Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 10:58 24.06.24 
Природни науки
   >> Физика
*Кратък преглед

Страници по тази тема: << 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | (покажи всички)
Тема Re: За същността на измерванетонови [re: polu]  
Автор multiplikator (старо куче)
Публикувано27.06.15 22:23



Въпреки това продължих да ви пиша по вашите последващи постове и изречение по изречение да ви отговарям. (А вие прескачахте това което ви се казва и с много думи нищо (ново) не казвахте.) Виждам, че вдетиняването ви продължава но това само ще ми изгуби времето. Край на седянката.
Жив и здрав да сте.


Абе, що не разтуриш седянката с тоя зомб,





Тема Re: За същността на измерванетонови [re: multiplikator]  
Автор polu (идиот)
Публикувано27.06.15 22:29



Правилно си се досетил
То си беше ясно още от този пост:

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1953819443&page=0&view=collapsed&sb=5

Ама нали сме хора под липата.





Тема Re: За същността на измерванетонови [re: polu]  
Автор multiplikator (старо куче)
Публикувано27.06.15 22:59







Тема Re: За същността на измерванетонови [re: multiplikator]  
Автор min4o praznikov (тъпак)
Публикувано27.06.15 23:17







Тема Re: За същността на измерванетонови [re: min4o praznikov]  
Автор polu (идиот)
Публикувано28.06.15 16:02



много са лицата и езиците на опашатия момче.
ти говориш с онова същество гери а си мислиш че говориш с някой друг.


ето ти един прост жокер. всеки който обожава и се прехласва по писанията на онова същество, в същност е самото то.

Вероятно си прав и става въпрос за едно и също опашатия момче.

Виж логиката за това твърдение. В този пост ми пише:


http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1953820043&page=0&view=collapsed&sb=5
Трудно мога да следя мисълта ви в тези твърде фрагментирани и нашарени изложения. Няма да се спирам на отговорите ви от вида 'не, не е така', защото без необходимата информация 'защо' те не означават нищо, освен субективно несъгласие.

В този пост го питам това ли има в предвид, или само споменава за сестра ми (която нямам), колкото да се намери на лаф:

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1953820891&page=0&view=collapsed&sb=5

Няма да се спирам на отговорите ви от вида 'не, не е така', защото без необходимата информация 'защо' те не означават нищо, освен субективно несъгласие.

Ако имаш в предвид тази част от поста:

‘‘‘‘‘‘ „Ако те са в такова времево съотношение извън интерферометъра, те ще останат с него и в интерфериметъра.“
Това не е така. Но тука има и други тънкости и ще го оставим за друг пост.“““““

( Въпросната част е от този пост http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1953819794&page=0&view=collapsed&sb=5 )

То не е проблем да я обясня в отделен пост. Но е нещо което не е споменавано и ще кажеш усложняваш нещата, не му е мястото, в задачата го няма предварително.
Ще го опиша отделно в друг пост, не сега.



Никакъв отговор, чичко Митко мълчи като комунист на разпит и не уточнява за коя сестра става въпрос (стандартни табиети).


Всъщност наистина, ако фотоните са излъчени едновременно (съответно симетричен интерферометър) трябва и да се срещнат там където става пресичането (в така показаното П.П.) И ако не са излъчени едновременно би трябвало да не се срещнат.

Това е елементарна логика но тука има друга закономерност за която герчо знае като поп, писал съм му за това в теми от преди години. А чичко Митко не „знае“ . Но пък не се опитва да ме цака с тази елементарна логика въпреки, че я забелязва и я слага в началото на поста си.

А на какво всъщност може да се дължи това, дори когато два фотона не са излъчени едновременно да се срещната в така разглежданата П.П.

Това следва от закона за пречупване на светлината. Открит от холандски учен Вилеброрд Снелиус (1580–1626). При преминаването на светлина (фотони) от една среда (вакуум , въздух ) в друга среда (стъкло или всяко прозрачно вещество което се използва в експеримента ), то част от фотоните се отразяват и то това отражение е значително повече от 5 % (от интензитета). Това е отдавна известна закономерност, като дори и с просветлена оптика не може да се премахне това отражение.

От което фотоните достигнали до фотоумножителя, преминаване от средата въздух към средата прозорчето (стъкло) на фотоумножителя винаги има отразени фотони. Които фотони така да се каже се размотават помежду многото прозрачни оптични средства които се използват при експеримента. (Размотаването на фотоните е сложен процес и зависи от много параметри.)
Имено отразените – размотаващите се фотони могат да участват в срещата в така разглежданата П. П. без допри да са излъчени едновременно. И не се броят от фотоумножителя а всъщност имат стойност проценти от интензитета и която стойност е много по голяма от срещите които би имало на основа само статистиката която до сега се разглеждаше.

В експеримента на Мандел (а и в всеки експеримент с оптически пособия) има много прозрачни оптически пособия от които се отразява така разглежданите размотаващи се фотони. Процеса е сложен и съм го нахвърлил само схематично. Тези фотони могат да обяснят резултатите на експерименти с които се „гордее“ вКМ.


(Това е обещанието ми към Митко:)
Затова и не търся точно решение на задачата (за срещите в П.П.) само на основа статистика за едновременност. Отразените фотони дават допълнително много по голяма вероятност. А участват и много други фактори за които не съм споменал а и не им е мястото в тази тема.








а иначе, времето за което една мравка излиза от един мравуняк, няма нищо общо с броя на мравките в мравуняка, нито с броя на мравуняците по земята, нито с вероятността дали тази мравка ще срещне някъде друга мравка или крокодил.
едното няма нищо общо с другото. едното е време а другото е място и количество.

Напълно си прав, кратък и ясен пример.




П.П. Обремених те с някои подробности. Но така се получи бях почнал пост към тебе по логиката кое е това момче и така обединих и други неща.





Тема Re: За същността на измерванетонови [re: polu]  
Автор Герисъм (корав оптимист)
Публикувано28.06.15 16:59



"...От което фотоните достигнали до фотоумножителя, преминаване от средата въздух към средата прозорчето (стъкло) на фотоумножителя винаги има отразени фотони. Които фотони така да се каже се размотават помежду многото прозрачни оптични средства които се използват при експеримента. (Размотаването на фотоните е сложен процес и зависи от много параметри.) "

Когато се работи при малки интензивности, в режим на единични фотони, няма такава опасност. Фотонът или ще мине и ще се регистрира от фотоумножителя, или ще се отрази. Колкото и да се размотава, времето му за "размотаване" е с много порядъци по-малко от средното време на следване на фотоните.

Винаги съм казвал, че физиката е количествена наука, и че приказването на празни приказки не е физика. Затова смятай:

коефициент на отражение на непросветленото стъкло 4% = 0.04 от общият брой паднали фотони ще се отразят. Да приемем, че това е и количеството фотони, които ще се опитат отново да влезат във фотоумножителя след това отражение. От тях ще се отразят (върнат обрратно) също 4%, демек (0.04)^2 от изначално падащият поток. За n отражения ще участват (0.04)^n от първоначалният поток.

Разглеждано за единични фотони, това число дава вероятността един фотон да се отрази n пъти преди да попадне във фотоумножителя. ВИжда се, че тази вероятност главоломно намалява и не дава никакъв принос към основният процес. Нещо повече, тя няма никакво значение. Защото не увеличава броят на фотоните, попаднали във фотоумножителя, нито ги преподрежда във времето. По следната проста причина. Такива каскадни отражения имат значение само в тънки оптически елементи, като плоскопаралелни пластинки (на тяхна база работи интерферометъра на Фабри-Перо). Такива пластинки са изключително тънки, части от милиметъра. Но дори да ги приемем за 1 сантиметър, 5-кратно отражение на един фотон (което е с вероятност 1/10000000 !!) е свързано с изминавеане на 5*2 = 10 сантиметра път. Ако сравниш това със средно 600 метра, които фоптонът изминава за средно 2 микросекунди, виждаме, че това лутане на фотона не може да го докара до положение да се конкурира във времето с друг фотон. Ако се абстрахирамне от всичко, еднократно отражение на един фотон (с вероятност 4/100 !!) в интерферометър дълъг 10 метра ще измести попадането на този фотон във фотоумножителя с 10/600 от средното време, на което идват фотоните (2-те микросекунди), демек всичко си остава в рамките на това средно време. Тоест, виждаме една голяма заблуда, в която ти си се загубил

Не ти важи аргумента.


"В експеримента на Мандел (а и в всеки експеримент с оптически пособия) има много прозрачни оптически пособия от които се отразява така разглежданите размотаващи се фотони. Процеса е сложен и съм го нахвърлил само схематично. Тези фотони могат да обяснят резултатите на експерименти с които се „гордее“ вКМ. "

Залагаш на магии. "сложно", "може", "предполагам" са понятия от сферата на предположенията, и не могат да се използват за научни аргументи. Направих ти по-горе сметката ако имаме условия за систематинчно отразяване. При други условия - да се отрази някой фотон случайно от някаква друга част от постановката - вероятността намалява катастрофално. И както ти показах, няма значение изобщо тази вероятност - важен е пътят, който изминава отразеният фотон, за да промени нещо. Това, че 1 на 10 милиарда фотона може да се набърка дето не му е работата (сметнал съм ти горе числата) няма никакво значение в резултат, който се получава от едва 10 фотона. Да повтарям ли, че физиката е количествена наука? И че за да дискутираш експерименти трябва някаква минимум практическа култура, не само измишлизми.


"Затова и не търся точно решение на задачата (за срещите в П.П.) само на основа статистика за едновременност. Отразените фотони дават допълнително много по голяма вероятност. А участват и много други фактори за които не съм споменал а и не им е мястото в тази тема. "

"Много по-голяма вероятност" от колко? Числото моля Такива ефтини приказки иначе нямат смисъл. Разбирам терзанията на Таратулко но за съжаление още не знае, че няма да получи конкретност от теб. Никога не е имало такава. Всичко е полу и на четвърт.

Когато има точната формула, винаги може да се оцени количествено разни допълнителни случайни ефекти дали могат да повлияят с нещо или не. А на такива приказки като "няма точна формула, но случайно отразените фотони имат много гоялм принос" може само ти да си вярваш. Е, вярвай си.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Тема Re: За същността на измерванетонови [re: polu]  
Автор min4o praznikov (тъпак)
Публикувано28.06.15 17:53



здрасти, напоследък само се смея, тия релативисти ще ме скъсат от смях.



това ми напомня един виц.
един гаден цар изпратил своите бирници да вземат цялото имущество на хората от някое село. после бирниците се върнали и казали че им взели всичко. царя ги пита - и кво стана. те - ами ония реват. царя - значи не сте им взели всичко. като почнат да се смеят тогава сте им взели всичко.


а по темата, според мен голяма грешка правиш че изобщо се занимаваш с т.нар. “експеримент“ на ония мендьо и пендьо. както сам каза, ако последваш торен бръмбар той ще те отведе до лайно.

добре е че си схванал кой е онзи “мутко“. совите не са това което са. аз отдавна ги разпознавам и ги подминавам.


иначе оптиката е голяма работа. имаш познания по нея, за разлика от релативистите. има и още какво ново да се каже по оптика. за сега толкова, че нямам време днес.



Тема Re: За същността на измерванетонови [re: Герисъм]  
Автор polu (идиот)
Публикувано28.06.15 19:10



"...От което фотоните достигнали до фотоумножителя, преминаване от средата въздух към средата прозорчето (стъкло) на фотоумножителя винаги има отразени фотони. Които фотони така да се каже се размотават помежду многото прозрачни оптични средства които се използват при експеримента. (Размотаването на фотоните е сложен процес и зависи от много параметри.) "

Когато се работи при малки интензивности, в режим на единични фотони, няма такава опасност. Фотонът или ще мине и ще се регистрира от фотоумножителя, или ще се отрази.

Ти сам си противоречиш бе човек, не се ли усещаш какви глупости хортуваш, та да те взема на сериозно и да ти смитам. В първото изречение казваш едно ““““при малки интензивности“““““ а в второто си го опровергаваш “““““ или ще се отрази ““““. На каква основа е измерването (БРОЕНЕТО на 10-те статистически фотона), естествено с фотоумножителя от който ще се отразят част от фотоните. Е щом от фотоумножителя се отразяват част от фотоните, то той не ги БРОИ ВСИЧКИТЕ. И на каква основа тогава дрънкаш за режим на етнични фотони.
Т.е. два фотона (или много повече) може да са се намирали в П.П. едновременно, но единия от тях се е отразил от прозрачното покритие на фотоумножителя и не е ПРЕБРОЕН.

И всичките ти глупости по надолу рухват като пясъчна кула.




Колкото и да се размотава, времето му за "размотаване" е с много порядъци по-малко от средното време на следване на фотоните.
Пак старите глупости на нов глас, като беше чичко Митко с балона, говореше за периодичност от 2 микосекунди, а сега го преименува на ““““ следване на фотоните‘‘‘‘‘‘‘‘.
Колко пъти да ти казвам, че това е статистика и фотоните не минават като метрото на определено време а хаотично.





коефициент на отражение на непросветленото
стъкло 4% = 0.04 Пак лъжеш бре юнак, на просветлено е 4% а на непросветленото повече от общият брой паднали фотони ще се отразят. Да приемем, че това е и количеството фотони, които ще се опитат отново да влезат във фотоумножителя след това отражение.
Не е задължително да се опитат отново да влезат във фотоумножителя. Това е случаен процес може да не достигнат до него, ама що ли ти пиша като няма нищо да разбереш.



Такива каскадни отражения имат значение само в тънки оптически елементи, като плоскопаралелни пластинки (на тяхна база работи интерферометъра на Фабри-Перо). Такива пластинки са изключително тънки, части от милиметъра. Общи приказки за каспичанската гара.


Ако сравниш това със средно 600 метра, които фоптонът изминава за средно 2 микросекунди, виждаме, че това лутане на фотона не може да го докара до положение да се конкурира във времето с друг фотон.
Колко пъти да ти казвам, фотона не минава перодично като влаковето на метрото. Тези 10 фотона (не точно преброени) са статистика от което лутането вече не е такова. Но няма и ограничения за лутането никакви, поне теоретично.



"В експеримента на Мандел (а и в всеки експеримент с оптически пособия) има много прозрачни оптически пособия от които се отразява така разглежданите размотаващи се фотони. Процеса е сложен и съм го нахвърлил само схематично. Тези фотони могат да обяснят резултатите на експерименти с които се „гордее“ вКМ. "

Направих ти по-горе сметката ако имаме условия за систематинчно отразяване.
Ти и сметки, това е несъвместимо.



"Затова и не търся точно решение на задачата (за срещите в П.П.) само на основа статистика за едновременност. Отразените фотони дават допълнително много по голяма вероятност. А участват и много други фактори за които не съм споменал а и не им е мястото в тази тема. "

"Много по-голяма вероятност" от колко? Числото моля
Ням да стане, няма да се вържа, нямам време за губене.



Тема Re: За същността на измерванетонови [re: min4o praznikov]  
Автор polu (идиот)
Публикувано28.06.15 19:14



здрасти, напоследък само се смея, тия релативисти ще ме скъсат от смях.

това ми напомня един виц.
един гаден цар изпратил своите бирници да вземат цялото имущество на хората от някое село. после бирниците се върнали и казали че им взели всичко. царя ги пита - и кво стана. те - ами ония реват. царя - значи не сте им взели всичко. като почнат да се смеят тогава сте им взели всичко.


а по темата, според мен голяма грешка правиш че изобщо се занимаваш с т.нар. “експеримент“ на ония мендьо и пендьо. както сам каза, ако последваш торен бръмбар той ще те отведе до лайно.

добре е че си схванал кой е онзи “мутко“. совите не са това което са. аз отдавна ги разпознавам и ги подминавам.


иначе оптиката е голяма работа. имаш познания по нея, за разлика от релативистите. има и още какво ново да се каже по оптика. за сега толкова, че нямам време днес.
OK.



Тема Re: За същността на измерванетонови [re: polu]  
Автор Герисъм (корав оптимист)
Публикувано28.06.15 20:03



" На каква основа е измерването (БРОЕНЕТО на 10-те статистически фотона), естествено с фотоумножителя от който ще се отразят част от фотоните. Е щом от фотоумножителя се отразяват част от фотоните, то той не ги БРОИ ВСИЧКИТЕ."

Ти май не си наясно изобщо за какво се тръшкаш? Сметнах ти, имаме две ситуации - или фотонът в резултат на отражението ще закъснее, абсолютно несъществено закъснение по големина, или ще изчезне. Това става с 4% от фотоните с обикновена стъклена оптика, практически до нула с просветлена. Практически означава, че измерената отразена съставка е в рамките на грешката на измерителният уред, до нивото на топлинните шумове на измерителя. И в двата случая при 5-10-20 измерени фотона изгубеното количество фотони е никакво. Нещо повече - няма значение какво е, защото изгубените фотони не достигат до плоскостта в която става интерференцията - апертурата на фотоумножителя. Много си прав - такива фотони не се преброяват - тях ги няма в крайната картина. Те не играят никаква роля в нейното създаване, картината се създава само от регистрираните фотони, които попадат в измерителите.


"Пак старите глупости на нов глас, като беше чичко Митко с балона, говореше за периодичност от 2 микосекунди, а сега го преименува на ““““ следване на фотоните‘‘‘‘‘‘‘‘.
Колко пъти да ти казвам, че това е статистика и фотоните не минават като метрото на определено време а хаотично. "

Именно защото е статистика. Затова се нарича средно време - това е най-вероятният интервал между фотоните. По дефиниция. Ти май си напълно кьорав? Погледни формулата, която ти е посочил Таратулко - и 1000 пъти по-малко да е времето между фотоните, вероятността пак ще е толкова нищожна - няма да е 1 милиардна, а 1 милионна. Абсолютно никакво значение няма, тука става дума за невъзможност, подпряна с много порядъци. Тръшкаш се за неща, които дори не си оценил има ли смисъл да се тръшкаш, или са си по начало бита карта




"Не е задължително да се опитат отново да влезат във фотоумножителя. Това е случаен процес може да не достигнат до него, ама що ли ти пиша като няма нищо да разбереш. "

Ми като не влезат във фотоумножителя, не участват. Броенето във фотоумножителя описва интерференчната картина, тя се създава от измерени фотони, а не от пропаднали. Те 99.9999% от фотоните се гълтат от филтъра, който намалява интензитета и пропуска само отделни фотони. Загубените вътре в интерфериометъра по каквато и да е причина не участват в крайният резултат - те само допринасят за средното време 2 микросекунди среден период между регистрираните фотони.


"Колко пъти да ти казвам, фотона не минава перодично като влаковето на метрото. Тези 10 фотона (не точно преброени) са статистика от което лутането вече не е такова. Но няма и ограничения за лутането никакви, поне теоретично. "

Ама ако ще и като аероплан да минава, той или се регистрира, или мре. Ако мре, не допринася с нищо за крайният резултат - както и 99.9999% от фотоните, умряли при намаляване на интензитета.

Единственото по-страшно нещо за такъв фотон е в резултат на отражението все пак да влезе във фотоумножителя и да бъде отчетен. Е, сметнах ти, че това изобщо не е страшно. А това че се отразил и загубил - браво на него. Не допринася за интерференцията. Тоест отговорът на въпроса "може ли лутането да промени средното време между фотоните", е ясен - не може. Друг резултат от лутането няма.


"Ти и сметки, това е несъвместимо. "

Това май за себе си го казваш? Аз досега от тебе грам количествени оценки не съм видял. Било "много". "малко". "вероятно", "може би", "сигурно" и куп подобни псевдоколичествени епитети. Аз или друг като ти напише сметките, почва тръшкането - "не е така", "не било физично". А какво е? Сливи ли имаш в устата, да покажеш какви трябва да са истинските сметки, щом не били такива? Или като Вуте - не знам колко е, ама не е толкова?


Що се принизяваш и ти до смешник? По-сериозно не можеш ли? Напомням: физиката е количествена наука, и псевдоколичествените епитети не могат да опровергаят количествените аргументи. Схващаш ли тънкостта?

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`


Страници по тази тема: << 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | (покажи всички)
*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2024 Dir.bg Всички права запазени.