"Щом ще стане с един лазер.
То няма причина да не стане и с два лазера. "

И каква е причината да стане? Примерно, при един лазер делителното стъкло пропуска един фотон с вероятност 50%, и с такава не го пропуска, т.е. двата лъча са антикорелирани на 100%.

Не знам какво разбираш и какво искаш да внушиш с това „антикорелирани на 100% „ , но това в крайна сметка не означава нищо. Без предварителна информация за това по какъв начин са получени двата лазерни снопа (с разделяне по интензитет или с два лазера) не можеш да ги различиш по никакъв начин. И тука доводите като но според интерпретацията на КМ. Според Мандел и т.н , не вървят, не се опитвай да ги пробутваш защото съпоставяме двете тези,т.е може ли да определим пътя на фотоните или не.

Интерференцията става когато закономерностите (условията) за това са изпълнени. А те в примера който давам са изпълнени. Просто казано има закони които позволяват интерференция при определени условия. А обяснението, интерпретацията за самата интерференция по какви теории верни или не верни става е отделен въпрос.


При два лазера без такова стъкло поведението на фотоните не е така корелирано.

Никакво значение няма това, то не е изисквана закономерност за получаване на интерференция. Това е следствие (допълнително) от интерпретацията на КМ и няма никаква сила спрямо законите за интерференция. Факт който следва от това, че при така разглеждания случай-1 (от първия ми пост, без движение на МК) не може да се оспори получаване на интерференция. А за случай-2 получената на интерференция ще е съответно динамична, както съм го описал в първия пост.


Защо трябва да стане изобщо нещо?

Защото законите го позволяват. Защото тези закони, са и така да го кажем от дядо господ и на практика, имперично, качествено и количествено са добре известни. (Ако не са ти известни да ти ги припомня.)

Обоснови защо трябва да ползваме аналогия.

Не ползваме аналогия а законите за интерференция.

Полу, от диалога ти с Минчо, разбирам че ти си етерист и подкрепяш теорията за неувлекаем етер, така ли е ?


Да. Но по вярно е да се каже вакуума, защото под етер обикновено се разбират и други неща.

"То и с един лазер с разделен интензитет посредством полупрозрачно огледало и съгласно условието движение на МК също се доказва по кой път са минали фотоните. Нека приемем, че на чертежа : "

Не си го нарисувал полупрозрачното огледало, но предполагам, за да гониш интерференция, работи минимум като плоскопаралелна пластинка (еквивалент на двата процепа в крайна сметка).

Айде да почнем от А и Б. За да имаш интерференция, трябва да имаш кохерентност. За да имаш кохерентност, необходимо условие е монохроматичност. В случая смесвайки две вълни с различна честота, нарушаваш тези условия. Какво очакваш тогава? В най-добрият случай ще получиш суперпозиция от две замазани интерференчни картини, защото фазата на изхода бие с честотата на разликата на вълните. Това при положение, че не се занимаваш да мериш енергии/честоти.

При полупрозрачното огледало имаш два пътя на фотоните. В твоят случай всяка от честотите трябва да мине и по двата. Слагайки детектор на единият път (ако ще и измерител на енергия/честота), ти нарушаваш условията за интерференция - двата пътя до екрана. Светлината ще прави само дифракция. В класическият случай за интерференция е нужно светлината да мине и по двата пътя, за квантовия няма да ти обяснявам.

Това е принципно положение - определяйки пътя (в частност мерейки енергията), нямаш интерференчна картина. Пропада самата идея на експеримента ти.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

"Не знам какво разбираш и какво искаш да внушиш с това „антикорелирани на 100% „ , но това в крайна сметка не означава нищо. "

Кое не означава нищо? Това че не знаеш какво искам да кажа? Странен начин за оценки

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"То и с един лазер с разделен интензитет посредством полупрозрачно огледало и съгласно условието движение на МК също се доказва по кой път са минали фотоните. Нека приемем, че на чертежа : "

Не си го нарисувал полупрозрачното огледало,
Това ли ти е проблема (не, че съм очаквал да пишеш по същество), и ако е това защо не започна да показваш с кое не си съгласен на описанието как заменяме лазерите с обикновени огледала и т.н.
Описал съм го и това е напълно достатъчно да се разбере какво се променя по чертежа кои условия остават и т.н. (ако не ме домързи мога и да го нарисувам, то вече има готов чертеж и е по лесно.)
но предполагам, за да гониш интерференция, работи минимум като плоскопаралелна пластинка
Полупрозрачно огледало е ясен термин, защо философсваш а не пишеш по същество.
(еквивалент на двата процепа в крайна сметка).
Различни геометрии са няма пълен еквивалент, но това е друга бира.



За да имаш интерференция, трябва да имаш кохерентност. За да имаш кохерентност, необходимо условие е монохроматичност. В случая смесвайки две вълни с различна честота, нарушаваш тези условия.

Затова и имаме динамична (пълзяща) интрференчна картина върху екрана която може да се наблюдава с очи. Не се прави на олигофрен и прочети какво пише в първия пост за разглеждания случай:

" 1. Нека разгледаме случай когато двата лазера са синхронизирани а МК има движение спрямо другите огледала с посока надолу по чертежа, т.е. приближаване към М5,М6.
………..
(Такава (пълзяща) динамична интерференчна картина, лесно се наблюдава (и при други интерферометри без да използваме движението на МК) ако предизвикаме промяна на пътя на светлината в едно от рамената на интерферометъра. Като променим чрез температурно разширение едно от рамената с температурата на човешка ръка поставена на подходящо место.)"

А наблюдаването на такава (пълзяща) динамична интерференчна картина е факт за всеки който има представа за интерферометрите.



В най-добрият случай ще получиш суперпозиция от две замазани интерференчни картини, защото фазата на изхода бие с честотата на разликата на вълните.
Глупости, не си ли виждал интерферометър докато се стабилизирава температурно. Не се ли усещаш, че ставаш смешен като подхвърляш каквото и да е само за да кажеш уж нещо.



При полупрозрачното огледало имаш два пътя на фотоните.

Глупости, след полупрозрачното огледало имаш разделени по интензитет два снопа със точно определен път. И в случая това е спорното и не можеш да го използваш като аргумент (идва от оная част на КМ с вуду магия която оспорвам).


Слагайки детектор на единият път (ако ще и измерител на енергия/честота), ти нарушаваш условията за интерференция - двата пътя до екрана.
Няма такова нещо - детектор само на единия път, как ти хрумна тази лъжа?
Начина за измерване на различната енергия на фотона е обяснен в края на поста. И теоретично е разгледана CCD камера която да заснеме кадър от интерфренчната картина като всеки пиксел от камерата измерва енергията на попаднал върху пиксела фотон.
А крайния резултата е казан в това изречение:

„Тогава ще знаем (ще сме измерили) не само теоретично но и реално кой фотон от интерференчната картина от кой лазер е излъчен.“

Но тъй като в случая разглеждаме варианта разделяне по интензитет, то като източник за светилния сноп където енергията е по голяма се явяват огледалата движещи се заедно с МК. (Но това са подробност.)






Това е принципно положение - определяйки пътя (в частност мерейки енергията), нямаш интерференчна картина.
Положението е, че не се мери както си го написал, а просто си лъжлю за да можеш да кажеш уж нещо.

Аз не съм и очаквал да напишеш нещо без лъжи, без увъртания нямащи пряко отношение. И няма да те гоня по лъжите ти, оставям те на монолог и в постовете - По същността за пътя на фотон.
(само от време на време ще те бъзикам …., вече съм ти писал по това)

"Не знам какво разбираш и какво искаш да внушиш с това „антикорелирани на 100% „ , но това в крайна сметка не означава нищо. "

Кое не означава нищо? Това че не знаеш какво искам да кажа?
Да не би да искаш да кажеш, че фотоните преминали през полупрозрачното огледало са така да се каже по усмихнати (като щастлива кокошка съгласно европейските изисквания) и по лесно се хилят после. Нищо не можеш да кажеш освен някоя глупост с привкус на вуду магия.





" Без предварителна информация за това по какъв начин са получени двата лазерни снопа (с разделяне по интензитет или с два лазера) не можеш да ги различиш по никакъв начин. И тука доводите като но според интерпретацията на КМ. Според Мандел и т.н , не вървят, не се опитвай да ги пробутваш защото съпоставяме двете тези,т.е може ли да определим пътя на фотоните или не."

Нали точно тази неразличимост стои в основата на квантовомеханичното обяснение?
Що не можеш да различиш по какъв начин са получени двата снопа и няма разлика на светлините снопове между два лазера и при разделяне по интензитет то автоматично и забележките ти са ялови.


"Интерференцията става когато закономерностите (условията) за това са изпълнени. А те в примера който давам са изпълнени"

Чети предния ми пост.

Там лъжеш. Пробутваш,че се мерело само в едното рамо на интерферометъра.




Ако изобщо говориш за фотони, си длъжен да ползваш квантовомеханичните закони - фотон няма в класическата физика по принцип.
Измерването на енергията на фотоните (в така разглежданата CCD камера ) става с външния фотоефект. Т.е. в случая използвам КМ, Планк, Айнщайн които са поставили основата на КМ, нима не го знаеш това та скачаш. А онази част с вуду КМ (вКМ) не ми трябва за да я използвам в примерите които разглеждам. Тя, вКМ е спорната в случая и ти нямаш право да я използваш като аргумент за доказване в спора.
(Ама как да го признаеш, зомба ти идва в повече на тебе повреден си, затова и лъжеш на поразия.

Редактирано от polu на 15.06.15 15:10.

"Това ли ти е проблема (не, че съм очаквал да пишеш по същество), и ако е това защо не започна да показваш с кое не си съгласен на описанието как заменяме лазерите с обикновени огледала и т.н. "

Това е проблем, да. Защото в зависимост от използване на едно такова огледало може да получиш интерференция с един лазер, може и да не получиш. Не ти знам знанията по оптика, затова следващите си разсъждения съм изградил на предположението че това огледало е правилно поставено - като двойно паралелна пластинка, а не в ролята на светоделител. Е, предполагам, ако ти беше ясен този проблем, нямаше да се репчиш така на написаното от мен.


"Описал съм го и това е напълно достатъчно да се разбере какво се променя по чертежа кои условия остават и т.н. "

Ами само споменаването на някъде поставено огледало не е достатъчно в случая - може да има, може да няма интерференция. От описанието ти не става ясно каква е ситуацията.


"Полупрозрачно огледало е ясен термин, защо философсваш а не пишеш по същество. "

Именно, стандартното му ползване - да разделиш лъча на две, не е достатъчно, за да стигнеш до интерференция. Какво повече по същество очакваш?


"Затова и имаме динамична (пълзяща) интрференчна картина върху екрана която може да се наблюдава с очи. Не се прави на олигофрен и прочети какво пише в първия пост за разглеждания случай: "

Тъй.. И след като нямаш висок коефициент на кохерентност, доколко очакваш че можеш да го влошаваш. Докато успееш да разграничиш честотите извън грешката - например термичната ширина на спектралната линия? И дали когато толкова успееш да разграничиш честотите, ще ти са останали условия за интерференция? Това при хипотетичното условие че изобщо може да се говори за интерференция, когато мериш енергия. Виж оценките ми по-долу.


"А наблюдаването на такава (пълзяща) динамична интерференчна картина е факт за всеки който има представа за интерферометрите. "

Ами факт е, и ще ти кажа защо. Защото разликата в честотите води до биене на фазата - с честота, определена от тази разлика. И за да виждаш нещо, картината не трябва да бяга с голяма честота, демек разликата трябва да е нищожна, практически херци. Какво е способно да измери такава разлика? Освен самата интерференчна картина - нищо друго. Но измерването с картината ти дава само разликата, не кой фотон е по-енергетичен от другия. Демек отново си в лапите на квантовата неопределеност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Да не би да искаш да кажеш, че фотоните преминали през полупрозрачното огледало са така да се каже по усмихнати (като щастлива кокошка съгласно европейските изисквания) и по лесно се хилят после. Нищо не можеш да кажеш освен някоя глупост с привкус на вуду магия. "

Отново не става ясно срещу какво протестираш и кое не означавало нищо. Какво ти става?


"Що не можеш да различиш по какъв начин са получени двата снопа и няма разлика на светлините снопове между два лазера и при разделяне по интензитет то автоматично и забележките ти са ялови. "

Ами за да има интерференция, сноповете трябва да са точно такива - неразличими. С еднакви интензитети, с еднакви честоти, с еднакви поляризации. По какво ще ги различиш?


"Измерването на енергията на фотоните (в така разглежданата CCD камера ) става с външния фотоефект. Т.е. в случая използвам КМ, Планк, Айнщайн които са поставили основата на КМ, нима не го знаеш това та скачаш."

В предният пост съм ти направил малка но страшна оценка защо няма да стане така измерването

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тези филми са за манипулиране на широката публика, самите филми са бизнес а не наука.

да и цялата релативистка “наука“ е измамнически бизнес а не наука.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Това ли ти е проблема (не, че съм очаквал да пишеш по същество), и ако е това защо не започна да показваш с кое не си съгласен на описанието как заменяме лазерите с обикновени огледала и т.н. "

Това е проблем, да. Защото в зависимост от използване на едно такова огледало може да получиш интерференция с един лазер, може и да не получиш. Не ти знам знанията по оптика,
Вярно е не ги знаеш, но твоите са на олигофренско- ниво и само философстваш, по долу проличава това и ще ти ги показвам.


"Затова и имаме динамична (пълзяща) интрференчна картина върху екрана която може да се наблюдава с очи. Не се прави на олигофрен и прочети какво пише в първия пост за разглеждания случай:
"

Тъй.. И след като нямаш висок коефициент на кохерентност, доколко очакваш че можеш да го влошаваш. Докато успееш да разграничиш честотите извън грешката - например термичната ширина на спектралната линия?

Демонстрираш знания на олигофренско- ниво, също като това зомче:

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1953804846&page=0&view=collapsed&sb=5

http://tf.nist.gov/general/pdf/1289.pdf
Виж и фиг.1, ако другото не моиш го разбра, честотната лента е по малка от 10 херца които разглеждам –използвам в примера ми. Та тия момчета са постигнали това на практика през 1999 г. и е напълно достатъчно тъй като в примера който разглеждам промяната на честотата е 10 херца следствие движението на МК.


Виж оценките ми по-долу. Олигофрен ски знания , олигофренски оценки или казано сметки без кръчмар е и по долу.




"А наблюдаването на такава (пълзяща) динамична интерференчна картина е факт за всеки който има представа за интерферометрите. "

Ами факт е, и ще ти кажа защо.
Знам, че е факт но ти да не се отметнеш после, да не го забравиш.


Защото разликата в честотите води до биене на фазата - с честота, определена от тази разлика. И това не ти е ясно, цялото чудо става в П.П. но това не е за твоята главица та да го коментирам с теб.
И за да виждаш нещо, картината не трябва да бяга с голяма честота, демек разликата трябва да е нищожна, практически херци. И аз херци разглеждам в пример, 10 херца та да може дори и с очи да се наблюдава пълзяща (динамична) интерференчна картина, с 5 херца също става, но съм приел 10 за по удобно разглеждане (смятане).





"Глупости, не си ли виждал интерферометър докато се стабилизирава температурно. Не се ли усещаш, че ставаш смешен като подхвърляш каквото и да е само за да кажеш уж нещо. "

Какво общо има температурното стабилизиране на самият интерферометър?
Пак демонстрираш НЕзнания. Ефекта е същия както и от движението на МК. Включваш инерферометъра, след което включваш температурната стабилизация на самия интерферометър. И тъй като винаги едното рамо е по студено от другото (да кажем, че е от страната на прозореца), то докато температурата се изравни имаш пълзяща интерференчна картина, то затова я има тази температурна стабилизация където трябва.

Промяната в геометрията му не е свързана с това, за което говоря.
Ако говориш за Каспичанската гара наистина не е свързано, но тука говорим за друго.




"Глупости, след полупрозрачното огледало имаш разделени по интензитет два снопа със точно определен път. И в случая това е спорното и не можеш да го използваш като аргумент (идва от оная част на КМ с вуду магия която оспорвам). "

Проблемът е, че не знаеш коя част от началният снош по кой път ще тръгне. След полупрозрачното огледало имаш разделени по интензитет два снопа . И този който минава през огледалата на МК енергията е променена. Фотоните преминали по този път са с по голяма енергия и къде и как се мерят съм обяснил.






"Няма такова нещо - детектор само на единия път, как ти хрумна тази лъжа?
Начина за измерване на различната енергия на фотона е обяснен в края на поста. И теоретично е разгледана CCD камера която да заснеме кадър от интерфренчната картина като всеки пиксел от камерата измерва енергията на попаднал върху пиксела фотон. "

Това и очаквах.
Какво си очаквал, да излъжеш и аз да се съглася ли, ойййй завалията? Не се мери само в едното рамо.



Как един пиксел ще измери една нищожна разлика в енергиите? Спри се бе, човек.


Как ще се измери енергията е обяснено още в първия пост, четеш и което не моиш да разбереш питаш а не си правиш свободни съчинения и да ти се виждат знанията на олигофренско- ниво, правиш лошо впечатление на зомчетата. Това е за измерването:


„А самото измерване на различната енергия на всеки конкретен фотон при техническа възможност трябва да стане примерно по следния начин. Нека приемем, че съвременните CCD камери могат да измерват енергията на всеки фотон попаднал върху отделна клетка от CCD с нужната ни точност. (Сегашните камери измерват различните цветове върху всяка клетка от CCD (така наречените пиксели) но различните цветове имат много по голяма енергия от нужната ни точност изисквана за нашия случай. И целия проблем тука е технически, а не фундаментален.
Въпрос на техническо решение и въпрос на време е да се създаде устройство което да може да заснеме кадър от интерференчна картина и да измери енергията на всеки попаднал върху устройството фотон. Тогава ще знаем (ще сме измерили) не само теоретично но и реално кой фотон от интерференчната картина от кой лазер е излъчен.
(CCD не са подходящи за случая, но принципа и на работа ще е близък за някакво бъдещо устройство.)
При фини експерименти на външния фотоефект, се получава най голяма точност за реално измерване на константата на Планк. Това е най точния метод при който константата на Планк се измерва с до 5 (по спомен) знака след десетичната запетая. Множество пиксели (аналогично на CCD ) от клетки на основа външния фотоефект ще ни дадат такова устройство. “

Ей сега я повторих сметката: за зеленият цвят, за стандартна CCD камера с пиксел 20 микрона, Кой те е излъгал, че пиксела трябва да е 20 микрона. По горе съм ти удебелил важното по въпроса. Говорим за бъдещо устройство работещо на близък принципа на работа на CCD.

Но тука ясно се виждат зананията ти на олигофренско- ниво относно закономерностите по които се получава интерференция.
При зададени параметри на апретурата, ъгъла между двата светлинни снопа и всички изисквания за подлучване на интерференция, да не ги изброяваме, има една закономерност която явно не знаеш, затова и си направил някакви сметки но без кръчмаря, както винаги се дъниш по сметките смяташ каквото и да е само и само да получиш нещо което да те устройва.
Размера на интерференчната картина зависи от разстоянието между последните огледала и екрана. (В нашия случай интерферометъра е симетричен както съм писал. Разстоянието до екрана е еднакво и за М2 и за М6 , това, че е нарисувано накриво е за на не попаднат като картинка едно върху друго.)
При зададено разстояние между екрана и М2,М6, примерно ще имаме интерфернчна картина с размер примерно 1 квадратен см. Ако увеличим въпросното разстояние (има си формула за това) в пъти ще се увели и размера на интерфернчната картина и вече няма да е 1 квадратен см а много повече. Нищо не ограничава да увеличим това разстояние между екрана и М2,М6, нито теоретично нито на практика. Така, че можем да получим (ще имаме место) за колкото си искаме голям пиксел.
получаваш лимит на точност на определяне на честотата 0.4%.
Нищо не подлучваш, правил си както винаги сметка без кръчмаря. Навлезнал си в някакъв сценарии, в желанието си да кажеш уж нещо, дето е безсмислен да се разглежда.



И не тръгвай да отхвърляш оценките дето съм дал по-горе, а първо се опитай сам да ги получиш - просто е.

Нали това ти набивам в канчето, оценките ти са олигофренски както и знанията ти за закономерностите на интерференчна картина. Нямаме ограничения за размера на така разглеждания пиксел, не знаеш елементарни работи. Както се казва луд умора няма напразно си правил някакви си сметки, дето минали при друг. Мерим си енергията на фотон попаднал върху пиксел та дрънка.


"Положението е, че не се мери както си го написал, а просто си лъжлю за да можеш да кажеш уж нещо."

Аз съм обмислил всички начини за мерене.
Обмислил си на куково лято. За да мислиш трябва да имаш пипе и знания, а не само да мислиш, че си обмислил всички начини.

И какво става като цяло. Имаме факт пълзяща интерференчна картина с няколко херца за секунда, който признаваш.
И съответно може да се измери (теоретично) енергията на всеки фотон попаднал върху така разглеждания пиксел с нужната ни точност за така разглежданата интерференчна картина.

Или в крайна сметка неопределеността и всичките ти дрънканици са въздух под налягане, разглеждани само с удобни и некоректни експерименти във вКМ.