Профаните сте вие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То и снимките на НАСА за това че земята е кръгла и това че хора са стъпвали на луната са също фалшификат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Снимките, на които може да се забележи сферичната форма на Земята, са просто потвърждение на това, което още Питагор е разбрал преди мноооооого векове, а вероятно и други още много преди него. По този въпрос никой, имащ най-базови познания по геометрия, няма никакво съмнение, тъй като може да го провери сам. Но, пак казвам, нужно е някакво базисно, основно образование по математика и в частност по геометрия, а ако е пропуснато, то трябва първо да се навакса.

Що се отнася до стъпването на хора на Луната, то не изглежда да може да бъде проверено лично от всеки, но към момента изглежда, че всички, които са имали възможност да го потвърдят, са го направили - в това число и СССР навремето. Там въпросът, обаче, изисква малко повече от базисни геометрични познания, като например обща култура, възможност да се пресява наличната информация и да се прави връзка между факти и данни от различни източници, социална адекватност, разбиране на движещите сили в мащабни национални проекти, задълбочени исторически познания по използвани някога технологии във фотографията и много други подобни неща.

На базата на горните разсъждения мисля, че ако положиш някакви усилия, след няколко години можеш сам да убедиш себе си, че Земята е сферична. Що се отнася до стъпването на Луната, не мисля че е по силите ти лично да намериш разумни и адекватни доводи в нито една от посоките, така че там по-добре не го мисли - и без друго е все тая какво мислиш ти по този въпрос, така че там спокойно можеш да си набележиш една от двете тези и да демонстрираш вярата си в нея в зависимост от това колко точно малоумен искаш да изглеждаш - ако избереш правата вяра понякога ще е възможно за около минута да заблудиш събеседниците си, че не си напълно и отчайващо необразован, но до там - след първата минута вече няма да има никакво значение какво мнение си изказал по въпроса за стъпването на Луната.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спокойно, не вярвам в конспиративната теория за плоската земя, макар че от снимки в стратосферата, хоризонта не е извит а права, но защо изглежда така, ми щото земята е с огромна извивка и на практика се забелязва че хоризонтът е права линия, просто извивката е доста голяма, и полезрението на човек не може да я забележи. Тука не хса необходими никакви математически изчисления. За посещението на луната предполагам че е вярно, но се крие в тайана, много мътна история е, питали са и армстронг за това, отговорил им че нямало да каже истината, възможно е да са стъпвали и руснаците. Абе дълга и широка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е добре, че поне в плоската Земя не вярваш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ето чети , а този абзац направо бие в десятката в полза за това че е кацано на луната независимо от спекулациите с лунните пилотирани мисии на САЩ през 69г

Факт е, че лунната програма през ХХ век всъщност бе надскачане на възможностите. Имаше шест експедиции, които кацнаха на Луната, но три от тях прекараха само денонощие на повърхността й, а останалите три - само три дни. Това е много кратко. На Луната е стигал само един професионален геолог. Дори до полюсите й все още не са стигали луноходите и никой не е правил дълбоко сондиране в лунната почва.

Наистина, да се повтори американската лунна програма не е толкова интересно и престижно. Но да се отде задълго, за да се изгради база, да се направят мащабни научни изследвания ще бъде наистина голям напредък.

Източник

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Сама по себе си тази статия демонстрира неразбиране и сбъркана логика. Т.н. аргументи са направо смехотворни - ако някой иска да отиде безпроблемно на приветливо място с много вода, да хваща първия полет към Хаваите.

Както написах и по-горе, огромния смисъл на тези мега-мисии е да формират цел, достигането на която би могло да доведе до значим технологичен скок. Това е деликатна работа - ако целта е твърде висока, то е много вероятно проекта да се разпадне на твърде ранен етап под тежеста на популистки критики и в резултат на пълно обезверяване - дори и сред привържениците и работещите по него.

Интересното е, че точно същия проблем съществува и ако целта е твърде ниска - в този случай със сигурност всичко може бързо да пропадне под популистки лозунги в стил "че затова ли трябваше да се изхарчат милиарди, които можеше да се дадат за пенсии".

Луната, към момента, е по-скоро твърде ниска цел. Авторът говори за някакви "мащабни научни изследвания", но повечето хора са свикнали да виждат зад този лозунг просто добре организирано преразпределение на парите им - и понякога с право. Мнозина ще мислят, че "те ще си направят една базичка там и ще папат следващите няколко десетилетия от парите на данъкоплатците". Просто няма нито един значим нерешим проблем - ако някой има практически неограничени ресурси, може да направи постоянна база на Луната в следващите пет-шест години.

Марс е друга бира - с колкото и ресурси да разполага към момента някой, то все пак не може да организира успешна мисия до там, без да се решат няколко много сериозни проблема - с радиацията, с ефективността на двигателите, с възможността на място да се използват няколко "базови" ресурса, защото там друго няма, а транспорта е скъп и бавен. Това са все области, които ще изискват значими иновации, които ще дадат нов качествен прогрес на човечеството в близко бъдеще. В по-далечно бъдеще вероятно ще е възможно именно т.н. колонизиране на Марс да доведе и до технологии, немислими, а и твърде опасни за експерименти, към момента - като формиране на насочени климатични промени на цяла планета, развитие на изцяло изкуствени култури с цел балансиране на температурен и кислороден баланс, например.

Т.е. за мен няма никакво съмнение коя от двете цели е по-адекватна. Въпросът е кой пръв ще успее да мотивира достатъчно хора да повярват в средносрочните и дългосрочни ползи от една такава мисия.

П.П. А статията е направо умилителна, като се отплесне по фантазии за спасяване и евакуиране на астронавтите. Всеки ден десетки, стотици хиляди умират от самоизтребване - войни и престъпност, от инциденти - природни бедствия, катастрофи, аварии, от болести, включително лечими, от глад дори. При това положение определно човечеството ще е готово с радост да жертва няколко човека в името на колонизацията на Марс, дори мисля, че няколко загинали героя на един сравнително ранен етап ще повиши мотивацията и ще намали шансовете на популистите да спрат проекта. Всички сме чували "те дадоха живота си за тази цел, наш дълг е да продължим делото им" и как такива думи на практика са способни да елиминират дори и най-популисткия аргумент.

Аз съм против колонизирането на каквито и планети и луни, пък камоли на звезди. Обаче съм за пилотирано кацане с цел научно познание, доказано е че за дълго време е невъзможно да се живее в изкуственна среда, каквато мислят да направят марс със това че искат да я колонизират.

(и нека да пребъде во веки веков само истината)

Пилотирано кацане с цел научно познание отдавна е тъпотия за мен, а изглежда и не само за мен. Роботите отдавна вършат почти същата работа, обаче на цена с порядъци по-ниска от пилотирани мисии. И бъдещето е там - човека е твърде крехък, че да бъде лесно ползван като космически разузнавателен инструмент вече.

Кой е доказал, че е невъзможно да се живее дълго време в "изкуствена среда"? За пръв път чувам такова нещо, а и дали на Марс ще правят "изкуствена среда" или ще решат да го затоплят някак, че да постигнат "естествена" среда - това вероятно няма да доживея да го видя - най-вероятно ще е комбинация от двете. Принципно, обаче, това е стремежа на живота - да се размножава, да се развива и да заема все нови и нови пространства. Така че аз лично не разбирам какво би могло да означава някой да е против да се колонизират планети? Разбира се, ако на планетата вече има някакви форми на живот е възможно да има някаква дискусия доколко това би било допустимо и адекватно, но в случая с Марс не изглежда да има такъв проблем.

Кой е доказал, че е невъзможно да се живее дълго време в "изкуствена среда"?

Гледах филм по дискавъри там се споменаваше.

Пилотирано кацане с цел научно познание отдавна е тъпотия за мен, а изглежда и не само за мен. Роботите отдавна вършат почти същата работа, обаче на цена с порядъци по-ниска от пилотирани мисии. И бъдещето е там - човека е твърде крехък, че да бъде лесно ползван като космически разузнавателен инструмент вече.

По принцип е така, но ще е още по вълнуващо ако човешки крак стъпи, просто не толкова за науката а за величието на човешката цивилизация

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите