Стана дума в съседна тема при разговор с Полу, че при отражение на светлината от огледало честотата и се променяла, и това било Доплеров ефект. И се почна една казуистика, нищо че не съответствало на дефиницията за Доплеров ефект, било изключение и т.н. опрвдания.

Затова реших да сметна точно резултатът за да се види - е ли това Доплеров ефекр, е ли е не?

Тъй като обсъждахме релативизма, сметките ги правя със средствата на СТО: ако в резултат величината на ефекта съвпада с предсказаната за Доплеровият ефект, то можем да говорим за отражението като Доплеров ефект. Иначе не можем.

Подобна задача решавах тук на времето, ама се е загубила някъде. И така, нека имаме следната ситуация. Имаме лабораторна отправна система K, в която огледалото се движи със скорост v. И имаме отправната система К', в която огледалото е в покой. Двете отправни системи се движат една спрямо друга само по оста Z. Използваме съкращенията

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не си взел под внимание отката на електроните при рефлекция. Например при фотоволтаици.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но вероятно е двойно по-голям от "нормален" доплеров ефект от източник, предполагам го интуитивно без да съм разписвал детайлите




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

но вероятно е двойно по-голям от "нормален" доплеров ефект от източник, предполагам го интуитивно без да съм разписвал детайлите

Можеш ли на чертежа да посочиш къде е това двойно по голямо?
( Виж този чертеж, 4. –вариант нарисувал съм и двата стола, двата варианта. )

http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/jdv1450279946i.JPG

Сметнал съм точно величината на ефекта. При големи скорости ефекта може да е многократно по-голям от "двойно".

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Сметнал съм точно величината на ефекта.

На кой ефект бре човече? Кой в коя ИС какво мери?
( Виж този чертеж, 4. –вариант нарисувал съм и двата стола, двата варианта. )
http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/jdv1450279946i.JPG
Посочи по чертежа.


При големи скорости ефекта може да е многократно по-голям от "двойно".
По принцип тази постановка я разглеждаме за малки скорости. Но щом искаш да кажеш нещо и за релативистки скорости казвай.

"На кой ефект бре човече? Кой в коя ИС какво мери? "

Описал съм ясно за каква постановка съм решил задачата, и кое в коя отправна система се мери. Решава се задачата за подвижно огледало/екран, в което се отразява светлината от източникът. Всички зададени параметри са в системата на наблюдателя К. Излишни са всякакви чертежи.


"По принцип тази постановка я разглеждаме за малки скорости. Но щом искаш да кажеш нещо и за релативистки скорости казвай. "

До сега все релативистски условия разглеждаме, нали все СТО ви пречи нещо? :)
Формулата съм я дал в общият случай:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Стана дума в съседна тема при разговор с Полу, че при отражение на светлината от огледало честотата и се променяла, и това било Доплеров ефект. И се почна една казуистика, нищо че не съответствало на дефиницията за Доплеров ефект, било изключение и т.н. опрвдания.
Пак шикалкавиш на дребно, не разглеждаме само отражение.
Колко пъти да ти казвам, че наблюдателя (този дето го кръстихме синия стол) може да гледа и към лазера (кинопрожектора) или към екрана.
(Виж този чертеж 4. –вариант сложил съм два стола та дано спреш да си измисляш твои съчинения:
http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/jdv1450279946i.JPG
В първия случай имаш класически ДЕ ( в смисъл стандартен ДЕ, поправям го допълнително) на отдалечаване. А във втория (при условието екрана е вторичен източник) няма ДЕ.
(По точно е да се каже няма явен ДЕ. Но какво има и как се компенсира като го опиша подробно, кога неизвестно.)




Имаме лабораторна отправна система K, в която огледалото се движи със скорост v. И имаме отправната система К', в която огледалото е в покой. До тука добре.

Двете отправни системи се движат една спрямо друга само по оста Z.
Глупости. В случая има ясно определена коя ИС е движеща се и тя е ИС киноекран. Виж на чертежа, честотата f2 която измерват наблюдателите (трите стола), така, че ако задвижим лазера – кинопрожектора тези няма да измерват честотата f2 а f1 защото са в една ИС с екрана.
Демек без нарочване.



Използваме съкращенията



Огледалото лежи в плоскостта XY на координатната система и се движи по направление Z. Нека към него пада фотон. За общност нека фотонът пада под ъгъл fi спрямо оста Z и движението на фотона да е в плоскостта XZ.
Къде в моя чертеж има ъгъл между светлинния сноп и киноекрана. Що усложняваш, само за да напишеш нещо ли?

Фотонът има енергия E=h.f, импулс p=E/c.

Движението на такъв фотон в общият случай дава възможност и за анализ на други следствия от задачата - например как се мени ъгълът под който се отразява фотонът от такова огледало (който си мисли че при движещо се огледало се спазва законът на Снелиус, се заблуждава).
И какво отношение има това към досегашните постове (светлината да пада под ъгъл към киноекрана), никакво, просто да кажеш нещо.


В релативизма енергията и импулсът на един обект се описват от вектора на енергоията-импулса, който има 4 компоненти - 3 за 3-мерният импулс, и четвъртата (по времето) - за енергията. В системата К този вектор има следните компоненти:
И тези общи приказки също са излишни, що усложняваш нещата щом не ги разбираш. За случая е достатъчна формулата на Айнщайн за ДЕ, Дори в случая е достатъчна и формулата за класическия ДЕ тъй като за малки скорости и двете формули дават един и същ резултат (скорости от рода на метри в секунда, където ДЕ е ясно изразен и измерим на практика).




Какъв е векторът на енергията-импулса в системата на огледалото? Ще го получим прилагайки Лоренцовите трансформации в посока К->К':

Кои ЛТ, Айнщайн не ползва ЛТ а използва свои трансформации, да не забрави, че са имали спор двамата.
По надолу си се забатачи и си написал глупости на търкалета .

Редактирано от polu на 16.12.15 19:36.

"Пак шикалкавиш на дребно, не разглеждаме само отражение.
Колко пъти да ти казвам, че наблюдателя (този дето го кръстихме синия стол) може да гледа и към лазера (кинопрожектора) или към екрана. "

Абе човече, чети внимателно условието. Източникът, който облъчва екрана, има зададена честота в системата на наблюдателя, демек това е честотата която мери наблюдателя. Така че като гледа към източника, е ясно какво ще види, като гледа към огледалото, ще види това дето е сметнато. Чети и мисли преди да пишеш.


"Глупости. В случая има ясно определена коя ИС е движеща се и тя е ИС киноекран. "

Няма никакво значение коя спрямо коя системи ще се движи, резултатът е един и същ. Движението на огледалото е избрано само за удобство. За какво протестираш? Имаш нещо против принципът на относителност? Нима?


"Къде в моя чертеж има ъгъл между светлинния сноп и киноекрана. Що усложняваш, само за да напишеш нещо ли? "

Написал съм защо я усложнявам - за да получа още един допълнителен резултат. Ако не ти харесва, препиши си решението без допълнителният ъгъл. Същият резултат ще получиш. Няма що да коментираш дали ти харесва или не общността на решението.



"И тези общи приказки също са излишни, що усложняваш нещата щом не ги разбираш. За случая е достатъчна формулата на Айнщайн за ДЕ, Дори в случая е достатъчна и формулата за класическия ДЕ тъй като за малки скорости и двете формули дават един и същ резултат (скорости от рода на метри в секунда, където ДЕ е ясно изразен и измерим на практика). "

Написал съм и формулата на Айнщайн за ДЕ, и ясно се вижда каква е разликата с тази формула. Ти що не четеш, а само се нервиш?


"...тъй като за малки скорости и двете формули дават един и същ резултат "

Това че за малки скорости някакви формули давали еднакъв резултат нищо не значи. Най-вероятно означава случайност. С класическата физика сумирането на скорости в рамките на една отправна система има същият вид, както и сумирането получено чрез Галилеевите трансформации в съсвсем други условия - между отправни системи. Така че един и същи резултат не е някакъв арбитър за какво и да е. Особено когато еднаквостта идва само в приближение.



"Кои ЛТ, Айнщайн не ползва ЛТ а използва свои трансформации, да не забрави, че са имали спор двамата.
По надолу си се забатачи и си написал глупости на търкалета "

Айнщай е извел трансформации, които исторически са наречени Лоренцови, затова и всички тук ги наричаме така. Лоренц пръв налучква подобни трансформации, но с определена грешка, която признава след като и Поанкаре и Айнщайн (а също и Хевисайд, от Максуеловите уравнения) извеждат коректните трансформации. Собствените трансформации на Лоренц са били в употреба само няколко години. Не говорим за тях изобщо.

Усещам, че не разбираш нищо от това, което съм написал, и се стремиш някак да го омаловажиш. Що не си завреш търкалетата с глупостите някъде? Опитай се да коментираш след като си разбрал, не преди това.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!

Сметнал съм точно величината на ефекта.

И къде ти са сметките? Сметки означава с числени стойности, а не това което си преписвал и което не ти е ясно.