в следната ситуация:
имаме оптичен сплитер, дето като му пуснеш светлина в посока Х, я разделя на два равни по мощност лъча насочени по У и -У.
така, поставили сме сплитера да се рее свободно, и пускаме единичен фотон по Х.
ако сложим два детектора някъде нататък по двете посоки на оста У, един от двата ще сработи защото фотона се е засилил по едната от двете посоки на У. какво обаче се случва със самия сплитер? ясно че заради отразяването на фотона, ще получи лек тласък. сядаме значи и чакаме милион години, докато преместването породено от тласъка стане видимо.
какво ще е то?
а) в посока 45 градуса срещу детектора който е сработил, за да се съхрани импулса
б) напред, когато фотона се разцепил, не е било ясно кой детектор ще сработи, неопределеността ще се погрижи закона за запазване на импулса да не се наруши
в) ако има детектори в рамките на "честотната лента" - а) ако няма - б)
г) нещо друго (......)




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Те тия най- ги обичам:)

Един милион години - добре може и да почакам, ами ако са два милиона години ко прайм. Ами ако фотона има черен печат и не го пуснат на границата, ами ако се спъне и ои чупи крака преди сплитера ко прайм тогава питам аз?
Не не нема оделка!

Според мен а)

Ако светлината се разделя на два равни лъча, неопределеност няма по условие. -> Имаме два лъча в противоположни посоки.

Значи сплитера ще се премести напред.
Не се искат чак милион години. Слънчевите платна си работят добре. Има видимо преместване за много по-кратко време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

нали затова казах "пускаме един фотон". с един фотон бая има да почакаш докато се премести дори прашинка, но търпението ти ще бъде все пак възнаградено




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Без претенции да имам хабер от квантова оптика, мисля че краткосрочно б), а дългосрочно а). Поне това най-добре ми се вписва с подочуто оттук оттам по въпроса.

Или по-точно формулирано, няма как да разберем накъде се е отклонил сплитера за време на измерване по-кратко от необходимото на информацията да пристигне от детекторите, нещо такова. Ако има начин, то самият сплитер става детектор.

в следната ситуация:
имаме оптичен сплитер, дето като му пуснеш светлина в посока Х, я разделя на два равни по мощност лъча насочени по У и -У.
Не са по У и – У (та доста време не мога да схвана първоначално какво разглеждаш), а на 90 градуса едни спрямо друг виж тука: http://www.st-andrews.ac.uk/physics/quvis/simulations_twolev/IOP%20-%20Mach%20Zehnder-PhaseShifter%20V7%20REV%20-%20Copy.swf
А разделянето по мощност (равен интензитет) става само при определена фазова разлика, това е и практичната същност на оптичните рутери, като манипулират фазата изпращат пакетите към съответния сървър.



така, поставили сме сплитера да се рее свободно, и пускаме единичен фотон по Х.
Няма никаква гаранция за законите по които преминават или се отразяват множество фотони (това което разглеждаш по горе) ще са в сила и за единичен фотон.
Фотона е неделим, отам и всякакво разглеждане води до вудо магия (както съм се изразявал по рана за КМ.)



ако сложим два детектора някъде нататък по двете посоки на оста У, един от двата ще сработи защото фотона се е засилил по едната от двете посоки на У. какво обаче се случва със самия сплитер? ясно че заради отразяването на фотона, ще получи лек тласък. сядаме значи и чакаме милион години, докато преместването породено от тласъка стане видимо.
какво ще е то?
Добре де, чакаме 1 милион години за да стане видимо въпросното преместване. Но ако детекторите са на милиард години разстояние то съгласно КМ (оная вуду част на КМ) преди да се определи откъде е минал фотона то сплитера остава в някакво безвремие за 999 милиона години и чак тогава ще си извърши преместването.



а) в посока 45 градуса срещу детектора който е сработил, за да се съхрани импулса
в посока 45 градуса и то при условие, че фотона се е отразил от рутера.


б) напред, когато фотона се разцепил, Фотона е неделим, излъчва се цял и се дедектира цял, половини фотони има сам при вудоКМ.

не е било ясно кой детектор ще сработи, неопределеността ще се погрижи закона за запазване на импулса да не се наруши
Но след 999 милиона години, а през това време ще разчитаме на баба Яга ли?

а)

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

"Но ако детекторите са на милиард години разстояние то съгласно КМ (оная вуду част на КМ) преди да се определи откъде е минал фотона то сплитера остава в някакво безвремие за 999 милиона години и чак тогава ще си извърши преместването. "

Нищо подобно. Измервайки моментално сплитера, може да предскажеш кой детектор ще улови фотона. Ако там няма детектори, а интерференционен екран, с това измерване разрушаваш интерференцията. Това е и принципа на експериментите с отложен избор.


"Фотона е неделим, излъчва се цял и се дедектира цял, половини фотони има сам при вудоКМ. "

Това твърди и квантовата механика - квантите са неделими и то по дефиниция. Каква ти е тази вудуКМ, само ти си знаеш.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!