В темата "МАСА И ЕНЕРГИЯ" стигнах до заключението, че зависимостта

Е/m=к=c^2 – const. (1)

се явява основно отношение на материята във всичките й форми.

Следователно, нашите познавателни усилия в дълбочина би следвало да ни доведат до само три основни константи с ясен физически смисъл:

а) Константа за маса m, дименсия [kg] .
б) Константа за енергия Е, дименсия [kg.m^2/s^2].
в) Константа к за съотношението Е/m , дименсия [m^2/s^2].

Знаем, че първата за масата m и втората за енергия E все още не са ни известни, а третата к вече сме открили – тя има смисъла на гранична скорост с на квадрат.

Засега само ще спомена, че този физически смисъл на константата к произтича единствено от скоростната характеристика на раздвижената материя. Логично следва тази константа да има и втори, противоположен физически смисъл, произтичащ от силовата характеристика на материята в покой. От само себе си се разбира, че тук не може и дума да става за някаква относителност между раздвижената и покоящата се материя...движението поражда едни физически следствия (примерно, гравитацията отслабва), а покоят – други, диаметрално противоположни (гравитацията се усилва).

Имайки предвид горните категорични констатации, в темата "МАСА И ЕНЕРГИЯ" написах с нужния апломб: "....що за константи са Планковата h[kg.m^2/s] и гравитационната G[m^3/kg.s^2] . Вижте какви странни дименсии имат, без какъвто и да е физически смисъл. Тук явно има нещо нередно."

Би трябвало физиката перманентно и с тревога да си задава тези въпроси, но уви, те са неоправдано неглижирани. Така мисля...това е моята гледна точка и изходна позиция, която възнамерявам да следвам в поредица от конкретни стъпки.

Имайки предвид горните категорични констатации, в темата "МАСА И ЕНЕРГИЯ" написах с нужния апломб: "....що за константи са Планковата h[kg.m^2/s] и гравитационната G[m^3/kg.s^2] . Вижте какви странни дименсии имат, без какъвто и да е физически смисъл. Тук явно има нещо нередно."

Прекалено си самоуверен, откъде изфабрикува че планковата константа имала размерността на килограм по метър на квадрат върху секунда .

Ми размерността на константата на Планк е джаул по секунда.
Джаулът пък е килограм по метър на квадрат върху секунда на квадрат, така че баш толкова излиза.

Между другото размерността J.s е размерност на действие.
Така смисълът става ли по-ясен?

"Прекалено си самоуверен, откъде изфабрикува че планковата константа имала размерността на килограм по метър на квадрат върху секунда ."

За какво изфабрикуване говориш? Би трябвало да знаеш, че дименсията на Планковата константа е [kg.m^2/s - килограм по метър на квадрат върху секунда] или [j.s - джаул по секунда] или [w.s^2 - ват по секунда на квадрат].

Редактирано от kristofor на 15.12.14 18:37.

"Между другото размерността J.s е размерност на действие.
Така смисълът става ли по-ясен?"

Не виждам кое е по-ясното в тази липса на каквато и да е конкретност.

Джаулът пък е килограм по метър на квадрат върху секунда на квадрат, така че баш толкова излиза.
Ми тогава трябва да стане, Kg.m^2|s^2.s , а той е изписал kg.m^2/s

сега вече няма да ме терзаят въпроси за смисъла на живота и вселената и ще мога да спя спокойно.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

"сега вече няма да ме терзаят въпроси за смисъла на живота и вселената и ще мога да спя спокойно."

За радост има и такива будни глави, които не престават да си задават въпроси Защо? и Как?.

Може би прави впечатление, че поставям изследванито по Планковата константа в съвсем опростена плоскост. За да покажа какви са основанията ми за това, ще направя едно философско отклонение, разбира се, съвсем схематично.

В гносеологията (теорията на познанието) господства тезата, издигната и защитавана от големите имена на класическия материализъм Маркс, Енгелс и Ленин, че познавателният процес се движи от простото към сложното. Но това схващане е една от грешните постановки на тези изключителни умове. Защо смятам така?

Още Демокрит (V в.пр.н.е.) казва, че в Света няма нищо друго, освен неделими атоми и пустота. Този възглед е невъзможно да се опровергае. В този смисъл, материята е първично тривиална, структурирана от двойката противоположни същности – материална (атомът) и идеална (пустотата). Това изходно полярно дуо формира всичко следващо по свой образ и подобие. Т.е. именно от първичната простота на атомите и пустотата стартира развитието на материята, омотавайки се по-нататък във все по-сложни и заплетени качества и форми, за да стигне накрая до най-висшето стъпало – възникването на съзнанието, явяващо се идеален антипод на материалното, на телесното..

С появата на съзнанието започва да тече идеален познавателен процес, чието развитие, съгласно Принципа на противоположностите, трябва да бъде обратно на материалния процес на развитие. И наистина, познавателният процес няма какво друго да отразява, освен досегашното развитие на материята, респективно, няма накъде другаде да се насочи, освен да тръгне към миналото, ерго, от повърхността към дълбините, към изходното начало.

Тук трябва да вземем предвид, че съзнанието излиза наяве в обстановка на безкрайна усложненост на материалния свят. Това означава, че познавателният процес има за отправна точка една възможно най-разнообразена, най-комплицирана заобикаляща действителност, именно от която точка начева своя поход към елементарното изходно начало.

Тази реалност ми дава право да твърдя, че Познанието се движи от сложното към простото.

Но има още един важен момент. Срещу силно усложнената околна среда стои реципрочно развит сетивен апарат, способен мигновено и с лекота да я възприеме. Така че за съзнанието не представлява никакъв проблем да познае каквато и да е налична сложност по осезаемата материална повърхност. Докато простото начало е дълбоко скрито за сетивата и затова е изключително трудно за достигане и разпознаване. Тази фактология дава да се разбере, че, в случая, големите мислители на материализма явно са се заблудили, вземайки лесното за просто, а трудното за сложно.

В крайна сметка, бих казал, че, в своята същност, обективната реалност съвсем не е онзи непредвидимо усложняващ се конструкт, който от век насам се опитва да ни налага теоретичната физика с настояване да й се доверим...просто да вярваме в нейните "достижения". Всъщност, навлизайки навътре в материята, трябва да срещаме все по-прости форми и зависимости.

За радост има и такива будни глави, които не престават да си задават въпроси Защо? и Как?.
въпроси лесно се задават и лесно им се отговаря, мислячите вървят по два за леф. виж да направиш джипиес вече е сложно, малцина го умеят. добре че има такива будни глави дето могат да правят джипиеси.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM