Да бе, ама в такова взаимодействие балонът не реагира като един обект, а като система от много обекти. И при тази реакция взаимодействието се разбива по тези "атомни обекти", ако мога така да го нарека. За всеки от тях реакцията на въздействието върху него е моментална, а това че те си взаимодействуват със забавяне е друга причина. Подобно е ако стреляш със стрела по мишена, "действието върху мишената" се състои от по-прости елементарни действия - действието на лъка върху стрелата, и последващото действие на стрелата върху мишената. При балонът ролята на стрелата играе звуковата вълна, която пренася взаимодействието до всяка част. И законът на Нютон е валиден за действието което тази вълна оказва на съответната част, така както и за първоначалното действие върху точката на балона, на която е оказано. Той балонът затова се деформира, защото не се държи като един обект, който да отговори на действието, то не се прилага едновременно във всяка негова точка. Това размазва картинката. Ако обаче осъществиш действие, еднакво върху всяка част на балонът, тогава и той ще отреагира като един монолитен обект, и това действие пак ще бъде моментално.

Дали атомът се държи като абсолютно твърдо тяло няма значение - действията на съставно тяло могат да се сведат до действия на абстрактни абсолютно твърди частици, така например се моделират флуидите чрез законите на механиката. Третият закон на Нютон е абстракция за определена ситуация, в която всякакви допълнителни причини не пречат. Тези причини само размиват картинката, не нарушават този закон. И вече ако искаш да усложняваш задачката, пускаш в действие тези причини, подчиняващи се на съответните закони, и моделираш резултата като балон или течност или газ, няма значение. Така пускаш атома да действа чрез естественото си поле като пространствена конфигурация (което ще замаже яснотата на картинката), а не тази конфигурация която би демонстрирала по-чисто самият закон, както в примера който дискутирам с Уравнение - рязка промяна в силата..

В тая задачка, която обсъждам с Уравнение, се има точно това пред вид - въздействие върху заряда като цяло, едновременно върху всичките му части, ако е структуриран, за да е по-проста задачата и по-видима закономерността. И то не постепенно засилващо се въздействие, каквото би създал друг заряд приближавайки се, а по-абстрактно - като скок - което няма никакво значение, защото законите на природата не зависят от формата на въздействието. В тази задача се създава ток на заряда. Скритото засега е, че веднага се създава контра ток от полето - така нареченият displacement current, на български понякога се превежда като ток на отместване. Този ток търпи еволюция в пространствената си плътност с времето, защото полето се настройва към промените, но той е равен и противоположен на създаваният от силата ток. И именно неговата промяна създава реакцията под формата на самоиндукция на полето още в момента, когато се променя и равният му ток, създаден от силата. Затова и в този момент няма закъснение на реакцията. По-нататък полето търпи еволюция, част от него догонва заряда, част се откъсва като излъчване, и особено след прекратяване на силата заряда и полето продължават известно време да танцуват и дърпат взаимно. Но това е чак после, като махнем причината. Тук вече има широко поле Уравнение да си прилага интегралът на Дюамел, за да определи поведението на този танц. Малко отклонение за пояснение.

Така че реалните ситуации трябва да се опростяват, за да се улесни пътят до дълбоките абстракции, каквито представляват физическите закони :) После, като са ясни законите, връщането към реалните условия е контролируемо и по-просто, но то не нарушава законите.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Опростяването е хубаво нещо, но не и когато при него се губи същността на това което изследваме.
Т.е. сигурно ли е, че заряда реагира като едно цяло на външно въздействие?
Ако да, кой как и кога е определил това?
Ако не реагира като едно цяло, това опростяване е некоректно и всички изводи оттам нататък са погрешни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Опростяването кара абстракциите да изпъкват сред шума. А като ги имаш вече закономерностите, можеш да извлечеш информация и от модулиращият ги шум, т.е. да стигнеш до същността която измерваш. Разбира се, на различни нива излизат различни закономерности, просто тук обсъждаме най-очебийните на пряко достъпното ни ниво.

Структурата на заряда, зависи от носителя на заряда. Протоните както се оказа, са съставни частици, със сложна кваркова структура и дробен заряд в кварките. Кварките все още има какво да се изследват, елементарността им сега е достатъчно подкрепено предположение. Електронът за сега има големи претенции да няма структура в достижимите предели на експеримента, последното което знам е, че до едно 10 на -18 метра (под 1 фемтометър) той се държи като елементарна частица, ако се пренебрегне облакът от виртуални двойки, който се създава около него в близост и който екранира истинският му заряд до ефективната стойност която измерваме. Това се установява като се анализира разсейването на високоенергетични частици от електрони в колайдерите, нещо като подобрен вариант на опитите на Ръдърфорд (те така и структурата на протона и неутрона разкриха). Какво става по-надолу в размерната скала за сега е божа работа. Но тези размери нямат никакво значение за това дето говорим, в рамките на тях въздействието се предава за твърде малко време и не оказва влияние на допустимите за сега експерименти, тоест в рамките на досегашната физика предположението за реакцията му като цяло е напълно опрвдано.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Реално, ако се позамислиш, смисъла на третия закон на Нютон, действието е равно на противодействието е: промяната в импулса на действащото тяло е равна на промяната на импулса на въздействаното тяло (демек съхранение на импулса), следствие от това, че силата е равна на промяната на импулса с времето, а времето за взаимодействие е едно и също за всяко от телата. От тук нататък, как с посредници се пренася този импулс, е само разводняване на картинката, без да се променят нещата по същество.

`По-голямата опасност за мнозина е, че целта е твърде ниска и я постигаме`

Гери, отговора е веднага, мигновено, но само за О.С. на Наблюдател , в нашия космически двор.Искаш ли на Л.С. да ти обясня какво мисля по тоя проблем,интересно е, разбира се не е физично, отвъд науката е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Всичко е изложено:

Аз съм изказал това, че твоето мислене не анализира релация между въздействие и реакция.

- На основание на това че дефиницията на твоето мислене не съответства на Дефиницията за релация между въздействие и реакция - липсва величина инертност.

Вместо такава - в твоята релация има тафтологичен коефициент, преобразуващ дефиницията на измервателния уред, от Галвани в Ампери.

Ти си отвърнал, че дефиницията ти си е хубава, а ние сме "незнаещите".

Цитирам:

"(която аджи ба конкретно е i = q.v, където q е константа на заряда, а не е съпротивление или инертност, за да е връзка между сила и реакция"

За незнаещите: връзката е i = ro.v, където ro е плътност на зарядите. В случай на единичен заряд плътността е ro = q.delta() където delta() е функцията на Дирак. Няма съпротивления, няма инертности, няма болни фантазии. При масов ток имаме инертност, но в момента в задачата имаме заряд.


Оправдавай се, че толкова ти търкаля търкалото, любопитко, но аз не ще оправдая арогантността ти!

Профанизатор Гери си.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Редактирано от YpaBHeHue на 26.03.15 21:01.

"Аз съм изказал това, че твоето мислене не анализира релация между въздействие и реакция"

Неподкрепени с нищо изказвания нали знаеш къде трябва да се заврат? Абе ясно е, че на калпавата ракета пространството и пречи, та и в случая...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Гери, както каза другаде, има обосновани предположения за неелементарност на електрон, та и на кварки , елементарно от там идва и закъснение на въздействие-реакция, което ние с познатите методи няма как да mерим. Що се правиш на камилче...!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма никакво значение елементарността на електрона, тогава просто минаваме на неговите съставки и прилагаме същата наука. Пък и да не можем тогава да я приложим, отражението на тази съставност се проявява за времена под 10 на -26 от секундата. Докато тук приказките са за за много по-големи интервали в рамките на сегашната парадигма, те инженерите не учат какво би могло да се случва в микросвета, за тях фазите са доста по-осезаеми величини, идващи още от класическата електродинамика

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Той балонът затова се деформира, защото не се държи като един обект, който да отговори на действието, то не се прилага едновременно във всяка негова точка. Това размазва картинката. Ако обаче осъществиш действие, еднакво върху всяка част на балонът, тогава и той ще отреагира като един монолитен обект, и това действие пак ще бъде моментално.


Тц, няма монолитни обекти във вселената, всичко е фрагментарно, дори и електрона, заблуждаваш се зомби, издишаш ХаХаХа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите