ПЪТЯ НА ФОТОН / Наука / Природни науки / Физика

"Вярно е не ги знаеш, но твоите са на олигофренско- ниво и само философстваш, по долу проличава това и ще ти ги показвам."

Не можеш да ми оценяваш знанията. Не ги познаваш.

"http://tf.nist.gov/general/pdf/1289.pdf
Виж и фиг.1, ако другото не моиш го разбра, честотната лента е по малка от 10 херца които разглеждам –използвам в примера ми. Та тия момчета са постигнали това на практика през 1999 г. и е напълно достатъчно тъй като в примера който разглеждам промяната на честотата е 10 херца следствие движението на МК. "

Никой не твърди че не може да се постигнат такива честоти. Твърдението е, че измерването на честотата на конкретен фотон е несъвместимо с интерференция.

"Олигофрен ски знания "

Мърльо рошав.

"Защото разликата в честотите води до биене на фазата - с честота, определена от тази разлика. И това не ти е ясно, цялото чудо става в П.П. но това не е за твоята главица та да го коментирам с теб. "

Нищо по същество не казваш. Нещо ти се струвало, но само толкова.

"Какво общо има температурното стабилизиране на самият интерферометър?
Пак демонстрираш НЕзнания. Ефекта е същия както и от движението на МК. Включваш инерферометъра, след което включваш температурната стабилизация на самия интерферометър. И тъй като винаги едното рамо е по студено от другото (да кажем, че е от страната на прозореца), то докато температурата се изравни имаш пълзяща интерференчна картина, то затова я има тази температурна стабилизация където трябва. "

Абе толкова ли си тъп, или наистина си толкова тъп? Кой ти противоречи, че ако мърдаш или огъваш нещо, ще се повлияе интерференчната картина? Въпросът е, че няма как да установиш - в случая - по кое рамо е минала по-високоенергетична вълна. Циклиш за нещо което няма никакво значение.

"Кой те е излъгал, че пиксела трябва да е 20 микрона. По горе съм ти удебелил важното по въпроса. Говорим за бъдещо устройство работещо на близък принципа на работа на CCD. "

20 микрона е стандартният размер на пикселите на съвременните камери. Ако настояваш за по-малък, грешката в измерването расте. Ако настояваш за по-голям, намалява. Но при по-голям размер почва да изчезва интерференцията. И при двата случая губиш.

"При зададени параметри на апретурата, ъгъла между двата светлинни снопа и всички изисквания за подлучване на интерференция, да не ги изброяваме, има една закономерност която явно не знаеш, затова и си направил някакви сметки но без кръчмаря, както винаги се дъниш по сметките смяташ каквото и да е само и само да получиш нещо което да те устройва. "

Закономерности има всякакви. Аз съм сметнал минималната грешка, с която може да се мери нещо. Всичко друго води само до растеж на тази грешка.

"Размера на интерференчната картина зависи от разстоянието между последните огледала и екрана. (В нашия случай интерферометъра е симетричен както съм писал. Разстоянието до екрана е еднакво и за М2 и за М6 , това, че е нарисувано накриво е за на не попаднат като картинка едно върху друго.)
При зададено разстояние между екрана и М2,М6, примерно ще имаме интерфернчна картина с размер примерно 1 квадратен см. Ако увеличим въпросното разстояние (има си формула за това) в пъти ще се увели и размера на интерфернчната картина и вече няма да е 1 квадратен см а много повече. Нищо не ограничава да увеличим това разстояние между екрана и М2,М6, нито теоретично нито на практика. Така, че можем да получим (ще имаме место) за колкото си искаме голям пиксел. "

Не можеш да увеличаваш много разстоянието, защото контрастът на картината намалява и се скрива с квантовите шумове. Нали си чел Глаубер, той много точно се произнася за тези шумове. Няма спасение.

"Нищо не подлучваш, правил си както винаги сметка без кръчмаря. Навлезнал си в някакъв сценарии, в желанието си да кажеш уж нещо, дето е безсмислен да се разглежда. "

Физиката е количествена наука, и печели този, който може да използва това. А който не се съобразява с него, обикновено губи. Гледай и се учи:
Принци на неопределеността: