много незначително малки колебания има, и те не са същественни за жуженето. Глупости

(и нека да пребъде во веки веков само истината)

колкото до 100те херца, да, интересно предложение, чак си заслужава отделна тема. как без нелинеен елемент успя да изкараш 100 херца от 50 херцов вход.

Силата е пропорционална на всеки от токовете през двете съседни витки, но понеже в случая токът е един, зависимостта става квадратична, оттам и 100-те херца.

Иначе по темата - звукът не е брум на 100 херца, а както по-горе някой е писал, жужене модулирано със 100 херца. Моята хипотеза - причината е магнитна, звукът е от контакта в множество точки на вибриращия проводник с керамичното тяло. Като се вдигне температурата, проводникът омеква и звукът отслабва. Все едно да удряш по твърда повърхност със стоманен чук и после да го смениш с гумен със същата маса.

Отделно има и звуци от термичното разширение, тях ги има и при изключване на печката, но са по-различни и основно идват от ламарините, а не от самия нагревател.

Че то и при термичните 100 Hz които предлагаш няма нищо нелинейно. (Поне в идеализирания случай в който имаме чисто активен, чисто линеен резистивен нагревател).

Напротив, по отношение на мощността, съответно температурата, идеалният резистор е нелинеен елемент - изходът не зависи от поляритета на входа, а от неговият квадрат. Предавателната характеристика е парабола.

Първото изречение не ми е никак ясно:
Силата е пропорционална на всеки от токовете през двете съседни витки, но понеже в случая токът е един, зависимостта става квадратична, оттам и 100-те херца.
Би ли обяснил по-подробно? За коя зависимост твърдиш, че е квадратична и можеш ли да изразиш с формула, че не става ясно? Силата между два проводника, по които тече ток в една и съща посока, или нещо друго имаш предвид?
Ако пусна през бобинка 1кХц, какво ще чуя? Щото смятам, че основният хармоник ще си е точно 1кХц и ще е много по-силен от втория.

Напротив, по отношение на мощността, съответно температурата, идеалният резистор е нелинеен елемент - изходът не зависи от поляритета на входа, а от неговият квадрат. Предавателната характеристика е парабола.
Мощността е квадратична по отношение на тока, не по отношение на съпротивлението.
P=R*I^2
Според мен не е съвсем същото като резисторът да е нелинеен.

Ако пусна през бобинка 1кХц, какво ще чуя? Щото смятам, че основният хармоник ще си е точно 1кХц и ще е много по-силен от втория.

Хайде сега помисли пак.

Наистина ще чуеш първи хармоник, но първия хармоник (на механичното трептене) е с удвоена честота спрямо тази на пропуснатия ток.

Редактирано от Tom_cat на 18.11.16 12:30.

Би ли обяснил по-подробно? За коя зависимост твърдиш, че е квадратична и можеш ли да изразиш с формула, че не става ясно? Силата между два проводника, по които тече ток в една и съща посока, или нещо друго имаш предвид?

Да, тази сила имам предвид, и по-точно - силата, която действа на даден елементарен участък от проводника, в резултат на магнитното поле, създавано от останалите участъци на същия проводник. Формулата е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В случая R е константа, какво изобщо ни дреме за P(R) ?
Говорим точно за зависимост P(I). R се явява нелинеен елемент, в качеството си на препобразувател на напрежение в мощност.

Линеен е, когато преобразува напрежение в ток.

Диодът не е нелинеен елемент, защото ако сменим диода ще стане еди-какво-си, а защото като сменим напрежението тока се изменя нелинейно.

Ъъъ, да, така е, и изглежда основно това се чува от реотанът.

В случая R е константа, какво изобщо ни дреме за P(R) ?
Не знам на теб за какво ти дреме. Твърдиш, че R е нелинеен елемент, значи трябва P да зависи нелинейно от R. А това не е така. P зависи линейно от R и квадратично от I.
Иначе казано, резисторът R е такъв елемент, върху който при протичането на ток I, се отделя мощност P, зависеща линейно от съпротивлението R и квадратично от тока I.
Освен това токът от своя страна зависи линейно от съпротивлението R при константно напрежение U, което с използването на закона на Ом дава другата тривиална зависимост
P=(U^2)/R
При която P пак зависи линейно от R.

Всичко това важи за постоянни напрежение и ток, или за променливи, при които U и I са съответните ефективни стойности, както и при допускането, че във веригата няма реактивни елементи, които да дефазират токът от напрежежнието. В случай, че имаме реактивни елементи, зависимостите стават малко по-други, но за случая с нагревател, можем спокойно да пренебрегнем реактивното съпротивление на нагревателя като несъществено.
В общия случай моментната стойност на мощността p(t)=u(t)*i(t), и съответно P=U*I*cos(fi), където fi е ъгълът между векторите на тока и напрежението, при положение, че напрежението и тока са синусоидални, и във веригата няма висши хармоници, а P е отделената активна мощност върху R.

Диодът не е нелинеен елемент, защото ако сменим диода ще стане еди-какво-си, а защото като сменим напрежението тока се изменя нелинейно.
Тук вече съвсем оплескано. Диодът Е нелинеен елемент колкото си искаш.

Редактирано от Tom_cat на 18.11.16 14:22.