"Пак прочети предния ми пост, за да схванеш какво ти се казва към твоето театро а не общите приказки дето си написал като отговор"

Какво да му чета? Че се тръшкаш на тема мистицизъм с "може би", "много са", и прочие гадателска терминология? Напиши нещо смислено, което да има смисъл да го препоръчваш.

Мисля, че проблема ти да не разглеждаш своето театро, което ти се казва, е че все пак усещаш как си се издънил. Това вероятно се дължи (не съм сигурен но предполагам), че като малък си изпущан на главата си и то вероятно не само един път, щото с един път патологичен лъжец не се става.

Затова ти препоръчвам (само ти го препоръчвам, ако стане по лошо ти си отговаряш), да се треснеш веднъж в нещо твърдо. Плочка в банята, ръб на врата каквото си избереш и колкото силно успееш (колкото по силно толкова по вероятно е да премине през стената).
Все пак има вероятност, ако никой не те гледа да преминеш през стената и да докажеш вКМ.
Успех.

Благодаря за пожеланието, сега съм по-добре!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за пожеланието, сега съм по-добре!
четох някъде един прост метод за описване на интерференцията, чрез ефекта на стробоскопа.
в този метод се счита, че кохерентната светлина е на импулси като стробоскоп.
после светлината преминава през системата на юнг и интерферира върху екрана.
при това два фотона не могат да интерферират сами в празно пространство, а само чрез посредник.
тоест интерференцията става само върху екрана, а не в празното пространство пред него.
двата фотона попадат върху една голяма молекула от екрана и чрез нея интерферират, индиректно, тоест резонират в молекулата.
дори не е нужно, двата фотона да са точно еднакви, или точно едновременни, за да интерферират. прост резонанс.
така е много елементарно. освен това опровергава щуротиите на релативистката квантова механика за вуду фотони.

Много по разумно изглежда да е така, отколкото налудничавите интерпретации на КМ, като, вълново - корпусколярен дуализъм на частиците

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нещо май съвсем си се оплел. Аз твърдя нещо за принципа на неопределеност. Таратулко ти обяснява как се смятат вероятности.

А какви си ги наплел в този пост..., явно показва колко ги знаеш нещата. Погледни само:

"Съотношение на неопределеност на Хайзенберг е твърдение в квантовата физика, че мястото и импулса на дадена частица не могат да бъдат точно определени едновременно. Но това се отнася за частици с маса в покой и не е за каквото ти дойде на акъл. "

Тц. Най-първата формулировка на съотношението е била между неопределеността на позицията и неопределеността в скоростта, и е имала формата:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Герисъм на 01.07.15 23:40.

"Мисля, че проблема ти да не разглеждаш своето театро, което ти се казва, е че все пак усещаш как си се издънил. Това вероятно се дължи (не съм сигурен но предполагам), че като малък си изпущан на главата си и то вероятно не само един път, щото с един път патологичен лъжец не се става. "

Хаха, сбръчках те в кьошето, и сега почваш да се гърчиш на тема личностни оценки, а?

Аз те питам какво разбираш под интерференция, щото съвсем на екстрасенщина го изби, а ти почна да даваш отбой. Ми така кажи, да не те питам за основните неща. Макар че хем не ги знаеш, хем изписа по тях тонове - явно безсмислен - спам.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Благодаря за пожеланието, сега съм по-добре!
Радвам се.

четох някъде един прост метод за описване на интерференцията, чрез ефекта на стробоскопа.
в този метод се счита, че кохерентната светлина е на импулси като стробоскоп.

Не съм запознат с това. Но ако имаш нещо по ръка дай да видим.




после светлината преминава през системата на юнг и интерферира върху екрана.
при това два фотона не могат да интерферират сами в празно пространство, а само чрез посредник.

При Юнг се получава нещо по сложно за разглеждане. Там дифрактиралата светлина (фотони) после интерферират. (За качествена интерференчна картина има изисквания за размера на процепите и за разстоянието помежду процепите и т.н. .)
(А също и не може да се промени енергията само на единния лъч (само през единия Юнгов процеп) , но това е за конкретното мое разглеждане.)
Затова и ще разглеждам експерименталната постановка от първия ми пост:
http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/bwy1433413534k.gif





тоест интерференцията става само върху екрана,
На каква основа го твърдиш това, аз не виждам такава. Върху екрана се наблюдава интерференчна картина, т.е. специфичното разпределение на фотоните което си е закон божи. (В случая имам в предвид, моята постановка от чертежа и без движение на МК.) Ако използваме бял лист хартия за екран, наблюдаваме стандартно разпределение на фотоните. Ако използваме фотоплака, след промиването пак същото, специфичното разпределение на фотоните.
Ако използваме отделни пиксели (принципната работа на ССD), то попаденията на всеки фотон, след преглеждане с някаква техника ще даде пак специфичното разпределение на фотоните. Но вече с ССD ясно се вижда, че всеки фотон е попаднал върху отделен пиксел, а всеки пиксел си е самостоятелен (няма магия някаква си помежду пикселите, поне по това сме едрини). Следователно и екрана, не участва (той не е интелигентен, или пък отделен пиксел) в законните за интерференция, той само регистрира попаденията на фотони и нищо повече.

(И вече, ако има движение на МК и след измерване на енергията на фотон попаднал на конкретен пиксел, ще имаме информация (на основа измерената енергия) от кой лазер е фотона и съответно пътя му. А специфичното разпределение на фотоните, при преглеждане с техника ще покаже стандартна интерференчна картина.
Ще ме извиниш, отклоних се но използвах случая, че лесно се достига до цялата същност описана в първия ми пост.)


а не в празното пространство пред него. Точно там в празното пространство става интерференцията (това показано като П.П.) Ще се опитам на кратко да ти докажа, че е така. (Разглеждам моя чертеж и условният за които съм писал.)

Когато и двата лазера излъчват, то върху екрана (разбирай , фотоплака, пиксели и т.н.), ще наблюдаваме интерференчна картина, т.е. специфичното разпределение на фотоните.
Ако работи само единия лазер, то ще наблюдаваме дифракционна картина.
Каква ще е причината (при два работещи лазера) за прегрупирване, промяна на посоката на фотоните, така,че да имаме интерфреннчна картина (без да използваме някаква вуду глупост). Единствената причина е в пространството (вакуума) там където двата светлини снопа (лъчи ) се пресичат. Нищо друго не сме променили освен втори лъч който по някакъв начин влияе на първия.
В случая казвам - светлини снопа (лъчи ), т.е. термини касаещи геометрията на експерименталната постановка. Но по пълното разглеждане изисква вече светилния сноп да се разглежда като съставен от фотони, т.е. ЕМВ. Параметрите на ЕМВ, интензитет, дължина на вълната, фаза помежду двата лъча и всички условия осигурени (предварително) за интерфренция дават заедно с „преминаването“ – летенето на фотон във вакуума едно друго разглеждане по същността на нещата, която не може да се обясни с няколко изречения а и не това е целта сега.



двата фотона попадат върху една голяма молекула от екрана и чрез нея интерферират, индиректно, тоест резонират в молекулата. Такава възможност отпада при отделните пиксели, всеки пиксел си е самостоятелен с нищо не са обвързани та да може да има някакъв резонанс помежду тях.

дори не е нужно, двата фотона да са точно еднакви, или точно едновременни, за да интерферират. прост резонанс. За резонанса също има изисквания за едновременност, поне в някакви граници (при голям екран от 1 квадратен метър, като разглеждам) трябва да има съгласуване по време. Но освен това, такова резониране в молекулата, както казваш и каквото и да означава това, трябва да става с преносител от молекула в единия ъгъл на екрана към другия ъгъл, т.е. преносителя дори и реален трябва да премине през много други молекули, а и не може да стане без загуби и шумове (при условие че разглеждаме някакъв екран примерно фотоплака). Но това предложение изобщо не се връзва с отделни самостоятелни пиксели.

така е много елементарно. освен това опровергава щуротиите на релативистката квантова механика за вуду фотони.
Не се връзва с всичко което се изисква, особено при разглеждане с отделни самостоятелни пиксели.

молекулата за която става дума е отделен малък пиксел. на екрана има безрбой такива.
екрана е състававен от молекули, те вършат нещо, активни са, а не просто стоят.
става и с фотоплака или друго, същата работа.

фотоните не са частици. в празно пространство те се държат най-вече като вълни и не взаимодействат помежду си самостоятелно.
ако кръстосаш два лъча фотони, еднакви или различни, в празно пространство, нищо не се случва. няма рикошети нито деформации.
а ако кръстосаш два лъча електрони например е съвсем друго.

за резонанса има условия. резонанс става дори и когато двете вълни нямат точно еднакви честоти или фази. просто тогава резонанса е по-слаб съответно.

онази твоя снимка не се отваря в гугъл, сега я видях за първи път.
не ми стана много ясно защо има изключвател между лазерите и защо е толкова сложна схема.
според мен си губиш времето с ония мендьо и пендьо.
ако искаш да докажеш че можем да измерим енергията на отделно взет фотон, това е доказано отдавна. тук няма нищо за доказване.
да, това отново доказва, че релативистката квантова механика е грешна.

а оня метод с молекулите на екрана не пречи за измерването на един фотон.
два фотона могат да се срещнат върху молекула и да интерферират, но също така могат и да не се срещнат. може да попадне само един фотон върху молекула. и само тогава можеш да измериш енергията му.

освен това, източника на фотона може да определиш и по ъгъла от който идва фотона. двата лъча са под ъгъл на твоята схема.
няма проблем с пикселите.

Изглежда не си разбрал какво съм ти писал по това изречение.

„двата фотона попадат върху една голяма молекула от екрана и чрез нея интерферират, индиректно, тоест резонират в молекулата. „

Такава възможност отпада при отделните пиксели, всеки пиксел си е самостоятелен с нищо не са обвързани та да може да има някакъв резонанс помежду тях.


(Пак вземам за основа чертежа и условията от първия ми пост.)

Нека подберем така интензитета на лазерите и броя пиксели, че статистически всеки фотон да попадне на отделен пиксел.

Пикселите са самостоятелни (те регистрират непопадение, или попадение и съответно измерват енергията на фотон ). Когато върху пиксел попадне фотон, то друг пиксел дори и представа няма за такова попадение. Те пикселите нямат никаква връзка помежду си за да се получи някакъв резонанс помежду тях и по този начин екрана да участва в интерференцията. Нищо, абсолютно нищо не обвързва едни пиксел с друг.
Аз не се сещам за нищо. Ти кажи какво ги свързва?

същото казах и аз. две молекули, или два пиксела, нямат нищо общо, те са независими. когато два фотона попаднат върху една молекула, или пиксел, почти едновременно, тогава те интерферират. по-просто не може.