за "разширяването" на пространството в напречно движещите се потенциални ями, спрямо наблюдателя.

Имаме източник, наблюдател и 'n', на брой напречно движещи се потенциални ями между тях. Когато лъча(или фотона) навлезе в потенциална яма(движеща се напречно спрямо наблюдателя), той се движи по локалната геодезична(ако мога така да я нарека), а тази локална геодезична се движи напречно със самата потенциална яма, спрямо наблюдателя. Въпроса е увеличава ли се пътя глобално за наблюдателя?

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

Какво значение има дали се увеличава пътя? Дължината на пътя не е свързана с червеното отместване.

Но реално пътят не се увеличава, може би много слабо, и реално при хаотично движение на тези ями пътят ще се колебае около някакво средно. Увеличава се обаче времето, за което светлината ще пристигне - във всяка от ямите тя изпитва ефекта на Шапиро.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

От какво зависи червеното отместване? Казах ти, не става въпрос за никакви колебания, само увеличение/удължаване. И "прогресивно удължаване във времето".

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

Няма прогресивно удължаване. При хаотично движение се достига до равновесие в дължината на пътя - едни ями застават на пътя, други се махат.

Червено отместване би се случило, когато имаме преходен процес в състоянието на ямите между източника и наблюдателя. Например, ако по пътя няма ями, и прогресивно техният брой започне да расте като монотонна функция. Но такъв ръст е ограничен във времето от настъпване на насищане, след което пътят започва да варира около някаква средна величина. Това вариране трябва да доведе до силно уширяване на спектралните линии, само че такова не се наблюдава.

Допълнително, движението на ямите ще предизвиква флуктуации в направлението по което се вижда източника, и колкото повече са ямите, толкова честотата и отклонението от средното направление ще варират. Което също не съответства на наблюденията.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

Няма прогресивно удължаване. При хаотично движение се достига до равновесие в дължината на пътя - едни ями застават на пътя, други се махат. Пак говорим за различни неща. Има ли място в Космоса, където няма потенциални ями? Пак ти казвам, не става въпрос за минаване отпред или отзад, отгоре или отдолу на някакво тяло или потенциална яма. Няма значение. Отвсякъде пътя се удължава прогресивно. Геодезичните от всички страни се движат напречно със скоростта на ямата, спрямо наблюдателя. Пътят прогресивно се удължава. В тази постановка няма откъде да дойде намаляване на пътя. Това, което ти казваш го мислех преди да си измисля това, което сега пиша.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от M1l1tary M1nD на 17.11.15 10:02.

Представи си яма без черна дупка в средата или материя, която да поглъща, например от тъмна материя. Тази яма се движи напречно спрямо нас. Лъча минава през центъра на ямата, не обикаля никакво тяло. Само, че ямата се движи спрямо нас. Вътре в ямата разстоянието между т. А от която лъча попада в нея и т. Б от която излиза е постоянно(за улеснение), но за нас, външния наблюдател, за времето, през което лъча минава през нея, т. Б се е изместила на някакво разстояние, перпендикулярно. За нас разстоянието между т.А и т.Б се удължава прогресивно.

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

"Има ли място в Космоса, където няма потенциални ями?"

Реално е тъпкано с такива места. Огромни пространства от космоса са на практика празни от материя, гравитационното поле в тях е средно и дългосрочно неизменно, и именно такива пространства ни позволяват да наблюдаваме далечните галактики.

И да има потенциални ями, няма да е само една. При много ями ще имаш хаос - в едни пътят на лъча ще се увеличава, но в други ще намалява. На тебе ти трябва непрекъснато увеличаване, такова не може да се постигне чрез ями. Няма постоянно удължаване на пътя в тази конструкция.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

"За нас разстоянието между т.А и т.Б се удължава прогресивно."

Това ще е до времне - докато центъра на ямата не подмине правата, свързваща ни с източника. След това започва обратният процес - намаляване на пътя, до неговото начално състояние - без яма.

Освен това този процес е силно нелинеен, не дава постоянна скорост на увеличаването на пътя, т.е. константно червено отместване.

Е, сега си представи две ями по пътя: едната е стигнала до "максималния път" и подминава вече, а другата навлиза в пространството наблюдател източник. Какво става? При първата пътя почва да се "скъсява", при втората да расте. Реално дълго време се задържа около някаква средна стойност. Е, при много такива ями той няма да се променя с времето изобщо - ще стои на някаква средна стойност. Плюс артефактите за които ти разправям - това ще доведе до местене на звездата и до разширяване на спектралните и линии.

Няма шанс такъв модел, дай да не зацикляме пак.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

Некоректна ти е представата.

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

Вчера не можах да отговоря конкретно.

"За нас разстоянието между т.А и т.Б се удължава прогресивно."

Това ще е до времне - докато центъра на ямата не подмине правата, свързваща ни с източника. След това започва обратният процес - намаляване на пътя, до неговото начално състояние - без яма.

Влизайки в ямата, всичко ще бъде завлечено по локалните геодезични перпендикулярно на правата източник-наблюдател по посока на движение на ямата, а пътя ще се удължава прогресивно. Разбираш ли каква ми е идеята? Не знам как да го обясня по-нагледно, ще го мисля.

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

"Влизайки в ямата, всичко ще бъде завлечено по локалните геодезични перпендикулярно на правата източник-наблюдател по посока на движение на ямата, а пътя ще се удължава прогресивно."

Да бе, така ще бъде но само до момента в който центърът на ямата подмине правата по направлението източник-наблюдател. След това започва обратният процес, пътят се скъсява до началното му положение - без яма.

Тоест, имаме следните неща:
1) само крайно време ще протича процесът на увеличаване на пътя.
2) процесът на увеличаване на пътя ще бъде нелинеен:
а) когато ямата е далеко от правата, практически няма да се наблюдава промяна;
б) когато ямата е близо до правата, ще има силна но нелинейна промяна, но ще има и деформация на лъчението като през леща;
в) когато ямата застане на правата, ще има ясна гравитационна леща;
г) като подмине ямата правата, нещата се развиват в обратен ред.

Не е възможно при една яма да имаш "пътя ще се удължава прогресивно". Както виждаш, първо ще се увеличава, после ще намалява, при това неравномерно.

И сега остава да си представиш какво се случва ако има много ями. Светлината минаваща през една ще увеличава пътя, но през друга ще бъде на стадия, при който ще намалява пътя. При много такива ями ще имаш най-вероятното състояние - пътят ще се колебае около някаква средна величина. Плюс допълнителните ефекти, които споменах. Само при много специално подреждане на ямите ще имаш достатъчно равномерно растене на пътят за по-дълъг период. Но такова подреждане не може да направиш за всички звезди - същото подреждане ще създава обратен ефект за други звезди.

Ти си мислиш, че светлината ще следва все по-удълженият път край ямата, където и да отиде тя. Не, след като ямата подмине правата между източника и наблюдателя, светлината ще си минава спокойно от другата страна на ямата по първоначалният път.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

Добре, да оставим ямите настрана за момент. Имаме източник и наблюдател и движещи се тела между тях. Статични ли са геодезичните или се променят с времето? Променят ли се когато телата, които определят тези геодезични се движат спрямо наблюдателя.

Ако да, само геодезичните около/в силно изкривено пространство ли играят роля? Защо?

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

Редактирано от M1l1tary M1nD на 18.11.15 19:09.

Добре де, това го обясних вече...

Ями или не, всяко тяло създава гравитационно поле, и съответно изкривява геодезичните. При слаби полета това изкривяване е пренебрежимо. При силни е по-съществено. При черните дупки е най-съществено.

Всяко движение променя геодезичните, защото променя разпределението на полето.

Геодезичните в силно поле търпят най-голяма промяна. В каква посока е тази промяна зависи от конкретното движение и разпределение на полето.

Други въпроси?

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

Ти разглеждаш какво ще стане с n на брой фотони по правата източник-наблюдател минавайки през яма(движеща се напречно), а аз разглеждам какво става с отделния фотон, дали като бъде увлечен напречно в някоя локална геодезична, ще излезе успоредно на правата но изместен с някакво разстояние, според времето прекарано в ямата и скоростта и, или ще продължи да се движи по първоначалната права.

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

Редактирано от M1l1tary M1nD на 18.11.15 20:12.

"Ти разглеждаш какво ще стане с n на брой фотони по правата източник-наблюдател минавайки през яма(движеща се напречно), а аз разглеждам какво става с отделния фотон"

Няма значение колко са фотоните, затова и не споменавам. Разглеждам ситуация с много такива ями по пътя на фотона/фотоните.


"...дали като бъде увлечен напречно в някоя локална геодезична, ще излезе успоредно на правата но изместен с някакво разстояние, според времето прекарано в ямата и скоростта и, или ще продължи да се движи по първоначалната права"

Траекторията на всеки фотон ще бъде закривена минавайки край ямата, което в някаква степен ще я удължи (временно, докато ямата е там). Естествено че фотон който се движи точно по направлението към наблюдателя, ще бъде запратен от ямата встрани от този наблюдател. Но друг фотон ще бъде така изкривен, че да попада в наблюдателя. Лещата както и да изкривява светлината, ние виждаме нещо защото в нея попадат фотони под различни ъгли - все някой попада при наблюдателя (стига да разполага с достатъчна апертура).

Времето прекарано в ямата няма значение.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

Изкривяването е ясно в общи линии. Въпроса е дали има ефект дължащ се на скоростта.

Awaken my child, and embrace the glory that is your birthright.

Ефект за скоростта на ямата в нейното напречно движение ще има, но ще е силно нелинеен, само близо до центъра, и максималната промяна на пътя няма да е нещо особено.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

Точно това не сме го обсъждали.

Но границата на разрешение вече се достига, и тя е на друго място. Квантовият шум все още не пречи да се различават далечните обекти. Пречи обаче червеното отместване. Много далечните обекти имат голям червено отместване. За сега вече са наблюдавани обекти

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При много ями ще имаш хаос - в едни пътят на лъча ще се увеличава,но в други ще намалява. Единствения случай, за който се сещам в момента, при който пътят ще намалява, е да мине през червеева дупка. Няма как да стане в който и да е друг случай.

...and that's all just fine as long as you got something to salute, huh?

Редактирано от M1l1tary M1nD на 13.03.18 11:19.

Щом са ти били необходими две и половина години да се сетиш "в момента", то май не е добър знак. Разбирам, че спора с Гери изисква винаги известни усилия, но все пак между ноември 2015 и март 2018 има хора, дето могат да завършат магистратура по физика, дето има една дума.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако нямаш какво да кажеш по темата - то ади бай бай.

...and that\'s all just fine as long as you got something to salute, huh?

Ако по една тема не си имал какво да кажеш две и половина години, то е признак на неуважение към събеседниците и читателите изведнъж да вдигнеш темата сякаш разговора се е водил вечера. Все пак на повечето хора, като им хрумне нещо "в момента", обикновено намират начин да го споделят в някакъв разумен интервал от време, а две и половина години не са такъв по никакви критерии. Имам предвид, че мисълтта на по-голямата част от човечеството тече с една идея по ритмично. Ако след 30 месеца умуване все пак ти е хрумнало нещо, то би било по-прегледно да изложиш хипотезата си, резултат от такъв продължителен мисловен процес, в отделна тема. Мисля, че подобен подход не би навредил никому.

П.П. Моля "ади бай бай" да викаш на някой друг, по твой и негов избор, не на мен. Аз не разбирам добре нито селския акцент, нито потенциално заповедното наклонение заложени в тази кратка лингвистична конструкция.