ПЪТЯ НА ФОТОН / Наука / Природни науки / Физика

1. В нашия случай имаме два движещи се фотона казано на общо, а тука в примера ви се следят съвпадения на движеща се игла (донякъде може да се оприличи това) към покояща се линия. Това не определя голяма грешка, но все пак не е коректен примера.

Движението на фотоните няма значение за вашият случай. Фотоните се движат с еднаква скорост в еднаква посока, което е еквивалентно иглата и равнината с линиите в проблема на Бюфон заедно да се движат с еднаква скорост и посока.
Така вече става друга задача.
Това с нищо няма да промени вероятностите които се смятат. Ще , ще, получава се друго което не разглеждаш. Но да го разгледаме с каруците какъвто пример даваш. Двата фотона- каруци когато се движат заедно (когато те са излъчени едновременно тъй като статистически това е вероятно). Каруцарите ще имат време да си поговорят за сеното, та дори и кафе да си разменят и пият, а и да се уговорят при пресичането кой е с „предимство“ все пак при тези условия следва интерференция (промяна на посоката казано образно). Но времето за което ще изпият кафето си е функция и на ъгъла помежду двата светлини лъча които се пресичат (казано на общо). Т.е. задачата не е пълна.

2. Некоректно приписваш на I= 10^-15 . Това е време за излъчване а не е време за пребиваване на фотоните в интеферометъра и съответните съвпадения които ни интересуват.

Вече споменах, че едновременното пребиваване в интерферометъра не трябва да има значение. Ако фотоните не се засичат по време (това е по-силното условие), то те няма как да взаимодействуват за да се получи каквото и да било. Ако пуснете две мухи в стая, те не си пречат и не си взаимодействат докато не се съвместят пространствено. Подобна е идеята за времевото съвместяване на фотоните в изчислението по аналогия на проблема на Бюфон. Герисъм е оценил резултата, който се получава, дори ако за t вземете размерът на интерферометъра. Вероятността и в този случай е нищожна, но самият подход на такова заместване е некоректен.

Вече ти писах в по първия пост по това:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1953819443&page=0&view=collapsed&sb=5

И мухите не са за нашия случай. В началото на темата има един клип на философи в Русия, там този мужик го хапят мухите и в буквалния и в преносния смисъл.

3. Ти приемаш това за основа, но тази: “честота на следване, период 2 микросекунди „ в по долното изречение е статистика.
„В този смисъл изчислението на Герисъм е коректно, определя вероятността два фотона да се засекат по време в промеждутъка определен от средната им честота на следване, период 2 микросекунди във вашият случай.“
Фотоните не преминават периодично през интерферопметъра (както влаковете в метрото през определени минути) а хаотично. И нищо не пречи да има съвпадения, защото и електрониката ( електрониката на всеки от двата фотоумножителя (вътре в него) а също и електрониката за двата канала извън фотоумножителя) не е могла особено през онези година да разграничи времена по малки от 10^-10, нека са на 11 степен.

Точно защото фотоните не преминават периодично през интерферометъра говоря за средно време. Това е интервалът с максимална вероятност на срещане, според нормалното статистическо разпределение. Може да го изразя и по друг начин - това е честотата с най-висока амплитуда във Фурие-спектъра на фотоните в интерферометъра (честота на срещане, не в друг смисъл). Което означава, че други честоти ще бъдат с по-малка амплитуда, и вероятността те да се случат ще бъде малка. В този смисъл ние оценяваме една добре усреднена стойност на крайната вероятност, P = l/t.
Е… не видя ли тука, че тази формула те въвежда в заблуди при проверка:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1953819443&page=0&view=collapsed&sb=5

Нали точно това е идеята - средна честота на фотоните с период t, и случаен фотон между тях (правещ честотата средна, а не точна), който да има шанс да съвпадне с някой от тях като едновременност? Този случаен фотон е в нарушение на средната честота. Ако честотата беше не средна а точна (за 2-те микросекунди период говоря) нямаше да има излишен фотон който да съвпадне с някой от стълбовете на периода, и вероятността щеше да е точно нула, така че изчислението на вероятността е правилно и физически обосновано.
Не е така “““случаен фотон между тях““““ , не е такава физичната ситуация. Всеки от 5-те фотона на другия лазер могат да се окажат случайни, като ги наричаш. Затова и ти казвам задачата е по сложна и забрави за Бюфон.

С това пък не мога изобщо да се съглася с вас. Задължително условие за получаване (наблюдение) на интерференчна картина е двата лъча да се пресичат (то в тази част от интерферометъра сатава „чудото“ за самата интерференция)

Това е необходимо, но не е достатъчно условие. Естествено. Но ако не се разглеждат всички необходими условия, то човек лесно може да се заблуди, математиката да му казва едно а действителността да е друга.
Вие може би се увличате от понятието "лъч" и забравяте, че говорим за фотони. Винаги съм разглеждал светилния лъч като съставен от фотони. Но за случая (по горе) съм използвал термина лъч, който е правилния термин за случая тъй като се разглежда геометрията на експеримента.
Ще се опитам да дам нагледна аналогия. Лъчът това е ограничение за траекторията, докато фотоните това са каруците които се движат по тези траектории. Съгласен съм с това нагледно описание, дори ще го използвам по долу за да ти опиша разглеждания случай. Пресичането на двете траектории е необходимо, но не и достатъчно условие двете каруци да се окажат едновременно в пресечната точка. Естествено.
Нужно е те да попаднат в един и същи пространствен участък. Естествено. В първия ми пост на това наблягам, но може би не си го чел или разбрал.
Във вашият пример фотоните трябва да попаднат в един и същи времеви отрязък за да могат някак да взаимодействат. Естествено. И статистически това не е изключено.

Ако те са в такова времево съотношение извън интерферометъра, те ще останат с него и в интерфериметъра. Това не е така. Но тука има и други тънкости и ще го оставим за друг пост. Затова това времево съотношение е по-силно, отколкото изискването фотоните да са в интерферометъра.

Естествено, при този намален интезитет.
Но тука основния въпрос е, че некоректно приписваш на I= 10^-15 .

Всъщност в този пост съм допуснал грешка:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1953818798&page=0&view=collapsed&sb=5

(В тази част:)
Ако продължителността на фотонът във времето е t, то винаги два фотона ще се застъпват във времето, тоест вероятността p=1.
Това е така, но не ни интересува.

Объркал съм се. Не е вярно и това.
Т.е. формулата ти и в двата гранични случая не е вяна, а и изобщо не е вярна но тука (двата гранични случая) ясно се вижда, че се дъни.

Такъв резултат: p=1 , не може да се получи. Ако разглеждаме нещата с каруци, то времето t в случая се явява тръгването на каруцата. Та дори да е 20 микросекунди (тръгването на каруцата), както разглеждаш, пак за нашето разглеждане е важно пътуването на двете каруци- фотона заедно в една част от интерферометъра.

Много дълго стана, виж прочети в първия поста какво съм писал и тогава ще го разгледаме с каруци.