Често съм виждал хора изразяващи съмнение относно съществуването на черни дупки. Включително и от хора, които са доста навътре в материята. Но всичките причини за съмнението (които посочват) са доста неубедителни. Та въпроса ми е виждали ли сте аргументи, кото да са достатъчно убедителни за да накарат човек да се замисли?

Ето конкретен пример. Белите дупки също са допустими решения, но има достатъчно причини да се смята, че те най-вероятно не съществуват в природата. Например не е известен процес, които да води до образуването на бяла дупка. Няма наблюдателни данни дори и за кандитати. И една камра други причини.

Но при черните дупки ситуацията е коренно различна. И все пак има хора, които не просто са скептични, а смята за почти сигурно, че черни дупки няма.

Та да повторя, знаете ли за известни аргументи, които биха могли да разклатят моята вяра.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма аргументи, така до колкото успях да разбера нещо по скоро няма <теоретични черни дупки>.

Много интересно - как го направи този гениален извод от изказването на хариш?
Теория за черни дупки съществува много преди откриването на какъвто и да било практически кандидат, т.е., теорията си я има на 100%, донякъде има потвърждение и изглежда няма опровержение.

Писах накратко и си разбрал грешно, няма аргументи за това което Хариша говори , отричането.
Според мен теоретичните сегашни представи за Ч.Д. , се разминават с наличното.

Аргументите се крепят основно на различни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво ще кажеш за Стивън хокинг, отрича черните дупки като сингуларност, това което си мислят релативистите за черни дупки, е нещо много по различно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аха, мисля, че разбрах - така ми звучи разумно.
Моето мнение донякъде съвпада с твоето, с допълнението, че според мен част от съществуващите модели не дават точно описание за ЧД, и наблюдаваните ЧД нито отричат, нито напълно потвърждават тези модели.

Интересно! Тези, които дават разлика за черните дупки, какво дават? Например при колапс при който в ОТО ще се стигне до черна дупка, при алтернативите до какво се стига?

А другото ми чудене, защото съм виждал писания от разбирачи, има ли аргументи защо в рамките на ОТО на решенията с черни дупки трябва да се гледа като на чисто математически решения, които не се реализират в природата.

Преди много време бях се запознал в подробности с една от алтернативните теории, тази на Логунов (тя в посочената класификация отпада като кандидат по много причини). Там черната дупка беше със свойствата на Лапласовата черна дупка - обектите не можеха да я напуснат, защото първата космическа скорост надвишаваше тази на светлината, нямаше обаче хоризонт на събитията със свойствата от ОТО, и декартовата координатна система неямаше сингуларност на тази граница. Но самата светлина можеше да напусне дупката, ако има достатъчно енергия, за да се пребори с гравитационният потенциал. От далечен наблюдател такива дупки излъчваха слабо в далечният радиодиапазон, защото малка част от лъчението - ниската високоенергерична част от Планковото разпределение - можеше да си позволи възможността да има нужната енергия.

Във физиката всяко математическо решение може да се отхвърля само на базата физически аргументи срещу него. За черните дупки в Айнщайновата теория не съм срещал такива аргументи.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Имам прозрение че някои звезди са черни дупки, но без сингуларност, тоест засмукват материя от космоса и чрез акрецията светят като слънца

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите