За да покажа, че тезата за неразделимо преплитане на пространствените координати и времето е умосътворена, е само една злополучна митология, ще анализирам Лоренцовите трансформации (частните), адекватни на следната постановка:

Инерциална система K'(x',t') се движи надясно спрямо неподвижна система K(x,t) със скорост v по осите X'=X. В момента на съвпадане на началата O'=O на системите, от този общ център се излъчва светлинен сигнал също надясно по X'=X. След време t в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x в K, съответно x' в K' .

Трансформациите дават търсените съотношения между координатите x' и x и времената t' и t, а именно (полагам b=(1-v2/c2)1/2):

x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b – гледна точка K' (2)

От формули (2) става ясно, че релативното учение счита действието в скоби за неосъществимо, тълкувайки съчетанията (x–v.t) и (t–v.x/c2) като неразделима преплетеност на пространствени и времеви измерения. Пълната несъстоятелност на тази представа проличава при изразяване на трансформациите чрез класическата връзка х/с=t, а именно:

В уравнения (2) координатата х не е нищо повече от разстоянието, което светлинният сигнал изминава в система К за време t със скорост с. Сиреч, тук безспорно ще е в сила класиката х/с=t . Тогава, след заместването, се получава (полагам а=1-v/c):

x'=(x–v.х/с)/b или x'=x(1–v/с)/b или x'=(а.x)/b (3)
t'=[t–(v/с).(x/c)]/b или t'=(t–v.t/c)/b или t'=t(1–v/c)/b или t'=(а.t)/b (3)

Това е гледна точка К'. От нея за обратната гледна точка К ще са в сила:

(а.x)=x'.b ; (а.t)=t'.b (4)

както и отношенията: х'/(а.х)=1/b ; t'/(а.t)=1/b и (а.х)/х'=b ; (а.t)/t'=b (5)

За дадената постановка това са математически единствено възможните връзки между величините.

Релативното твърдение, че, при <x'=(а.x)/b и t'=(а.t)/b> за гледна точка К', обратната гледна точка К ще изглежда същата <(а.x)=x'/b и (а.t)=t'/b>, е видимо нередовно, представляващо безцеремонно изопачаване на математиката.

Резултати (3), (4), (5) говорят недвусмислено за липсата на каквото и да е неразделимо преплитане на пространствени и времеви измерения. Сиреч, съществуването на времето като самостойна реалност, отделна от реалността на пространствените координати, е недвусмислен факт. Същият дава да се разбере, че Лоренцовите трансформации не са нищо повече от зависимости на Нютоновата механика.

Изтриха не само моите постове, но и на онова зомби

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Я да видим сега:

"x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b – гледна точка K' (2)

От формули (2) става ясно, че релативното учение счита действието в скоби за неосъществимо, тълкувайки съчетанията (x–v.t) и (t–v.x/c2) като неразделима преплетеност на пространствени и времеви измерения. Пълната несъстоятелност на тази представа проличава при изразяване на трансформациите чрез класическата връзка х/с=t, а именно: "

Чакай малко. Разделимостта в случая няма нищо общо - имаш числа, слагаш ги във формулата, и тя дава отговор. В този смисъл действието е напълно осъществимо, ако е неосъществимо на ръка за теб, хората са измислили калкулатори за тая работа. Но тук няма проблем, както ти се струва. Обясни, какъв е проблемът с осъществимостта, някой ще ти помогне да смяташ, а преплетеността изобщо не е проблем - като слагаш числа, голям праз преплетено или не. Така че заключението за несъстоятелност е повече от пресилено

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

<<..За да покажа, че тезата за неразделимо преплитане на пространствените координати и времето е умосътворена..>>

Да , такава е. Когато се ползва пространство и време за изразяване на Промяна, в случая скорост и имаме нещо определящо скорост/константа <С>.Тя пък е в основата на РелативизЪмЪт, така идва съвсем естествено, макар и умосътворено Пространствовреме. Няма нужда от никаква математика да се <види> това, а с математиката на СТО е нагледно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не разбрах за какво става въпрос. Кои твои постове са изтрити?

Герисъм, наистина си зле!

Предния път ме оборваше с дивотии от рода на тази, че координатата х е точка, която има измерения в метри и не помня още какви...че, след като имало отрицателни координати, защо нямало отрицателни дължини и тем подобни.

Сега очевидно си се малко поопомнил, та не коментираш класическата връзка разстояние х върху скорост с=време t . Но ето че този път ти се привиждат някакви числа ("Разделимостта в случая няма нищо общо - имаш числа, слагаш ги във формулата, и тя дава отговор."). Герисъм, какви ли не простотии си готов да избълваш, само и само да изкараш, че бялото е някакъв вид черно.

Всъщност имаме:
x'=(а.x)/b - решена докрай трансформация x'=(x–v.t)/b, сочеща, че x' зависи само от x , а не от x и t .
t'=(а.t)/b- решена докрай трансформация t'=(t–v.x/c2)/b, сочеща, че t' зависи само от t, а не от t и x .

Нали в РЕШЕНИЕ 1 писа, че трансформациите трябва "да дадат невъзможност в поне едно от тях да има връзки само само време с време или пространство с пространство (това грубо казано означава разделяне - такова имаме в уравнението за време при Галилеевите трансформации)."

Ето ти горе, съгласно обичайната математика, "връзки само време с време или пространство с пространство", т.е. имаме разделяне, т.е. имаме Нютонова механика. А ти можеш да продължаваш да се назландисваш колкото си искаш по математиката на релативната теория, която математика работи с недоведени докрай решения, годни за всякакво манипулиране.

Другият проблем: Имаме текстовото условие "Инерциална система K'(x',t') се движи надясно спрямо неподвижна система K(x,t) със скорост v по осите X'=X. В момента на съвпадане на началата O'=O на системите, от този общ център се излъчва светлинен сигнал също надясно по X'=X. След време t в K , съответно t' в K' , фронтът на сигнала ще има координата x в K, съответно x' в K' ."

Според обичайната математика, пред нас е обективното положение: едно условие, едно сравняване, едно сравняващо уравнение, предоставящо две противоположни гледни точки, а именно:

x'=(а.x)/b ; t'=(а.t)/b - гледна точка К'
(а.x)=x'.b ; (а.t)=t'.b - гледна точка К

Към това условие е математически невъзможно да се съставаят други трансформации.

Язък, че трябва да ти обяснявам такива неща буквално във всяка тема. Да ти обяснявам, че се водиш по изопачената математика на СТО, твърдяща, че щом са в сила x'=(а.x)/b ; t'=(а.t)/b , значи в същото време ще са в сила и (а.x)=x'/b ; (а.t)=t'/b .(http://alniko-knowledge.blogspot.com/2015/05/blog-post.html)

Редактирано от fiury41 на 16.07.15 17:33.

Другият проблем: Имаме текстовото условие "Инерциална система K'(x',t') се движи надясно спрямо неподвижна система K(x,t) със скорост v по осите X'=X. В момента на съвпадане на началата O'=O на системите, от този общ център се излъчва светлинен сигнал също надясно по X'=X.

Извинявам се, ако въпросът ми е прекалено тъп

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изходната позиция е система К , т.е. х и t са известни, са измерени в нея. При това положение се търсят x' и t'. По нерешените докрай трансформации <x'=(x–v.t)/b ; t'=(t–v.x/c2)/b> на СТО, x' зависи и от х и от t, съответно t' зависи и от t, и от х. СТО твърди, че това е окончателният резултат и се започват манипулации безкрай. Всъщност това е междинен резултат и да се работи с него противоречи на нормалната математика. Изобщо, налице е висящ въпрос: Какво да правят нормалните, след като другите са на власт?

Означава, че оста X' се движи успоредно на оста Х , т.е. двете оси са съвпаднали X'=Х (всъщност трябва да се поставят трите успоредни черти, обозначаващи X' е тъждествено равна на Х). Всичко това, за да сведем нещата до частните ЛТ.

"Предния път ме оборваше с дивотии от рода на тази, че координатата х е точка, която има измерения в метри и не помня още какви.."

А какво е координатата Х тогава?


"Всъщност имаме:
x'=(а.x)/b - решена докрай трансформация x'=(x–v.t)/b, сочеща, че x' зависи само от x , а не от x и t .
t'=(а.t)/b- решена докрай трансформация t'=(t–v.x/c2)/b, сочеща, че t' зависи само от t, а не от t и x . "

Това са некоректни уравнения. В истинските лоренцови трансформации освен X участва и времето t в един и същи израз, както ги беше написал в началото и както ги споменаваш тука. Вече неколкократни ти посочих къде се заблуждаваш, и тъжното е че нищо не си разбрал. Пробвай с елементарна проверка: замести в оригиналните лоренцови трансформации Х=3, t=5, сметни x' и t', и провери дали съвпадат с тези формули дето претендираш че са опростени. Не са ли те учили така в училище, да се контролираш като се оплетеш? Айде, да видим дали поне толкова можеш, след като всичко друго си оплескал яко. Толкова ли не ги разбираш нещата?


"Нали в РЕШЕНИЕ 1 писа, че трансформациите трябва "да дадат невъзможност в поне едно от тях да има връзки само само време с време или пространство с пространство (това грубо казано означава разделяне - такова имаме в уравнението за време при Галилеевите трансформации)." "

Точно така. И лоренцовите трансформации удовлетворяват това изискване. Докато глупостите горе не следват от лоренцовите трансформации.


"Ето ти горе, съгласно обичайната математика, "връзки само време с време или пространство с пространство", т.е. имаме разделяне, т.е. имаме Нютонова механика. "

Имаш дръжки. Вече ти показах, че това с обичайната математика не може да се постигне, показах ти и къде се заблуждаваш. Сега се опитваш и другите да заблуждаваш. Осъзнай се.


"Язък, че трябва да ти обяснявам такива неща буквално във всяка тема. Да ти обяснявам, че се водиш по изопачената математика на СТО, твърдяща, че щом са в сила x'=(а.x)/b ; t'=(а.t)/b , значи в същото време ще са в сила и (а.x)=x'/b ; (а.t)=t'/b .(http://alniko-knowledge.blogspot.com/2015/05/blog-post.html) "

От коя планета си паднал? СТО не твърди такива неща. Е това обяснява всичко.

Ти не си наясно изобщо за какво става дума и си прехвърляш грешките в собствените разсъждения към СТО. Я по-кротко.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`