Мерси за линка, ще го погледна.
Но колкото до "разликата в пътищата", както казах според моята логика не би могло да има такава разлика, след като именно пространството се изменя, и следователно заедно с него се променят и всички мерки и теглилки така да се каже.

След като са го направили, очевидно са намерили чалъм, и вероятно наистина са приложили гениални инженерни и физични трикове за компенсиране на шумове и сигнали от друг произход.

Както аз го разбирам, разликата се явява като относителна между двете направления на детектора. Т.е. ако си мериш с някакви мерки в едната посока, то разлика може и да не видиш. Но ако съпоставиш някак два перпендикулярни пътя, то започва да се вижда, че тяхното отношение се променя, ако стоят различно отнесено към гравитационната вълна, макар че всеки измерен сам по себе си по класически начин не би показал отклонение.

Тук вече някой далеч по-запознат от мен трябва да се намеси, защото аз не знам дали наистина измерването по едно направление няма да покаже отклонение, т.е. дали наистина деформацията на времето ще компенсира деформацията в останалите три измерения. Защото е възможно и да са го реализирали по този начин просто защото така е много по-удобно и лесно да се засече разлика, а не защото не могат теоретично да я установят с измерване по директния начин.

Бе то ясно, ама има ли движение там, пак да питам, че да се размества тая геометрия и да тръгват вълни?
Да наистина, резонен въпрос. И аз си го зададох.

Уж пише, че цената е 0, но не мога да сваля книгата.
Иска ми да се съглася на някакъв 30-дневен траял, а последния път като направих това в Амазон, накрая ми дръпнаха 50 евро от картата без да ме питат и се вкарах в разправии докато ги върнат.

Това с двете направления ми звучи като постановката с опита на Майкелсон и Морли.
И най-вероятно е точно така. Като гледам това обясняват.

И сега всъщност най-интересния въпрос - как въобще могат да се регистрират такива вълни с апаратура, която също така се намира в пространство-времето и следователно също така се "изкривява" заедно с вълните. А следователно по простата логика не би трябвало да може да усети нещо.
Правило си задал въпросите и сам си отговорил.

++++++++
Или, ако щеш си представи лист хартия, обаче разтегателна в някакви граници като ластик.
Направо го разглеждай като гумен лис ( аналогично, със тежес по средата, като разглежда Айнщайн


На листа е начертана фигура с някакви размери. Сега ако почнем да разтягаме хартията, ще започне да се "разтяга" и фигурата, и да си променя размерите тъй като за тази фигура пространството е листа. И трябва да има нещо извън пространството на фигурата, с което да може "обективно" да се измерят нейните линейни размери. Но в пространството на листа няма такъв "обективен" метър. Всякакъв "метър" начертан на листа би се разтегнал заедно с него.
Прав си, с всеки метър на листа ще е невъзможно да се измери някаква разлика на самия лист. (А ако може се нарушават други закони.)

Това с двете направления ми звучи като постановката с опита на Майкелсон и Морли.
И най-вероятно е точно така. Като гледам това обясняват.

Точно така е казал и Лоренц (говорим за СТО и за ИС движеща се по условие), за надлъжното скъсяване. Всяко въже с което се измерва надлъжното скъсява е като мокро въже. (На практика, при намокряне на въже то се скъсява.) Но ако въжето се ориентира напречно, то автоматично се държи като сухо. Т.е. в ИС (движеща се по условие) не може да се измери и надлъжното скъсяване, а то реално следва да го има. Айнщайн не приема такова разглеждане (поради причина С = винаги на константа), това са и разногласията помежду тях. Той разглежда, че скъсяването е реално но само наблюдавано от друга ИС, като по този начин при смяна на ИС (от наблюдателя) скъсяването се прехвърля за другата ИС (независимо, че по условие тя е в покой). Нарочването като го наричаме за по кратко, се извършва не с ЛТ а с Айнщайнови трансформации, които са нагласени така ,че да пресмятат С= винаги на константа и т.н. Спора за това кои трансформации да се използват е „решен“ с експеримент менте, т.е. двамата извършили го са чиста проба мошеници, защото по това време (1932 г.) е било невъзможно да се извърши и по късно никога не е повтарян в този му вид.
Отклоних се но всичко трябва да се разглежда последователно.

Не отива на киндъла, ами на андроид иска да отива. Обаче може да я купиш за 0 пари и да я сложиш в облака и тогава може да я четеш навсякъде. Поне аз я разгледах и ми свърши работа.;)

Мерси, свършиха ми работа картинките. Бях позабравила разните там дето гравитацията е ускорение. По-лесно е с инерциалните системи и СТО, щото може все пак нещата да останат уж реални, ама и малко нереални, като не се ускоряваш, ами само гледаш друтгите около тебе инерциални. А тук много реални стават разните забавяния.

Само още съм позабравила - значи другите пространствени измерения се гънат, но не се скъсяват, така ли?

И още - тук вече си говорим за нормалното пространство, в което живеем и наблюдаваме в три измерения, а не онова, което май е само математическо пространство-време, в което е един spacetime interval, и Минковски и т.н.?

Позволявам си да пусна нова тема, с идеята да се дискутират новооткритите гравитационни вълни.
Задавам си въпроси, свързани с това явление, и някои от тях сигурно са много смислени, но все пак -
Може ли да се дефинира нещо като скорост на разпространение на тези вълни, и ако да, каква е тя?
Същата както и скоростта на гравитационните взаимодействия която се приема за С а и експериментално е измерена с някаква точност. Ако слънцето изчезне по някакъв мистериозен начин то на Земята ще разберем това след около 8 минути, няма да виждаме светлината му и приливите предизвикани от него ще изчезнат. То гравитационните вълни са всъщност аномалии в интензитета (поради спецификата при двете черни дупки, а дали е точно така башка работа. )
Но има още по интересен въпрос. Каква е скоростта на гравитационните вълни (гравитационните взаимодействия) ако те преминат близо до черна дупка, би следвало и те (както и светлината) да имат различна - намалена скорост. Т.е. съгласно радиуса на Шварцшилд за наблюдател далеко от черните дупки процесите ще се развиват бавно (автоматично включваме намалена скорост на светлината и гравитацията). От което така показаните гравитационни вълни със съответната честота (ниска звукова), но пресметната за съответните скорости с които се въртя двете черни дупки (ъгловата скорост), би трябвало да е друга. Тъй като процеса излъчване на гравитационни вълни става в силното гравитационно поле на самите черни дупки. Т.е. задължително процесите (честотата на грав. вълни) трябва да е „разтегната“ във времето (и не може да съвпада с честотата която ни поднасят, за това и казвам – това е тенджера ефект, с малко хумор).


Как би могла да бъде измерена, след като доколкото разбирам по същността си тези вълни представляват разпространяваща се в пространството промяна в структурата на пространствовремето.
Може би е добре първо да се изясни какво е пространствовреме или времепространство.
Според мен не трябва да се слагат в един кюп (гърне). Съгласно стандартния модел и големия взрив, инфлационния е първи, пространството се разширява без участието на материята (по това време във вид на високоенергетични кванти).
Инфлационния период не е измислен колкото да се каже нещо.
После е станало да бъде светлина.
Губи ни се първичното, а после как се съчетава пространствовремето с материята е много сложен въпрос (не, че другите ти са лесни)
И пак трябва да се върнем към СТО, на нея пространство със някакви свойства не и трябва, но да не се отвличаме.
За сега толкова , после за другото.

Аз ако мога да я сваля мога след това да я конвертирам както си искам и да я кача на каквото си искам.
Не обичам облаци, искам да си я имам на мое устройство.
Ако я имаш като файл, може ли да те помоля да я качиш някъде, примерно в dox.bg
и да ми дадеш линка да я сваля?