за "разширяването" на пространството в напречно движещите се потенциални ями, спрямо наблюдателя.

Имаме източник, наблюдател и 'n', на брой напречно движещи се потенциални ями между тях. Когато лъча(или фотона) навлезе в потенциална яма(движеща се напречно спрямо наблюдателя), той се движи по локалната геодезична(ако мога така да я нарека), а тази локална геодезична се движи напречно със самата потенциална яма, спрямо наблюдателя. Въпроса е увеличава ли се пътя глобално за наблюдателя?

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

Какво значение има дали се увеличава пътя? Дължината на пътя не е свързана с червеното отместване.

Но реално пътят не се увеличава, може би много слабо, и реално при хаотично движение на тези ями пътят ще се колебае около някакво средно. Увеличава се обаче времето, за което светлината ще пристигне - във всяка от ямите тя изпитва ефекта на Шапиро.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

От какво зависи червеното отместване? Казах ти, не става въпрос за никакви колебания, само увеличение/удължаване. И "прогресивно удължаване във времето".

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

Няма прогресивно удължаване. При хаотично движение се достига до равновесие в дължината на пътя - едни ями застават на пътя, други се махат.

Червено отместване би се случило, когато имаме преходен процес в състоянието на ямите между източника и наблюдателя. Например, ако по пътя няма ями, и прогресивно техният брой започне да расте като монотонна функция. Но такъв ръст е ограничен във времето от настъпване на насищане, след което пътят започва да варира около някаква средна величина. Това вариране трябва да доведе до силно уширяване на спектралните линии, само че такова не се наблюдава.

Допълнително, движението на ямите ще предизвиква флуктуации в направлението по което се вижда източника, и колкото повече са ямите, толкова честотата и отклонението от средното направление ще варират. Което също не съответства на наблюденията.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

Няма прогресивно удължаване. При хаотично движение се достига до равновесие в дължината на пътя - едни ями застават на пътя, други се махат. Пак говорим за различни неща. Има ли място в Космоса, където няма потенциални ями? Пак ти казвам, не става въпрос за минаване отпред или отзад, отгоре или отдолу на някакво тяло или потенциална яма. Няма значение. Отвсякъде пътя се удължава прогресивно. Геодезичните от всички страни се движат напречно със скоростта на ямата, спрямо наблюдателя. Пътят прогресивно се удължава. В тази постановка няма откъде да дойде намаляване на пътя. Това, което ти казваш го мислех преди да си измисля това, което сега пиша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от M1l1tary M1nD на 17.11.15 10:02.

Представи си яма без черна дупка в средата или материя, която да поглъща, например от тъмна материя. Тази яма се движи напречно спрямо нас. Лъча минава през центъра на ямата, не обикаля никакво тяло. Само, че ямата се движи спрямо нас. Вътре в ямата разстоянието между т. А от която лъча попада в нея и т. Б от която излиза е постоянно(за улеснение), но за нас, външния наблюдател, за времето, през което лъча минава през нея, т. Б се е изместила на някакво разстояние, перпендикулярно. За нас разстоянието между т.А и т.Б се удължава прогресивно.

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

"Има ли място в Космоса, където няма потенциални ями?"

Реално е тъпкано с такива места. Огромни пространства от космоса са на практика празни от материя, гравитационното поле в тях е средно и дългосрочно неизменно, и именно такива пространства ни позволяват да наблюдаваме далечните галактики.

И да има потенциални ями, няма да е само една. При много ями ще имаш хаос - в едни пътят на лъча ще се увеличава, но в други ще намалява. На тебе ти трябва непрекъснато увеличаване, такова не може да се постигне чрез ями. Няма постоянно удължаване на пътя в тази конструкция.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

"За нас разстоянието между т.А и т.Б се удължава прогресивно."

Това ще е до времне - докато центъра на ямата не подмине правата, свързваща ни с източника. След това започва обратният процес - намаляване на пътя, до неговото начално състояние - без яма.

Освен това този процес е силно нелинеен, не дава постоянна скорост на увеличаването на пътя, т.е. константно червено отместване.

Е, сега си представи две ями по пътя: едната е стигнала до "максималния път" и подминава вече, а другата навлиза в пространството наблюдател източник. Какво става? При първата пътя почва да се "скъсява", при втората да расте. Реално дълго време се задържа около някаква средна стойност. Е, при много такива ями той няма да се променя с времето изобщо - ще стои на някаква средна стойност. Плюс артефактите за които ти разправям - това ще доведе до местене на звездата и до разширяване на спектралните и линии.

Няма шанс такъв модел, дай да не зацикляме пак.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

Некоректна ти е представата.

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

Вчера не можах да отговоря конкретно.

"За нас разстоянието между т.А и т.Б се удължава прогресивно."

Това ще е до времне - докато центъра на ямата не подмине правата, свързваща ни с източника. След това започва обратният процес - намаляване на пътя, до неговото начално състояние - без яма.

Влизайки в ямата, всичко ще бъде завлечено по локалните геодезични перпендикулярно на правата източник-наблюдател по посока на движение на ямата, а пътя ще се удължава прогресивно. Разбираш ли каква ми е идеята? Не знам как да го обясня по-нагледно, ще го мисля.

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.