фотоните не са частици. в празно пространство те се държат най-вече като вълни и не взаимодействат помежду си самостоятелно.

Да но това отваря коридор към интерференция на фотони преди да попаднат върху екрана, което е в противоречие с първоначалното ти становище че фотоните интерферират едва като попаднат върху екрана.

същото казах и аз. две молекули, или два пиксела, нямат нищо общо, те са независими. когато два фотона попаднат върху една молекула, или пиксел, почти едновременно, тогава те интерферират. по-просто не може.

Аз го разбирам, а полу защо не може, не знам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В предишния пост има това условие (изречение). По него съм писал и по рано, затова съм го казал накратко. Разбираш ли какво следва от това или да до разгледам по подробно:

"Нека подберем така интензитета на лазерите и броя пиксели, че статистически всеки фотон да попадне на отделен пиксел. "





същото казах и аз. две молекули, или два пиксела, нямат нищо общо, те са независими.
И съответно попадането на един фотон (статистически определен от най горните съображения) ще ни даде, специфичното разпределение на фотоните отговарящо на закономерностите на интерференчна картина.

когато два фотона попаднат върху една молекула, или пиксел, почти едновременно, тогава те интерферират. по-просто не може.

Такова попадение на два фотона върху една молекула или пиксел, ще е изключително рядко. При подбран интензитет, размер на фотолпака (или екран съставен от множество пиксели) то статистически всеки фотон ще попадне на отделна молекула или пиксел.

Ако сложим една лещова система след П.П. (или процепите при Юнг), то фотоплаката (а също и за екрана от пиксели) може да я направим много по голяма, без това да влоши качеството на наблюдаваната интерференчна картина.

Ако използваме пиксели на основа фотоумножители, вече няма молекула а фотона взаимодейства (отдава енергия) с електрон (квазисвободен електрон) и съответно следва лавиния процеси т.н.


Така, че попадението на два фотона върху една молекула е изключително рядко и няма отношение към разпределението и закономерностите за наблюдавана интерференчна картина.

„същото казах и аз. две молекули, или два пиксела, нямат нищо общо, те са независими. когато два фотона попаднат върху една молекула, или пиксел, почти едновременно, тогава те интерферират. по-просто не може. „

Аз го разбирам, а полу защо не може, не знам

Виж писал съм на Минчо по въпроса:
Такова попадение на два фотона върху една молекула или пиксел, ще е изключително рядко и т.н.

А когато използваме пиксели на основа фотоумножители, вече няма молекули.

Такова попадение на два фотона върху една молекула или пиксел, ще е изключително рядко и т.н.

Зависи от интензитетът на лъчението, фотонът двойка, попада винаги някъде върху екрана, а той се състои от молекули. минчо казва че само два фотона попадайки в една молекула дава интерференция, освен ако не съм го разбрал.

Така, че попадението на два фотона върху една молекула е изключително рядко и няма отношение към разпределението и закономерностите за наблюдавана интерференчна картина.


Може да се предположи, че попадайки едновременно на два фотона върху интерферентният екран, те разлюляват мрежата от молекули пиксели, подобно на муха уловена в паяжина, от резонанса се образува интерферентен образ.

Е, както се видя, нито в на Минчо представите, нито твоите, има нещо верно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Така, че попадението на два фотона върху една молекула е изключително рядко и няма отношение към разпределението и закономерностите за наблюдавана интерференчна картина.


Може да се предположи, че попадайки едновременно на два фотона върху интерферентният екран, те разлюляват мрежата от молекули пиксели, подобно на муха уловена в паяжина, от резонанса се образува интерферентен образ.



Няма условия за мрежа. Виж какво казвам в този пост:

02.07.15 17:25

А в този и минчо е съгласен с мен:
02.07.15 19:03

молекулата за която става дума е отделен малък пиксел. на екрана има безрбой такива.
екрана е състававен от молекули, те вършат нещо, активни са, а не просто стоят.
става и с фотоплака или друго, същата работа.
Молекулите, пикселите преди да ги достигне (удари) фотона просто си стоят. Те няма информация за да правят каквото и да било, защото не знаят дали до тях ще достигне изобщо фотон (или фотони в редки случаи). Фотоните също не знаят до какво ще достигнат. Никой нищо не знае (освен духа на Караджата, но това е в кръга на майтапа).
Единствено условията които сме осигурили за конкретна експериментална постановка определят специфичното разпределение на фотоните отговарящо на закономерностите за
1. Интерференчна картина (при два излъчващи лазера)
2. Дифракциона картина (при един излъчващ лазер)



фотоните не са частици. Най кратко, най ясно което може да се каже за фотоните е; квант на действие, пренасят енергия от източник до приемник.
в празно пространство те се държат най-вече като вълни
Нека да са и вълни, но как тази вълна ще премине през двата процепа на Юнг, без предварителна информация за процепите. Във вКМ, се интерпретира нещо такова, фотона някак си разбирал колко процепа имало пред него, разбирал дръжки, без баба Яга да му нашепва в ухото нищо не знае.

И друго съм срещал, фотона бил дълъг около 3 до 5 метра за видимия спектър на светлината, за други честоти дължината му била съответно друга. Но и в този случай, не се съгласуват нещата, при някои експерименти такъв дълъг фотон лесно би се прищипвал както опашката на Габровска котка се прищипва, та затова я режат в Габрово.


и не взаимодействат помежду си самостоятелно.
Взаимодействат естествено. Ако по постановката (чертежа дето съм дал) излъчва само единия лазер имаме специфичното разпределение на фотоните отговарящо на закономерностите за дифракциона картина.
При излъчване на двата лазера в резултат на взаимодействието между фотоните от двата светлини снопа имаме специфичното разпределение на фотоните отговарящо на закономерностите за интерференчна картина.
(Елементарно и ясно, без нужда от мистика.)

ако кръстосаш два лъча фотони, еднакви или различни, в празно пространство, нищо не се случва. няма рикошети нито деформации.
Напротив, случва се преди да са кръстосани имаш дифракция, след кръстосване интерференция (но са важни и условията, да не се повтарям пак ). А щом нямаш рикошет, то фотоните нямат свойството на твърди топчета или нещо от този род.

а ако кръстосаш два лъча електрони например е съвсем друго.
Естествено, електроните имат други свойства и са електро натоварени. Чете ли това което ти дадох по рано:
http://ivanik3.narod.ru/MM/Demjanov/diffraction_ru.pdf
Фотоните и електроните са бамбашка бири.


за резонанса има условия. резонанс става дори и когато двете вълни нямат точно еднакви честоти или фази. просто тогава резонанса е по-слаб съответно.
При много голям интензитет, така наречената нелинейна оптика има подобни ефекти, частни случаи, но е съвсем друго.


онази твоя снимка не се отваря в гугъл, Що гугала, нямам ортаклък с гугала използвам този сайт: http://alfa.kachi-snimka.info/ , удобен и лесен начин.
сега я видях за първи път.
http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/bwy1433413534k.gif , винаги се е отваряла.

не ми стана много ясно защо има изключвател между лазерите Пише го защо, разглеждам варианти без и със синхронизация.
и защо е толкова сложна схема. Кое е сложното?

според мен си губиш времето с ония мендьо и пендьо. Разтоварвам се, пък и смях пада за сметка на зомчовците.

ако искаш да докажеш че можем да измерим енергията на отделно взет фотон, това е доказано отдавна. тук няма нищо за доказване. Знам.

да, това отново доказва, че релативистката квантова механика е грешна. Така е.

а оня метод с молекулите на екрана не пречи за измерването на един фотон.
два фотона могат да се срещнат върху молекула и да интерферират, но също така могат и да не се срещнат. може да попадне само един фотон върху молекула. и само тогава можеш да измериш енергията му.
При фотоумножителите може и без молекула.


освен това, източника на фотона може да определиш и по ъгъла от който идва фотона. двата лъча са под ъгъл на твоята схема. няма проблем с пикселите. Не може. Екрана е перрендикулярен на ъглополовящата на двата светлини лъча, интерферометъра е симетричен, писал съм го в първия пост.

А ти как си обясняваш интерференцията на фотони ? съгласен ли си със КМ интерпретация че са едновременно и частици и вълни ?