е какво искаш да кажеш, че в ранната вселена, законът на хъбъл не е верен ?

(и нека да пребъде во веки веков само истината)

Точно това искам да кажа.

Ей ти една популярна картинка, иобразяваща разширението на вселената.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забелязваш в началният етап след инфлационното разширение как има забавяне, нали? После много голям участък линейно разширение. И едва напследък спорният етап на разширение с ускорение.

Да, но това инфлационно разширение ( разстягане на самата тъкан на пространството) как се обяснява от физиката, според Нютон пространството е абсолютна празнота която
помества материята. Не съм съгласен обаче че ако изчезне цялата материя, пространството като абсолютна празнота ще остане да съществува, защото наличието на материя дефинира и празнота в която да бъде поместена, няма материя няма и празнота в която тя да съществува, но предполагам че локална абсолютна празнота може да съществува, защото останалата материя ще съществува и ще може да се дефинира такава празнота но по отношение на околната заобикаляща тази празнота материя. И такава абсолютна празнота са така наречените хипотетично червиеви дупки, в които материята пътува мигновенно, понеже няма материя на субмикроскопично ниво което да и пречи да се премества със крайна скорост. Разбирам че това е засега само в сферата на научната фантастика, няма опит който да потвърждава това до момента. Един филм на лаици руснаци които твърдят че в абсолютна пустота телата ще се движат мигновенно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Явно водата сублимира в дълбок вакуум при 0 градуса, имаше едно време спор с герасим за това че не може да се постигне дълбок вакуум чрез кондензация на пара.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от xristogagov@Gmail.com-229 на 02.02.17 19:11.

Пълно мълчание по въпроса ти... Странно...

Но понеже каза, че е анкета, ще се опитам да дам подсказки - сигурен съм, че ти накрая ще разясниш нещата най-разбираемо, но може пък някой да го озари някакво прозрение, да не говорим, че отговора винаги излиза на първа страница при търсене с Гугъл, независимо как го търси човек (на английски поне):

1. Константа ли е константата на Хъбъл?
2. Сравними ли са величините от (1) и (2) или са относителни спрямо нещо?


Иначе темата е много хубава и след като я приключиш вече верния отговор ще излиза и при търсене на български - доста полезно! В момента излизат малко сухи материали от физическия факултет на софийския университет и ... разсъждения на Петков по темата, при това частично верни (

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе доста на прав път си :), може да продължиш.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Според мен объркването идва от фрази като "разширение без ускорение", което навежда на мисълта, че вселената се разширява с постоянна скорост. Но това трябва да се разбира правилно, защото скорост на разширение на вселената е общо взето лишено от смисъл.

Да, като се говори за скорост по отношение на цялата вселена, нещата губят смисъл. Но можем да упростим нещата така, както следват например от модела на Фридман: ако две достатъчно отдалечени произволни тела се раздалечават във времето с постоянна скорост, то говорим за разширение без ускорение (равномерно оразширение), ако се раздалечават с ускрение - разширението е с ускорение, и при свиване аналогично. Под достатъчно раздалечени имам пред вид локалните движения в резултат на локални взаимодействия да представляват слаб шум на фона на ясно изразеният тренд в промяната на разстоянието. Демек да игнорираме пекуларните движения на самите обекти като по-слаби.

Така законът на Хъбъл по отношение на равномерното разширение придобива прост физичен смисъл: скоростта с която се раздалечават в момента два раздалечени обекта, се запазва във времето,и е била съща в миналото. Не се променя, т.е. няма ускорение. От тук и константата на Хъбъл като коефициент на пропорционалност, която свързва скоростта с разстоянието в настоящият момент от развитието на вселената. Трябва да се очаква, че в бъдеще тази скорост ако се запазва (равномерно разширение!), разстоянието обаче ще расте, от там и Хъбъловата константа ще намалява, тоест тя е функция на времето, не е константа.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Няма да продължа, а по-скоро ще се върна към първичните си разсъждения, колкото и наивни да са те, щото си мисля, че ти това търсиш в "анкетата".

Та първо се замислих какво точно е "равномерно разширение"? Ако гледаме едно дърво, което расте с 1 метър на година, то равномерно ли се удължава? Ако дървото е пораснало с 10см през първата година, с 10см през втората и т.н. то равномерно ли е това израстване? Или се очаква в първата година да порастне с 10см, във втората с 11см и т.н.? Т.е. ако дървото е нарастнало с 10% от текущата си дължината си тази година, а следващата отново е нарастнало с 10% от текущата си дължина, то равномерно или ускорително нараства то?

Взех по-прост пример - аз се движа с 20км/ч, а някой до мен се движи с 40км/ч. Ако аз "равномерно" увелича скоростта си два пъти (и достигна 40км/ч) за някакъв период от време, то какво бих очаквал от него, за да определя, че ние "равномерно" увеличаваме скоростта си? По моята логика излиза просто - ако приемем, че аз съм се движил с 20, а той с 40, значи разликата в скоростите е била 20. Ако "равномерно" значи, че всеки един от нас е увеличавал скоростта си с 20км/ч, то на слдващия етап аз ще се движа с 40, а той с 60. Т.е. в един момент той се е движил два пъти по-бързо, а в следващия само с 50% процента по-бързо от мен - той отрицателно ли се ускорява спрямо мен?

От друга страна да приемем, че двамата не се движим помежду си в някакъв момент, а просто си седим, на известна дистанция един от друг, на една лента, която се удължава с времето, но колата си е със същите размери. Ако лентата се "удължи равномерно", то как ние ще се раздалечим спрямо размерите на колата?

Не на последно място ми направи впечатление и самата дума - равномерно. Излиза, че ние имаме понятие какво е равно и стига да имаме и понятие какво точно е мерно, то ще можем да си представим нагледно процеса.

От там нататък започнах да чета и съзнавам, че има доста неориентираност върху първоначалните ми разсъждения, но се изкушавам да заключа, че мога да мисля в правилната посока, що се отнася до собствената ми самооценка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така законът на Хъбъл по отношение на равномерното разширение придобива прост физичен смисъл: скоростта с която се раздалечават в момента два раздалечени обекта, се запазва във времето,и е била съща в миналото. Не се променя, т.е. няма ускорение. От тук и константата на Хъбъл като коефициент на пропорционалност, която свързва скоростта с разстоянието в настоящият момент от развитието на вселената.
Само аз ли виждам противоречие тук?
След като скоростта е правопропорционална на разстоянието между два раздалечаващи се обекта, ясно е, че скоростта не е константа, т.е. има някакво ускорение. Коефициентът на пропорционалност очевидно е т.нар. константа на Хъбъл, но дори и тя да се променя във времето и да намалява, това не променя общия закон.
Т.е. как можем да кажем, че скоростта на разширяване е константа или бавнопроменяща се величина, след като очевидно по-близките обекти ще се раздалечават с по-малка скорост от по-отдалечените такива?
Досега си мълчах, защото ми се струваше, че нещо пропускам, но сега вече искам да се изясни, няма грешка в логиката ми, поне аз не мога да видя такава.