"Не ми е нужно да увеличавам много разстоянието. Нужно ми е интерфернчната картина да има размер не 1 квадратен сантиметър (което е нещо стандартно) а примерно 1 квадратен метър. Това лесно се постига с леща, поставена след така нареченото П.П. "

И какво ще постигнеш с него? Видяхме, че за да имаш биене честотите под 20 килохерца, точката трябва да е 2х2 километра. А ти трябва биене под части от херца, за да имаш проследима картина и поносима кохерентност.


"За да се направи такова устройство, то всеки пиксел може да е с размер от порядъка на милиметри и съответно цялото така разглеждано устройство (аналогично на CCD ) ще има размер примерно 1 квадратен метър. "

Зарежи мечтите. Както ти демонстрирах, принципът на неопределеност забранява да определиш точно честотата, ако искаш да имаш интерференция, демек малки точки. Зациклил си.



"Ако разгледаме попаденията върху всеки пиксели (примерно чрез компютър), то ще видим моментна интерференчна картина (аналогично на снимка), такава каквато се наблюдава при така наречената пълзяща инерференчна картина. "

Ще видиш такава картина, ако времевата кохерентност ти е достатъчно добра. При смесване на две честоти по посоченият начин ти влошаваш тази кохерентност катастрофално. Нямаш пълзяща картина, нямаш и смесване на две различни интерференции, защото схемата ти не е такава. Намаляването на тази кохерентност води и до намаляване на пространствената кохерентност, което пък ти лимитира максималният размер на интерференчната картина - над размера на пространствената кохерентност тя става неотличима от дифракционната картина.


"А измерената енергия по голяма от енергията на лазер -2 съответно са минали по пътя М3, М4,М5,М6 където и в следствие ДЕ са получили по голямата си енергия. "

Пак сметки без кръчмаря. Сметнах ти за какво ДЕ какви неща са нужни.


"Друго което се опитваше да преиначиш е, че се измервало и местоположението на фотон попаднал върху конкретен пиксел и енергията му (едновременно) и на тази основа да опонираш с приетата в КМ такава невъзможност, т.е. да използваш мантри на готово. (Всъщност и тука нещата относно този „фундамент“ в КМ не са розови, но това е друга бира.)"

Нищо не преиначавам. Смятам какви ограничения налага съвременната наука. И ти предлагам да я опровергаеш, като направиш експеримента. Ти що се инатиш толкова, а не го правиш? С думи нищо не можеш да докажеш - постни надежди виждаме дотук.


"Работата на пиксела е единствено да измери енергията с нужната ни за случая точност. А дали фотона е излъчен от лазер-1 или лазер-2, пиксела нито знае (няма някакви свръх дарби да разбере това) нито му е нужно да знае."

Именно проблемът с измерването е основен. Съсредоточи се на него. Той ти реже квитанцията. Нищо не доказваш, като му обръщаш гръб.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

"Детектор (пиксел като наричам и разглеждам) с размер – аперетура от порядъка на милиметри измерва енергията с такава точност, че на тази основа константата на Планк е определена с точност над 6 знака след десетичната запетая."

Всичко може. Ако ползваш ултравиолетови или рентгенови лъчи, може да дигнеш точността още. Философстваш да кажеш уж нещо. Дори и един знак след десетичната запетая е достатъчен за нашия разглеждан случай.
След като елиминираш възможността за получаване на интерференчна картина,
Ти още се правиш на ударена с мокър парцал котка, че интерференчната картина се получава защото в експерименталната постановка има условия за нейното получаване. Но за пиксела това нищо не означава, той не знае попадналия върху него фотон какви перипетии е минал (пиксела не е интелигентен, Баба Яга не му е нашепнала в ухото че въпросния попаднал фотон е от интерференчна картина от дифракционна или друг процес.)
Елементарно е, пиксела мери енергията и нищо друго. А когато разгледаме попаденията на всички фотони върху така разглежданото устройство тогава се получава интефренчната картина. Толкова ли е сложно?
Виж в следващия пост (За същността на измерването) точно това разяснявам.




Резултатът който ти показах - апертура 2 километра, гони разлика в честотите под 20 килохерца, Зомба те гони тебе, в много ти идва.
демек гони точност след единайсетият десетичен знак по енергия. Праскаш ги колкото да кажеш уж нещо. Дори и един знак след десетичната запетая е достатъчен за нашия разглеждан случай. Това, че съм писал 6 знака след десетичната запетая е защото не ми се рови (няма смисъл) и ти веднага почна да си спрягаш някакви фантазии, триста коча двеста мъди.

"Не ми е нужно да увеличавам много разстоянието. Нужно ми е интерфернчната картина да има размер не 1 квадратен сантиметър (което е нещо стандартно) а примерно 1 квадратен метър. Това лесно се постига с леща, поставена след така нареченото П.П. "

И какво ще постигнеш с него? Не само с „него“ а по целия пост от който си клъвнал по някое изречение.
Видяхме,
До сега освен ялови сметки и манти нищо друго не се вижда. Явно е че не можеш да пишеш по същество, не ти отърва.

Клъвнал съм, защото всичко което повтаряш, вече го обсъждахме. Написах ти как съвременната наука обосновава експеримента ти за невъзможен - ти зацикляш и си повтаряш едно и също, "като измериме онова много точно, и получаваме нещо си"... Ми измери го, и опровергай науката де, то само с претакане на думи освен да се дебелее, друго не става.

Разбрахме, че "ялови сметки" са сметките на квантовата механика, които опровергават гаражните гении. Това на комплимент мяза

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Философстваш да кажеш уж нещо. Дори и един знак след десетичната запетая е достатъчен за нашия разглеждан случай. "

Изобщо не е достатъчен. Губят ти се няколко порядъка, между 4 и 6.


"Ти още се правиш на ударена с мокър парцал котка, че интерференчната картина се получава защото в експерименталната постановка има условия за нейното получаване. Но за пиксела това нищо не означава, той не знае попадналия върху него фотон какви перипетии е минал (пиксела не е интелигентен, Баба Яга не му е нашепнала в ухото че въпросния попаднал фотон е от интерференчна картина от дифракционна или друг процес.)
Елементарно е, пиксела мери енергията и нищо друго. А когато разгледаме попаденията на всички фотони върху така разглежданото устройство тогава се получава интефренчната картина. Толкова ли е сложно? "

Изобщо не си вдянал къде е проблемът. Няма значение от къде идва фотонът върху пиксела, важното за интерференцията е, че не можеш да определиш от къде - нито преди да дойде, нито след. Нали това ти обяснявам със сметките. Това че не ги разбираш не ги опровергава. Да, пиксела мери енергия, но не достатъчно точно, за да свърши нужната раббота. Това казват съотношенията на неопределеност.


"Праскаш ги колкото да кажеш уж нещо."

Праскам ги защото това следва от изчисленията. Аз не съм като тебе, да представям мечтаното за действително.


"Дори и един знак след десетичната запетая е достатъчен за нашия разглеждан случай. Това, че съм писал 6 знака след десетичната запетая е защото не ми се рови (няма смисъл) и ти веднага почна да си спрягаш някакви фантазии, триста коча двеста мъди. "

Не върши работа един знак, кой те е излъгал? Сметките показаха, че за да измериш с пиксел 20 килохерца разлика в двата лазера (нещо изобщо недостатъчно за каквото и да било) ти трябва размер на пиксела над 2 километра. За да получиш някаква мижава кохерентност (изразяваща се в наблюдаема картина, демек биене под 1 херц), трябва да увеличиш размера на пиксела зад орбитата на Луната.

Неравенствата показват че експеримент от този род не може да бъде извършен принципно. Никаква надежда да наваксаш нужните порядъци.


А ако намаляваш времето за експозиция с надеждата да "заснемеш" статична картина, се вкарваш в друг филм - във владението на неравенството

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Можеш ли да си по-сериозен и да кажеш какво не е наред с тези сметки?

Колкото и пъти да ти го казвам и по какъвто и начин да ти се казва, ти ми хортуваш за друго за каспичанската гара, кълвеш по някое изречение колкото да кажеш нещо после се сърдиш,че те обиждат. Пак да ти го обясня, по най елементарния начин.

Не се съгласуват с експериментите твоите сметки.
За кои експерименти говорим, за хиляди повтаряни експерименти с които е измерена точна стойност за константата на Планк. При тези експерименти няма ограничение за размера на аперетурата на детектора (така наречения пиксел е пълна аналогия на този детектор). Според твоите сметки детектора – пиксел трябва да има огромни размери, а при реалното измерване (реалните по горе разгледани експерименти) те са от порядъка на милиметри (които милиметри са просто технически инженерни решения).


Неопределеността (дори в оная част на вКМ) не е обвързана с размера на аперетурата на детектора – пиксел, експеримента те цака. На тебе не ти е ясна дори така наречената вКМ за какво се отнася, попадаш сам в някакви твои заблуди и сценарии и се вдетиняваш от заблудите си.


Работата на детектора – пиксел е да измери енергията на достигнал до него фотон и нищо друго. Детектора – пиксел не различава фотона от каква експериментална постановка е достигнал до него (от нашата разглеждана за случая, от такава за измерване на стойността на константата или някаква друга). Фотона освен енергия не носи друга информация и няма никаква мистична връзка с детектора – пиксел.

А това, че фотона (ако говорим за конкретен фотон) може да попадне навсякъде по интерференчната картина е друга закономерност (друга бира, случаен процес), тя няма отношение по случая и не разглеждаме това.


И сега ако пак се опиташ да кълвеш по някое изречение или да пробутваш мантри без основание, прескачам моркова и минавам на т…. докато ти прихлопва дъската и почнеш да си говориш сам.

"Не се съгласуват с експериментите твоите сметки.
За кои експерименти говорим, за хиляди повтаряни експерименти с които е измерена точна стойност за константата на Планк. При тези експерименти няма ограничение за размера на аперетурата на детектора (така наречения пиксел е пълна аналогия на този детектор). Според твоите сметки детектора – пиксел трябва да има огромни размери, а при реалното измерване (реалните по горе разгледани експерименти) те са от порядъка на милиметри (които милиметри са просто технически инженерни решения). "

Абе човек, дал съм ти формули - използвай ги, за да ме обориш, а не ми приказвай измислици. За точност до шестия десетичен знак по енергията са достатъчни милиметри апертура на измерителя, и никакви противоречия няма. Не ти ли излязоха мазоли само да пишеш, без да мислиш?


"Неопределеността (дори в оная част на вКМ) не е обвързана с размера на аперетурата на детектора – пиксел, експеримента те цака. На тебе не ти е ясна дори така наречената вКМ за какво се отнася, попадаш сам в някакви твои заблуди и сценарии и се вдетиняваш от заблудите си. "

Обвързана е, и ти демонстрирах как. Просто в нормалният живот се работи далеко от тази граница и тя не пречи. Мантри се опитваш да пробутваш.


"Работата на детектора – пиксел е да измери енергията на достигнал до него фотон и нищо друго. Детектора – пиксел не различава фотона от каква експериментална постановка е достигнал до него (от нашата разглеждана за случая, от такава за измерване на стойността на константата или някаква друга). Фотона освен енергия не носи друга информация и няма никаква мистична връзка с детектора – пиксел. "

Така е, но пропускаш най-важното - точността, с която може да работи този детектор. Никой детектор не работи с абсолютна точност, и долната граница за неговата точност се налага от квантовата неопределеност, която съм ти сметнал. Пак мантри.


"А това, че фотона (ако говорим за конкретен фотон) може да попадне навсякъде по интерференчната картина е друга закономерност (друга бира, случаен процес), тя няма отношение по случая и не разглеждаме това. "

А това няма нищо общо със случая. Общото със случая е да можеш да определиш възможно най-точно мястото му на фотона. Тогава ще имаш картина. Ако петното на фотографската ти плака е 1 квадратен сантиметър (това е точността, с която определяш къде е фотона), то интерференцията ти се губи, осреднява се с област с посочените размери. Така че за интерференция не е достатъчно да попадне някъде фотона, а да е определен достатъчно точно къде е попаднал. И двете са свързани - точността, с която определяш къде е попаднал, и точността с която можеш да му измериш енергията. Както и интервалът време, за което измерваш тази енергия.


"И сега ако пак се опиташ да кълвеш по някое изречение или да пробутваш мантри без основание, прескачам моркова и минавам на т…. докато ти прихлопва дъската и почнеш да си говориш сам."

Никаква полза от това, че коментирам всичките ти глупости. Нищо съществено не казваш в свое оправдние

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Споменавате за измерването на константата на Планк. Не мисля, че това измерване има някакво отношение към разглежданият случай, по следната причина.

При измерване на константата на Планк вие не разчитате на резултата от измерване на енергията само на един фотон. Вие измервате средната енергия на много фотони. Тази енергия може да бъде измерена с произволно голяма точност, за нея няма никакво ограничение. Неравенствата на Хайзенберг се отнасят за един квантов обект, а светлинният лъч или импулс чиято средна (или интегрална) енергия вие мерите не е квантов обект.

Може би следният пример ще бъде по-ясен. Когато измервате земното ускорение с помоща на падащи топчета, вие използвате статистика. Ако имате резултати като 5 мск (метър за секунда на квадрат), 15 мск, 8.2 мск, 10.8 мск, вие ще получите стойността на земното ускорение усреднено 9.75 мск което е с точност по-добра от 1% от истинската стойност, докато всяка от изходните данни има грешка от 20 до 100%. Съотношенията за неопределеност ограничават максималната точност на всяко от измерванията, а не тяхната средна стойност. При вашият експеримент е от значение измерената енергия за всеки фотон, а не усреднената им енергия. Затова вашият експеримент попада под ограниченията, указани чрез неравенствата за неопределеност, докато измерването на планковата константа не се ограничава от тях.

Yes!

Константата на Планк се измерва чрез няколко метода: чрез стръмността на кривата на поглъщане на абсолютно черно тяло, чрез ефекта на Джозефсън, чрез фотоефекта. Първият метод е най-неточен и е използван в началото на миналият век за оценка на величината на тази константа. При ефекта на Джозефсън на свръхпроводник се подава контролирано напрежение и се мери честотата на излъчената светлина от електроните, минаващи през контакта на Джозевсън. Демек си е статистика отвсякъде. При фотоефекта почти същото: при контролиран потенциал се мери енергията на избитите електрони при две подавани честоти. Демек пада големо усредняване по тези енергии.

Ама нали човек трябва да е мерил някога нещо, за да ги знае тези работи? Само с философстване не става. Благодаря за добрият коментар :)

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Споменавате за измерването на константата на Планк. Не мисля, че това измерване има някакво отношение към разглежданият случай, по следната причина.

При измерване на константата на Планк вие не разчитате на резултата от измерване на енергията само на един фотон.

Е… най после в клуба се намери интелигентен човек който разбира от физика (казва верни неща и неща с които не съм съгласен, но това са подробности за уточняване) и освен това говори (пише) на вие сякаш си пием кафето под някоя липа. Че тука сме се извратили и то не само по моя вина.

Тъкмо да бъдеш арбитър на един предходящ спор, който се вижда на този пост:


http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1953794917&page=0&view=collapsed&sb=5

(То всъщност съм забравил, че и вашето име е изписано в този пост, но това няма значение, защото това което казваш не е спорно, само трябва да се добави, че тази част не е твоя: „демек средно 1 фотон на 2 микросекунди“ е някакво статистическо разпределение което по никакъв начин не гарантира такава последователност - 1 фотон на 2 микросекунди. Но не това е въпроса към вас.)

А по долното изказване на гери:


„Като вземеш пред вид, че времето за което се излъчва един фотон (демек неговата времева продължителност) е експериментално под 10 на -15 секунди, имаме грубо вероятност 10^-15/2.10^-6 = 5.10^-10 (половин милиардна!) два фотона да се засекат във времето, та да взаимодействат някак и да "интерферират"“

Коректно ли използва времето за което се излъчва един фотон: (10 на -15 секунди) в това пресмятане: (10^-15/2.10^-6 = 5.10^-10).

Благодаря ви за отговора предварително.

Редактирано от polu на 24.06.15 13:16.