|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Според мене се намира у некое друго измерение.Не може 70% матрял да го не видиме в нашето. Не, че нещо ама машиниариите макар и бавно доста понапреднаха. И след като не могат да и фанат спатиийте значи е в друго измерение.
| |
|
Начи да си представим една равнина в тримерно пространство и да си представим,че ние климбичиме в равнината но по никакъв пряк начин не можем да засечем пространството. значи можем да го "гепим" по некви косвени критерии, по някакво въздействие което друго в нашата равнина не може да обясни. Ето имаме едни галактики които ако съдим по тва което виждаме не трябва да са устроени така. Ето имаме външно необяснимо влияние на някаква маса от другото измерение.
| |
|
Обаче за да си обясним свойствата на невидимото измерение трябва да сме извели релативистките формули за дължини, маса и енергия. Защото не можем да сръпим в непознатото измерение ако не познаваме нашето.
Така имаме тояга която се движи в нашата отправна система (От тук и крилатата фраза на френския крал Системата- това съм аз).Движи се със скорост V. Колко ще е дълга тоягата в нейната тоест неподвижната спрямо нея система? За удобство тоягата се движи успоредно на общата за двете системи ос x.
| |
|
Или може да се измери или не може. "пряко" или "косвено" - все тая. То сума ти неща се мерят само косвено, някой философ може и да твърди, че не съществува "пряко" измерване.
Ако може да се измери, значи го има.
Ако не може да се измери - все тая, дали го има или не - не променя по никакъв начин света, в който живеем.
Наблюдаването на галактики си е "измерване". Проблемът с "тъмните" неща е, че се засичат с едни (космологични) наблюдения, докато с други (по-локални за нас) - не. Така се получава някакво несъответствие и се търсят разни обяснения. Най-удобно би било намирането на нова частица.
| |
|
Тя ще е с едно измерение по-към нас, без времето.
| |
|
70% повече от наличната светла енергия... успееш ли да направиш антигориварска машина на тъмна енергия...пазара е твой лорд Вейдър
| |
|
Ха ха от съвсем елементарни съображения тоягата не се движи във втората система и следователно си остава със същата дължина.Така, че фатката тука е да се види колко е дълга тоягата в първата система.От ГРУЮВИТЕ трансформации за крайните и точки 0, L по остта X' ги изразяваме в първата система според която тоягата се движи:
За първия край: 0=x-vt
1. x=vt
2. L= (y-Vt )/грУЙ грУЙ=Квафратен корен(1- V^2/c^2)
От тука заместваме в 2 vt с х което сме получили в 1.
Получаваме L=L0/грУЙ или L0=L*грУЙ
Физически това изглежда така. Ако палката ви е Lсанта в покоящата се спрямо нея система тоест вие си я измерите с рулетка L то за русата мацка в една система спрямо която се движите със скорост V тояжката ви изглежда СКЪСЕНА!!!!!!Коефицента грУЙ винаги е по-малък от 1 щото не съществува скорост на обект спрямо друг обект по-голяма от светлината!
| |
|
Пробвай сега обратно, от неподвижната система да сметнеш колко ще е дълга в подвижната. Дали ще се получи същото, или съвсем друго? Така ще направим проверка какво си извел
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
| |
|
Проблемът с "тъмните" неща е, че се засичат с едни (космологични) наблюдения, докато с други (по-локални за нас) - не. Така се получава някакво несъответствие и се търсят разни обяснения. Най-удобно би било намирането на нова частица.
Това не е вярно. Галактичната атмосфера от газ и прах се засича както с телескоп, така и локално с преки улавяния на частици от тази атмосфера. Това са познати частици и няма нужда от измисляне на нови фантастични частици.
| |
|
То не от добро се търсят нови частици. Ако старите обясняваха, никой нямаше да се мъчи с нови. Ама не обясняват. Напук на антирелативистите
Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
|
|