Не схванах какво имаш пред вид. Не съм говорил нищо за енергии на фотона, и не се основавам на класическо разглеждане. В класическата физика няма фотони и за тях няма класическо разглеждане.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

„неопределеността ще се погрижи закона за запазване на импулса да не се наруши „

„ хумор.“

Минчо, то те разглеждат неопределеността като нещо реално разумно интелигентно и т.н. И няма как да не се стигне до глупост ако тръгнеш по мурафетите на така наречената ВКМ.
Същото е и ако тръгнеш след торен бръмбар, гарантирано е да те заведе до лайно.

абсолютно.

Имаш промяна на ситуацията след излъчването и преди регистрирането.
няма такова нещо, това е чист експеримент с интерференция (като тоя на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

По-лесно е да измериш преместването на огледалата, които отклоняват лъчите на 90 градуса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

първо няколко думи защо смятам тоя въпрос за интересен: когато фотона минава по два възможни пътя, очевидно взаимодейства с елементите от пътя (огледалца, сплитери, лещи, и тн) иначе нямаше да се формират тия пътища, щеше просто да си жули напред. щом има взаимодействие, има и предаден импулс. тоя предаден импулс, какъвто и да е той, трябва да бъде консистентен с това което накрая наблюдаваме.
аз винаги съм смятал че по-вероятно зад понятието колапс седи нещо реално (не че е задължително), демек жулят си значи вълните, и по някое време се решава "тук ще бъде българия" и това е. долу горе това е и позицията на фон нойман.
точно обаче въпроса с подвижните оптични елементи ме кара да мисля че няма вариант за логически издържан колапс модел,защото той би изисквал фотона или да колапсира на някой от оптичните елементи в установката, или да стигне в чиста суперпозиция до екрана, и тогава ще имаме смес от интерференция+гаусиани.
това обаче няма как да стане ако държим импулса да се запазва, ще стане така че в някои случаи сплитера няма да покаже преместване консистентно с детектора (фотона не колапсира на него, а на детектора) и тогава импулса чао. това че неопределеността ще се погрижи (отговор б) не го виждам как ще стане, защото мога да сложа детектора дето си искам и да докарам огромна точност в измерването на импулса и никаква неопределеност не може да спаси положението.
моето мнение е: отговор а) , сплитера ще се задвижи 45 градуса обратно на сработилия детектор
и ето втората, и всъщност по-интересна част на въпроса:
- ако изградим многопътна оптична система с подвижни огледалца, сплитери и тн елементи (то всъщност всяка е такава) в която накрая събираме пътищата върху екран, при пускане на единичен фотон ще "нарисуват" ли преместените след милион години елементи ЕДИН ЕДИНСТВЕН път през системата. примерно ако пътищата са два, всеки с по 100 огледалца, ще се преместят ли всички 100 огледалца на един от тях?




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

да, или на огледалцата, няма значение




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

“”””По какво се отличава от експериментите с отложен избор? Имаш промяна на ситуацията след излъчването и преди регистрирането.

Имаш промяна на ситуацията но не с енергията на фотона както разглежда заход. При класическото разглеждане промяната не идва от фотона.
„тука не е баш експеримент с отложен избор.“
++++++++++++++++++++++++++++++



Не схванах какво имаш пред вид.
Ами как ще схванеш бе приятел като не четеш въпросния поста (по горе съм ти го повторил да няма хън мън ) а гледаш да орезилиш опонента.

При класическото разглеждане на експериментите с отложен избор, експериментатора или някаква автоматика променя нещо по постановката влагайки енергия от вън за експерименталната постановка. (Не разглеждам никаква класическа физика дето се опитваш да ми препишеш, (както и в другия пост) няма ли да ги израстеш тез зомски номера)


А заход разглежда промяна на ситуацията, но енергията за тази промяна идва от енергията на фотона и в случая няма от къде другаде да дойде но и ЗЗЕ трябва да не се нарушава и т.н. (за сега ще си спестя подробностите какво как и къде).



Не съм говорил нищо за енергии на фотона, и не се основавам на класическо разглеждане. В класическата физика няма фотони и за тях няма класическо разглеждане.
Дрън дрън пляс пляс.

ОК, не е точно експеримент с отложен избор, прав си, прибързах. Началните условия определят резултата дали ще е интерференция или не. Ако фиксираш сплитера (за земята например), неопределеността на импулса му ще е малка, и в резултат ще имаш интерференция. Няма да можеш да определиш пътищата, тъй като си отрязал възможността да определиш импулса на сплитера, получен от фотона. Ако оставиш сплитера без опора, ще можеш да определиш импулса му, доставен от фотона, и по тоя начин да определиш пътя, поради което няма да има интерференция. Колкото е по-малък импулса на фотона, толкова неопределеността в импулса на сплитера ще нараства и интерференчната картина ще си вдига контраста, в обратната посока на импулсната скала ще изчезва.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

"При класическото разглеждане на експериментите с отложен избор, експериментатора или някаква автоматика променя нещо по постановката влагайки енергия от вън за експерименталната постановка."

Енергията от вън няма значение при експериментите с отложен избор. Попрочети повечко. И разбира се, няма класическо разглеждане на такива експерименти, защото ефектите от тях са чисто квантови - класическата физика нищо не предсказва за тях.

Дрънкай и си пляскай. То само това правиш де.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!