Аз продължавам да чакам да почнеш да говориш по същество, а не с вопли и прилагателни. Ще дочакам ли?

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Аз продължавам да чакам да почнеш да говориш по същество, а не с вопли и прилагателни. Ще дочакам ли?
Риторичните ти въпроси само показват некадърността ти. Още в първия пост съм показал всичко по същество. Опитите ти да пробуташ лъжи, преиграване и всичките номера на които си способен не минаха, включително и последните ти сметки.

О да, желанието за нормален и аргументиран разговор било проява на некадърност

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

О да, желанието за нормален и аргументиран разговор
Вече ти писах: Още в първия пост съм показал всичко по същество.
Ако можеш нещо по въпроса да кажеш. Казвай. Но без лъжи подхвърляния и ялови сметки.

И аз вече ти писах - по същество доказах къде бъркаш. Ялови сметки? Та ти още не си ги разбрал. Ялови били, щото не можеш да им възразиш и да посочиш грешка в тях? Хахаха

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И аз вече ти писах - по същество доказах къде бъркаш. Ялови сметки?

Ялови са естествено. Разискваме неопределеността а ти доказва твърденият си пак с мантрите за неопределеността, което е меко казано смешно.

Сметнал бил нещо:

„ти трябва апертура 2 километра“


Абе нещасник, измерената константа на Планк е с точност много порядъка след десетичната запетая, да ти говори нещо това, (писал съм го в първия пост и тука със син цвят ти го повтарях:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1953811709&page=0&view=collapsed&sb=5&vc=1 )

При точното измерване на константа на Планк това е ставало с аперетура милиметри (нека са сантиметри).

Можеш ли да си представиш каква огромна аперетура трябва за такава точност, по твоите сметки. (Ама не били ялови, не били дръжки). Разбирам,че зомба в главата ти е голям. Но замисли се най после преди да казваш направих сметки. Тези които са постигнали тази точност използват малък детектор с размери от милиметри.



"Сметнал си ябълки и круши, по някакъв твой сценарий . Ама ние търсим ягоди. "

Търсете каквото искате. Аз съм сметнал долна теоретична граница на условията за твоят експеримент - с каква площ може нещо да измериш.

Каква долна теоретична граница, каква площ?. На какво основание? По каква логика смяташ това ,че си излъгал grg, не е аргумент а трябва да те е срам.Ти не се ли усещаш какви глупости си сметнал, а се сърдиш като не щипана мома като те обиждат.

А сметките които си направил, могат да мината до къде за това къде ще попадне фотон при интерференчна картина (на кое место по картината), но в случая ти не разглеждаш ъгъла които сключват двата лъча демек никакви сметки не си направил, нито за круши стават нито за ябълки, а нас ни интересуват примерно ягоди.
Така, че осъзнай се навреме ако искаш да не те бъзикат.

"Ялови са естествено. Разискваме неопределеността а ти доказва твърденият си пак с мантрите за неопределеността, което е меко казано смешно. "

Тая работа не става с разискване. Квантовата механика не с разискване, а с обяснение на експериментите се е наложила. Съотношението за неопределеност е базово нейно следствие, неотделимо от понятието фотон - има квантова механика, има фотон, има неопределеност, няма неопределеност, тогава класическа механика и няма фотони за цяр. И като такова базово следствие (многократно потвърдено експериментално), сме длъжни да правим оценки на негова база винаги.

От тук е една крачка условията за интерференция да се свържат с неопределеността, и експериментът на Мандел го потвърждава. И тъй като тази връзка ти се губеше, аз просто количествено ти показах как работи - не можеш да направиш експеримент с интерференция, който да противоречи на неопределеността. Връзката не може да се разкъса. Ако толкова си ербап, направи експеримента и докажи, че не съм прав. Но само с приказки колко велик експеримент си бил измислил - не нам.


"Абе нещасник, измерената константа на Планк е с точност много порядъка след десетичната запетая, да ти говори нещо това,"

Абе мърльо рошав, що се мъчиш с квантова механика, като не ти е ясна по принцип? Всяка величина в квантовата механика може да бъде определена неограничено точно, зависи само от техниката - и честота, и енергия, и положение, и планковата константа. В случая става дума за нещо съвсем различно - за определяне на две величини - енергията на фотона и мястото му. Е, и двете едновременно не може да се определят точно - или мериш точно енергията, с неточно мерене на мястото (интеррирана интерференчна картина, нищо демек), или мериш точно мястото, прописвайки ясно интерференчната картина, но за сметка на енергията/честотата. Това са А и Б на съвременната наука.


"При точното измерване на константа на Планк това е ставало с аперетура милиметри (нека са сантиметри). "

Естествено. Константата на Планк не е величина, описвана с некомутиращи оператори, тя е просто константа. Никаква връзка с апертури и т.н. Моите сметки не се отнасят за нея, а това че ти си мислиш обратното, показва колко ги разбираш нещата. Какви експерименти си тръгнал да мислиш, като нищо не ти е ясно?


"Каква долна теоретична граница, каква площ?. На какво основание? По каква логика смяташ това ,че си излъгал grg, не е аргумент а трябва да те е срам.Ти не се ли усещаш какви глупости си сметнал, а се сърдиш като не щипана мома като те обиждат. "

Логиката е елементарна. Съотношението на неопределеност свързва неопределеността в импулса (за фотона - в честотата, енергията) с неопределеността в размера на областта, в която е локализиран. Точна локализация - неточен импулс, и обратно. За да имаме ясна интерференчна картина, трябва да знаем възможно точно мястото на всеки фотон в двумерната картина. Ако не знаем точно, получената картина е осреднена по голяма площ и интерференцията се губи. Това което съм сметнал показва, че за да достигнеш различимост на нужната разлика в честотите, трябва да осигуриш една достатъчна площ върху която да пада фотона. За 1 см/секунда доплерова скорост се оказа площа 2х2 километра. Ако е по-малка, не можеш да отличиш такива скорости и свързаната с тях честотна разлика. Това е, никаква философия няма в използването на съотношенията.

Самите съотношения това и дават - връзката между долната граница на точност на всяка от величините, свързана с квантовият шум. Под тази точност е царството на шума, не можеш да работиш и да мериш със сигурност каквото и да е.

Предполагам цялата тази истерия е, по причина че никога не си обръщал внимание на тези съотношения? А те са фундаментални, много неща се определят чрез тях.


"А сметките които си направил, могат да мината до къде за това къде ще попадне фотон при интерференчна картина (на кое место по картината), но в случая ти не разглеждаш ъгъла които сключват двата лъча демек никакви сметки не си направил"

Ъгълът е подобна бира, но в случая за твоят експеримент не ни се налага да го ползваме. Той не иучаства в оптическата ти схема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Постъпваш като олигофрен, тези сметки които подлучваш - 2 км аперетура са върха на невежеството ти. Те дори не се съгласуват с изискванията на тази част която наричам вуду КМ, а са някакви твои сценарии в които си се оплел като пате в калчище.

Детектор (пиксел като наричам и разглеждам) с размер – аперетура от порядъка на милиметри измерва енергията с такава точност, че на тази основа константата на Планк е определена с точност над 6 знака след десетичната запетая. Това измерване (на пиксел с размери- милиметри) трябва да ти покаже, че твоите изисквания за 2 км на аперетурата на пиксела са плод на болни фантазии.

Останалите ти мантри, декларации и навързване на някакви твои фантазии в поста няма смисъл да се коментират.(То ти това и целиш, да не се пише по същността, щото както винаги се изложи със сметките си и сега се чудиш как да го извърташ. )

"Постъпваш като олигофрен, тези сметки които подлучваш - 2 км аперетура са върха на невежеството ти. Те дори не се съгласуват с изискванията на тази част която наричам вуду КМ, а са някакви твои сценарии в които си се оплел като пате в калчище. "

Какво точно недоволстваш? Намери ли грешка в сметкиете? Не си. Това е резултатът - ако искаш да измерваш с честотен детектор доплерова разлика над 1 см/с по скорост, се получава нужда от такъв детектор. Ако искаш да увеличиш точността - увеличаваш и апертурата. Това го казва квантовата механика, ти освен на шесто чувство, нещо научно да ни кажеш като аргумент?


"Детектор (пиксел като наричам и разглеждам) с размер – аперетура от порядъка на милиметри измерва енергията с такава точност, че на тази основа константата на Планк е определена с точност над 6 знака след десетичната запетая."

Всичко може. Ако ползваш ултравиолетови или рентгенови лъчи, може да дигнеш точността още. След като елиминираш възможността за получаване на интерференчна картина, можеш да дигаш точността на честотата.

Резултатът който ти показах - апертура 2 километра, гони разлика в честотите под 20 килохерца, демек гони точност след единайсетият десетичен знак по енергия. А тази разлика в честотите изобщо не спомага за някаква интерференция, демек трябва да увеличиш апертурата още няколко порядъка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В този пост със син цвят съм ти отделил частта в която се разглежда измерването на енергията на фотон. Ти не си я разбрал (или се правиш на улав, все тая) и разглеждаш някакъв собствен сценарии не свързан с това което се казва тука :
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=Phisics&Number=1953811709&page=0&view=collapsed&sb=5&vc=1

Пишеш:

„При зададено разстояние между екрана и М2,М6, примерно ще имаме интерфернчна картина с размер примерно 1 квадратен см. Ако увеличим въпросното разстояние (има си формула за това) в пъти ще се увели и размера на интерфернчната картина и вече няма да е 1 квадратен см а много повече. Нищо не ограничава да увеличим това разстояние между екрана и М2,М6, нито теоретично нито на практика. Така, че можем да получим (ще имаме место) за колкото си искаме голям пиксел. "

Не можеш да увеличаваш много разстоянието, защото контрастът на картината намалява и се скрива с квантовите шумове.

Не ми е нужно да увеличавам много разстоянието. Нужно ми е интерфернчната картина да има размер не 1 квадратен сантиметър (което е нещо стандартно) а примерно 1 квадратен метър. Това лесно се постига с леща, поставена след така нареченото П.П.

Така, че и при размер 1 квадратен метър на интерфернчната картина разстоянието между екрана и М2,М6 ще е в границите на 10 м . (При тия дори завишени размери нито контраста ще се влоши нито пък ще има шумове, както подхвърляш.)
Целта на такова увеличаване на интерфернчната картина няма нищо общо със неопределеността и твоя сценарий който разглеждаш. То следва от тази част показаната със син цвят (от линка най горе) и удебелено за да се разбере същността :

(CCD не са подходящи за случая, но принципа и на работа ще е близък за някакво бъдещо устройство.)

Множество пиксели (аналогично на CCD ) от клетки на основа външния фотоефект ще ни дадат такова устройство. “

За да се направи такова устройство, то всеки пиксел може да е с размер от порядъка на милиметри и съответно цялото така разглеждано устройство (аналогично на CCD ) ще има размер примерно 1 квадратен метър. Т.е. всичко се свежда до инженерно, техническо решение с цел да има достатъчно место за множество пиксели с реални размери от порядъка на милиметри.




Друго което не разбираш и преиначаваш, относно същността на измерване енергията на фотон.

Но да почнем наред. Всеки лазер излъчва точно определен брой фотони (интензитет) за секунда при зададена мощност. В случая трябва да се подбере интензитета на лазерите. Броя пиксели на така нареченото устройство. И времето за което става измерването (моментна снимка, един кадър аналогично на CCD). (При CCD това времето е от порядъка на микро секунди, но там се гонят други технически параметри, докато за нашия случай можем да намалим още това време.) Така, че като спрегнем по горните три параметъра, то статистически на всеки пиксел ще попада само един фотон.
На практика върху минимума от интерференчна картина няма да има попадения. Върху малка част от пикселите ще има попаднали и повече от един фотон, които са шум, не ни вършат работа. Но на голяма част от устройството върху всеки пиксел ще е попаднал само по един фотон. И съответно енергията му ще бъде измерен и запаметена както става аналогично в CCD.

Ако разгледаме попаденията върху всеки пиксели (примерно чрез компютър), то ще видим моментна интерференчна картина (аналогично на снимка), такава каквато се наблюдава при така наречената пълзяща инерференчна картина. Но в случая нас ни интересува енергията на конкретен фотон измерена в конкретен пиксел. Т.е. в някой от пикселите енергията ще е стандартната с която ги е излъчил лазера-1 и те са минали задължително по пътя на лазер-1 и огледалата М1, М2. А измерената енергия по голяма от енергията на лазер -2 съответно са минали по пътя М3, М4,М5,М6 където и в следствие ДЕ са получили по голямата си енергия.
(При разглеждане с един лазер и делене на интензитета с полупрозрачно огледало, то след полупрозрачно огледало пътя се определя пак по същия начин за всеки разделен светлинен сноп.)

Ако повторим това измерване (повторим кадъра, времената снимка), то при разглеждане на попадналите върху всеки пиксели (примерно чрез компютър) пак ще имаме интерференчна картина както и при първата времена снимка. Но на конкретен пиксел където преди е измерена конкретна енергия на фотон (стандартна или по голяма), вече не е задължително измерената енергия да е същата. Т.е. върху определен пиксел (за всяка поредна времена снимка) могат да попадат фотони с различна енергия, в резултат на шумове и т.н.



Друго което се опитваше да преиначиш е, че се измервало и местоположението на фотон попаднал върху конкретен пиксел и енергията му (едновременно) и на тази основа да опонираш с приетата в КМ такава невъзможност, т.е. да използваш мантри на готово. (Всъщност и тука нещата относно този „фундамент“ в КМ не са розови, но това е друга бира.)

В нашия разглеждан случай (експеримент), всеки пиксел измерва енергията на попаднал върху него фотон. Кой фотон ще попадне върху конкретен пиксел е случаен процес.
Работата на пиксела е единствено да измери енергията с нужната ни за случая точност. А дали фотона е излъчен от лазер-1 или лазер-2, пиксела нито знае (няма някакви свръх дарби да разбере това) нито му е нужно да знае. В разглеждания експеримент сме осигурили условия за интерференция и съответно фотоните попадат върху конкретен пиксел съгласно осигурените закономерности. За пиксела фотона освен енергия не носи никаква информация, дали попадението му върху него е в резултат на интерференция, дифракция или друг процес няма никакво значение.

Или казано имаме измерване енергията (с нужната точност) на попаднал върху конкретен пиксел фотон. А попаденията на всички фотони ни дават разпределение (моментна снимка) което отговаря на пълзяща инарференчна картина.
Всеки измерен фотон който е с по голяма енергия от енергията с която се излъчват от лазерите е минал през огледалата намиращи се на МК където е и получил по голямата си енергия (следствие ДЕ) което и определя пътя на тези фотони.