Re: Загадъчният електромобил на Тесла. Как се е движил / Наука / Природни науки / Физика

Никола Тесла през 1931 година направил загадъчен електромобил. Той не се захранвал с акумулатор, а от странна кутия в която имало 12 електронни лампи.
Тесла така и не обяснил, от къде взема енергия електромобилът му. Той казал че се захранва от етера около нас. Никола Тесла е смятал, че пространството, космосът е пълен с енергия. Той говори за така наречената свободна енергия. Днес има разбиране за подобна енергия. Например енергията на вакуума, която е навсякъде, но все още не е открит начин за използването й.Съществува и така наречената тъмна енергия, която е причина за разбягването на галактиките. Някои смятат че енергията на вакуума е тъмната енергия. Тъй като енергията на вакуума е извънредно трудна за употрева, едва ли Тесла е можел да я използва.
Никола Тесла бил обсебен от идеята за свободна енергия. Създал например примитивна слънчева батерия от една метална плоча огрявяна от слънцето и свързана с проводници. Фотоефектът предизвиквал слаб ток.
Но електомобилът нямял подобно устройство.
Тесла бил запален и по идеята за безжично предаване на енергия.
Възможността да е захранвал електромобила безжично с приемник и предавател на електромагнитне вълни е малка. Би трябвало да има много мощен предавател недалеч от електромобила. Колата била с голяма мощност и захланването й по този начин е проблемно. Предавана енергия би се разсейвала в пространството и това може да се компенсира с голяма мощност и предаване на неголеми разтояния. Предавателят би бил голям и хората биха го забелязяли. Освен това Тесла така и неразрешил проблема с безжичното предаване на енергия, така че не би могъл да го използва за захранване.
Остава възможността Тесла да е създал и изпалзвал електрически вечен двигател.
Показателно за това е конструирането(1931г) на прословутия електромобил на свободна енергия няколко години след революцията в квантовата механика - публикуването(1926г) на уравнението на Шрьодингер.
Накратко уравнението на Шрьодингер определя енергията на кванта - оказва се, че квантите в определено ограничено пространство могат да имат само опредени стойности на енергията, а не произволни. Така също се оказва че квантите не могат имат 0 енергия - има минимално ниво на енергия определено от размера на пространството, в което се намира кванта. По-ниски стойности на енергията от това са невъзможни.(класическия ЗЗЕ и ЗЗМ е не важат за квантите те редовно го нарушават - например физическия вакуум с виртуалните частици и т.н. - квантите се появят и изчезват от нищото. Енергия и маса се появяват от нищо в рамките на законите на квантовата механика. В квантовата механика законите на класическата физика не важат, там на квантово ниво важат други закони и това означава, че вечния двигател е възможен само на квантово ниво.)
Четири години по-късно(1931г) Никола Тесла открил начин за използване на това за получаване на свободна енергия - истински вечен двигателТесла обаче запазил в тайна принципа на действие и устройството на своето изобретение. Боял се да не съдадат подобни устройства и да не може да продаде изобретението си. Все пак е бил комерсиален. Но никой не се доверявал на машина, чието устройство и принцип са неизвесни. Напрактика тайната погребала това велико изобретение. Докато ние независимо стигнахме до квантовите генератори на свободна енергия и така разбираме, че подобно е било изобретението на Тесла.

Предполага се, че кутията на Тесла(същата коятo монтирал в електромобила си) е съдържала осцилатор свързан с диполна антена, която излъчвала вълни, на които полувълната/половината им дължина е по-дълга от самата кутия. Те се отразявали от стените й(метални, но може и с мрежа от проводници - отражателна решетка) и се скъсявали по квантовата механика и енергията им се увеличава( до Минималната енергия на кванта - вълна-частица в ограничено пространство, по-ниски стойности на енегията от нея са невъзможни - уравнение на Шрьодингер - минимална възможна стойност на енергията на кванта!) заедно със честотата и са се приемали от друга антена за увеличената честота, където се е получавал високочестотен ток, който може да cе изправя с токоизправител.
Това може да се обясни и с принципа на неопределеност на Хайзенберг като при намаляване на пространствената неопределеност c намаляването на пространството, в което е ограничена вълната частица, се увеличава пропорционално неопределеността на импулса й и съответно енергията й.

За конкретната схема може само да се гадае.
Може да се предположи, че е използвал рамкова/диполна антена свързана с двулампови осцилатори за 2,2-3м вълни(ок.100 МХц) синхронизирани вероятно с индуктивна връзка или един осцилатор, а останалите лампи служели за усилване или са били за изправяне на произведения високочестотен ток. Съответна дължина на антената 1,1-1,5м, поради правоъгълните очертания на кутията и за по-висока ефективност. Вълните са се скъсявали до 30см (ширина на затвореното пространство 15см - 1/2 дължина на вълната) приемните антени/диполи би трябвало до са били с дължина 15см - за повишаване ефективността може да е използвал и няколко приемни антени. Може да е изправял тока, но може и да е работил с високочестотен променлив ток. Не може да се каже. Произведенат можност може да е била от максимум 10 кВт за изправен ток до около 100кВт за променлив високочестотен в зависимост от това колко лампи служели за генерираране на вълните и за изправяне съответно или не на получения ток. Във всеки случай апаратът е имал достатъчна мощност за задвижване на електромобил.
За пояснение в двуламповият осцилатор няма кондензатори - замества го капацитетът м/у електродите на електронната лампа.
Днешните полупроводникови прибори - транзистори предлагат и по-добри възможности от някогашните лампи.
Жалко е че Тесла запазил в тайна откритието си - така и не било разкрито. То би било доста полезно днес.