|
|
Страници по тази тема: << 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | (покажи всички)
|
|
|
Как ние ще можем да ти отговорим дали съществува нещо, за което ние дори не подозираме?
не съм очаквала отговор
въпросът бе риторичен
че да се получи, че и ти не знаеш, ама и никой друг не знае.
няма такова нещо
не знам
ако знаех Нобелката е моя!
Примерът със слънцето не е удачен защото няма нищо за "познаване". Но пък като стана дума за познавания: по-бих се вързала при 30/30 ези/тура. Намери по-гадни начини да ме парираш
Гъбаркането със съзвучието също не ми стана ясно. За да има оркестрова симфония, трябва да има съзвучие. Твоят неграмотен, безнадежден и отчаяно тъп човек ще е напълно прав ако си направи подобни изводи в тетрадката. Ще е смешен само пред тези, които са наясно с "що е то симфония". Ако ти все пак си наясно относно съзвучието/симфонията по моя въпрос, давай! Но според теб такова няма нали, за да намесваш симфониите?
И аз се забавлявам.
| |
|
|
|
Примерът със слънцето не е удачен защото няма нищо за "познаване". Но пък като стана дума за познавания: по-бих се вързала при 30/30 ези/тура. Намери по-гадни начини да ме парираш
За мен този пример е удачен, доколкото човека прави "експеримент" и винаги познава резултата. Той го познава - други могат и да го разбират, но от неговата камбанария нещата не са свързани с познание - може да е правил ритуали, може да се е молил коленопреклонно, може да е призовавал боговете - резултата, обаче, за него е загадка - той не знае защо познава винаги, просто констатира факта. Ако интерполираме малко по-натам, то няма да е трудно да си представим, как нашия изцяло необразован човек седи пред огъня и скромно обяснява на другите - "аз съм познавач, направих опити, молих се, призовавах боговете, но накрая винаги познавах". С което искам да наблегна, че факта на неговото неразбиране не противоречи на категоричния резултат от "експеримента" му да "познае" откъде ще изгрее Слънцето.
Ако ти все пак си наясно относно съзвучието/симфонията по моя въпрос, давай!
Няма твой въпрос - ти самата каза, че било лично, че не било за обяснение тук, на Хариш отговора ти съдържа не съвсем ясната фраза "според оценката ми". Така изложението, за мен, е неразличимо от това дали познаваш "според оценката ти" откъде ще изгрее Слънцето на 6-ти януари или нещо друго. Ако се опитваш "да познаеш" откъде ще изгрее Слънцето, то в този случай мога да изкажа някакво предположени, вероятно мога и в редица други случаи. Но не мога, ако не знам случая - и не вярвам, че някой може. Така че задай въпрос и тогава темата ще вземе друг обрат - към момента изказваш по-скоро твърдение относно собствените ти способности да асимилираш причинно-следствени връзки.
| |
|
Тема
|
 Re: Mind over matter
[re: zimbra]
|
|
| Автор |
Герисъм (корав оптимист) |
| Публикувано | 16.11.15 15:27 |
|
|
Така и така сме тръгнали по паранормалното направление... Аби, ще ти разкажа една фактология от моя живот, досега не съм я разказвал. Не съм си поставял цели, не съм имал желания дори в съответната посока. Кажи според твоите "ритуали" какво се е случило.
В пети клас навремето почнахме да изучаваме руски език. Аз си го бях научил сам, с речник, само че граматиката ми беше трудна - окончания, падежи... Бях сравнително добър ученик по повечето предмети. Но на първото класно по руски учителката - много добра учителка, и тогава го осъзнавах - ме хвана да преписвам с пищов. Нямаше никакви последствия за мене, но след три месеца тя почина...
По-късно, осми клас, имах някакви проблеми с учителката по география. Според мен се беше силно заяла с мене, а аз пък упорито се опитвах да и покажа че знам. След около 4 месеца след този ни сблъсък и тя почина.
В гимназията, 10-ти клас, имаме нова учителка по химия. Края на първи срок нещо ме хваща в крачка, и ми пише двойка. Скачам и аз, демонстрирам и знания от всякъде, и се принуждава за края на годината да ми пише отличен, въпреки двойката. На следващата година имаме нова учителка - старата се поболява от нещо и се пенсионирала по болест...
Имаше още два подобни случая, за които знам, с подобен изход... Да ти кажа, и на мене тогава ми хрумна същото, което и на тебе ти хрумва сега :)
Но мисля, че е просто корелация между несвързани причинно събития. При това изведени от общият поток само по това, че са запомнящи се. Което не е достатъчно, според мен, за да се направи някакво научно обобщение в някаква посока. Колкото и примамливо да изглежда.
За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...
| |
|
|
|
Но мисля, че е просто корелация между несвързани причинно събития
Определено, в противен случай Петков и биполярния трябваше да са избухнали като свръхнови отдавна.
| |
|
|
|
Гери, ако не беше тъжно, щеше да е смешно. И аз и майка ми тръгнем ли за Италия (не сме пробвали дали не е от "заедното") погребваме и то много близък човек. Два пъти се случи и не рискуваме за трети. Дори не знаем коя е виновната или двете в комплект, но си е стряскащо, няма спор. А който ме заплаши кой знае защо е отмъстен от Провидението (пак б@х ли що е то) и т.н. Такива с лопата да ги ринем.
Само, че аз не говоря за такива паранормални явления. Познаваш ме, не бих се занимавала безгранично с паранормалните прояви.
Всичко тръгна от ефекта на ритуалите, с който започнах активно да се занимавам покрай лекциите по психология. Заинтересувах се по специално от психосоматичните явления - те са пряко свързани с ефекта на ритуала. Нясно си горе долу с интересите ми в тази област, публична "тайна" са.
Преди години ми беше попаднал онзи руснак Зеланд, за когото така и не се разбра кватнов физик ли е или не е (както се твърдеше в разни кратки биографични справки). Може да помниш, че теорията му ме заинтригува и ти бях поискала становище. Тогава си стиснахме ръцете по въпроса за:корелация между несвързани причинно събития. и несериозното. Да не говорим колко много от твърденията в тази посока се обясняват от психологията.
Навермето все пак, Алчно око ненаситно примамено, тествах Зеланд, но без никаква система и постоянство, от краткротраен порив в рамките на месец-два (жени, какво да ни правиш, все нещо ни липсва). Май не ми се получи, определено не вярвах и зарязах. Покрай заниманията си с ритуалите непрекъснато се сблъсквах с реализирането и какви ли не поверия, суеверия, но най-вече твърдения, че "мисълта еди какво си". Идея си нямаш какви материали ми пращаха от къде ли не , някои култови!
Добрият психоаналитик трябва да анализира и себе си и да съпреживява. Като съвестен ученик и последовател на някои методи имам доста добра времева графика за събитията и причините за тях в моя живот и не можех да не забележа как се откроява това, което Шпага казва: реализираме в голяма степен въжделенията на мислите си. Казах си ок, щом тези твърдят и за "материализация" що пък да не ги оборя! Този път реших, че ще има система и пряко наблюдение. Нямаше да оставя нещата само на паметта и "случайността" на поривите. Най-трудно бе да решавам какво всъщност искам.
Проверих си записките. Подредба 1 към 5 по важност.
- При мен "реализирането" е започвало винаги на третия месец.
- За реализацията на най-исканата цел определящи са били събитията започващи да се случват през 8-мия месец
- Пет пъти не е имало забелязани идникации преди това, че цел 1 ще се изпълни
- Събитията за цел 1 са тип "гръм от ясно небе"
- Винаги в 10-тия месец или е имало условия за случване на 4 цели от 5 зададнеи - това в три от годините. Другите 3-пъти нямам резултат 4 от 5, оставам на 3 от 5 до края на зададената година.
- Периодите винаги са декември-декември, така съм започвала и приключвала.
Това, което се опитвам да ви обясня е, че условието ми винаги беше тези цели да са непосилни спрямо възможностите в момента на поставянето им. Проблемът е че стават нежелани събития, описвани като "игра със съдбата". Ако това е вярно, ако предизвикваме събития с мисълта, то цената на прословутото бързото случване на цели с мисъл понякога е много висока и крайно неприятна. Не можем да ги контролираме вида на самите събития с мисъл избор "така може да стане, ама не и по този начин". Забелязах и много съм го обмисляла: събитието "гръм от ясно небе" винаги се явява най-простото решение за реализирането на нещо. Обаче понякога е решението/пътят, което ние сами в никакъв случай не бихме избрали и през ум не би ни минало да го изберем ако можехме! Разбираш ли ме? Лаишки казано прилича на предизвикване на съдбата.
Прав си. Корелацията ме притеснява.
Мисля, че бях пределно ясна през цялото време, че не отричам самозаблудата. Обясних кое е това, което се натрапва в процеса на наблюдение при цел-процес-резултат: СЪБИТИЯТА.
Ако те запозная с нещата "отвътре" ще разбереш защо повдигам темата сериозно. 6 години си мълчах, няколко пъти исках да го обсъдим, но вече ми идва в повече наблюдаваното и започнах да търся серизоно обяснение за паранормалното появяване на "правилните" събития. За корелацията, която вече не ми изглежда толкова пък случайна...
Надявам се искренно нещата да стоят така: Когато човек наблюдава, тогава наистина забелязва какво ли не.
Космическият спусък! /голям майтап/
| |
|
|
|
Не могат да генерират толкова енергия.
Иначе щяха. Не би било трудно.
| |
|
|
|
ПС. Гери, тогава ти не си имал за цел да ги утепаш даскалките, нали? Ох, не е смешно, но и аз не знам как да го осмутря твоето...В съседен клуб елегантно биха казали, че Някой обича много своите и биха кимали многозначително над клавиатурите.
А при мен излиза, че имам някакъв суперуоменски късмет. Каквото си наумя, то пък вземе че стане (в над 50% от случаите) колкото и грандоманско да изглежда в момента на наумяването.
| |
|
|
|
След като не можеш да споделиш подробностите няма как да обсъждаме "експеримента". Виж примера на Гери, твоят е сигурно подобен. И по подобен начин му липсват много неща за да бъда в какъвто и да е смисъл научен. Например няма контролна група, поне Гери не каза, може да са го хващали още няколко пъти да преписва и никой да не е починал, и т.н.
| |
|
|
|
Съгласна съм. Незнанието не противоречи на резултата.
Но нали търсим логиката? Нали я търсим чрез повторими експерименти?
Повторих, попетих...какво повече искаш от това?
Ти си по природните науки - давай обяснението за корелацията.
Какви са били целите ми няма никакво значение.
Значение има само техническата част и тя е такава, каквато ви я предавам. Има нереална за възможностите в даден момент цел - има някаква активна мисловна работа с целта - стават подходящи събития - резултат предимно плюс. Точни времеви параметри на заданието, еднакъв брой задачи за изпълнение ...
Резултатът не е бил 100% освен последната година, но тя бе вид "почивка", там нещата са по-лежерни, естествени и за случайността, за това не я броим.
Ето дори не твърдя, че става на 100% за разлика от гурутата. Напротив. Пределно честна съм.
| |
|
|
|
Каква роля се очаква да има контролната група в моя "експеримент"?
ПС. Гери не го е правил нарочно. Шпага също. Аз също не съм реализирала цели преди това нарочно, насила. Дори не съм си и поставяла краткотрайни нереални, защото съм стъпила на земята все пак и нямам никакво намерение да литна.
Редактирано от zimbra на 16.11.15 17:07.
| |
|
Страници по тази тема: << 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | (покажи всички)
| 
|
|
(curmudgeon)