Въпросът ми ще прозвучи лаишки, но въпреки това ще го задам.
Днес видях в медиите как НАСА заснели слънчеви изригвания и беше показан видеоклип. Хубаво, но в статията се споменаваше, че тези маси, които се отделят от Слънцето се били задържали от магнитното поле (подразбира се пак на Слънцето).
Звучи логично, но аз си задавам следния въпрос - та нали на Слънцето всичко е с много висока температура - милиони градуси. А също така си спомням и за температурата на Кюри, над която даден обект, вещество, метал или каквото и да е друго си губи магнитните свойства. Та как се връзва тази история с магнитното поле и високата температура на Слънцето с температурата на Кюри?
Някой ако може да обясни без да се стига до препирни на релативисти и антирелативисти моля.

Температурата на Кюри, просто казано, определя температурата, при която постоянен магнит от някакъв материал губи магнитните си свойства. Докато в случая със слънцето става дума за електромагнити - магнитно поле, създадено от движението на заредена плазма (демек от токове заредени частици). За това няма температурни ограничения.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

Ако под "магнитни свойства" разбираш магнитчето на хладилника, то това се дължи на

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, че магнитното поле се създава от движение на електрически заряди ми е ясно.
Но самата маса, която се изхвърля, там какво движение на заряди има, и то достатъчно насочено, че да се получи магнитно поле?
Ако движението е хаотично, ясно е, че крайният ефект ще е нула или близък до нула практически.
Т.е. как така магнитното поле, създадено от слънцето взаимодейства с някакви маси, които колкото и да са по-студени от вътрешността, пак са достатъчно нагорещени.
А температурата на Кюри не е само за постоянни магнити, а също така се отнася и за промяна на магнитната проницаемост на даден феромагнитен материал.
Това се използва дори в много случаи в техниката като вид сензор за температура, тъй като ефектът е обратим. Например това се ползваше в някои стари модели поялници Weller. В по-новите модели не знам дали се ползва.

в казармата един спореше че няма как на двата края на панамския канал нивото да е различно, защото световния океан е скачен съд и нивото трябва да е еднакво навсякъде. е, явно физиката лъже, спете спокойно деца.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Ми прав е бил. Отклоненията в нивата на двата океана са нищо на фона на денивелацията на самия канал.

Аз не споря, и не твърдя, че физиката лъже, а търся отговор, зададох въпрос и уточнявам въпроса си, както и разсъжденията си.
Далеч съм от някакви глупости и дървено философстване.
Съвсем възможно е да не съм прав, но бих искал да знам защо, трябва ми задоволително обяснение.

А твърдението на твоя приятел от казармата е съвсем логично на пръв поглед, но не е вярно. Сега като се замислих, виждам, че тази аномалия би могла да се ползва като ВЕИ. Водата ще тече винаги в едната посока, и може да задвижва някаква електроцентрала примерно, ако се направи подходящо съоръжение. Не знам обаче дали ще е икономически ефективно с оглед на многото работа по прокопаването на канала.

Самата маса, която се изхвърля, е с много висока температура. При това положение материята е йонизирана, под формата на плазма. Имаме хаорично движение на практически самостоятелни заряди - електрони и йони. Тоест такава материя при движението си създава магнитни полета, и в същото време движението и се подчинява на тези полета - демек такова състояние материята може да се самоорганизира по много начини. ВЪв вътрешността на слънцето има допълнителна организация - там материята в една или друга степен се държи като флуид, т.е. собствените движения на големи маси йонизирана материя могат да създадат допълнителни магнитни полета.

Но в тази материя няма допълнителната подреденост, която я има в статичните постоянни магнити. А температурата на Кюри е температурата, при която тази подреденост се нарушава. Затова за процесите на слънцето няма значение такава температура.

За разлика от главата, стомахът се усеща когато е празен...

Самата маса, която се изхвърля, е с много висока температура. При това положение материята е йонизирана, под формата на плазма. Имаме хаорично движение на практически самостоятелни заряди - електрони и йони. Тоест такава материя при движението си създава магнитни полета, и в същото време движението и се подчинява на тези полета - демек такова състояние материята може да се самоорганизира по много начини. ВЪв вътрешността на слънцето има допълнителна организация - там материята в една или друга степен се държи като флуид, т.е. собствените движения на големи маси йонизирана материя могат да създадат допълнителни магнитни полета.

Но в тази материя няма допълнителната подреденост, която я има в статичните постоянни магнити. А температурата на Кюри е температурата, при която тази подреденост се нарушава. Затова за процесите на слънцето няма значение такава температура.


Пълни глупости си написал.

РИБАРЯ

Без да искам да те обидя, обяснението ти звучи неубедително и някак скалъпено.
Все говориш, че температурата на Кюри се отнася за постоянни магнити, а това не е така.
Ето какво пише в Уикипедия:
Температура на Кюри, или още точка на Кюри това е стойността на температурата, над която феромагнитните вещества стават парамагнитни, или с други думи когато магнитните материали губят магнитните си свойства.
Аз съм напълно съгласен с това определение, защото и аз това съм учил. И това е малко по-различно от постоянен магнит, който губи свойствата си на такъв. В смисъл, че е по-общо, точно както споменах в някой от предишните си постове.

Въпреки това, очевидно в случая наистина няма място да се говори за точка на Кюри, тъй като всичката маса е с температура далеч по-висока, всичко е йонизирано, в състояние на плазма и т.н.

Ако изобщо приемем, че има магнитни полета, и те са причината за задържането на тези маси, отделени от слънцето, някак не ми се връзват нещата. Както сам казваш, тези електрически заредени частици, или електрически заряди, без значение дали са йони или електрони, се движат хаотично. След като се движат хаотично, очевидно не могат заедно да създадат някакво "общо" магнитно поле. Всяка частица сама за себе си може да създава такова поле, но тъй като се движи хаотично заедно с всички други частици около нея, техните полета очевидно взаимно се неутрализират, или в най-добрия случай имаме шумово, хаотично магнитно поле. Дотук говорих за масите, които се отделят от повърхността на Слънцето.
А какво става вътре във вътрешността на Слънцето не знам. Възможно е и да има някакво ламинарно движение на някакви слоеве, области, маси, не знам как да ги нарека, може би нещо като конвективно движение, или подобно на някои ветрове на Земята като пасати или мусони, забравил съм ги вече кое какво беше точно, и които да създават магнитно поле.

Единственото що годе смислено обяснение, което ми идва на ум в момента е - Слънцето има магнитно поле поради посочените по-горе причини. А отделените от него маси, тъй като се състоят от заредени частици, електрически заряди, на практика за тях се получава нещо като магнитна спирачка, съгласно закона на Ленц. Може би това ги възпира, не точно задържа.