система – тази на фенерчето.

„В коя отправна система ще са верни тези сметки? Нас винаги ни интересува скоростта на светлината там, където я измерваме. Неподвижно с огледалото, имаме подвижен източник, и ние ще измерим скорост на светлината, да приемем както сам писахте, c-v. В система неподвижна с източника, ще измерим скорост c, както е по условие както го давате. Ясно се вижда, че скоростта на светлината зависи от скоростта на източника. Което противоречи на началното ви твърдение. “

Не разбирам? В случая имаме само една отправна система – тази на светлинния източник. Огледалото като отправна система за този мислен експеримент не съществува. По определение я оставяме настрана. Когато „Неподвижно с огледалото, имаме подвижен източник“ е вече друга задача с друго условие.

„Друг въпрос е, дали величината c-v отговаря на истината. Разгледайте един краен случай (чисто хипотетичен, но поучителен). Огледалото върви към източника. Светлината има скорост 0 - един неподвижен фотон висящ в пространството (хипотетично казах), т.е. c=0. За огледалото тази светлина се движи срещу него със скорост v, и след сблъсъка ще се отрази в обратна посока (към източника) със същата скорост). В отправната система на източника, тази светлина преди сблъсъка е имала скорост 0, след сблъсъка тя ще тръгне към източника, и то със скорост 2*v. Поуката от този хипотетичен пример е, че отразената от подвижно огледало светлина в класическата физика трябва да си промени скоростта спрямо източника. Затова и твърдението c-v по-горе, от което след отражение получавате пак c, не е коректно “

Примерът е хубав!

Първо. Нека да оставим настрана въпроса, че по днешните разбирания фотон със скорост 0 е и с маса нула и по-скоро съществува виртуално , Такъв фотон с нулева маса не би трябвало да придобива скорост 2*у. Защото отражателят не е източник, т. е ускорител на фотони .

Второ. Според мен този хипотетичен въпрос се отнася до проблема, може ли скоростта или ускорението на отражателя да създаде или да промени скоростта на светлината (тук, на фотона). И ако може, то при какви скорости и ускорения?

Трето, източникът и фотонът в случая са две отделни неща – източникът е неподвижен, а фотонът се изстрелва от неподвижния източник. Фотонът не е тъждествен с източника си.

Четвърто. Фотон със скорост 0 засяга следващата стъпка от изложението за отразената светлина. Фотон, тъждествен с източника си това е неподвижен фотон , тъждествен с цялата неподвижна Вселена. Такъв фотон трябва да е неопределено неподвижен, с неопределена нулева скорост, с неопределена нулева маса, защото не можем да го регистрираме със сетива и уреди, тъй като за цялата Вселена не могат дъ бъдат определени пространство, време, количество и т. н.

Когато се материализира, като малка частичка от цялата Вселена и става „видим“ за нас, това е равнозначно на изстрелване на фотона с начална скорост 300000 км/сек

Защо смятам, че изолирането само на мисления експеримент с една единствена отправна система – фенерчето е законно...
Изолирането на определени страни при изследване на сложни неща е аналогично с метода на Нютон при определението на закона на инерцията. Там той изолира и оставя вън от изследването си закона за привличането на телата . На практика въвежда инерциална система, която изобщо не съществува в чист вид защото всички тела се привличат, и следователно се намират в неинерциални системи. Нютон оставя неинерциалните системи на страна, за да може да разкрие основни закони на друго ниво. Така е и с влакчето и фенерчето. Оставяме настрана всички отправни системи и се спираме само на една – фенерчето, за да може на тази основа да се премине по-нататък по въпроса за независимосгта на скоростта на светлината от източника.

Във всичко сте прав, само изборът на отправната система ви е силно неудачен. Той не позволява да се анализира основният въпрос - как зависи скоростта на светлината от скоростта на източника, след като във вашата отправна система източникът има само една единствена скорост - НУЛА, което не позволява да се определи никаква зависимост?


"Нютон оставя неинерциалните системи на страна, за да може да разкрие основни закони на друго ниво."

Тук не сте прав. Цялата физика, която ние изучаваме в учебниците и която е дошла от Нютон, е формулирана в инерциални системи. Те са системите, в които физиката има най-проста форма. Когато се появят неинерциалните системи, започват да се появяват множество фиктивни инерчни сили (центробежна, кориолисова и т.н.), добавени само за да се запази възможно по-простият вид на уравненията както е бил в инерциалните системи. Дори едно от съвременните определения за инерциална система гласи така: инерциална система е отправната система, в която са валидни законите на Нютон в най-простата им форма.

Така че вижте коя отправна система ще изберете, за да може да се определи някаква зависимост на скоростта на светлината от озточника, стига да я има. За целта източникът като минимум трябва да е подвижен.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

"В случая една отправна система е не само достатъчна – тази на фенерчето"

Цитирам ви:
(Независимостта на скоростта на светлината от движението и скоростта на източника и)
В отправната система на фенерчето източикът е неподвижен. какви изводи може да направите в нея за зависимост от движението и скоростта на източника? Именно за това трябват другите системи. И огледалото е първият перфектен кандидат за това.


"Първо. Нека да оставим настрана въпроса, че по днешните разбирания фотон със скорост 0 е и с маса нула и по-скоро съществува виртуално , Такъв фотон с нулева маса не би трябвало да придобива скорост 2*у. Защото отражателят не е източник, т. е ускорител на фотони . "

Примерът, както казах, е с поука. И поуката е, че ако светлината се движи със скорост C, а огледалото със скорост V, след отражение светлината трябва да има скорост C+-2.V според събирането на скоростите от класическата механика (което сметнах само за да посоча грешката ви). Така че не се хващайте за фотона със скорост 0.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

"Примерът, както казах, е с поука. И поуката е, че ако светлината се движи със скорост C, а огледалото със скорост V, след отражение светлината трябва да има скорост C+-2.V според събирането на скоростите от класическата механика (което сметнах само за да посоча грешката ви). Така че не се хващайте за фотона със скорост 0. "

==========="фигура"==================
Пътят на отражателя АС1
Пътят на отразената светлина АА1, ВВ1, СС1
или hv, hv, hv
квантите винаги стартират с нулева скорост.

А==hv==>А1----------->В==hv==>В1----------->С==hv==>С1
|
|
O


==hv==> - излъчен квант
----------> - празен ход на отражателя
AA1 – квант hv
BB1 – квант hv
CC1 – квант hv
===============================

Защо отражателят се движи със скорост, която на се отразява на скоростта на квантите! На "фигурата" – отражателят се движи от точка А до точка C1. Скоростта му е V=АC1/t . А светлината се отразява на порции hv.

Разстоянията OA, OB и OC са от истинския светлинен източник до отражателя. Те са имагинерни разстояния и могат да се приемат за нула.

Най-напред бие на очи, че пътят на отражателя е наполовина празен – те той в половината от пътя си не отразява никаква светлина.

На второ място. Във всеки даден момент от движението на отражателя, поради постоянния му контакт с неподвижния световен източник (също като лирата на трамвая, в постоянен допир до неподвижните жици) излъчените кванти стартират винаги от скорост 0 и достигат скорост с.

Трето, в момента на раждането на всеки квант, фотонът е с нулева скорост и така да се каже изостава от отражателя, защото в този момент отражателят има скорост, а фотонът не. Вероятно съществува закон за компенсацията на скоростите на отражателя и на ускорението на фотона от 0 до с. Колкото е по-голяма скоростта на отражателя, толкова повече е изоставането на фотона с нулева скорост и толкова по-закъснително става ускорението на фотона от 0 до с. И така, с всеки фотон.
Формулата за събиране на скоростите C+-2.V можем да променим до C+-V като приемем пътя от източника до отражателя за нула. Тогава това +-V = -+Vf
където Vf ще е компенсиращата скорост на фотона при ускорението му от 0 до с.
или C+-V = C -+Vf
А съгласно "фигурата", трябва да намалим скопростта V и Vf с величината на скоростта на празния ход на отражателя.
Затова фотоните са все със скорост 300000 км/сек.


И така:
- пътят на отражателя не е съвсем път на отразената светлина поради частичния му празен ход
- ускорението на фотона от 0 до с се компенсира от скоростта на отражателя, за да се получи на изхода скорост с.
- затова не можем да събираме скоростите на отражателя със скоростите на светлината.

Без да навлизам в подробности дали цялата постановка е вярна, само ще посоча логическо противоречие -
Ако има период на ускоряване, както предполагаш, съответно път на ускоряване, то този път и респективно време е малко вероятно да съвпаднат точно със скоростта на отражателя, не и дотолкова, че напълно да се компенсират.
А аз ако правилно разбирам, ти се опитваш да изкараш, че заради ускоряване от 0 до с не става скоростта на светлината по-голяма от с.

Тук някакво голямо объркване е настанало...

Какво значение има пътят на отражателя? Именно за да се избегнат такива обърквания, е удобно да се разглеждат нещата в друга отправна система. И в случая най-удобата е системата на отражателя.

Какво се наблюдава в нея? Светлината идва от източника с някаква скорост, и се отразява. Което е важното, отразява се със същата скорост с която идва. Самата теория на електромагнетизма го потвърждава. Ако разглеждате светлината като вълна, подчиняваща се на уравненията на електродинамиката, нейната скорост се определя от характера на средата, в която тя се движи, просто казано от нейният коефициент на пречупване (който за вакуум става 1). Еднаква ли е средата за ситуацията на идваща вълна със ситуацията на вече отразена? Еднаква е, значи скоростта на падащата и отразената вълни са еднакви. Квантовата механика дава друг подход: фотонът има импулс, при отражение импулсът се запазва по големина, само си променя посоката, което също води до еднакви падаща и отразена скорости на светлината. До тук трябва да е ясно.

Вие се заигравате с някаква скорост 0 на фотона, който нещо после се ускорявал и т.н. Няма никакви експерименти, които да говорят за такава скорост - фотонът се излъчва със скоростта, с която после продължава да лети. Времето за взаимодействие с отражателя е нищожно, оценките са за порядък 10 на -18 или по-малко, което с чисто сърце можем да прнебрегнем за нашата ситуация - за малки скорости преместването на отражателя е напълно пренебрежимо за това време. А докажем ли че скоростта на светлината зависи от скоростта на източника при малки скорости, доказали сме че обратното твърдение което вие се опитвате да обосновете не е верно..


Да се съсредоточим сега на факта, че в системата на отражателя фотонът се отразява със същата скорост, с която е паднал върху отражателя. Нека сега за определеност отражателя се движи срещу източника със скорост V спрямо него. Нека, както казахме, скоростта на светлината излъчена от източника (в неговата система) да бъде С.

Въпрос 1. Каква е при това положение скоростта на светлината, която се наблюдава в системата на отражателя на падащата светлина? По законите на класическата механика източникът се движи срещу отражателя със скорост V. Този източник излъчва светлина със скорост С спрямо себе си, което по простият закон за събиране на скорост от класическата механика дава падаща скорост на светлината (и съответно отразена) C+V в системата на отражателя. Забелязвате ли, още тук следва, че скоростта на светлината зависи от източника. Неминуемо, според законите на класическата механика. Забележете, дори да допуснем някакво съществено време фотонът да си промени скоростта, крайната скорост с която ще отлети, зависи от скоростта на източника по споменатата формула.

Въпрос 2. Каква е скоростта на отразената светлина спрямо източника? Вече получихме, че спрямо отражателя скоростта на отразената светлина е C+V, с тази скорост светлината се отдалечава от отражателя към източника. Но допълнително самият отражател се движи със скорост V към източника, и пак според закона за събиране на скоростите от класическата механика скоростта на светлината движеща се към източника трябва да бъде (C+V)+V = C+2.V. Ако отражателя се отдалечаваше, знакът щеше да е минус.

От всичко това няма мърдане. Защо? Защото главната роля в случая играе това, което съм подчертал - класическата механика. Ние сме я приели за вярна, и използваме нейните закони за да моделираме ситуацията.

Това е положението. Не са нужи никакви пътища, законът за събиране на скоростите произтича именно от сравняването на пътища, но в случая е по-удобен да се използва директно.

Ако не сте съгласен да ползваме класическата механика, кажете какво да използваме, и защо. Ще направим моделирането и с него.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Редактирано от Герисъм на 10.05.17 19:37.

"Ако има период на ускоряване, както предполагаш, съответно път на ускоряване, то този път и респективно време е малко вероятно да съвпаднат точно със скоростта на отражателя, не и дотолкова, че напълно да се компенсират."

- На пръв поглед е така!

- Но тук става дума за функционална зависимост. Пътят изминат при ускорението на фотона от 0 до с : първо не е константа и второ този път е функция на скоростта на отражателя.

- също, това подлежи на експериментална проверка... може да се помисли върху такъв експеримент, колкото и фантастично и невъзможно да изглежда…


"А аз ако правилно разбирам, ти се опитваш да изкараш, че заради ускоряване от 0 до с не става скоростта на светлината по-голяма от с."
- Точно така .

- Но тук става дума за функционална зависимост. Пътят изминат при ускорението на фотона от 0 до с : първо не е константа и второ този път е функция на скоростта на отражателя.

Ще рече, че мижавата скорост, с която се движи огледалото, може да повлияе на някакво предполагаемо ускорение на фотона до с. И то винаги по такъв начин, сякаш нарочно нагласено, че фотонът никога да не надвиши c.
Опитай се да го изразиш математически това. Ще трябва да имаш съвършена система за автоматично регулиране, поддържаща променливо ускорение до достигането на точна скорост, след което ускорението да стане 0.
Доколкото си спомням от теорията на управлението, такава система не съществува и не може да съществува.

Фотон в покой не се наблюдава и не съществува. Значи ти искаш да ускоряваш нещо дето го няма, че и да му мериш пътя на ускорението, че и този път зависел от скоростта на огледало, което се движи при всички положения със скорост <<c.

Фотонът се подчинява на законите на квантовата механика, което означава, че никакво ускорение не можеш да измериш на даден единичен фотон.

Фотон в покой не се наблюдава и не съществува. Значи ти искаш да ускоряваш нещо дето го няма, че и да му мериш пътя на ускорението, че и този път зависел от скоростта на огледало, което се движи при всички положения със скорост <<c.

Стояща вълна - също не се наблюдава, но съществува... Цялото ЕМП е именно такова. Само ИЗМЕНЕНИЯТА В НЕГО виждаме и казваме, че съществуват.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стояща вълна - също не се наблюдава, но съществува...
Това изобщо не е вярно. Какъв е проблемът да се наблюдава една стояща вълна? Или поне максимумите и минимумите й?
И след това си написал неща, с които не мога да се съглася. Например какво ще рече "всички фотони за връзка между частиците му"?

"Стояща вълна - също не се наблюдава, но съществува..."

Щом съществува, значи се наблюдава. Или ти си мислиш само за оганиченото наблюдаване, със отразена светлина в оченцето? Това е мислене от преди Аристотел.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Стояща вълна - също не се наблюдава, но съществува..
Това изобщо не е вярно. Какъв е проблемът да се наблюдава една стояща вълна? Или поне максимумите и минимумите й?
И след това си написал неща, с които не мога да се съглася. Например какво ще рече "всички фотони за връзка между частиците му"?

Прочети го пак - цялото, ама ... бавно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Нямаш отразена светлина - както е писал Гери - която да дойде "до очичките", та да "видиш" нещо... ще е смесено. "

Тоест ти разбираш виждането в пещерният смисъл на думата? Само с очи? Така ли? Защо е с кавички тогава?


"Съществуването се установява с взаимодействие (а "откликът"- с въздействие) - в момент на взаимодействие се променя състоянието и вълната вече не е стояща, а пристига до оченцата смесена - от много фотони - те въздействат. "

И какво значение има каква е вълната след взаимодействието, щом като ти вече си установвил нейното съществуване? И една ваза като я удариш с чук и я потрошиш вече не е ваза, въпреки това ти си установил нейното съществуване. А щом си установил това съществуване, ти си я "видял" в по-общият смисъл.

Не става ясно какво всъщност се мъчиш да обясниш с тези противоречиви твърдения.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Стояща вълна - също не се наблюдава, но съществува..
Това изобщо не е вярно. Какъв е проблемът да се наблюдава една стояща вълна? Или поне максимумите и минимумите й?
И след това си написал неща, с които не мога да се съглася. Например какво ще рече "всички фотони за връзка между частиците му"?

Прочети го пак - цялото, ама ... бавно.
А сега ти го прочети... още по-бавно и се опитай да го осмислиш. Ама наистина да го осмислиш. Това, което казвам е точно така. Стояща вълна не е задължително да се наблюдава само при светлината. Стояща вълна се наблюдава при всякакви честоти на електромагнитна вълна, и дори при механични трептения, или електромагнитни от порядъка на мегахерци до десетки и стотици мегахерци например. Тези неща се наблюдават в радиотехниката още от много години насам и са всеизвестен факт в радиотехниката.
Светлината просто е с по-висока честота, но там нещата не са кой знае колко по-различни. Просто трябва да се съобразяват особеностите на разпространението в дадена среда според честотата. Убеден съм, че може да се измисли достатъчно добър опит, при който да се наблюдават стоящите вълни, пък дори и това да води до взаимодействие с наблюдаваните процеси.

Фотоните за връзка са в ТЯЛО - разни протони и електрони си обменят фотони, та стават атоми на вещества... Пък, ако си мислиш, че знаеш, пак помисли: Къде отидоха полетата от характеристика "заряд" на същите частици? Структурата "водороден атом" повтаря себе си чрез обменен фотон - това е ПАМЕТ на връзка. По-нататък - при хим. връзка - ако се е структурирала група от атоми, която да е устойчива във времето - т. е. - да повтаря структурата си - пак е ПАМЕТ на връзка с фотони... и т. н. Всяка подредена структура от вещества, повтаряща себе си, е физическа информация - как ще я "визуализира" (прочете) даден обект, е въпрос на датчици за приемане на разни фотони.

Това е доста условно. Все пак е прието под фотон да се разбира светлина, т.е. корпускулярната част от тъй наречената двойнствена природа на светлината е наречена като частица фотон.
Да, елементарните частици имат определена енергия, която при определени условия може да се отдели под формата на фотони - примерно при светодиодите - преминаване от по-високоенергийно състояние към по-ниско на електрони е свързано с отделяне на енергия под формата на светлина, т.е. фотони, но все пак по тази логика, ако наричаш всичката енергия, която примерно държи електроните в ковалентни връзки и т.н. фотони, мисля би довело до определено объркване.
Защото все пак това, което казваш е теория, предположения, а не доказани факти.
Според някоя друга теория, нещата могат да бъдат по-различни.
В случая ти нарочно пишеш тези неща, за да се правиш на интересен, без реално да даваш смислена информация.

Прави се на интересен, доказателство - нарича всичката енергия по елементарните частици фотони, пък то не е баш така.

Всичките термини на теорията му са с кавички, т.е. имат някакъв друг - но не определен - смисъл, а просто "фантазирай си в тая насока" смисъл. Ако ги замениш с нещо друго, смисъла на изреченията пак ще се запази - никаъв.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

"смисъла на изреченията пак ще се запази - никаъв"

Върху тази интерпретация на запазване на смисъла не се бях замислял.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз за това преди време му бях предложил: така и така "фотоните за връзка" не са фотони, за да не стават заблуди поради подвеждащи имена, да въведе някаква неутрална система, например: обект тип 1 се движи с характеристика номер 7 около характеристика номер 72, притежава характеристика 51 и се сблъсква с обект тип 14, и се образува атом... Звучи доста обещаващо... А той ползва "фотони за връзка", "скорост на смущение", "кривина на пространство", "гравитони", "завъртане" и други без смисъла който думите в кавичките въплъщават, и става боза с косми...

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

"Нямаш отразена светлина - както е писал Гери - която да дойде "до очичките", та да "видиш" нещо... ще е смесено. "

Тоест ти разбираш виждането в пещерният смисъл на думата? Само с очи? Така ли? Защо е с кавички тогава?

Очички в кавички, защото става въпрос за всичките ни ОГРАНИЧЕНИ сетива - в осредненото, от измененията на ЕМП. А самото виждане е с мозъка - чиста интерпретация, игра на смесване на идеални образи - символи от "светло-тъмно", та и сиво, когато се смеси в цялостен абстрактен образ. Мозъкът социално се учи да разпознава тези образи и ги наименова, за евентуални контакти.

И една ваза като я удариш с чук и я потрошиш вече не е ваза, въпреки това ти си установил нейното съществуване. А щом си установил това съществуване, ти си я "видял" в по-общият смисъл.

И да, прав си с вазата, само дето на практика с фотони - първо я чупим (удар с къв да е чук в невидимото), а после опитваме от парчетата да възстановим "модела". Това е виждане в(посредством) мозъка. Подобен "опит" е привнесен в съоръжение Колайдер и ... квото стане!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Засега голям взрив не се наблюдава.

Това е доста условно. Все пак е прието под фотон да се разбира светлина, т.е. корпускулярната част от тъй наречената двойнствена природа на светлината е наречена като частица фотон.
Да, елементарните частици имат определена енергия, която при определени условия може да се отдели под формата на фотони - примерно при светодиодите - преминаване от по-високоенергийно състояние към по-ниско на електрони е свързано с отделяне на енергия под формата на светлина, т.е. фотони, но все пак по тази логика, ако наричаш всичката енергия, която примерно държи електроните в ковалентни връзки и т.н. фотони, мисля би довело до определено объркване.
Защото все пак това, което казваш е теория, предположения, а не доказани факти.
Според някоя друга теория, нещата могат да бъдат по-различни.
В случая ти нарочно пишеш тези неща, за да се правиш на интересен, без реално да даваш смислена информация.

Да, всеки пишещ тук, се прави на интересен. Друго - не се очаква.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Очички в кавички, защото става въпрос за всичките ни ОГРАНИЧЕНИ сетива - в осредненото, от измененията на ЕМП. А самото виждане е с мозъка - чиста интерпретация, игра на смесване на идеални образи - символи от "светло-тъмно", та и сиво, когато се смеси в цялостен абстрактен образ. Мозъкът социално се учи да разпознава тези образи и ги наименова, за евентуални контакти. "

Тоест ти под "виждане" разбираш представите които си създава човек, образа в главата? И когато не може да си съставви представа, той "не вижда", и обекта който се опитва да изследва не съществува за него? Въпреки че има експериментални данни от уредите за съществуването? Не забелязваш ли, как такова ограничение за "виждане" те вкарва в люто противоречие? И че на практика само ти се пускаш по тая пързалка?


"И да, прав си с вазата, само дето на практика с фотони - първо я чупим (удар с къв да е чук в невидимото), а после опитваме от парчетата да възстановим "модела". Това е виждане в(посредством) мозъка. "

Чакай малко. Ние по необходимост обработваме познанията чрез мозъка си, нямаме друга възможност. Защо този процес (и то една огранчена част, "визуализацията") трябва да бъде издигнат в някаъв култ и да го споменаваш като някаква особена част от цялостното получаване на познанието?

В съвременната наука твоето "виждане" се ограничава до съставяне на модел, не до образ. Образът е силно ограничение и не работи в много случаи. Моделът е по-мощен от образите и твоето "виждане". Моделът на вазата може да опише поведението на вазата, и част от това поведение да бъде образът който си представяме. Но образът не е задължителен, ако не можем да си го представим. Моделът обаче остава и продължава да работи, и ние да "виждаме" чрез него.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

"Очички в кавички, защото става въпрос за всичките ни ОГРАНИЧЕНИ сетива - в осредненото, от измененията на ЕМП. А самото виждане е с мозъка - чиста интерпретация, игра на смесване на идеални образи - символи от "светло-тъмно", та и сиво, когато се смеси в цялостен абстрактен образ. Мозъкът социално се учи да разпознава тези образи и ги наименова, за евентуални контакти. "

Тоест ти под "виждане" разбираш представите които си създава човек, образа в главата? И когато не може да си съставви представа, той "не вижда", и обекта който се опитва да изследва не съществува за него? Въпреки че има експериментални данни от уредите за съществуването? Не забелязваш ли, как такова ограничение за "виждане" те вкарва в люто противоречие? И че на практика само ти се пускаш по тая пързалка?


"И да, прав си с вазата, само дето на практика с фотони - първо я чупим (удар с къв да е чук в невидимото), а после опитваме от парчетата да възстановим "модела". Това е виждане в(посредством) мозъка. "

Чакай малко. Ние по необходимост обработваме познанията чрез мозъка си, нямаме друга възможност. Защо този процес (и то една огранчена част, "визуализацията") трябва да бъде издигнат в някаъв култ и да го споменаваш като някаква особена част от цялостното получаване на познанието?

В съвременната наука твоето "виждане" се ограничава до съставяне на модел, не до образ. Образът е силно ограничение и не работи в много случаи. Моделът е по-мощен от образите и твоето "виждане". Моделът на вазата може да опише поведението на вазата, и част от това поведение да бъде образът който си представяме. Но образът не е задължителен, ако не можем да си го представим. Моделът обаче остава и продължава да работи, и ние да "виждаме" чрез него.

Няма нужда от коментар - сам си си отговорил.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Важни са ФАКТИТЕ, а не интерпретация за СЪЩНОСТТА им в невидимата част от света."

Фактите може да получиш и без намесата на очите. Имаме факти свързани със стоящата вълна, която ти "не виждаш". Забелязваш ли колко противоречива е цялата ти система от възгледи, почиваща на закавичени термини?


"Под невидимо, разбирам: Не може да бъде измерено!"

Какво означава "не може да бъде измерено"? Ако нещо взаимодейства с други обекти, то ще оказва влияние на тях и това влияние може да бъде измерено. Нарича се косвено измерване. Получаваш факти, можеш да измериш. Доказваш съществуване.

Едновременността не намесвай. Дали има или няма едновременност изобщо не зависи от способността ни да я мерим. Тъпо е да се твърди, защото имаме технчески шум при измерване на каквото и да било (едновременност в случая), такава няма. Едновременността, както и много други характеристики, са абстракции, не намесвай технологичните ограничения при тях. Ти си ввъвеждаш някакви съображения за ограничения на познанието си. Но това си е твой проблем, не го обобщавай за всички. Опитите да си въведеш изкуствено ненаблюдаеми неща и да обясняваш с тях са обречени. Пръв Аспе го е доказал експериментално

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Насрещен сблъсък на фотон с движещ се отражател

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Фотонът се подчинява на законите на квантовата механика, което означава, че никакво ускорение не можеш да измериш на даден единичен фотон."

А ако процесът на отражение е нещо подобно на фотоефекта?

Фотонът пада и отдава енергията си вържу движещия се отражател. Скоростта му става 0.
Докато се реалезира поетата енергия на нулирания фотон, отражателят се движи, а няма никакъв фотон.
От енергията на нулирания фотон се ражда друг фотон - отразен.
Нулирането на пасдащия и ускорението на отразения фотон зависят от скоростта на отражателя.

Видях го това, но не е убедително.

Опитайте отново да анализирате какво се случва в системата на самият отражател.

В тази система фотонът след някакво крайно време се отразява и се движи със същата скорост, с която е паднал. И ние измерваме тази скорост, и дискутираме върху нея. Преходният процес, поглъщане, преизлъчване и др. колкото и време да отнема, не променя скоростта на отразеният фотон, той може само да промени фазата му, което за скоростта е без значение. Вие се вдълбочавате в някакви процеси по време на този преходен процес, но те (дори да бяха верни) не могат да влияят на последващото развитие на нещата - зароденият отново фотон ще се движи със скоростта с която е паднал върху отражателя според законите на физиката.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

"Докато се реалезира поетата енергия на нулирания фотон, отражателят се движи, а няма никакъв фотон.
От енергията на нулирания фотон се ражда друг фотон - отразен.
Нулирането на пасдащия и ускорението на отразения фотон зависят от скоростта на отражателя."

И това как се отразява на скоростта на отразения фотон?

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

"Фотонът се подчинява на законите на квантовата механика, което означава, че никакво ускорение не можеш да измериш на даден единичен фотон."

А ако процесът на отражение е нещо подобно на фотоефекта?

Фотонът пада и отдава енергията си вържу движещия се отражател. Скоростта му става 0.
Докато се реалезира поетата енергия на нулирания фотон, отражателят се движи, а няма никакъв фотон.
От енергията на нулирания фотон се ражда друг фотон - отразен.
Нулирането на пасдащия и ускорението на отразения фотон зависят от скоростта на отражателя.

Малко по-друго обяснение, съответстващо на наблюденията:
Именно след откриване на фотоефекта се вижда, че има "скорост на светлинна вълна". Предвижване от фронт до фронт - на светлинната вълна, НЕПРАВИЛНО е била възприемана като фотон. (или "единичен" фотон). Това не е определение за фотон след знанията на фактите от фотоефекта - че е независим от интензитет (и скорост) на светлинната вълна, а само от честотата на нещото, наречено фотон, порция, квант - и вече може да се употреби "фотон" и за други ЕМВълни.
Тогава - може да се разглежда скорост на ЕМВълни в среда, а фотоните от които се състои вълната, могат да са кратни по честота на фотоните за връзка във вещевите обекти.
При съвпадащи и/или кратни честоти - фотоните се поглъщат от "средата" на веществото: 1. от група атоми и молекули - в общата им обвивка - и се излъчват, заради действието от страна на "средата"... 2. от резонанс с единична връзка протон-електрон - връзката се разкъсва и електронът излита от "средата" на веществото - фотоефект!, зависещ само от интензитета и честотата на падащи фотони върху веществото.
Самите фотони не се движат, за да им определяме скорост. ЕМВълна придобива скорост при изменение параметрите на средата - разлики в потенциали, интерференция и др. Затова - на скоростта на светлината не й трябва "време за ускоряване" - тя си е в собствената среда, след като "напусне" веществото - атом, молекула и т. н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

пп И не е етично публично да коментираш клубари с "трето" лице клубар... Известно е, че тук имат алергия към нещата, които са различни от общоприетото.
Не знам какво точно имаш предвид, но ако с нещо съм те засегнал, моля за извинение.

ужас...

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Взаимодействието фотон/отражател от момента на падането на фотона до момента на излъчването на отразения фотон се осъществява при много по-ниски скорости - за падащия фотон от С до 0 и за излъчения фотон от 0 до С.
При падащоя фотон след като отдаде енергията си върху отражателя, протича технологично време за да се ускори излъчения фотон.
Преди момента на взъимодействие и след момента на взаимодействие фотоните се движат със скорост С .

Идеята беше, че преди и след взаимодействието с отражателя скоростите са = С.
Става дума само за един падащ и един излъчен фотон.
До момента на сблъсъка и след момента на излъчването няма взаимодействие, няма събиране на скорости.
От момента на сблъсъка до момента на излъчването, скоростите са << с освен това има период на нулиран фотон и на нестартирал фотон.
Въпросът е че само за времета на взаимодействието фотон - отражагел скоростите се компенсират.

"Взаимодействието фотон/отражател от момента на падането на фотона до момента на излъчването на отразения фотон се осъществява при много по-ниски скорости - за падащия фотон от С до 0 и за излъчения фотон от 0 до С. "

Ама нали ви казвам, това няма абсолютно никакво значеие. Ако ще падналия фотон да спре и да почива половин час, и цигара да изпуши, и после да тръгне друг фотон - според законите на класическата физика, които вече ви цитирах, той ще се движи със скоростта на падащият фотон. И ние мерим неговата скорост, времето което се е маял само ще предизвика забавяне на процеса във времето, т.е. промяна на фазата на светлината.

Да не говорим, че цялата тая патърия протича за под 10 на -18 от секундата и промяна във фазата на практика не се наблюдава, т.е. никакви ускорения не се случват. И да се случват, не участват в крайният резултат, не влияят на измерената скорост.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

"Идеята беше, че преди и след взаимодействието с отражателя скоростите са = С. "

Аз вече ги сметнах, и в системата на излъчвателя отразената скорост трябва да е C+2.V. В системата на отражателя скоростта на падащата светлина е C+V.


"До момента на сблъсъка и след момента на излъчването няма взаимодействие, няма събиране на скорости. "

Точно така, и тогава скоростта на отразеният (преизлъчен или всякакъв) фотон в системата на отражателя трябва да е равна на скоростта на падналият фотон, а тя още там е C+V.


"От момента на сблъсъка до момента на излъчването, скоростите са << с освен това има период на нулиран фотон и на нестартирал фотон.
Въпросът е че само за времета на взаимодействието фотон - отражагел скоростите се компенсират."

Това нас не ни интересува, то не променя крайният резултат: ние мерим скоростта на вече отразеният фотон далеко след отражателя, и тя е тази, за която са споровете. Времето на взаимодействие ще доведе до фазово забавяне на вълната в точката на взаимодействие, каквото на практика дори не се наблюдава експериментално (при диелектриците го има, при добрите метали не). Тоест вашият модел не се потвърждава от практиката. Но и да се потвърждаваше, скоростта на отразеният фотон след взаимодействието с отражателя е тази, която се наблюдава, измерва и обсъжда. А тя вече я писах няколко пъти каква трябва да е, не е С.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

"Ако ще падналия фотон да спре и да почива половин час, и цигара да изпуши, и после да тръгне друг фотон - според законите на класическата физика, които вече ви цитирах, той ще се движи със скоростта на падащият фотон."

Когато падналия фотон спре да почива няма взаимодействие със светлината.
Няма светлина защото разглеждаме само един падащ фотон. В този момент имаме събиране на скорости на падналия фотон от С до 0 със скоростите на отражателя - това събиране дава 0. По -долу давам частен случай, който създава условия за компенсация на скоростта на фотона от С до 0 с насрещната скорост на отражателя. По аналогичен начин става ускоряването на новия фотон от 0 до С, което се компенсира от движението - скоростта на отражателя.

“Да не говорим, че цялата тая патърия протича за под 10 на -18 от секундата и промяна във фазата на практика не се наблюдава, т.е. никакви ускорения не се случват. И да се случват, не участват в крайният резултат, не влияят на измерената скорост."
Примерът който съм дал позволява да се заключи че е възможно скоростите на бвния отражател и на фотона от С до 0 да са от един и същ порядък и да се компенсират взаимно.

Примерната зависимост на скоростите падналия фотон от С до 0 е
Cfo =(1/i^2)^t
където
Cfo - скорости на падналия фотон от С до 0
t=1,2,3.....25 периоди от време 1/1000 сек

:
Промяната на скоростта на падащия върху отражателя фотон от скорост С до 0

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, какво значение има за скоростта на светлината след отражението каквито е да са процеси на забавяне, ускоряване и почивки и служебен отпуск на фотона при самият отражател?

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!