В темата "МАСА И ЕНЕРГИЯ" стигнах до заключението, че зависимостта

Е/m=к=c^2 – const. (1)

се явява основно отношение на материята във всичките й форми.

Следователно, нашите познавателни усилия в дълбочина би следвало да ни доведат до само три основни константи с ясен физически смисъл:

а) Константа за маса m, дименсия [kg] .
б) Константа за енергия Е, дименсия [kg.m^2/s^2].
в) Константа к за съотношението Е/m , дименсия [m^2/s^2].

Знаем, че първата за масата m и втората за енергия E все още не са ни известни, а третата к вече сме открили – тя има смисъла на гранична скорост с на квадрат.

Засега само ще спомена, че този физически смисъл на константата к произтича единствено от скоростната характеристика на раздвижената материя. Логично следва тази константа да има и втори, противоположен физически смисъл, произтичащ от силовата характеристика на материята в покой. От само себе си се разбира, че тук не може и дума да става за някаква относителност между раздвижената и покоящата се материя...движението поражда едни физически следствия (примерно, гравитацията отслабва), а покоят – други, диаметрално противоположни (гравитацията се усилва).

Имайки предвид горните категорични констатации, в темата "МАСА И ЕНЕРГИЯ" написах с нужния апломб: "....що за константи са Планковата h[kg.m^2/s] и гравитационната G[m^3/kg.s^2] . Вижте какви странни дименсии имат, без какъвто и да е физически смисъл. Тук явно има нещо нередно."

Би трябвало физиката перманентно и с тревога да си задава тези въпроси, но уви, те са неоправдано неглижирани. Така мисля...това е моята гледна точка и изходна позиция, която възнамерявам да следвам в поредица от конкретни стъпки.

Имайки предвид горните категорични констатации, в темата "МАСА И ЕНЕРГИЯ" написах с нужния апломб: "....що за константи са Планковата h[kg.m^2/s] и гравитационната G[m^3/kg.s^2] . Вижте какви странни дименсии имат, без какъвто и да е физически смисъл. Тук явно има нещо нередно."

Прекалено си самоуверен, откъде изфабрикува че планковата константа имала размерността на килограм по метър на квадрат върху секунда .

Ми размерността на константата на Планк е джаул по секунда.
Джаулът пък е килограм по метър на квадрат върху секунда на квадрат, така че баш толкова излиза.

Между другото размерността J.s е размерност на действие.
Така смисълът става ли по-ясен?

"Прекалено си самоуверен, откъде изфабрикува че планковата константа имала размерността на килограм по метър на квадрат върху секунда ."

За какво изфабрикуване говориш? Би трябвало да знаеш, че дименсията на Планковата константа е [kg.m^2/s - килограм по метър на квадрат върху секунда] или [j.s - джаул по секунда] или [w.s^2 - ват по секунда на квадрат].

Редактирано от kristofor на 15.12.14 18:37.

"Между другото размерността J.s е размерност на действие.
Така смисълът става ли по-ясен?"

Не виждам кое е по-ясното в тази липса на каквато и да е конкретност.

Джаулът пък е килограм по метър на квадрат върху секунда на квадрат, така че баш толкова излиза.
Ми тогава трябва да стане, Kg.m^2|s^2.s , а той е изписал kg.m^2/s

сега вече няма да ме терзаят въпроси за смисъла на живота и вселената и ще мога да спя спокойно.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

"сега вече няма да ме терзаят въпроси за смисъла на живота и вселената и ще мога да спя спокойно."

За радост има и такива будни глави, които не престават да си задават въпроси Защо? и Как?.

Може би прави впечатление, че поставям изследванито по Планковата константа в съвсем опростена плоскост. За да покажа какви са основанията ми за това, ще направя едно философско отклонение, разбира се, съвсем схематично.

В гносеологията (теорията на познанието) господства тезата, издигната и защитавана от големите имена на класическия материализъм Маркс, Енгелс и Ленин, че познавателният процес се движи от простото към сложното. Но това схващане е една от грешните постановки на тези изключителни умове. Защо смятам така?

Още Демокрит (V в.пр.н.е.) казва, че в Света няма нищо друго, освен неделими атоми и пустота. Този възглед е невъзможно да се опровергае. В този смисъл, материята е първично тривиална, структурирана от двойката противоположни същности – материална (атомът) и идеална (пустотата). Това изходно полярно дуо формира всичко следващо по свой образ и подобие. Т.е. именно от първичната простота на атомите и пустотата стартира развитието на материята, омотавайки се по-нататък във все по-сложни и заплетени качества и форми, за да стигне накрая до най-висшето стъпало – възникването на съзнанието, явяващо се идеален антипод на материалното, на телесното..

С появата на съзнанието започва да тече идеален познавателен процес, чието развитие, съгласно Принципа на противоположностите, трябва да бъде обратно на материалния процес на развитие. И наистина, познавателният процес няма какво друго да отразява, освен досегашното развитие на материята, респективно, няма накъде другаде да се насочи, освен да тръгне към миналото, ерго, от повърхността към дълбините, към изходното начало.

Тук трябва да вземем предвид, че съзнанието излиза наяве в обстановка на безкрайна усложненост на материалния свят. Това означава, че познавателният процес има за отправна точка една възможно най-разнообразена, най-комплицирана заобикаляща действителност, именно от която точка начева своя поход към елементарното изходно начало.

Тази реалност ми дава право да твърдя, че Познанието се движи от сложното към простото.

Но има още един важен момент. Срещу силно усложнената околна среда стои реципрочно развит сетивен апарат, способен мигновено и с лекота да я възприеме. Така че за съзнанието не представлява никакъв проблем да познае каквато и да е налична сложност по осезаемата материална повърхност. Докато простото начало е дълбоко скрито за сетивата и затова е изключително трудно за достигане и разпознаване. Тази фактология дава да се разбере, че, в случая, големите мислители на материализма явно са се заблудили, вземайки лесното за просто, а трудното за сложно.

В крайна сметка, бих казал, че, в своята същност, обективната реалност съвсем не е онзи непредвидимо усложняващ се конструкт, който от век насам се опитва да ни налага теоретичната физика с настояване да й се доверим...просто да вярваме в нейните "достижения". Всъщност, навлизайки навътре в материята, трябва да срещаме все по-прости форми и зависимости.

За радост има и такива будни глави, които не престават да си задават въпроси Защо? и Как?.
въпроси лесно се задават и лесно им се отговаря, мислячите вървят по два за леф. виж да направиш джипиес вече е сложно, малцина го умеят. добре че има такива будни глави дето могат да правят джипиеси.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Един въпрос възникна в мен - колко от думите/изреченията е горния текст могат да се разменят или заменят, без това да промени съществено преполагаемия смисъл на текста.

Даже Местан би затаил дъх прочитайки изречения като "Срещу силно усложнената околна среда стои реципрочно развит сетивен апарат" или пък "Това изходно полярно дуо формира всичко следващо по свой образ и подобие".

Човек, ти имаш страховит потенциал, просто вероятно се опитваш да го развиеш не точно в най-очевидната посока. При наличието на такъв изразен талант да се занимаваш с константата на Планк е чиста загуба на време.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Един въпрос възникна в мен - колко от думите/изреченията е горния текст могат да се разменят или заменят, без това да промени съществено преполагаемия смисъл на текста.

Даже Местан би затаил дъх прочитайки изречения като "Срещу силно усложнената околна среда стои реципрочно развит сетивен апарат" или пък "Това изходно полярно дуо формира всичко следващо по свой образ и подобие".

Човек, ти имаш страховит потенциал, просто вероятно се опитваш да го развиеш не точно в най-очевидната посока. При наличието на такъв изразен талант да се занимаваш с константата на Планк е чиста загуба на време."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от kristofor на 16.12.14 19:01.

Чувствителността към детайлите беше по-скоро похвална, отколкото укорителна.

А пренебрежението към съдържанието беше, действително, по-скоро умишлено, за да не сугестирам подценяване на формата, пък макар и несъзнателно - просто отказвах директно да асимилирам, че човек владеещ изказа с такава изчерпателна показна екзатност, не разбира какво е джаул или секунда. А, следователно и не можех твърде лекомислено да допусна, че джаул по секунда би озадачил уважаван мислител до степен, че да развие едно широко и основателно смислено, дори адвантно акселерирано изложение, чиито смисъл неизкушените биха могли да изтълкуват като покана за достъпно, чак лековато-дескриптивно псевдо-познание, учтиво прикрито под формата на отказ от научно-социална и следствено-адаптивна асимилация, вероятно предизвикана от твърде фокусирано желание за симплифицаране на действителността до степен тя да бъде детайлно визуализирана без необходимост от адекватен и адаптивен изследователско-научен подход, залегнал в градивната същност на самия прогрес на човечеството като цяло, но и на всеки човек по отделно - като основен, неуспорим и непреодолим стремеж към познание и развитие.

Майтап бе - верно ми е гот да те чета - пишеш правилно и културно, а възпитания подход и правилният словоред ми направиха положително впечатление. А по същество наистина не разбрах дали не знаеш какво е джаул, какво е секунда или просто се чудиш защо се умножава едното по другото. Няма лоши мисли в закачката ми.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Човеко, шапка ти свалям!

"А пренебрежението към съдържанието беше, действително, по-скоро умишлено, за да не сугестирам подценяване на формата, пък макар и несъзнателно - просто отказвах директно да асимилирам, че човек владеещ изказа с такава изчерпателна показна екзатност, не разбира какво е джаул или секунда. А, следователно и не можех твърде лекомислено да допусна, че джаул по секунда би озадачил уважаван мислител до степен, че да развие едно широко и основателно смислено, дори адвантно акселерирано изложение, чиито смисъл неизкушените биха могли да изтълкуват като покана за достъпно, чак лековато-дескриптивно псевдо-познание, учтиво прикрито под формата на отказ от научно-социална и следствено-адаптивна асимилация, вероятно предизвикана от твърде фокусирано желание за симплифицаране на действителността до степен тя да бъде детайлно визуализирана без необходимост от адекватен и адаптивен изследователско-научен подход, залегнал в градивната същност на самия прогрес на човечеството като цяло, но и на всеки човек по отделно - като основен, неуспорим и непреодолим стремеж към познание и развитие."

Не съм очаквал и не съм желал такова, неприсъщо за този форум, обсъждане. То, освен че стои съвсем встрани от задачата, която съм си поставил, е и далеч от моето амплоа. Така че се отказвам да го поддържам.

Все пак, ако трябва да вляза в твоя стил, бих казал: "Е, много си умен! Що се хабиш тук бе, човек?! Не си пилей таланта!"

Колкото до изявлението "...дали не знаеш какво е джаул, какво е секунда или просто се чудиш защо се умножава едното по другото", намирам за нужно да вметна следното:

Би трябвало да си наясно, че всеки знае "какво е джаул, какво е секунда". Но "защо се умножава едното по другото", виж, това е друго нещо. Никъде във физиката не се среща подобна обвързаност между енергия и време...защото такова произведение няма физически смисъл (включително визирам и съотношението E.t=h на Хайзенберг, наречено съотношение на неопределеност). Този факт проличава по-осезаемо именно в дименсията [kg.m^2/s] Ето защо давам тъкмо нея. Та ако знаеш нещо по въпроса, моля, обясни!

Накрая, все пак трябва да бъда откровен по горния текст...мисля, че най му приляга асоциацията със словоблудство (едва се сдържам да не кажа, със словесна порнография, но се страхувам, че ще пресоля манджата). Ако така нагласената компилация от думи те сгрява, за същата цел аз предпочитам една ракия.

Би трябвало да си наясно, че всеки знае "какво е джаул, какво е секунда". Но "защо се умножава едното по другото", виж, това е друго нещо. Никъде във физиката не се среща подобна обвързаност между енергия и време...защото такова произведение няма физически смисъл (включително визирам и съотношението E.t=h на Хайзенберг

Закона на Джаул и Ленц,за отделената температура, от електричният ток е Q=I^2.R.t така че не виждам нищо странно при обвързаността м\у енергия и време.

всеки знае "какво е джаул, какво е секунда". Но "защо се умножава едното по другото", виж, това е друго нещо.

Никъде във физиката не се среща подобна обвързаност между енергия и време

Я пак виж какво точно е джаул, а?

Да не говорим, че дори в електромера ти в къщи има обвързаност между енергия и време... Но това, както явно самия ти смяташ, е друга тема - няма връзка с "откривателството" и каквото беше още там, а се учи в скучния седми-осми клас - не знам точно сега как е.

"Закона на Джаул и Ленц,за отделената температура, от електричният ток е Q=I^2.R.t така че не виждам нищо странно при обвързаността м\у енергия и време."

Къде я виждаш енергията? За по ясно нека да изпиша закона във вида Q=IUt .

"Я пак виж какво точно е джаул, а?

Да не говорим, че дори в електромера ти в къщи има обвързаност между енергия и време... Но това, както явно самия ти смяташ, е друга тема - няма връзка с "откривателството" и каквото беше още там, а се учи в скучния седми-осми клас - не знам точно сега как е."

Този даскалски подход на препитване-подпитване не ми импонира. Ако ще защитаваш някаква теза, изложи я, за да е под прицел, както аз съм направил.

Колкото до моя електромер, дето твърдиш, че "има обвързаност между енергия и време" (обоснови се с някаква формулка...все пак форумът е "физика", а не "литература"), урокът наистина се учи някъде в гимназиалния курс. Възможно е да си го пропуснал. Ако не ти се занимава сега с този въпрос, имай малко търпение, по-нататък специално ще се спра на него. А ако разполагаш с информация за някакъв нов тип електромер-уникум, моля, сподели я!

Е как къде я виждам енергията, отдясно и отляво на уравнението, топлината не е ли енергия, електричният ток също ли не е енергия, напрежението според теб също ли не е енергия? а изписването на закона, е едно и също, независимо че в единият вид фигурира като член в уравнението, омичното съпротивление (Q=I^2.R.t), а в другият вид уравнение, фигурира като член напрежението (Q=IUt .).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колкото до моя електромер, дето твърдиш, че "има обвързаност между енергия и време" (обоснови се с някаква формулка...все пак форумът е "физика", а не "литература"), урокът наистина се учи някъде в гимназиалния курс. Възможно е да си го пропуснал. Ако не ти се занимава сега с този въпрос, имай малко търпение, по-нататък специално ще се спра на него. А ако разполагаш с информация за някакъв нов тип електромер-уникум, моля, сподели я!

E като няма обвързаност, за какъв чеп са турнали електромерите въобще, да мерят на колко си ракии ли, и не се хващай за формули, щото първо ти не ги разбираш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ква теза бе пич - на Джаула му се викаше още ватсекунда даже в учебниците от основното образование от край време - как не въждаш връзка между енергията и времето, като времето участва в дефиницията на Джаул?!?! Не, че това ще ти изясни присъствието на секундата в дименсията на константата на Планк, ама хайде гледайте ги тия учебници от деството преди да предефинирате основите на цялата физика, че става съвсем странно вече.

Пак ти казвам - вместо да измисляш нови теории виж какво е Джаул, секунда предполагам си мислиш, че знаеш какво е, и се замисли това какво точно описва Джаул по секунда. По-горе хората са ти дали отправни точки, но все пак мааалко мислене трябва и ти да вложиш. Тук не става въпрос за СТО или ОТО, боравиш с класически дефиниции, които няма начин да се неясни за средно грамотен човек, успял да завършил средно образование, какъвто очевидно ти си.

"Е как къде я виждам енергията, отдясно и отляво на уравнението, топлината не е ли енергия, електричният ток също ли не е енергия, напрежението според теб също ли не е енергия? а изписването на закона, е едно и също, независимо че в единият вид фигурира като член в уравнението, омичното съпротивление (Q=I^2.R.t), а в другият вид уравнение, фигурира като член напрежението (Q=IUt .)."

Истината ще ти избоде очите. Но нека отложим за по-нататък тези обяснения "на голо"...за след няколко съществени обосновки, които ще приведа, облягайки се на релативни зависимости!

И аз това казвам: "...хайде гледайте ги тия учебници от деството...", "...все пак мааалко мислене трябва и ти да вложиш...", "...боравиш с класически дефиниции, които няма начин да се неясни за средно грамотен човек, успял да завършил средно образование, какъвто очевидно ти си."

"E като няма обвързаност, за какъв чеп са турнали електромерите въобще, да мерят на колко си ракии ли, и не се хващай за формули, щото първо ти не ги разбираш."

Спокойно, "мултипликатор"! Проблемът ти има решение!

Аааа, това ли казваш?

Съжалявам, мен ми се стори, че пишеш нещо за константата на Планк, но категорично отказваш да вденеш какво е това действие, въпреки че директно ти беше написано от bozho във втория отговор на тази тема.

Явно съм се объркал или ми се привижда нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако си се обидил, извинявай за нападателният тон, но тривиални неща като зависимост на количеството енергия от времето, са ясни неща, всъщност какво искаш да кажеш, че времето не зависи от енергията по никакъв начин, или че енергията зависи само количественно от времето. Или че нещо друго ? бъди по изчерпателен. Искам да подчертая, че енергията сама по себе си не зависи от времето, но нейното превръщане от един вид в друг вид, зависи от времето. Пример, вечното движение по инерция ( вечно само хипотетично разглеждано ) съдържа енергия кинетична, която не зависи от времето по никакъв параметър, като количество или качество. Или пък потенциалната енергия на едно издигнато на височина тяло. Но процесите на превръщане на енергията от потенциална в кинетична, и обратно. Както и превръщането на видовете енергия по произход: механична, химична, електрична,топлинна,ядрена и т.н, една в друга, зависят от времето.

"Ако си се обидил, извинявай за нападателният тон, но тривиални неща като зависимост на количеството енергия от времето, са ясни неща, всъщност какво искаш да кажеш, че времето не зависи от енергията по никакъв начин, или че енергията зависи само количественно от времето. Или че нещо друго ? бъди по изчерпателен. Искам да подчертая, че енергията сама по себе си не зависи от времето, но нейното превръщане от един вид в друг вид, зависи от времето. Пример, вечното движение по инерция ( вечно само хипотетично разглеждано ) съдържа енергия кинетична, която не зависи от времето по никакъв параметър, като количество или качество. Или пък потенциалната енергия на едно издигнато на височина тяло. Но процесите на превръщане на енергията от потенциална в кинетична, и обратно. Както и превръщането на видовете енергия по произход: механична, химична, електрична,топлинна,ядрена и т.н, една в друга, зависят от времето."

Тук няма място за обиди...нападателният тон е нещо нормално за форуми от този тип. Разбира се, до определени граници...

Нарочно ти предложих формулата Q=IUt . В нея частта IU е отделна физична величина – нарича се волт-ампер или ват. Това е мощността N на тока.

И така: енергията, в случая количеството топлина, е равна на мощността по времето (E=N.t).

При това имай предвид, че физическият смисъл на мощността е "енергия за единица време" (N=E/t).

Alenadrow: "А по същество наистина не разбрах дали не знаеш какво е джаул, какво е секунда или просто се чудиш защо се умножава едното по другото."

kristofor: "Колкото до изявлението "...дали не знаеш какво е джаул, какво е секунда или просто се чудиш защо се умножава едното по другото", намирам за нужно да вметна:

Би трябвало да си наясно, че всеки знае "какво е джаул, какво е секунда". Но "защо се умножава едното по другото", виж, това е друго нещо. Никъде във физиката не се среща подобна обвързаност между енергия и време...защото такова произведение няма физически смисъл (включително визирам и съотношението E.t=h на Хайзенберг, наречено съотношение на неопределеност). Този факт проличава по-осезаемо именно в дименсията [kg.m^2/s] Ето защо давам тъкмо него. Та ако знаеш нещо по въпроса, моля, обясни!"

Alenadrow: "Ква теза бе пич - на Джаула му се викаше още ватсекунда даже в учебниците от основното образование от край време - как не въждаш връзка между енергията и времето, като времето участва в дефиницията на Джаул?!?! Не, че това ще ти изясни присъствието на секундата в дименсията на константата на Планк, ама хайде гледайте ги тия учебници от деството преди да предефинирате основите на цялата физика, че става съвсем странно вече.

Пак ти казвам - вместо да измисляш нови теории виж какво е Джаул, секунда предполагам си мислиш, че знаеш какво е, и се замисли това какво точно описва Джаул по секунда. По-горе хората са ти дали отправни точки, но все пак мааалко мислене трябва и ти да вложиш. Тук не става въпрос за СТО или ОТО, боравиш с класически дефиниции, които няма начин да се неясни за средно грамотен човек, успял да завършил средно образование, какъвто очевидно ти си."

kristofor: "И аз това казвам: "...хайде гледайте ги тия учебници от деството...", "...все пак мааалко мислене трябва и ти да вложиш...", "...боравиш с класически дефиниции, които няма начин да се неясни за средно грамотен човек, успял да завършил средно образование, какъвто очевидно ти си."

Alenadrow: "Аааа, това ли казваш?

Съжалявам, мен ми се стори, че пишеш нещо за константата на Планк, но категорично отказваш да вденеш какво е това действие, въпреки че директно ти беше написано от bozho във втория отговор на тази тема.

Явно съм се объркал или ми се привижда нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какво да ти обясня? bozho ти го е казал съвсем коректно още във втория отговор на тази тема.

Дажул по секунда е размерност на нещо, което се нарича най-общо "действие" ("action", ако ползваш английски и искаш да се разтърсиш). Има и други сходни дефиниции, но се спри на тази за начало.

Ти това питаше, колегата bozho това ти е отговорил. От тук нататък не знам с какво да помогна, защото не мога да разбера кое не ти е ясно. Ако не ти е ясно какво е "действие", тогава си (до)формулирай въпроса и някой може да се опита да бъде по-детайлен. Но ти попита (ако се абстрахираме от революционните пасажи) що за дименсия е джаул по секунда и веднага ти отговориха, че това се нарича "действие" - правилен отговор, който ти просто игнорира и започна да си пишеш каквото ти скимне. Е - какво очакваш повече от това някой да направи?!?!

Колкото можаха ти помогнаха, остана да се помайтапим - нищо лично или лошо. Ако ще задаваш уточняващи въпроси - заповядай. Ако ще предефинираш физиката така, че "действието" да отпадне като понятие - още повече заповядай. Във вторият случай със сигурсност ще има доста забавни постове - лошо няма.

по една "случайност" дименсията джаул по секунда съвпада и с нещо по-земно от действието, това е дименсия количество въртеливо движение, аналогично на импулса който мери количество линейно движение. за разлика от импулса, който няма долен лимит, въртенето има. константата на планк ти дава минималното въртеливо движение което е възможно да се извършва. това обаче ( подобно на всички закони за въртенето) не е фундаментално зачукано във вселената, а е следствие от законите за линейно движение. грубо казано минималното въртене е онова при което дължината на вълната е колкото дължината на орбитата. грубо но количествено вярно описание. ето тук идва момента когато философчетата могат да се разпищолят - защо елементарните частици имат въртене, а някои дори имат въртене половин константа на планк :)




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Е ти го заби човека директно в джаза...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Между другото размерността J.s е размерност на действие.
Така смисълът става ли по-ясен?"

Не виждам кое е по-ясното в тази липса на каквато и да е конкретност.

Чудесно. А първият пост е уникален.

Ти изобщо опитваш ли се да се запознаеш с понятия някакви на физиката? Тези понятия не че са конкретни (и разбираеми за неуки хора), но по ясно и конкретно няма как да ти се отговори. Опитай за разнообразие вместо да мъдруваш да четеш учебник или, хайде, уикипедия прочети.

"...ти попита (ако се абстрахираме от революционните пасажи) що за дименсия е джаул по секунда и веднага ти отговориха, че това се нарича "действие" - правилен отговор, който ти просто игнорира и започна да си пишеш каквото ти скимне."

"Дажул по секунда е размерност на нещо, което се нарича най-общо "действие" ("action", ако ползваш английски и искаш да се разтърсиш). Има и други сходни дефиниции, но се спри на тази за начало."

Браво, Alenadrow!
Да ти имам замаха, с който реши вековен проблем на физиката...по който тя все още е в неведение.

Та, значи, казваш E.t=действие (справка за действие: движение, акция, операция, работа, дело, акт, постъпка, поведение|въздействие, влияние, отражение|резултат, ефект, последица|дейност, деятелност|деяние|изпълнение, приложение|опериране, манипулация, задвижване, начин на управление|процес, ход, развитие|сила, ефикасност|въртене, обръщение).

За кой ли път ти напомням, че, все пак, говорим за физика, която не е повествователна дисциплина. Ако произведението E.t е реална, законна зависимост, тя би следвало да има ясен физически смисъл, с разпознаваема конкретна дименсия, както отношението E/t .

"От тук нататък не знам с какво да помогна..."

С какво да помогнеш, бе, приятелю? Разните ти хрумвания по тази проблематика са толкова далеч от разбирането й и, изобщо, от истината, че, в сравнение с тях, моите шансове да се добера до спалнята на Анджелина Джоли се явяват ненулеви, теоретично напълно възможни.

Редактирано от kristofor на 18.12.14 12:36.

И така: енергията, в случая количеството топлина, е равна на мощността по времето (E=N.t).

При това имай предвид, че физическият смисъл на мощността е "енергия за единица време" (N=E/t).



Какво учудващо има, мощността е скоростта на превръщане на енергия за единица време, и умножено това превръщане на енергия, по времето за което е протекло това превръщане, дава количеството на превърнатата енергия.

Електромера мери енергия.
Joule = Watt*sec
Joule*sec не е ясно какъв физически смисъл има.

Погледнах какво е писал Zaphod
прав е, че
J*s =N*m*s и това е размерността на момента на импулса.

Редактирано от mr Chaos на 18.12.14 12:53.

ОК, ОК,

Само се успокой. Както написах с удоволствие ще прочета всяко твое решение на вековните проблеми, по които физиката все още е в неведение според теб. Развитието на теорията ти за ненулеви шансове да се добереш до спалнята на Анджелина Джоли ще представляват не по-малко забавен, но определено по-смислен напън, при това преполагаемо със сходен резултат и съпоставими изводи.

По всичко изглежда, че енергия имаш, читатели също ще се намерят, ако се ограничиш до сбита забавно-развлекателна сатирична форма (фейлетон) - действай.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За кой ли път ти напомням, че, все пак, говорим за физика, която не е повествователна дисциплина. Ако произведението E.t е реална, законна зависимост, тя би следвало да има ясен физически смисъл, с разпознаваема конкретна дименсия, както отношението E/t .

Детските въпроси са най-трудни за отговор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не е тази размернноста на момента на импулса J*s=N*m*s

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

J*s=N*m*s <=> kg*m*m*s / s^2 = kg*m^2 / s

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

J*s=N*m*s <=> kg*m*m*s / s^2 = kg*m^2 / s

Това N какво значи, и от N*m*s как получаваш два пъти метърът в израза kg*m*m*s / s^2 ?

Нютон
От твоя линк
Сила F Действуващата върху обекта външна причина за ускорение. kg.m/s2 (нютон, N)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Пенчо измисля нова физика

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Какво учудващо има, мощността е скоростта на превръщане на енергия за единица време, и умножено това превръщане на енергия, по времето за което е протекло това превръщане, дава количеството на превърнатата енергия."

Просто ти показах, че имаш работа със зависимостта N.t а не с обсъжданото произведение E.t . Смятам, че си изяснихме този въпрос.

"по една "случайност" дименсията джаул по секунда съвпада и с нещо по-земно от действието, това е дименсия количество въртеливо движение, аналогично на импулса който мери количество линейно движение. за разлика от импулса, който няма долен лимит, въртенето има. константата на планк ти дава минималното въртеливо движение което е възможно да се извършва. това обаче ( подобно на всички закони за въртенето) не е фундаментално зачукано във вселената, а е следствие от законите за линейно движение. грубо казано минималното въртене е онова при което дължината на вълната е колкото дължината на орбитата. грубо но количествено вярно описание. ето тук идва момента когато философчетата могат да се разпищолят - защо елементарните частици имат въртене, а някои дори имат въртене половин константа на планк :)"

Прав си и до обсъждания въпрос за Планковата константа ти остава само една крачка! Това като формална страна на въпроса за константата. След някое време ще се върна с конкретна интерпретация.

"По всичко изглежда, че енергия имаш, читатели също ще се намерят, ако се ограничиш до сбита забавно-развлекателна сатирична форма (фейлетон) - действай."

Това ти се отдава, това пишеш. Всеки има право на мнение и по всеки въпрос мненията са полезни и желани. Като статистическа закономерност, когато ядрото им е обективно, те, макар и различаващи се, бият в определено петно – областта на висока степен на достоверност. Докато чисто субективните мнения се разсейват далеч встрани. При вземането на решения, последните, като правило, се игнорират.

"пп... а, иначе, от отдавна съм отговорил на въпроса за същността на h (на височината на планката)"

Какво да кажа? Отговорът ти не е лишен от основания, понеже планката има малка височина и е, по-скоро, плоскост. Сега, струва ми се, е редно да доведеш това си изследване докрай, махайки от нея слой по слой, за да стигнеш до някаква последна наноразмерност на височината. Сиреч, до тук добре!

Редактирано от kristofor на 19.12.14 07:33.

"Електромера мери енергия.
Joule = Watt*sec
Joule*sec не е ясно какъв физически смисъл има.

Погледнах какво е писал Zaphod
прав е, че
J*s =N*m*s и това е размерността на момента на импулса."

Това е истината в изчистен вид. Мисля, че от тук нататък вече може да се разсъждава целенасочено, а не опипом.

Хехе, тука купонът си тече с пълна сила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Респект! Кефиш ме :)

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Здравей, като начало!
Ще ти призная, че почти ми липсваше! Даже изрично питах за теб.
Виждам, че се включваш от движение. Няма ли да починеш малко? За отмора по-късно ще те върна за момент в релативната теория, макар че и там бая се озори.
Засега, ха добре дошъл!

протокола толкова сложен и как трябва да седне да измисли нещо по-лесно, с което ще облекчи работата си и съответно увеличи печалбите си.
много искам да беше успял, за да му висне ченето когато печалбите паднат вместо да се вдигнат.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

...
На какво основание търсиш някакъв "физически смисъл в размерността" (каквото и да значи това) на константите? Константите във физиката са коефициенти на пропорционалност, на връзка, между различни физически величини. Това е основната дейност на физиката - да установява такива връзки, без значение какви са физическите величини - а следователно, и без значение каква е размерността на константите които участват. По-голям физически смисъл ли има константата на фината структура (без размерност) от коя да е друга константа с някаква размерност?..

Добре дошъл!
Разкажи в друга тема, за Австралия. Което е възможно, разбира се.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за посрещането!

Няма време за отмора, сега излизаме от буша за кратка почивка, и после пак обратно, че ако имаме късмет ще качим и най-високия баир на континента :) А е въпрос на късмет, щото сезона на пожарите вече се отпочна, и ще бъдем там в разгара му.

За релативната теория нямаш проблем, питай. Считай, че аз съм я писал

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Той човекът е стигнал само до маса(та), ти с Лагранжиани го занимаваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Просто ти показах, че имаш работа със зависимостта N.t а не с обсъжданото произведение E.t . Смятам, че си изяснихме този въпрос.

Каква е тази зависимост N.t ?

Е каква връзка има нютона с дименсията Kg.m^2/s^2 тази дименсия е за момент на сила, енергия и работа. А дименсията за сила е Kg.m/s^2

Погледнах какво е писал Zaphod
прав е, че
J*s =N*m*s и това е размерността на момента на импулса."

Това е истината в изчистен вид. Мисля, че от тук нататък вече може да се разсъждава целенасочено, а не опипом.


Заблуждаващ се, това не е истината в изчистен вид, това не е дименсията за момент на импулса. Дименсията за момент на импулса е kg.m2/s Измисляте с мистър хаос нова физика

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да кажеш, че не си завършил 5-ти клас да ти обяснявам, ама сигурно и висше си учил

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе тъпанар какво е изписано сам си го съчинаваш, както и гери съм сам си съчинява произведенията в този форум. Я върви да се ебеш с баба си, ти и гери съм както и този новоизлюпен кристофор, сте друнки от едно и също дърво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от multiplikator на 19.12.14 17:04.

Хапченцата си забравил, или вече и те не помагат?

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Дълго има за разказване, трябва да се види и да се усети.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Ха Хо хи, зомбът се жалва, както винаги, а добре дошал в форума на зомбистите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

как е ракът ти, набъбва ли

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мда, и лекарствата вече не ти помагат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не разбирам какво става...мислех, че си тук, на линия?! Чух нещо за Австралия...? Да не си някакъв сървайвър? Жалко, мислех да си точа жилото в теб...сега трябва да те щадя...да карам по метода на убеждението, който, в твоя случай (на тежко увреждане), е напълно неефективен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Дименсията за момент на импулса е kg.m2/s "

Да! Не виждам къде е проблемът (kg.m2/s=J.s=N.m.s)

Никакви сървайвъри, планирал съм си неколкомесечна почивка из Австралия, тоя път с посещение на роднини и приятели, живеещи и работещи на по-отдалечени от основните пътища места. И каквото се види по пътя. Отвреме на време стигаме до по-цивилизовани места, дето има и интернет

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ц - на такива хора никога не им висва ченето, тъй като очакванията им не се базират на някакви разсъждения, а на измислени твърдения. Какъвто и да е резултата, нещата при тях винаги завършват с "аз нали ви казах", независимо дали наистина са казали сходно нещо или не - във втория случай просто си реплейсват спомените и толкоз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Щом си готов, да започваме!

"Човече, в тая тема ти си самопротиворечиш из основи. Възвеличаваш константата Е/m=к=c^2 – const, имаща странната нефизична размерност скорост на квадрат, а се препъваш пред планковата константа? Не говоря за тъмните ти разсъждения, че константите "първата за масата m и втората за енергия E все още не са ни известни" (какви константи, какви пет лева, енергията и масата във формулата изобщо нямат смисъл на константа а са физически величини с произволна за случая стойност), там и философията не може да ти помогне. По какъв критерии не се оплакваш от нефизичната размерност на първата константа, а се оплакваш от втората, планковата? Че и от гравитационната?"

"нефизичната размерност" на c^2 – const си е твое мнение.
Зависимостта Е/m=к=c^2 – const навежда на заключението, първо, че енергията и масата са фундаментални величини (за следващите материалистическия мироглед), второ, че енергията и масата се намират в ненарушимо съотношение и, трето, че енергията и масата не биха имали смисъла на константи само ако материята е делима до безкрайност. Иначе в дълбочина би трябвало да се стигне до някаква крайна, постоянна (неделима повече) материална същност. Така мисля и натам съм се запътил, стремейки се да стъпвам само на твърдо, върху неоспорими закони!

Извинявай! Забравих, че "подаваш глава от консервата" с една основна цел – да потискаш и тормозиш участниците във форума с какви ли не забрани да си задават въпросите Защо? и Как? и, изобщо, със забрани за самостоятелно мислене...под претекст за някакво, своего рода, дисциплиниране на мисловните изяви...дисциплиниране очевидно към твоите застояли разбирания, при положение, че физиката е пълна с недомислици, на места обиждащи интелигентността на човека като разумно същество.

"На какво основание търсиш някакъв "физически смисъл в размерността" (каквото и да значи това) на константите? Константите във физиката са коефициенти на пропорционалност, на връзка, между различни физически величини. Това е основната дейност на физиката - да установява такива връзки, без значение какви са физическите величини - а следователно, и без значение каква е размерността на константите които участват."

Това си е твое мнение...не ангажирай физиката с него!
Физиката наистина разкрива връзките между физичните величини. Тези връзки-зависимости наричаме физични закони. Размерността на константите, участващи във физичните закони е изключително важна. Тя е еднозначно определена – условие, необходимо за запазване формата на законите във всички системи.

"Планковата константа има размерност на "действие". Действието във физиката освен, цитирам те, "справка за действие: движение, акция, операция, работа, дело, акт, постъпка, поведение|въздействие, влияние, отражение" има и друг смисъл - това е фундаментална физическа величина, въведена от Лаплас през 1669 година, почти 150 години преди понятието "енергия" да влезе във физиката. Съвременната му дефиниция е:

(формулата не излиза)

където Ln е функцияta na Лагранж, имаща в случая смисъл на енергообмен по всички форми на движение на физическата система (демек има размерност на енергия, от където и идва единицата за действие - J.s).Това изяснява физическият смисъл на формулата - действието е сума от количеството изменения на енергообмена за даден интервал от време (от там идва и произведението по времето, което толкова те затруднява. От тул лесно се вижда, че смисъла на планковата константа е порция действие"

Къде се отплесна в Лагранжевата механика бе, човек?! Постигането на дадена дименсия не е самоцел. Виж колко тривиално е уравнението, от което произтича Планковата константа (познанието се движи от сложното към простото):

Е=h.f

Става въпрос за енергията на елементарна електромагнитна вълна. Къде тук виждаш смисъла на твоето h=сума от количеството изменения на енергообмена за даден интервал от време...и оттам хоп - h=порция действие. Величина "действие" във физиката няма, камо ли пък да е фундаментална. В някои източници понятието "действие" се уподобява с понятието "работа". Но, за да съвпадне понятието "работа" с физичната величина "работа", струва ми се (само умувам), трябва да се интегрира зависимостта (L/dt).dt , където L=Ek-Ep е оператора на Лагранж.

Всъщност, докато ти си съчиняваш разни варианти за смисъла на Планковата константа h , предстои да покажа отчетливо и недвусмислено в съвсем разбираем порядък, че тази константа h не може да представлява нищо повече от порция енергия...понеже съм си поставил за задача да изясня тъкмо основните величини. Вече обясних защо те са три: маса, дължина, време, плюс техните производни - енергия и скорост (без маса няма енергия, няма дължина и време, няма скорост).

"...законите на философията са обобщение, т.е. следствие, от законите на частните науки (и физиката)..."

Сещам се за твърдението ти, че законите на физиката са по-общи от законите на философията. Сега си се поощракал...и ето един въпрос: След като законите на философията са обобщение на законите на частните науки (и физиката), то може ли някой закон на частните науки и, конкретно, на физиката, да излезе извън рамката на по-общия (обобщилия частното знание) философски закон?

Иначе искрено ти желая успех в начинанието, с което си се захванал!
И даже ти завиждам!

Предупредих, че не трябва да се изхожда от някакви философски отвлечени разсъждения за неща, за които тези разсъждения не са приложими, ама кой да ме слуша... Но да почнем по ред.

"Зависимостта Е/m=к=c^2 – const навежда на заключението, първо, че енергията и масата са фундаментални величини (за следващите материалистическия мироглед)"

Ами и отношението E/v = k = h (const) трябва да показва, че енергията и честотата са фундаментални величини (според твоите разсъждения), и Е/Т = k (константата на Болцман) показва същото за температурата и енергията, и всяка една връзка между физическите величини, в която участва някакъв коефициент на пропорционалност (независимо от размерността му) трябва да сочи същото. Смисълът на "фундаменталност" в случая, както виждаш, се обезценява неудържимо, ако се разровим из физиката :)


"второ, че енергията и масата се намират в ненарушимо съотношение"

Всички споменати по-горе величини се намират в такова съотношение, в това е смисълът на съотношенията между тях, които са основен предмет на физиката всъщност.


"и, трето, че енергията и масата не биха имали смисъла на константи само ако материята е делима до безкрайност"

Енергията и масата нямат смисъл на константи в съотношенията по-горе, без връзка дали материята е делима или не до безкрайност. Делимостта на материята няма общо с тези физически закономерности.

Какво се получава? Вадиш някакви "потресаващи" обобщения на база погрешно интерпретиране на физическата терминология? И за това предупреждавах в първия ми пост, но кой да слуша...


'Иначе в дълбочина би трябвало да се стигне до някаква крайна, постоянна (неделима повече) материална същност"

Не схванах от къде се появи обратът "иначе"? Какво пречи безкрайната делимост на материята на въотношението Е/m = const? Или това трябва да играе ролята на умело прокараното погрешно твърдение, с чиято помощ по-нататък ще "докажеш" каквото ти хрумне? Това е възелът в твоето petitio principii.



"Извинявай! Забравих, че "подаваш глава от консервата" с една основна цел – да потискаш и тормозиш участниците във форума с какви ли не забрани да си задават въпросите Защо? и Как? "

Е, видя се, че за тебе аргументираната критика е подтискане на свободата на волеизявлението. Сигурен ли си, че не си сбъркал форума?


"Физиката наистина разкрива връзките между физичните величини. Тези връзки-зависимости наричаме физични закони. Размерността на константите, участващи във физичните закони е изключително важна. Тя е еднозначно определена – условие, необходимо за запазване формата на законите във всички системи. "

Именно, това и аз казах, но много по-ясно и категорично - размерността на константите във физическите закони се определя от размерността на величините в тях, а не от някакъв неизвестни съображения за "физичност" на тази размерност.


"Къде се отплесна в Лагранжевата механика бе, човек?! Постигането на дадена дименсия не е самоцел. Виж колко тривиално е уравнението, от което произтича Планковата константа (познанието се движи от сложното към простото): "

Никъде не съм се отплеснал - формата на действието, изразена с лангражиана, най-ясно демонстрира физическият смисъл на понятието "действие", а от там и смисълът на размерността джаул.секунда. Не те извинява това, че не ги знаеш тези работи - научи ги, и чак тогава може да дискутираш такива размерности. Те са висшият пилотаж във физиката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

<<<... Така че ако ако не дай боже се докаже нарушение в закона за съхранение на енергията, бай бай материализъм, ще се коригира до материализъм2 с нова постулат - материята няма да е вечна и неунищожима. ...>>>

Хахах, айде добро утро, преди да се родя е известно- Метерията в познатите и форми НЕ е вечна и неунищожима , законът за съхранение на енергия е предполагаемо нарушим , показах един вариант в размишленията си за прогрес на Космос, при което общата енергия на пъзел от космоса се променя заедно с него , като <печалбата> е вероятно еволюция на друг свят материя.
Самата константа се променя, променя се енергия и маса и двете намалят, по различен рейд, това предполагам.
Вече стъпихме в Материализъм2, събуди се , Другарю!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Размишления и надежди всякакви, но в практиката няма нарушение на законът за запазване на енергията, а само за преобразуване в различни форми. Именно затова и неунищожимостта и несътворимостта на материята са се превърнали в основен принцип на материалистическата философия. Нема лошо да предполагаш,, но реалността е после, като се събудиш. Подхождаш много несигурно с неудачни термини като "вероятно", "предполагам" и подобни. Не работи така светът.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

"Ами и отношението E/v = k = h (const) трябва да показва, че енергията и честотата са фундаментални величини (според твоите разсъждения), и Е/Т = k (константата на Болцман) показва същото за температурата и енергията, и всяка една връзка между физическите величини, в която участва някакъв коефициент на пропорционалност (независимо от размерността му) трябва да сочи същото. Смисълът на "фундаменталност" в случая, както виждаш, се обезценява неудържимо, ако се разровим из физиката :)

Изрично ти написах, че тук се занимавам само с основните величини...и ги указах в прав текст (виж ги в буквара).

"Тц, никаква електромагнитна вълна няма в случая. Действието е характеристика на всяка физическа система, и се е появило във физиката, както казах, през 1669 г., когато никой още не е сънувал за електромагнетизъм. Това е по-стара и по-основна величина от енергията. Константата h се появява много по-късно, и това че има размерност на действие показва, че действието не е непрекъсната величина а има долен праг. От тук съвсем естествено е тя да се появи и в други формули, като долна граница на момента на импулса и като връзката на честотата с енергията - съвсем естествено е, защото "честота" има не само при въртенето, а и при електромагнетизма."

От бързане да ме съсечеш не си допрочел или доразбрал казаното от мен.

"Никъде не съм се отплеснал - формата на действието, изразена с лангражиана, най-ясно демонстрира физическият смисъл на понятието "действие", а от там и смисълът на размерността джаул.секунда."

Така вече е по-добре...визирам "понятието "действие"".

Кристофор: "Всъщност, докато ти си съчиняваш разни варианти за смисъла на Планковата константа h , предстои да покажа отчетливо и недвусмислено в съвсем разбираем порядък, че тази константа h не може да представлява нищо повече от порция енергия..."

Герисъм: "Това са откровени глупости, защото тази константа първо няма размерност на енергия, за да е някаква порция такава, и второ не ограничава енергията по никакъв начин - енергията може да е произволно малка, защото честотата, в която участва и константата h не е дискретна."

Глупост е това бързане да ме накълцаш без да изчакаш да изложа становището си? Казах, че потискаш участниците, спомняйки си, че някъде някой разсъждаваше върху странностите по преминаването на светлината през прозрачни вещества, а ти грубо го скастри...всичко там си било ОК.

А долното ти изявление за законите няма да коментирам, защото излиза, че това, което наричаме закони може и да не са закони.

И накрая, аз стоя на позицията за несътворимост и неунищожимост на материята (тя винаги е била е и ще бъде едно и също изходно количество и качество) и се движа в посока търсене на нейните следствия.

"Изрично ти написах, че тук се занимавам само с основните величини...и ги указах в прав текст (виж ги в буквара). "

От казаното от теб следваше, че всички величини, участващи във физически закономерности, са основни. Аз само дадох допълнителни примери. За какво недоволстваш?


"Глупост е това бързане да ме накълцаш без да изчакаш да изложа становището си? Казах, че потискаш участниците, спомняйки си, че някъде някой разсъждаваше върху странностите по преминаването на светлината през прозрачни вещества, а ти грубо го скастри...всичко там си било ОК. "

Заявката за становището дава ясна представа, че то отива в девета глуха, което аз и коментирах. И в последното ти изказване не виждам никаква промяна, която да ме накара да размисля.


"А долното ти изявление за законите няма да коментирам, защото излиза, че това, което наричаме закони може и да не са закони. "

Точно така, особено за философията. Законите са закони, докато не се установи тяхното нарушение. Споменах физиката, за да ти стане ясно в нея какъв е механизмът за смяна на законите. Нищо сложно не виждам, което толкова да те препъва. Да, ако примерно физиката опровергае някакво твърдение на философията, това твърдение престава да се счита за закон. Просто е като гъбено семе, нали?


"И накрая, аз стоя на позицията за несътворимост и неунищожимост на материята (тя винаги е била е и ще бъде едно и също изходно количество и качество) и се движа в посока търсене на нейните следствия."

Тази позиция се нарича "принцип", а принципите са верни, докато не бъдат опровергани. Както и принципът за скоростта на светлината, известен като втори принцип на СТО, така и този се приема за верен поради липса на опровержения. Така че да риташ срещу СТО има същият смисъл както да риташ срещу този принцип - различното отношение към тях говори за непоследователност. Макар че доста често се случва да се опровергават принципи, за справка пак физиката...

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

<<<... Подхождаш много несигурно с неудачни термини като "вероятно", "предполагам" и подобни. Не работи така светът....>>>

Така работи нашият Свят, ние сме доказателството, има ни от хиляди години , въпреки Господ и неговите превъплащения.
<Вероятно> и <Предполагам> са подходящи за цялата теоретична физика, проблем ли ти е еволюция на няколко писти, на мен не мие , така съм обучен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

<<<..... неунищожимостта и несътворимостта на материята са се превърнали в основен принцип на материалистическата философия....>>>>

Нашата У.М е безусловно материалистическа , не е това Принципа, той е още по ясен и прост
- Материята в Хаус е неунищожима, тя не е вечна нито несътворими, в смисъл е в постоянна промяна ,новите и проявления се раждат , други загиват, творят се нови светове, примерно нашият Космос който се променя и вероятно ще бъде заличен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Вероятно" във физиката се ползва под формата на обосновано предположение, нарушаването на закона за запазване на енергията е необосновано такова, не се подкрепя от нищо в човешкият опит. То и Големият Зелен Подземен Каменояд може да го има някъде там и да се спотайва, това също е вероятно. Само че нещата трябва да се степенуват по вероятност...

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

" Материята в Хаус е неунищожима, тя не е вечна нито несътворими, в смисъл е в постоянна промяна ,новите и проявления се раждат , други загиват, творят се нови светове"

Това ми подсказва, че не си наясно що е материя, и я бъркаш с нейните форми и конкретни проявления. Формите на материята се променят, едни се раждат за сметка на други, но самата материя нито се сътворява, нито изчезва. Промяната в материята се нарича движение, но движение, съхраняващо материята в смисъл: тя не се сътворява от нищо, и не изчезва в нищото. Това е смисълът на принципа, на който лежи съвременният материализъм. Колкото до хаОса, това е само една от формите на движение.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Той, за да направи нещо по-добро, първо трябва да научи и разбере "недоброто".
Ама по-лесно да плюе, вместо да учи.

Хе - че то с учене всеки знае, а я пробвай да развиеш теоория на всичкото ей-така - от раз, без никаква подготовка - това вече само гениите го владеят.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Очевидно твоите разбирания за "маса", "енергия", "гранична скорост" са доста по-хлабави от тези, към които аз се придържам. Ако не те затруднява, дай ясно и отчетливо позицията си:
Какво е "маса"?
Какво е "енергия"? Какъв е произхода на енергията? Какво се разбира под предаване/приемане на енергия? Как става предаването/приемането на енергия от точка А в точка Б.

Редактирано от kristofor на 22.12.14 17:52.

<<..."Вероятно" във физиката се ползва под формата на обосновано предположение, нарушаването на закона за запазване на енергията е необосновано такова, ....>>

Предположението е обосновано, практически Космосът губи енргия и маса според формалните физ.определения за енергия и маса, и това няма как да е иначе, съвсем нормално е.

<<... нещата трябва да се степенуват по вероятност...>>

Точно така, но прилагайки глобални и локални предположения, трябва добре развито материалистично познание , най-вече въображение и избягване на скопеционизЪмът.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

<<..Това ми подсказва, че не си наясно що е материя, и я бъркаш с нейните форми и конкретни проявления...>>

Пак се залупваш, класически скопец.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Какво е маса?"

Във физиката се наблюдават две величини с името "маса". Първата е инертната маса, участваща в динамиката на СТО и класическата физика, и дефинирана като коефициент на пропорционалност между ускорението и приложената сила (демек величина характеризираща качеството инертност на телата). Това е масата, за която ти си изписал в околните теми. Втората маса е тази, която участва в гравитационните взаимодействия на телата и създаването на гравитационното поле. Двете маси съвпадат с много висока експериментална точност/ В класическата физика се считат за напълно съвпадащи по стойност, а в ОТО - за една и съща по произход величина. Което лежи в основата на принципа на еквивалентност.

В СТО връзката на масата с енергията се дава със следната формула:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Предположението е обосновано, практически Космосът губи енргия и маса според формалните физ.определения за енергия и маса, и това няма как да е иначе, съвсем нормално е. "

Нещо издишаш в смисъла на "обосновано". Това че си мислиш че нещо е така не означава, че то е така. Липсата на обосновка (в случая) не е обосновката, за която става дума.

Въображението, също без нужната обосновка, ще си работи само на празен ход

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Основните ти проблеми са два: липса на последователност в разсъжденията, и произволност на опорните точки, от които тръгваш.

Не е проблем да се допусне, че материята може да се създава от нищото, има такива теории, дори Нилс Бор на два пъти аха да отхвърли официално закона за запазване на енергията, ама на, нужна е експериментална подкрепа на такива факти. Именно съобразяването на въображението с ограниченията, идващи от приридата е механизмът, който движи науката. От тук и консервативността на науката - след като едно твърдение доказано работи, за да се промени или отхвърли трябват не измишлизми, а практическа обосновка. За съжаление, ти разполагаш само с измишлизми, а това не е сериозна тема за разговор. "Според вас" няма никаква тежест, докато няма практическа аргументация. А такава няма. Измислянето, че има, не е достатъчно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

а, това не е задължително, понякога има алтернативни решения възникнали паралално, без авторите да знаят за другия. но със сигурност по-лесен и добре измислен протокол ще намали печалбите на съпортаджиите, защото повече хора ще са способни да вършат работата им.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

"Какво е маса?"

"Във физиката се наблюдават две величини с името "маса". Първата е инертната маса, участваща в динамиката на СТО и класическата физика, и дефинирана като коефициент на пропорционалност между ускорението и приложената сила (демек величина характеризираща качеството инертност на телата). Това е масата, за която ти си изписал в околните теми. Втората маса е тази, която участва в гравитационните взаимодействия на телата и създаването на гравитационното поле. Двете маси съвпадат с много висока експериментална точност/ В класическата физика се считат за напълно съвпадащи по стойност, а в ОТО - за една и съща по произход величина. Което лежи в основата на принципа на еквивалентност.

В СТО връзката на масата с енергията се дава със следната формула:

а в ОТО е доста по-сложно. Но тази маса има свойството да не зависи от избора на отправна система (да е инвариант), демек не зависи от движението на телата. Както виждаш, тази формула се различава от тази, която ти съзерцаваш, поради участието и на импулса в нея. Това е формулата, която трябва да бъде извор на философски тълкувания, така че трябва да си поправиш грешката Веднага мога да ти дам тема за размишление, базирана на тази формула: система от два фотона, движещи се в едно и също направление има маса нула, докато ако същите два фотона са сплетени (движат се в противоположни направления) системата от тях има ненулева маса по същата формула

Въпросът е доста сложен, и допълнително объркан от опитите за популярно изложение на релативизма, дори от страна на утвърдени имена във физиката, като Ландау, Файнман, Паули, Борн. Едва създаването на квантовата електродинамика и хромодинамика налагат да се въведе ред в понятието маса и да се загърби "релативистската маса" и "масата на покой" имащи място до 50-те години на миналият век, а да се върнат нещата към положенията дадени от Айнщайн. Така че само с философстване няма да ти стане ясно а си трябва много четене, тук философстващите също са натворили много объркване. Може би у Попър е сравнително коректно разгледана философията на съвременната физика, но и там не е на едно място струпано, че да те насоча. Но питай, не боли."

Майко мила! Спри се бе, човек! Зная, че си добър в изнасянето на рецитали-преразкази на днешната физика...за което чакаш аплодисменти...и ги получаваш. Но аз те питах за твоето разбиране. Очевидно заместваш липсата на такова с приказки безкрай. Казваш: "Във физиката се наблюдават две величини с името "маса"." Как може да изтърсиш такава глупост. Как може да напишеш небивалицата, че величината "маса"...се "дефинира като коефициент на пропорционалност между ускорението и приложената сила", сякаш основни величини са силата и ускорението, а не масата...последната е само някакъв си там коефициент на пропорционалност. Изобщо не правиш разлика между величината "маса" и методите на нейното измерване (масата не може да се мери директно, а само опосредствано - чрез силата на гравитацията или чрез ускорението при приложена към нея сила). Няма ли у теб поне капчица критичност към назубреното? С просто око се вижда, че съвременната физиката не е наясно какво конкретно е "маса". Така е от момента, в който релативизмът прецака истинското, действителното, обективното определение за маса на класиката, а именно:

Величината "маса" означава количество материя - проста и ясна физика (щом Светът е материален, трябва величина за количество материя)...както величината "дължина" означава количество пространство (щом Светът е пространствен, трябва величина за количество пространство), а величината "време" означава количество време (щом Светът е изменчив, поради което тече време, трябва величина за количество време). Именно затова тези величини са основни. Бих могъл да ти обяснявам още, но зная, че ще е безрезултатно.

"Какво е енергия?"

"Енергията е величина, която описва количествено качество на материята: способността на материята да извършва работа. Или просто казано, да взаимодейства."

Отново декламация! Какво разбираш под "способността на материята да извършва работа". Материята нещо одушевено ли е? И щом материята извършва работа, върху какво я извършва? Този лековат отговор по такъв възлов момент показва липса на разбиране по същество.

"Какъв е произходът на енергията?"

"Енергията характеризира качество на материята, и в това се състои нейният и на другите физически величини произход."

В тази фраза не личи грам свързана мисъл.

"Тя (енергията) описва количествено качеството, свързано с движението на материята."

А къде остави потенциалната енергия?

"Какво се разбира под предаване/приемане на енергия?"

"Промяната на енергията в резултат на взаимодействие на материални обекти."

Безсмислена тафтология. "Взаимодействието на материални обекти" не е ли проява и резултат от наличието на енергия или е нещо извън нея? Горе пишеш, че "енергията е способността на материята да взаимодейства". Когато физиката говори, че дадено тяло приема енергия, какво точно допълнително към себе си приема тялото?

Виж обаче наличното отношение E/m - const Съгласно него едно тяло нито може да отдава от енергията си, нито може да приема допълнително енергия.

"Как става предаването/приемането на енергия от точка А в точка Б."

"И класическата физика, и теорията на относителността са локални теории, основани на близкодействието. Според тях е необходима материална същност, която да пренесе материални промени (взаимодействието) от точка А до точка В, за да се промени енергията и другите материални характеристики в точка В. Преносителят може да е в произволна материална форма. Така че грубо казано, нещо трябва да дойде в точка В от точка А, за да се промени енергията в тази точка (по цивилно му казано, да се предаде или отнеме енергия :)"

Е, може ли това да е отговор? Какво означава "близкодействие" и "далекодействие? Как се осъществяват? Каква "произволна материална форма" ще има така наречената от теб "материална същност" (приносителят), която пренася енергия през пустота или вакуум? И енергията как се пренася...в кошничка ли? И защо не кажеш, че всичко това, което говориш, е само предполагаемо...просто така си мислиш, понеже не посочваш на каква логика се опираш, камо ли пък на закономерности.

Теоретичната физика е пълна с неясни понятия, правейки се, че ги разбира. И ти ги вземаш наготово, без да се замисляш, присмивайки се на онези, които си задават въпроси, които се опитват да се измъкнат от здрача на тресавището, наречено съвременна физична картина на Света.

Редактирано от kristofor на 23.12.14 10:31.

Е, мислех че имаш някаква подготовка по физика, за да върви някакъв смислен разговор, но явно съм се излъгал.


"Как може да напишеш небивалицата, че величината "маса"...се "дефинира като коефициент на пропорционалност между ускорението и приложената сила", сякаш основни величини са силата и ускорението, а не масата..."

Масата именно така е въведена. За справка Началата на натурфилософията на Нютон. Но щом не ги знаеш тези фундаментални положения, за какво се бориш изобщо, освен да пълниш форума с някакви приказки?


"...както величината "дължина" означава количество пространство"

Пълни глупости. Дължината е величина, характеризиращо количествено отношението между протяжносттите на две тела - едно от основните качества на материята. Тя се мери с метри, докато "количество пространство" не съществува като понятие. Май го бъркаш с обем на материална конструкция? Не трябва да си толкова лекомислен.


"С просто око се вижда, че съвременната физиката не е наясно какво конкретно е "маса". "

Не бъркай съвременната физика с този, който виждаш в огледалото. Такова объркване води до големи конфузии

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Спор няма, ама този, който е в състояние да измисли по-добър протокол е в състояние и да разбере TCP/IP, при положение, че му се налага да работи с него.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

<<...Нещо издишаш в смисъла на "обосновано". Това че си мислиш че нещо е така не означава, че то е така. Липсата на обосновка (в случая) не е обосновката, за която става дума. >>>

Гледай сега , ще ти отговоря на всички основни критики.
С напредването на материалната еволюция, ние, вие, те или ТО или квото и да е , ще се изясняват нещата.Според нас , ние сме задължени да изпреварваме времето, да развиваме различни многообразни светогледи съобразени с реалните факти , но минаващи твърде напред, отвъд тях.Това е задължително за ориентирането в материя и необходимо за едно бъдещо овладяване на Управлението от когото , които трябва при достатъчно прогнозирано сгоден период.
Та за това сме тук , да пробваме,помислим и лека по лека сглобяваме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, което си написал, е пълна бъркотия...бъркотия на прилежния зубрач.

Материя, пространство и време са понятията-основи на материалистическата философия. Те са само качествено отражение на заобикалящата човека действителност. Когато обаче физиката се отделя от философията, тези понятия вече не й вършат работа, понеже тя търси количествени отношения и връзки. Затова, на мястото на основните понятия материя, пространство, време, тя въвежда свои основни величини като техни количествени мерки. В официалната научна терминология масата наистина е въведена от Нютон, но именно като обозначение на количество материя (Математически принципи на натуралната философия). Съвременната физика (от СТО насам) хем в някои отношения продължава да ползва масата за обозначение на количество материя, хем приписва на масата свойства, несъвместими с понятието за количество материя. Но прилежният зубър няма способността да прави преценки.

"Да, някога в класическата физика за това (за количество материя) са използвали масата, но тези времена са отминали безвъзвратно."

В тази фраза зачеркни "тези времена са отминали безвъзвратно." Не си ли чул за кръговратите на развитието? (бих се изразил по-научно, но не виждам смисъл...няма да разбереш.

"Аз ти давам общоприетите дефиниции, ти нещо не ги приемаш? Това означава единствено, че не ги разбираш."

Това означава, че ги разбирам, но не съм съгласен с тяхната неяснота. А ти си непретенциозен консуматор, съгласен с всичко прочетено. Като пример:

"Този обект, който губи енергия, извършва работа над другият. В резултат на това той намалява способността си да върши работа (намалява енергията си), другият увеличава тази способност. Е те това се нарича обмен на енергия. Но пак повтарям, тези неща са прости като гъбено семе, не знам как си ги пропуснал в училище, или какво философско размишление толкова те е объркало... Енергията не е течност, която се прелива."

Каква е тази свободна интерпретация? Коя е зависимостта, която показва, че "обект, който губи енергия, извършва работа над другият. В резултат на това той намалява способността си да върши работа (намалява енергията си), другият увеличава тази способност."

"Е те това се нарича обмен на енергия."

Излагаш се бе, Герисъм? Е те това не се нарича обмен на енергия. Формулата за енергията е Е=Еп+Ек .

"Това отношение (E/m - const) е валидно само за неподвижно и невзаимодействащо тяло. Такова тяло може да получи енергия, и ако остане неподвижно, за да е приложима тази формула, то ще увеличи масата си. Например при нагряване. За подвижно тяло формулата е друга, и я цитирах в предният си пост."

Изглежда не ти е ясно, че енергията произтича от масата (от материята), а не обратно, както го представяш. Сиреч, не щом дадено тяло получи енергия масата му се увеличава, а към тялото трябва да добавиш маса, за да увеличиш енергията му...тялото ще получи допълнително енергия от тази допълнителна маса. Друг начин не съществува. А примерът ти с нагряването е показно неверен. Ако при нагряване на тяло енергията му нараства, съответно, ако масата му расте, защо тогава силата на гравитацията му отслабва (защо тялото става по-леко, а не по-тежко). Направо се излагаш?

Пак повтарям изводите съгласно зависимостта E/m - const :
– При никакви обстоятелства не може да има маса без енергия – само маса като неспособно за изява, мъртво, инертно, чакащо външна намеса количество материя, както и енергия без маса – само енергия като идеален субстрат, като чисто, нематериално действие.

– Не съществува никаква възможност масата да се трансформира в енергия или обратно.

– Енергията на дадено тяло е постоянна величина. Примерно, ако пожелаем да я увеличим, това не може да стане нито чрез нагряване, нито чрез ускоряване, нито чрез каквото и да е друго въздействие. Единственият начин за такава промяна е чрез добавяне на допълнителна маса към неговата.

– Изключено е съществуването на способ за предаване на енергия между обектите (или от една област на пространството в друга). Това не може да стане нито по механично-силов път, нито по термичен, нито по електромагнитен, нито по какъвто и да е друг. Единственият начин е чрез прехвърляне на съответна маса между тях.

Редактирано от kristofor на 23.12.14 19:54.

човеко, вземи да четеш. Физиката не е "квот аз си мисля че е"

В отговор на:

---

"Изглежда не ти е ясно, че енергията произтича от масата (от материята), а не обратно, както го представяш."

---

В отговор на:

---

Сиреч, не щом дадено тяло получи енергия масата му се увеличава, а към тялото трябва да добавиш маса, за да увеличиш енергията му...тялото ще получи допълнително енергия от тази допълнителна маса.

---

В отговор на:

---

"Ако при нагряване на тяло енергията му нараства, съответно, ако масата му расте, защо тогава силата на гравитацията му отслабва (защо тялото става по-леко, а не по-тежко)."

---

"Материя, пространство и време са понятията-основи на материалистическата философия. Те са само качествено отражение на заобикалящата човека действителност. Когато обаче физиката се отделя от философията, тези понятия вече не й вършат работа, понеже тя търси количествени отношения и връзки. Затова, на мястото на основните понятия материя, пространство, време, тя въвежда свои основни величини като техни количествени мерки."

Вършат, вършат работа. Физиката използва същите понятия с абсолютно същитя смисъл. Количествените връзки са допълнителна информация, характеризираща съществуващите понятия като обособени части описващи действителността. Спомни си какво ти говорих за речника - понятията са съкращение на някакво описание от заобикалящата действителност, прието по конвенция за краткост на изразяването. Физиката се занимава с изучаване на свойствата на това, която е именувано с понятието, както качествени, така и основно количествени свойства. Качествено откритие например е, че определени характеристики на пространството и времето се влияят от разпределението, а не само от наличието, на материя. Количествено това се обяснява в ОТО. Но понятията са същите, физиката не се занимава с откриване на топлата вода, която вече е открита. Тя създава само нови понятия, които преди това ги е нямало. Спин, конфайнмент, бозонна кондензация, такива неща.


"В официалната научна терминология масата наистина е въведена от Нютон, но именно като обозначение на количество материя "

Двойка по физика. Масата като количество вещество е въведено доста преди Нютон, и има смисъл на тегло - 5 кила кюмур например. Още римляните преди новата ера са използвали кантари, т.е. са използвали масата именно като количество вещество, Нютон тук нищо не е помогнал. Но коя маса? Гравитационната, докато Нютон е направил революция във физиката, въвеждайки инертната маса, коефициентът участваш в закона F = m.a, Тази инертна маса няма общо с количество материя, поне не по дефиниция.


"Съвременната физика (от СТО насам) хем в някои отношения продължава да ползва масата за обозначение на количество материя, хем приписва на масата свойства, несъвместими с понятието за количество материя. Но прилежният зубър няма способността да прави преценки. "

Съвременната физика (и СТО в частност) има друга величина за количество материя, мол. Не се използва масата за това. Ако си чел нещо такова някъде, можеш да съдиш автора че те е заблудил. 2 грама водород е същото количество вещество като 32 грама кислород. Схващаш ли разликата сега между маса и количество вещество? Трябва да се мисли докато чете, а тесният светоглед явно само пречи.


"В тази фраза зачеркни "тези времена са отминали безвъзвратно." Не си ли чул за кръговратите на развитието? (бих се изразил по-научно, но не виждам смисъл...няма да разбереш. "

Това че съм чувал за "кръговрати на развитието" не ми изяснява защо трябва да зачеркна тази фраза. Развитието върви по спирала, не по затворен кръг, т.е. нещата не се повтарят а се уточняват. Понятието "количество материя" в съвременната физика е уточнено и не съвпада с "маса".


"Това означава, че ги разбирам, но не съм съгласен с тяхната неяснота. "

Ами хвърли сили да си ги изясниш, вместо да се тръшкаш. Понятията са въведени като конвенция, и са приети с консенсус - което значи, че тези които са ги въвели и ги ползват, ги разбират. Останалите явно трябва да положат усилия, защото понятията засягат специфични области от действителността, в които философи не са бродили преди

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да бе, нямам нищо против за развитие на различни светогледи, ама светогледи на реалния а не на измислен свят. Какво ще ти помогне светоглед, включващ летящи киликанзери, с които да се съобразяваш? Именно за това предположения, които нямат реална основа а са чисти измишлизми, според мен не вършат работа. Да, ще си решим проблема с отоплението в свят, в който енергията не се запазва, и всички ще плеснем с ръце и ще се прегърнем, ама що за светоглед е това? Бъркаш светогледи и сънища...

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

В даден спор идва един момент, в който се разбира, че е излишно повече да се спори, тъй като, каквото напредване се е получило, получило се е...по-нататък вече нещата стават безрезултатни и затова безпредметни, безсмислени. Затова ще дам пояснения само по още два феномена.

"Предаването на енергията е очеваден факт, който практиката ни потвърждава всеки ден. Просто и елементарно"

Да, така изглежда на пръв поглед. А с това, което е на пръв поглед, се храни само сетивното, повърхностното, посредственото, елементарното знание (на ниво възприятие). Докато истинската способност за мислене, логичният мисловен процес прониква в дълбочина.

И така, съгласно зависимостите E/m - const и Е=Еп+Ек (замествам втората в първата) в природата не съществува нищо друго, освен преобразуване на енергията и масата от потенциални в кинетични и обратно. Като пример нека нагряваме едно тяло. Въпросът е какъв процес протича в случая?

Без да бъда ненужно стриктен, вземам порция гориво с енергия Е1 - изцяло потенциална. Над горивото има известно количество въздух с енергия Е2 - изцяло потенциална. Над въздуха е тялото с енергия Е3 - изцяло потенциална. Запалвам горивото. Неговата енергия Е1 от потенциална започва да се преобразува в кинетична на продуктите от горенето. На свой ред, кинетична енергия на продуктите от горенето се преобразува обратно в потенциална, за сметка на което потенциалната енергия Е2 на въздуха се преобразува в кинетична. По-нататък, на свой ред, кинетична енергия на въздуха се преобразува обратно в потенциална, за сметка на което потенциалната енергия Е3 на тялото се преобразува в кинетична. Важното в случая е, че нито един от трите агента не отдава (не губи) дори частица от енергията си на другите два...или нито един от трите агента не приема (не получава) дори частица от енергията на другите два. Този процес на преобразуване на енергията физиката неправилно нарича или "обмен на енергия", или "предаване-приемане на енергия", или "загуба-придобиване на енергия", или "пренасяне на енергия" и тем подобни.
Т.е., когато едно тяло влезе в съприкосновение с друго тяло, енергията на първото се преобразува в едната посока (да речем, от кинетична към потенциална), а енергията на второто се преобразува в обратна посока (от потенциална в кинетична) . Това е механизмът...преобразуването се разпространява като вълна. Няма никакъв обмен на енергии (за да има такъв, трябва да има обмен на маса). Това е принципът на противоположностите. Изобщо, целият човешки опит към "добив" на енергия е стремеж за преобразуване на дадена потенциална енергия в кинетична и вече, преобразувайки тази кинетична енергия обратно в потенциална, да съумее, на свой ред, да кинетизира онези области от своята дейност, които желае. Толкова по въпроса.

Сега да нагряваме едно тяло. Съгласно СТО неговата маса (и енергия) следва да расте. Т.е. силата на привличането му към Земята (теглото му) следва да се увеличава. Но това противоречи на фактите. Като пример, парното на свободно гравитачен принцип...студената вода от радиаторите, като по-тежка, пада надолу към котела, изтласквайки по този начин същото количество, но по-лека, топла вода към радиаторите (водата се върти без помпа). На същия принцип почива и кръговратът на въздуха в атмосферата.

Или да нагряваме мислено Земята. Нейната гравитация постепенно ще намалява, приближавайки се до момента, в който дотолкова ще отслабне, че да се появят огромните динозаври (такава грамада при днешната гравитация, растяща от изстиването на планетата, просто би се сплескала към повърхността или би намерила спасение единствено във водните басейни).

Изводите на СТО за безкрайно голямата маса в нула дължина, при светлинна скорост, са най-голямото безумие в науката.

В предните постове, от уравнението Е=Еп+Ек, изведох правилната зависимост за масата. Съгласно нея, при светлинна скорост, в станалата нула дължина и масата е нула.

Да ти кажа още нещо. Съгласно изложения вълнов механизъм на преобразуване на енергията, едно тяло може да допринесе за преобразуване на енергията на друго тяло само ако двете тела са в непосредствен контакт. Същият процес на преобразуване, ако двете тела са раздалечени, може да протече само при наличието на един или множество междинни агенти между телата. Иначе (през празно) вълната няма как да протече.

Редактирано от kristofor на 24.12.14 10:02.

"В даден спор идва един момент, в който се разбира, че е излишно повече да се спори, тъй като, каквото напредване се е получило, получило се е...по-нататък вече нещата стават безрезултатни и затова безпредметни, безсмислени."

Именно. Когато липсват познания по основните термини и дефиниции във физиката, и когато това е съпроводено с признанието, че нещата от съвременната физика не са ти ясни, напълно безпредметна е такава дискусия. Тя би била спор, ако нещата ти бяха ясни.


"... Важното в случая е, че нито един от трите агента не отдава (не губи) дори частица от енергията си на другите два..."

Противоречиш си. Горивото е преобразувало потенциалната си енергия в кинетична. Тази кинетична енергия е отишла да увеличи потенциалната енергия на следващият обект по веригата - в резултат, горивото е лишено от началната си потенциална енергия, а кинетичната му енергия е по-малко, в резултат на преобразуването на част от нея в потенциална на въздуха. Чудесен пример, демонстриращ как един агент губи, а друг получава енергия.


"Т.е., когато едно тяло влезе в съприкосновение с друго тяло, енергията на първото се преобразува в едната посока (да речем, от кинетична към потенциална), а енергията на второто се преобразува в обратна посока (от потенциална в кинетична)."

И не само това - по-студеното тяло получава част от енергията на по-топлото, защото общата му енергия се повишава. Не си наясно с баланса на енергиите май

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

<<..нямам нищо против за развитие на различни светогледи, ама светогледи на реалния а не на измислен свят. ..>>

Моментните ми разсъждения в темата ЛАПЛАНДСКИ ПРИНЦИП са продължение на моментния <реален> свят. На тая база нямаме ограничения в подготовката на модели.Освен това ни е нужен широк поглед, НЕограничен от ченгеджийството в науката , образование и всичко свързано с тях.Споделям напълно част от твоите притеснения, за актуално се приема това което в периода е признато от научната общност, така да кажем то е с най-голяма вероятност на <реалност>, но съвсем не сме ограничени в него, а просто е ориентир.
Всички Светове са измислени , което е логично следствие от материалната еволюция.

<<.. Какво ще ти помогне светоглед, включващ летящи киликанзери, с които да се съобразяваш?...>>

На мен не, мен просто ме няма, приемниците като му дойде времето ще имат огромно предимство , когато се появят <летящите кликанзери>.

<<...Именно за това предположения, които нямат реална основа а са чисти измишлизми, според мен не вършат работа...>>

Реалната основа, пътят към нея е непредсказуем , коварен, убийствен- като войнишка любов.

<<<..Да, ще си решим проблема с отоплението в свят, в който енергията не се запазва, и всички ще плеснем с ръце и ще се прегърнем, ама що за светоглед е това?...>>>

Що за............ Естествен , напълно вероятен , не няма да плескаме с ръце,......няма да има кой !

<<<.... Бъркаш светогледи и сънища.....>>>

Разликата между тях е твърде размита, и двете са плод на някаква потребност и мноого ограничения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Противоречиш си. Горивото е преобразувало потенциалната си енергия в кинетична. Тази кинетична енергия е отишла да увеличи потенциалната енергия на следващият обект по веригата - в резултат, горивото е лишено от началната си потенциална енергия, а кинетичната му енергия е по-малко, в резултат на преобразуването на част от нея в потенциална на въздуха. Чудесен пример, демонстриращ как един агент губи, а друг получава енергия."

Така, така! Бръщолеви си колкото си искаш. Но природните закони E/m=const и Е=Еп+Ек ти дишат във врата. Все ще се случи да усетиш действието им...

"Така, така! Бръщолеви си колкото си искаш. Но природните закони E/m=const и Е=Еп+Ек ти дишат във врата."

Продължаваш да приказваш глупости, без да се усещаш.Това един човек, уважаващ физиката, не би си го позволил по никой начин.

Процесът на нагряване, който си описал, не се описва с посочените по-горе закони. Елементарно е, Уотсън, просто трябва да размърдаш гънката! Посочените закони не се отнасят за всяка от подсистемите гориво-въздух-вода, а за цялата система, изградена от трите. Всяка от тези подвистеми обаче не се подчинява на споменатите закони - тя може да губи или приема енергия, сумата се запазва само за цялата система. Горивото изгаряйки, превръща потенциалната си енергия в кинетична на молекулите от изгорелите газове. Тези молекули предават тази енергия на молекулите на следващият обект, който се нагрява, като те, естествено губят част от нея - охлаждат се. Тази кинетична енергия (на хаотичното движение на тези молекули) представлява потенциална (вътрешна) енергия за подсистемата въздух, по простата причина че тази система като цяло няма кинетична енергия. Тази потенциална енергия се нарича топлина, и по известните закони тя се предава или разсейва. Първият обект обаче, горивото, е загубил потенциалната си енергия, а също е загубил и част от кинетичната си енергия, отишла за нагряване на следващата подсистема. Очевадно е, че системата на горивото не спазва издигнатите от тебе закони. Съвсем естествено е.

Законът за запазване на енергията е валиден само за затворени системи, т.е. системи или обекти, които не взаимодействат с окръжаващият ги свят. Но съставните подсистеми на такава система, които взаимодействат помежду си, не се подчиняват на този закон. То именно това е смисълът на енергията - способността за извършване на работа може да намалява, може и да се увеличава, в взависимост от взаимодействието. Съжалявам, но това се учи още в началните класове по физика. Така че не ме заплашвай с неща, които не разбираш.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Е, много си сладкодумен, Герисъм. Като заобясняваш, че чак се прехласваш...една приказка, че две, че три...сърце не ми дава да те апострофирам и да ти връзвам кусури. Ама на...просто се налага да ти напомням за ограниченията на законите E/m – const и Е=Еп+Ек . Тези зависимости са толкова елементарни като математика и физика, че няма място за каквато и да е тълкувателна стъпка встрани от тях. Няма как и накъде да се извъртят нещата, както ти обичаш и умееш да го правиш и както очевидно и сега ти се иска.

Значи, казваш: "Посочените закони не се отнасят за всяка от подсистемите гориво-въздух-вода, а за цялата система, изградена от трите. Всяка от тези подвистеми обаче не се подчинява на споменатите закони - тя може да губи или приема енергия, сумата се запазва само за цялата система."
И казваш още: "Законът за запазване на енергията е валиден само за затворени системи, т.е. системи или обекти, които не взаимодействат с окръжаващият ги свят. Но съставните подсистеми на такава система, които взаимодействат помежду си, не се подчиняват на този закон."

Браво, Герисъм!

Да видим дали съм те разбрал правилно! Искаш да ме убедиш (да ми внушиш), че законите E=m.c^2 и Е=Еп+Ек са със селективно действие – в едни случаи са в сила за всички материални обекти, а в други, като разглеждания случай, са невалидни за материалните обекти, представляващи единична, самостойна система. Например:

Според твоите представи, при ежедневното ни отопление, подсистемата "вода" отдава енергия на подсистемата "радиатор", без участието на каквато и да е маса...подсистемата "радиатор" отдава енергия на подсистемата "въздух", без да отдава маса...а от подсистемата "въздух" енергията се губи в пространството (системата е отворена), пак без да се губи маса.

Или, да речем, при случая с движещо се твърдо топче с маса m1, което се удря в неподвижно твърдо топче с маса m2 . Според твоите представи, в момента на удара първото топче спира, отдавайки енергията на второто, което затова започва да се движи. И тук нищо не е свързано с масите на топчетата, понеже, както твърдиш, индивидуалните за всяко топче записи E1=m1.c^2 и E2=m2.c^2 не важат.

И така, според твоите представи, енергията е нещо, което "някак си" съществува отделно от масата на телата и "някак си" се самотранспортира в пространството, при което "някак си" се приема от други тела или "някак си" се рее свободно, докато се загуби напълно. Т.е., според твоите представи, енергията си има свое напълно самостойно битие, което не зависи от масата. И именно това обстоятелство ти позволява да оперираш както намериш за добре (по-точно, както ти скимне) с числителя на израза E/m – const .

С една дума, според твоите представи, в примерите енергийният процес не се подчинява на закона Е(вода)=m(вода). c^2 , Е(радиатор)=m(радиатор).c^2 , E1=m1.c^2 , E2=m2.c^2 ! И още, според твоите представи, енергийният процес не се подчинява на закона Е=Еп+Ек , който означава (указва факта), че всяко едно тяло функционира като напълно самостоятелна система.

Накрая, в Природата не съществуват затворени системи (освен в изкуствените условия на лабораторните изследвания) и, значи, енергията на космическите обекти, както и на Вселената като цяло, би следвало да изтича нанякъде, да изчезва в небитието, оставяйки след себе си мъртва материя (която единствено Господ Бог може отново да съживи...и от която теза си само на крачка).

Още веднъж браво, Герисъм! А че тези твои разсъждения и действия, както личи, са физически и математически неизрядни, на кого му пука?!

Виж, опитай се да вникнеш в това което ти обяснявам. Аз коментирам слабите страни на твоите тези, ти като грамофон продължаваш да ги повтаряш.

Айде пак.

"просто се налага да ти напомням за ограниченията на законите E/m – const и Е=Еп+Ек . Тези зависимости са толкова елементарни като математика и физика, че няма място за каквато и да е тълкувателна стъпка встрани от тях. "

Място има, и то е освободено от липсата им на разбиране от твоя страна. Ще го кажа като за първолаци:
1) E/m = const е закономерност, валидна само и единствено за неподвижен обект. Справка - теорията на относителността. Прилагането към подвижни обекти води до грешни изводи.

2). Е = Еп+Ек не е закономерност, това е обозначение. Има смисъл на твърдение, че пълната енергия на някакъв обект или система е сума от формите на енергия, характеризиращи определени негови състояния. Физическа закономерност би било някакво твърдение за свойствата на тази сума, такова в случая обаче липсва. Законът за запазване на енергията, който може би имаш пред вид (не знам), има друга форма: E = const, тоест той визира свойството, че посочената сума не се променя при някакви обстоятелства. Аз дискутирам този закон. Той е валиден само за т.н. затворена система, което по дефиницията на "затворена система" означава система, която не обменя енергия с околната среда (т.е. с други системи). Което автоматически отхвърля твоите бълнувания, че енергия не можело да се обменя. Сам виждаш, много по-умни от теб хора са въвели интересни понятия, с които да опишат определени аспекти от действителността. А ти разбрал-недоразбрал, си тръгнал да ги махаш. Е не става така, първо трябва да си завършиш училището, после можем да говорим сериозно по тези теми.


"Да видим дали съм те разбрал правилно! Искаш да ме убедиш (да ми внушиш), че законите E=m.c^2 и Е=Еп+Ек са със селективно действие – в едни случаи са в сила за всички материални обекти, а в други, като разглеждания случай, са невалидни за материалните обекти, представляващи единична, самостойна система."

Именно това се опитвам да ти внуша. Нали знаеш, като не можеш да разбереш нещо, налага се да го наизустяваш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Герисъм, не се засягай, но си яка консерва и явно ще си останеш така затворен...осланяйки се на зазубреното, изобщо не можеш да вникнеш в друго разбиране и, съответно, да го прецениш. Затова очевидно нито си прочел какво съм написал преди, нито те интересува (а изписах сума неща) За да ти говоря само за зависимостите E/m = const и Е=Еп+Ек = const , съм се постарал да направя предварителни обосновки - какво е пълна енергия (постоянна величина, не зависеща от никакви условия и предпоставки), какво е пълна маса (постоянна величина, не зависеща от никакви условия и предпоставки), какво са Еп и Ек (зависещи от скоростта съставки на пълната енергия, преминаващи една в друга винаги и само едната, за сметка на другата...никога за сметка на външна добавка), какво са mп и mк (съответни на Еп и Ек , зависещи от скоростта съставки на пълната маса, преминаващи една в друга винаги и само едната, за сметка на другата...никога за сметка на външна добавка). Това, което СТО и физиката наричат маса, зависеща от скоростта, в моите разглеждания се явява само съставката mп . Изведох тази маса mп от уравнението за пълната енергия и я получих в същото като на СТО съотношение mп'=mп/b . Само че вече смисълът е съвсем друг. А какъв друг е този нов смисъл мога да подскажа още сега във вид на глобално обобщение за материята, противоположно на твоето глобално твърдение:

"Колкото за мъртвата материя, тя така или иначе ще умре - ентропията нараства."

Сиреч, не може да има мъртва материя. Материята не може да бъде друга, освен вечно "жива" (вечно деятелна), но преминаваща от кинетично състояние в потенциално и обратно, по причина на неунищожимата сила на привличане между изходните материална и идеална противоположности.

Преминавам нататък с два въпроса:

Когато ускоряваме дадена маса, ще дойде ли един момент, в който тя ще се разпадне на съставните си молекули, поради отслабване на силата между тях, държаща ги в единство?

Имаме ли право, ерго, равностойно ли е да представим движеща се маса K' като неподвижна маса K, но загрята до съответна температура?

"Герисъм, не се засягай, но си яка консерва "

Предпочитам да съм консерва пред гола вода. А ти?


"За да ти говоря само за зависимостите E/m = const и Е=Еп+Ек = const"

Чак сега се усети, че това което досега ми натрапваше, не беше никакъв закон

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Излиза, че знаеш всичко за енергията...само дето не си наясно какво е енергия!

Кристофор: "За да ти говоря само за зависимостите E/m = const и Е=Еп+Ек = const"
Герисъм: "Чак сега се усети, че това което досега ми натрапваше, не беше никакъв закон Учиш се, макар и барно и не по късия начин..."

Включваш се в средата на темата и веднага започваш света инквизиция против ересите. Това е повторение...специално за теб.

Иначе продължаваш със сказките си. Прескачам ги и отивам на:
Кристофор: "Имаме ли право, ерго, равностойно ли е да представим движеща се маса K' като неподвижна маса K, но загрята до съответна температура?"

Герисъм: "Не.
Има един близък ефект, при който ускорена маса (или маса в гравитационно поле), в системата, в която е неподвижна, се наблюдава фон от лъчение с температура, зависеща от ускорението (или гравитационният потенциал). Това се нарича ефект на Унру, лъчението - лъчение на Хокинг, но не е валидно за ситуацията за която питаш."

Мреш да демонстрираш ученост. А въпросът е елементарен.
Едно тяло, движещо се постъпателно пред нас (в неподвижна система К), има външно количество движение от транслацията и вътрешно количество движение на съставящите го частици. При идеалното положение - внезапно спиране на тялото в твърда преграда, без еластична реакция или пластична деформация - външното количество движение би следвало да премине във вътрешно такова. Т.е., съгласно закона за запазване, следва да се повиши вътрешното количество движение. А вътрешното количество движение е отговорно за агрегатното състояние на тялото. По-точно, оказва промяна на неговите обем, температура, налягане (закон за газовете на Бойл-Мариот). Сиреч, при спирането на нашето тяло, ще последва промяна (покачване) на неговата температура (налягането остава константно). Нещо, което е разбираемо от две думи, но за теб се налага представяне с дълги обяснения, при това, без каквато и да е надежда да разбереш и да спреш да шикалкавиш.

Кристофор: "Когато ускоряваме дадена маса, ще дойде ли един момент, в който тя ще се разпадне на съставните си молекули, поради отслабване на силата между тях, държаща ги в единство?"

Герисъм: "Не. Силата между съставните молекули не се променя в отправната система, неподвижна с ускоряваното тяло. А в системата в която тялото се движи ускорено, според релативисма, силата между молекулите нараства. За да формулираш така погрешно въпроса си, явно имаш някакъв проблем..."

Сега, вземайки предвид горните мои обяснения, нека, за по-нагледно, да увеличаваме скоростта на нашата Галактика относно хипотетичния център на разбягване на галактиките (постоянно налягане, променливи обем и температура). Количеството движение на центъра на тежестта на системата ще расте. А количеството движение на центъра на тежестта на системата е сбор от количеството движение на обособените съставящи я тела – звезди, планети и др. С една дума вътрешното количество движение на системата ще расте...ще растат нейната температура и обем и в определен момент Галактиката отново ще се превърне в еднороден газов облак.

Така че промяната на скоростта не е безобидно, чисто кинематично явление. Изменението на количеството движение води до еднопосочни физически последици. Когато нагряваме едно тяло, фактически расте скоростта на частиците му (расте вътрешното количество движение), расте температурата му, силите между молекулите отслабват, тялото олеква, при определена температура преминава в течно състояние, сетне в газообразно (при постоянно налягане). А че релативизмът проповядва друго е проблем на СТО.

"Хайде сега стъпи на земята и ни разясни (количествено, естествено), без да се разсейваш с безполезни разсъждения, с каква скорост ще се задвижи едно метално топче, ако се удари от друго движещо се топче (задача от учебника за 7-ми клас). И от къде ще се вземе енергията, която ще го задвижи, след като общата му енергия не може да се промени."

Това вече го обясних. От никъде не се взима енергия. Двете тела си имат своята енергия съгласно закона Е=m.c^2 . При съприкосновението им енергията на едното се преобразува в една посока (примерно, кинетичната нараства за сметка на потенциалната, която съответно намалява), при което енергията на другото се преобразува в обратната посока (кинетичната намалява, потенциалната съответно нараства). Създава се алюзията, че второто тяло съобщава кинетична енергия (а не енергия изобщо) на първото. Повтарям, така изглежда само на пръв поглед.

Редактирано от kristofor на 29.12.14 10:43.

Аз не напразно те помолих КОЛИЧЕСТВЕНО да ни разясниш как се превръща енергията от потенциална в кинетична и обратното. Както и предположих, оказа се празнодумец - говориш кухи приказки, които не можеш да обосновеш. Физиката е количествена наука, тя количествено може да предскаже какво се случва в някаква ситуация. А ето какво ми даваш в замяна на количественото обяснение, което поисках:

Двете тела си имат своята енергия съгласно закона Е=m.c^2 . При съприкосновението им енергията на едното се преобразува в една посока (примерно, кинетичната нараства за сметка на потенциалната, която съответно намалява), при което енергията на другото се преобразува в обратната посока (кинетичната намалява, потенциалната съответно нараства).

Нараствала едната енергия, а другата намалявала? Ами с колко намалява едната за сметка на другата? Какво е съотношението между кинетичната и потенциалната енергии, например за някакво тяло с маса m1 движещо се със скорост v1? След като потенциалната енергия я свързваш с топлина, какво ще стане с тялото, ако му придадем скорост такава, че кинетичната му енергия да е по-голяма от цялата му топлинна енергия? От къде ще се вземе потенциална енергия която да се превърне в тази кинетична енергия, ще се охлади под абсолютната нула? Какво е съотношението между "вътрешното" и "външното" количество на движение на едно тяло. Пак да поясня: количествено означава да изведеш съответните формули на база физичните закономерности, а не да претакаш като кисело зеле думи от един словоред в друг словоред.

Забелязваш ли колко е импотентна твоята философия, и не е способна да отговори на тези въпроси? Докато за нормалната физика тези въпроси имат елементарни отговори, не напразно подобни задачи с удари са в гимназиалните учебници нещо като разгрявка. И естествено, се решават със закона за запазване на енергията, основан на обмен на енергия. Без обмен на енергия умираш прав, както видяхме, почваш да говориш пълни простотии. Ето до къде води неученето на физиката и заблудата, че знаеш философия.

Ще конкретизирам съвсем задачата, да видим дали сбърканата ти философия може да отлепи от нулево равнище:

Дадено е тяло с маса m1 и скорост v1=0. Тялото се удря централно от тяло с маса m2 и скорост v2. Пита се с каква скорост ще се задвижи тялото с маса m1, ако:
а) ударът е еластичен;
б) ударът е напълно нееластичен.

Повтарям, тази задача - количествено! - се решава от класическата физика, и резултатът е многократно потвърден от експеримента. Покажи формулите, които следват от твоята сбърката философия. Защото не напразно има разлика между физика и философия - физиката, а не философията, е способна да предскаже какво ще се случи в дадена ситуация.


И една забележка: количеството движение на едно покоящо се тяло е нула по дефиниция. Което показва, че нямаш идея не само за енергията, а и за количеството джижение във физиката. Жалка история...

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Здрасти, Гери!
Така, както описваш енергията, все едно че си имал предвид усмивката на чеширския котарак

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"— Добре — рече Котака.
И тоя път той изчезна доста бавно; започна с крайчеца на опашката си и свърши с усмивката

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

, която остана да се вижда още малко, след като цялото му тяло беше изчезнало.
„Наистина, често съм виждала котка без усмивка — помисли Алиса, — но сега видях усмивка без котка!"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Шпага!

Извинявам се ако се е появила някаква неяснота, но никъде в моите твърдения няма нищо за енегия без материя. Енергията, по дефиниция е качество на материята, а взаимодействието е обмен на енергия - материята, която има по-голяма способност да извърши работа, отдава част от тази способност на материя която е в по-неизгодна позиция

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не в един и два случая проличава неистовия ти стремеж, граничещ с мания, да се изживяващ в ролята на екзаминатор. Навярно като малък постоянно си бил тормозен с изпитване за щяло и нещяло. Но вече се знаем и не ти се връзвам. Ясен ми е похватът ти да вкарваш спора в една безкрайна спирала на демонстративно говорене, в което да упражняваш своите поучения. Впрочем, щом толкова се интересуваш от закона за запазване на импулса, вземи да решиш опита на Толмен и Люис. От него стигам до заключението, че масата намалява с увеличаване на скоростта. Само да не започнеш отново да мрънкаш "как е възможно това", както правеше при изводите ми от опита на Майкелсон.

Сега преминавам нататък, като много от твоите питанки и чуденки ще разяснявам в конкретни ситуации.

За да продължа аргументирано по въпроса за физическия смисъл на Планковата константа, трябва да се върна към някои релативни положения, които представих лятото, отново в дебат с теб. Затова сега ще бъда кратък. Както обикновено, ще изходя от постановката:

Инерциална система K' се движи надясно със скорост v спрямо неподвижна система К по осите X'=X (светлинният сигнал също се движи надясно със скорост с).

При това положение, както е известно, СТО стига до следните зависимости за координатите и времето (Лоренцовите трансформации):

x'=x/b-v.t/b ; t'=t/b- (v/c^2).x/b – движеща се гледна точка K' (7)

След това просто разменя обозначенията на системите и движеща се става система К, при което получава:

x=x'/b+v.t'/b ; t=t'/b+(v/c^2).x'/b – движеща се гледна точка K (8)

СТО не дава обяснение защо няма трансформация за неподвижната гледна точка (всяко уравнение, включително и трансформации (7), (8), има две страни, но СТО взема само едната... за другата мълчи). Така, от (7) и (8) и от постановката си за масата, СТО вади следното заключение за зависимостта между дължините, времената и масите на двете системи:

L'=L.b ; t'=t.b ; m'=m/b – движеща се гледна точка K' (9)
L=L'.b ; t=t'.b ; m=m'/b – движеща се гледна точка K (10)

Видно е, че зависимостите в двата реда не се различават - щом В=А/b , ще е в сила А=В/b (баси математиката), а обратните значения А=В.b и В=А.b ,дето се казва, кучета ги яли. Т.е., видно е, че системите са тъждествени, че между движението и покоя няма разлика, че е в сила принцип на относителност.

В същото време, при отчитане на факта, че система K е реално неподвижна, а система K' се движи спрямо нея, аз стигнах до следния вид на Лоренцовите трансформации:

x'=(x-v.t)/b ; t'=(t- vx/c^2)/b – движеща се гледна точка K' (7)
(x-v.t)=x'.b ; (t- vx/c^2)=t'.b – неподвижна гледна точка K (11)

От (7) и (11) и от постановката за масата вадя следното заключение за зависимостта между дължините, времената и масите на двете системи:

L'=L/b ; t'=t/b ; m'=m/b – движеща се гледна точка K' (12)
L=L'.b ; t=t'.b ; m=m'.b – неподвижна гледна точка K (13)
(същите зависимости изведох и от опита на Майкелсон-Морли).

Видно е, че зависимостите в двата реда дават двете страни на едно и също сравняване (сиреч, щом В=А/b , ще е в сила А=В.b – обичайната математика). Т.е., видно е, че системите са противоположни, че между движението и покоя има разлика, че е в сила принцип на противоположностите (произтича от дуалистичната материално-идеална същност на материята).

Не представлява трудност да се покаже различието на двете системи, а именно:

Нека системи K' и K да са в относителен покой, със съвпаднали начала О=О' и оси X'=X. При това положение, нека системите са съоръжени с две еднакви дължини L=L' върху осите X'=X , два еднакви часовника, отчитащи еднакви времена t=t' и две еднакви метални маси m=m'. След това нека система K' да започне инерциалното си движение по горното условие.

Както се вижда от Лоренцовите трансформации във вида (7), (11), самите трансформации извършват елиминиране на разместването на системите (действието в скобите). Т.е., важно е да се подчертае, че самите Лоренцови трансформации фактически връщат система K' в положение на началата О=О' и осите X'=X , запазвайки обаче настъпилите от движението промени в К'.

Това открива възможност за дириктно сравняване на величините: променената дължина L' застава срещу непроменената дължина L, промененото време t' застава срещу непромененото време t (стоящите един срещу друг часовници вървят с различен темп) и променената маса m' застава срещу непроменената маса m . Т.е. Лоренцовите трансформации водят до директно съпоставяне на дължините и времената – едната дължина ще е по-къса от другата и едното време ще върви по-бързо от другото. А топлинния еквивалент на механичната работа води до директно съпоставяне на масите – едната маса ще е гореща, другата не. Това са законови положения, а не съмнителни приемания и твърдения, каквито са тези на СТО.

С добитите зависимости за дължина време и маса в следващия пост ще тествам два интересуващи ме закона за това дали запазват формата си във всяка система.

Споко, не се изживявам като екзаминатор. Във физиката прилагането на една теория към практиката е висшата форма на проверка дали тази теория е жизнеспособна и вярна. Е, всички виждаме, че твоята теория за енергията е неспособна да опише реалността количествено, елементарна задачка от учебниците за 8-ми клас не можеш да решиш с нея. Съвсем естествено си заслужава определението "импотентна теория". С такива теории физиката не работи. За справка, философията също.

Трябва ли да разяснявам импотентността и на другите ти писания? Та след като не си наясно с основите, след като не можеш да прилагаш базовите физически понятия като енергия и импулс в практиката за решаване на проблеми, какво основание имаш да си мислиш, че мислене, изградено на такава фалшива основа, би могло да обясни каквото и да било друго? Какъв е смисълът изобщо да джуркаш формули, които не разбираш? При това без да си взел поука от грешките си, които вече неколкократно сме обсъждали. Какви комплекси се опитваш да избиваш? Това не е пътят обаче, тук освен да се изложиш с такива знания, друго не може да постигнеш... Засега това е и резултатът.

Усвояването на физиката става, като прилагаш наученото върху практически задачки. Ако не можеш да се справиш с такива задачки, не си си научил съответният урок. Някак глупаво е при това положение да се опитваш да учиш другите на това, което не знаеш.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Засега оставям настрана, но с многоточие, сложнотиите и скучнотиите и тръгвам на купон!
На теб и на всички участници във форума пожелавам весело посрещане на 2015 година, с обилно нагостяване на всички желания!!

Редактирано от kristofor на 30.12.14 18:17.

Извинявам се ако се е появила някаква неяснота...

Точно ти нямаш за какво да се извиняваш. Аз просто опитах да се пошегувам - явно несполучливо. А що се отнася до неяснотите, те са си лично моя "заслуга"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо, много уважение към темата! Удоволствие е да чета мисли, които тръгват от нещо и стигат до друго място. Много късно е да се включа в разговора на тази тема, прочетох всеки от тези 111 поста, и ето, че намерих нещо кратко и конкретно, и връща разговорите върху същината на темата:

...Щом енергията е свойство на материята, значи всяко предаване на енергия от един обект на друг би трябвало да е свързано и с предаване на определено количество материя... или с други думи, тялото, което предава част от енергията си би трябвало да предаде и част от масата си.


Като се прочете темата, се разбира, че заключението и на автора и твоето, съвпадат и са правилно изведени, започвайки от общо-утвърдено знание. При Кристоф това заключение идва от неизменност на отношението E/m. Ти казваш, че то зависи от условието енергията да е свойство, носено от материята. Което индиректно е същото, ако правилно подразбирам, че мислиш за инертна материя.

Алтернативно обратното на това условие би било полето в пространството да носи енергия при взаимодействията на масовите обекти.

Можем да споменем някъде в страни в тази тема, че всъщност, реален факт на пренос на енергия без пренос на маса е обичайният за нашият земен Свят - акустичен звук. Но това са отживелици. Ще кажете: "Да се отива към примитива! Да се откъсват хората от местата, където си отдават ума и си влагат сърцето, за да движат педали с прости мускулни сили! - Все пак нещо не си ли?!... " [В. Петров]

Така е. В сегашното не се занимаваме с "остарели факти", а - с електро-магнитен пренос на насочени частици или т.нар. енерго "кванти".

;І

Очевидно, отговорността за решенията ми е ваша.
Правите ли си сметката!?

"Дименсията за момент на импулса е kg.m2/s "

Да! Не виждам къде е проблемът (kg.m2/s=J.s=N.m. s


Проблемът е че дименсията kg.m^2/s не е равнозначна на произведението N.m.s.

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!
На всички участници във форума пожелавам 2015 да е година на крепко здраве и успехи!

ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА!

Пропускам "компетенциите" ти по "импотентност на теориите" и се спирам на:
"Усвояването на физиката става, като прилагаш наученото върху практически задачки. Ако не можеш да се справиш с такива задачки, не си си научил съответният урок."

Съгласен съм!
Пример: Усвоеното по физика, но съчетано с рационално мислене, приложих при важната "практическа задачка" - цялостното решаване на опита на Майкелсон-Морли. В резултат, обясних нулевия ефект на експеримента от гледна точка на реално съществуващ абсолютно неподвижен Етер. А ти, види се, "не можеш да се справиш с такива задачки"...досущ като кутрето Шаро при първия сняг, и до ден днешен се вайкаш: "Как е възможно, що е това!". Защото изложеното от мен го няма в учебниците. А сам да разсъдиш, по всичко личи, не умееш.

Пример: Усвоеното по физика, но съчетано с рационално мислене, приложих при важната практическа задача – решаване на мисления опит на Толмен-Люис, изхождайки, както и те, от законовото положение за еднаквост (запазване) на импулсите на две тела преди удара и след удара. При това, стигнах до резултат-заключение, че движещата се маса намалява с нарастване на скоростта. Ако представлява интерес за теб, опитай се сам да решиш този опит...дано "можеш да се справиш". Но си избии от главата мисълта, че можеш да сполучиш с елементарния подход, който демонстрираш.

И още примери – едни знаеш от лятото, втори показвам, трети предстоят, четвърти се отнасят до раздел "Оптика", пети - до опита на Физо, решен по начин, различен от учебниците и др.

Редактирано от kristofor на 05.01.15 10:38.

За навлизане по същество в темата за същността на Планковата константа ще дам отново знаковия цитат от статията "Към електродинамиката на движещи се тела", част 1, §2 – А. Айнщайн (http://www.fourmilab.ch/etexts/einstein/specrel/www/), а именно:

"Законите, по които се изменя състоянието на физическите системи, не зависят от това, към коя от двете координатни системи, движещи се относително една спрямо друга равномерно и праволинейно, се отнасят тези изменения на състоянието."

Истинността на това положение се разбира от само себе си и не може да буди никакво съмнение. Иначе каква реалност би била тази, в която всяка система има свои закони?! Т.е., с право можем да обявим като факт, че, по отношение на формата на законите, инерциалните системи са тъждествени. И толкова...нищо повече.

Авторът на статията обаче си позволява априори да разшири действието на този факт до смисъла на всеобхватен принцип на абсолютна относителност, ерго, на абсолютна тъждественост на системите. Тази всеобобщаваща стъпка, както знаем, е извън опитна, е постулативно приемане без обосновки. С други думи, СТО не знае защо законите запазват формата си във всички системи и разпростира тази закономерност върху всички елементи на системите, превръщайки така въпросния факт във всеобщ постулат, а системите в напълно тъждествени.

Истинността на този възглед на СТО стои под въпрос още на пръв поглед. Защото фактът на запазване на формата на законите не е изначална аксиома, а има своето логично, причинно-следствено обяснение. Системите, ако и да не се различават по формата на законите като правило, то това правило не важи за отделните величини в тях. Т.е. обективно не съществува забрана за системите да са с различни величини "дължина", "време", "маса". И те, по причина промените от движението, се различават именно по стойностите на тези свои величини. А вече самото съчетание на тези величини в закони води до неутрализиране, ерго, до нулиране на техните разлики, което прави формата на законите непроменлива. Така че запазването на формата на законите в двойката инерциални системи неподвижна-движеща се не води автоматично до тъждественост и на самите системи.

Тъкмо тази природа на нещата, тази природна закономерност ще демонстрирам в конкретни примери. Ясно е, че зависимостите между дължините, времената и масите на неподвижна система K и инерциално движеща се спрямо нея система K' трябва да отговарят на изискването за запазване формата на законите. Но дали е така може да ни покаже само тяхното строго тестване за съвместимост с това условие.

И така, ето зависимостите, изведени от СТО:
L'=L.b ; t'=t.b ; m'=m/b – движеща се гледна точка K' (9)
L=L'.b ; t=t'.b ; m=m'/b – движеща се гледна точка K (10)

А ето и зависимостите, изведени от опита на Майкелсон-Морли:

L'=L/b ; t'=t/b ; m'=m/b – движеща се гледна точка K' (12)
L=L'.b ; t=t'.b ; m=m'.b – неподвижна гледна точка K (13)

За загрявка, проверката по запазване формата на законите ще повторя със закона за гравитационното притегляне. За целта ще построя следната постановка:

Платформа (система K') се движи по релси инерциално със скорост v спрямо неподвижната Земя (система K). Релсите са осите Х'=Х. Върху платформата има установка с маси m1 и m2 , с разстояние R между центровете им, което разстояние е успоредно на осите Х'=Х, ерго, на посоката на движение. При това положение, нека силата на привличане между масите да е с показание единица върху екрана на уреда.

Тестване с изводите на СТО:
Проверка при опит, позициониран в система K' (на платформата).

Наблюдение в K': F'=G(m'1.m'2)/R'^2=1
Наблюдение от K, съгласно (10): F=G(m'1/b).(m'2/b)/(R'^2.b^2)=G(m'1.m'2)/R'^2.b^4

Резултат: F не е равна на F'...в двете системи законът не е един и същ (не запазва формата си).

Сега преместваме установката върху неподвижната Земя при същите условия (резултатът е ясен, понеже за СТО каквото е наблюдението от едната система, същото ще е и от другата).
Проверка при опит, позициониран в система K (на Земята).

Наблюдение в K: F=G(m1.m2)/R^2=1
Наблюдение от K', съгласно (9): F'=G(m1/b).(m2/b)/(R^2/b^2)=G(m1.m2)/R^2.b^4

Резултат: F'не е равна на F...в двете системи законът не е един и същ (не запазва формата си).

Излиза, че изводите на Теорията търпят провал на този тест (за сведение, до същия резултат стигна и Герисъм предния път...естествено, с опит да се изхлузи в негов стил...а че в един и същ момент уредът трябва да показва хем единица, хем друга стойност, на кого му пука!).

Тестване с изводите от опита на Майкелсон-Морли:
Проверка при опит, позициониран в система K' (на платформата).

Наблюдение в K': F'=G(m'1.m'2)/R'^2=1
Наблюдение от K, съгласно (13): F=G(m'1.b).(m'2.b)/(R'^2.b^2)=G(m'1.m'2)/R'^2=F'=1

Резултат: F=F'=1...в двете системи законът е един и същ (запазва формата си).

Сега преместваме установката върху неподвижната Земя при същите условия.
Проверка при опит, позициониран в система K (на Земята).

Наблюдение в K: F=G(m1.m2)/R^2=1
Наблюдение от K', съгласно (12): F'=G(m1/b).(m2/b)/(R^2/b^2)=G(m1.m2)/R^2=F=1

Резултат: F'=F=1...отново в двете системи законът е един и същ (запазва формата си).

Всъщност, този завършек беше ясен и без тестване – знаем, че при подобие всички пропорции (закони) се запазват.

Редактирано от kristofor на 06.01.15 12:03.

Много як, точен и разбираем коментар, който започва с

За навлизане по същество в темата за същността на Планковата константа

и после се започва едно дъъъъълго излияние в стил "чел-недочел, ама много умен" за СТО?!?!

Нерде Ямбол, нерде Станбул.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря за поздравлението! Но не зная какъв смисъл влагаш в подобен безличен и безплоден пост, дето лъха на пълна дезориентираност и безхаберие. Какво да коментирам в него? Изглежда така и не се усети за намеренията ми да вкарам ударната вълна на природната законност в еднопосочна улица, без място за мърдане. И изведнъж изскачаш да се пречкаш с тази твоя тротинетка и с твоето духане на фунийки-стралички. Е, аз ще си продължа по темата, а пък ти си духай на воля щом ти доставя удоволствие.

След като с теста на закона за силата на гравитацията показах как в конкретен план стои въпросът със запазване формата на законите, сега идва ред да приложа същата технология на тестване към фундамента на квантовата механика – законът на М.Планк от 1900г за енергията на електромагнитното излъчване:

E=h.f или E=h.n/t (14)
където Е – енергията, h – Планковата константа, f – честотата на електромагнитната вълна, респективно f=n/t – брой колебания n за единица време t .

След опита, придобит от тестването на закона за силата на гравитацията, всяко набито око би трябвало веднага да забележи, че формула (14) не покрива условието за запазване формата на този закон. Но въпреки това нека го покажа, провеждайки познатия тест. Тук ще приложа само доказалите се като изрядни зависимости (12), (13), изведени от опита на ММ. Да ги представя отново:

L'=L/b ; t'=t/b ; m'=m/b – движеща се гледна точка K' (12)
L=L'.b ; t=t'.b ; m=m'.b – неподвижна гледна точка K (13)

Постановката на настоящото тестване е същата: Платформа (система K') се движи по релси инерциално със скорост v спрямо неподвижната Земя (система K). Релсите са осите Х'=Х.

Проверка при опит, позициониран в система K' (на платформата).

Наблюдение в K': E'=h.n/t'
Наблюдение от K, съгласно (13): E=h.n/(t'.b)

Резултат: E' не е равна на E...в двете системи законът не е един и същ (не запазва формата си).

После обръщам ситуацията обратно при същите условия, а именно:

Проверка при опит, позициониран в система K (на Земята).

Наблюдение в K: E=h.n/t
Наблюдение от K', съгласно (12): E'=h.n/(t/b)

Резултат: E не е равна на E'...в двете системи законът не е един и същ (не запазва формата си).

Сега обърнете внимание на ключовия момент! Този път запазването формата на изследвания закон не се случва дори с точните зависимости (12), (13)(очевидно е, че няма да се случи и с формулите на СТО). Тогава не ни остава никаква възможност за избор. Единственият вариант за логическа развръзка на проблема е да решим, че, в случая, самото съчетание от величини в закона E=h.n/t не е наред. При това, трябва дебело да подчертая, че очертаващото се неправилно съчетание не може да бъде друго, освен субективно – като грешна преценка на съзнанието, на човешкото мислене.

С една дума, горната проверка навежда на категоричното заключение, че изписването на въпросния закон е погрешно. Че в този си вид той не е верен и, значи, формулировката му трябва да претърпи корекция!

След всички разяснения, вече не е нужно кой знае каква проницателност, за да се направи предвиждането, че нужната корекция на закона се постига, както следва:

Или така: E=h.n. [ kg.m^2/s^2] (15)

Или така: E/t=h.n/t [ kg.m^2/s^3] (16)

Естествено, директно от (16) следва пак зависимост (15) E.t/t=h.n=Е, която практика засегнах при отваряне на дума за електромерите.

В крайна сметка, отнасяйки приведените резултати към процеса на излъчване, изследван от Планк, фактически стигам до заключението, че Планковата константа h би следвало да има смисъла и дименсията на гранично дискретна непроменлива порция енергия E0 :

h=Е0 – const. [ kg.m^2/s^2] или [w.s] или [ j ] (17)

Тогава, съгласно (15), енергията Е на вълната ще е равна на постоянната енергия Е0=h на едно колебание, умножена по броя n на колебанията.

А съгласно (16), енергията за единица време E/t или мощността N=E/t на вълната ще е равна на постоянната енергия Е0=h на едно колебание, умножена по честотата f=n/t , ерго, по броя на колебанията n за единица време t .

Сиреч, не енергията Е, а енергията за единица време E/t или мощността N=E/t на вълната е пропорционална на нейната честота f=n/t.

При всичко това искам изрично да наблегна на обстоятелството, че, в извършените до тук физико-математични операции, моята роля се свеждаше само до, един вид, технически изпълнител на сценария, диктуван от неоспорими природни закони.

Редактирано от kristofor на 08.01.15 08:53.

Единственият вариант за логическа развръзка на проблема е да решим, че, в случая, самото съчетание от величини в закона E=h.n/t не е наред.

Въобще не е това единствения вариант за логическа развръзка на "проблема". Другият вариант е да прочетеш какви ... странности (да не използвам по-уместната дума) си писал и да проумееш, че без четене няма да стане. Бъркаш съвсем елементарни неща - при това с претенцията да решаваш "проблеми", но вече дори не е забавно.

Когато не разбираш дадена материя, то първият импулс логично би бил да я разучиш и разбереш, доколкото тя го позволява, и едва след това да се опитваш да "извеждаш проблеми", да не говорим да ги "решаваш". Разбира се, има вероятност дефиницията ни за "логично" да се различава до степен, че да говорим за различни неща.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей, Кристофор,

Ще си отделя малко време, за да ти напиша коментар върху твоите размишления. Правя го защото те имат стойност.

Първо, харесва ми, подходът ти за проверка на "единността" на теорията спрямо всички факти, а не селективно към някои - визирам прилагане на теорията и към гравитацията, промяната на това поле е процес във времето.

Последният ти извод - че не енергията, а мощността на вълната е пропорционална на честотата (брой импулси за единица време) - е базиран на квантуваност на нарастъците на енергията чрез минимална порция импулс. До същият извод мисля, че може да се стигне и като се изостави формулирането на минимален квант импулс. Това е само едно отклонение.

Изводът и по двата начина на формулиране на логиката може да се окаже неправилен. Но на мен ми изглежда, че има основание твоята логика, че величина като мощност - стръмност на нарастване на нивото на енергия във времето - е еквивалентна на плътност на импулс в координата (момент) от времето. А честотата е плътност на хармонична форма във времето. Изглежда като съответствие. Да се докаже, че това е верната връзка е друга работа.

Едно нещо не ми хареса в логиката ти, която прави първоначалния извод за неоснователност на закона E=h.f, формулиран чрез h.n/t:
Ти неявно дефинира, че n е цяло число. Защото изключи възможността тази величина да е относителна. Т.е. не търпи промяна до n'.

Т.е. допускаш, че периодите на хармонична форма не могат да се разделят на участъци, което е дефиниция за дискретност на координатите на времето - отрицание на непрекъснатост на координатите на времето. Това изключва непрекъснатост на функцията на фазата на хармоничната форма. И то изключва понятието фаза изобщо.

В други теории ние сме изучавали знанието за понятията честота и фаза и че честотата е производна величина, а не е дефинирана като n/t. Честотата е d Phi/dt.

Нещо от мои размишления:
Честотата има две дефиниции: Горе съм написал всеизвестната - скоростта на фазата във времето. Тази е от аспекта на статични наблюдател и генератор на периодична форма.

Сега, от аспекта на взаимното движение, чийто постулати проверяваме, сме длъжни да добавим, че: честотата е скоростта на промяна на фазата в дължината пространство dL изминато за време dt от детектора (от аспекта на правещия прогноза, за когото наблюдаващия детектор се движи със скорост dL/dt).

Поздрави!

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Редактирано от YpaBHeHue на 08.01.15 17:46.

Герисъм ли се опитваш да заместиш! Забрави! Ако, по знания и вещина на прилагането им, той може да се оприличи на източилия се Крачун, то ти заемаш мястото на повдигащия се на пръсти Малчо. И като така, изявите на Герисъм се явяват полезен твърд репер, по който противопоставящият се има възможност сигурно да се ориентира за намиране на способи и посоки на доказване на своите възгледи. Докато твоите постове впечатляват единствено като примери за еднотипно, безсъдържателно (но самовлюбено) ораторстване...в което занимание, безспорно, те бива...повече от всички ни. Разбира се, няма лошо в такива упражнения, макар и докосващи се само повърхностно до разглежданата материя. Прозиращото в тях двуличие обаче отблъсква, поражда неприязън...и разните там пожелания остават да висят в безтегловност. А не обръщам гръб на едно такова присъствие само от хуманни съображения. Впрочем, понеже повдигна въпроса за работата на електромерите, би ли представил с няколко думи самата технология, по която тези уреди "преценяват" количеството консумирана енергия, тъй като конкретиката на измерването има пряка връзка с написаното от мен?!

Чувствителността към детайлите беше по-скоро похвална, отколкото укорителна.

А пренебрежението към съдържанието беше, действително, по-скоро умишлено, за да не сугестирам подценяване на формата, пък макар и несъзнателно - просто отказвах директно да асимилирам, че човек владеещ изказа с такава изчерпателна показна екзатност, не разбира какво е джаул или секунда. А, следователно и не можех твърде лекомислено да допусна, че джаул по секунда би озадачил уважаван мислител до степен, че да развие едно широко и основателно смислено, дори адвантно акселерирано изложение, чиито смисъл неизкушените биха могли да изтълкуват като покана за достъпно, чак лековато-дескриптивно псевдо-познание, учтиво прикрито под формата на отказ от научно-социална и следствено-адаптивна асимилация, вероятно предизвикана от твърде фокусирано желание за симплифицаране на действителността до степен тя да бъде детайлно визуализирана без необходимост от адекватен и адаптивен изследователско-научен подход, залегнал в градивната същност на самия прогрес на човечеството като цяло, но и на всеки човек по отделно - като основен, неуспорим и непреодолим стремеж към познание и развитие.

Майтап бе - верно ми е гот да те чета - пишеш правилно и културно, а възпитания подход и правилният словоред ми направиха положително впечатление. А по същество наистина не разбрах дали не знаеш какво е джаул, какво е секунда или просто се чудиш защо се умножава едното по другото. Няма лоши мисли в закачката ми.

Не е само той, аз също съм озадачен, каква е тая величина "действие" как джаул по секунда? Как е възможно да има нещо във физиката което пликатора го разбира, а аз не или той само си въобразява, че го разбира.
Значи имаме 1 джаул енергия, след една секунда действието е 1Js след още 1 секунда се удвоява и става 2Js!!!
Какво е това действие, как така се увеличава с течение на времето въпреки, че не се върши повече работа?!!!
Самата дума действие означава да се върши нещо, а аз в джаул по секунда не виждам да се върши нещо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е как къде я виждам енергията, отдясно и отляво на уравнението, топлината не е ли енергия, електричният ток също ли не е енергия, напрежението според теб също ли не е енергия? а изписването на закона, е едно и също, независимо че в единият вид фигурира като член в уравнението, омичното съпротивление (Q=I^2.R.t), а в другият вид уравнение, фигурира като член напрежението (Q=IUt .).
за справка тук

Не е същото като да умножаваш енергия по време!!!
Произведението от тока и напрежението IU е мощност, нормално е като го умножиш по времето да получиш енергия, премести времето от другата страна на равенството и виж какво става Q/t=IU напълно разбираемо!!! Другото уравнение е същото защото I^2.R е пак мощност, просто U е заменено с I.R защото I=U/R значи U=I.R

Редактирано от forestt на 09.01.15 12:43.

Бъркаш тотално, мощноста изразява точно енергия изразходвана за единица време. В.емето за соето е протекло превръщането на енергията е от значение за количеството извършена работа.

Човече, чета и не вярвам на очите си... Какви комплекси ти се налага да избиваш, че да пишеш такива неща в клуб, наречен "Физика"? За физиката е нужна логика, каквато в написаното липсва. А физиката като че ли е взета от някаква хумореска от вестник Стършел...

"Тестването" на закона за гравитацията показа преди време, че ти не можеш да прилагаш физичните закони на СТО - преобразуваш векторни величини като че ли са скаларни, при което, естествено, няма да получиш същата форма на закона в другата отправна система. Помниш ли как ти бих канчето, че силата е вектор, векторите в СТО са 4-мерни, и се преобразуват по правилата за преобразуване на вектори а не по идеи от сънищата? Линкове ти дадох да четеш, вижда се обаче че капаците явно не ти позволяват да извършиш това просто действие... Е как не те е срам тогава пак да повдигаш същия въпрос и да се излагаш? При това се позоваваш на провала си тогава като на някакво постижение? Не минават тук такива мошеничества, не се и опитвай.

Втората ти издънка е, че използваш некоректни формули - (12) и (13). Те противоречат на първият принцип на СТО, и лятото също ти бих канчето да ти ги разяснявам. Полза никаква явно. Но прилагането на фалшиви формули може единствено да даде фалшив резултат. Какво те кара така да зацикляш на глупости, и да твърдиш че те имат нещо общо с физика?

Опитваш се да преобразуваш енергията от една система в друга? Имаш късмет, в този пример енергията е скаларна величина, и преобразуването е задача с понижена трудност. Да, почти правилно си успял:

Наблюдение в K': E'=h.n/t'
Наблюдение от K, съгласно (13): E=h.n/(t'.b)

Само дето не си приложил формула (13), ако я приложиш, се получава:
E=h.n/t
тоест точно същата форма на закона, както и в системата К'.

От тук нататък всичко написано е боза - ти не си познал, че си получил правилен резултат, и почват едни напъни без грам логика и физика в тях, които да нагодят това което предварително си намислил. И един клакьор се извъдил да ти приглася

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ти наистина ли не разбираш нещата, които четеш, та трябва толкова силно да си фантазираш измислици, които после да приписваш като някакви недостатъци на СТО? ВИдяхме, че физика не си учил, но елементарна логика все пак трябва да си попил малко във философския факултет... Нямам обяснение за такова поведение...


"Авторът на статията обаче си позволява априори да разшири действието на този факт до смисъла на всеобхватен принцип на абсолютна относителност, ерго, на абсолютна тъждественост на системите."

Никъде авторът на статията не си позволява такова нещо. Системите не могат да са "абсолютно тъждествени", след като едната се движи спрямо другата. Биха били такива, ако съвпадаха пространствено и във времето, което не е разглежданият от автора случай. "Тъждествеността", с която си се объркал, е по отношение на законите, не на фактологията. Това го повтарям не за първи или втори път. Научи се да правиш разлика между двете, дори за празнофилософстващите това е задължително.


"Тази всеобобщаваща стъпка, както знаем, е извън опитна, е постулативно приемане без обосновки. С други думи, СТО не знае защо законите запазват формата си във всички системи и разпростира тази закономерност върху всички елементи на системите, превръщайки така въпросния факт във всеобщ постулат, а системите в напълно тъждествени."

Запазването на формата на законите е опитен факт, разширен до постулат. Нищо "извънопитно" няма тук, обратно - постулатите са обобщения на опита. Двойка по история на науката.

СТО няма нищо общо в случая, същият постулат лежи в основата и на класическата физика. А за тъждествеността - смени това с което си се напушил с нещо по-качествено...


"Истинността на този възглед на СТО стои под въпрос още на пръв поглед. Защото фактът на запазване на формата на законите не е изначална аксиома, а има своето логично, причинно-следствено обяснение. Системите, ако и да не се различават по формата на законите като правило, то това правило не важи за отделните величини в тях. Т.е. обективно не съществува забрана за системите да са с различни величини "дължина", "време", "маса". И те, по причина промените от движението, се различават именно по стойностите на тези свои величини. А вече самото съчетание на тези величини в закони води до неутрализиране, ерго, до нулиране на техните разлики, което прави формата на законите непроменлива. "

Виждаш ли, подчертал съм в черно основната теза, с която започваш някакво обяснение, и очаквах някъде по-нататък да я обосновеш. Привел съм целият пасаж, да виждаш някъде "логично или причинно-следствено" обяснение? Подчертаното в зелено само показва едно произволно твърдение, което не следва логически от някаква предпоставка. Е, всичките ти заключения, където и да боцнеш, са произведени по същият начин - измишлизми без обосновка. Това няма общо с никаква наука.


За мъките ти със закона за гравитацията просто няма какво да се добави. Още лятото се изложи с него. Защото силата е 4-вектор, а 4-вектори в СТО не се преобразуват по тоя балъшки начин. Използват се едни неща, наречени Лоренцови трансформации, но те явно са твърде сложни за теб.

Какви комплекси се опитваш да избиваш с тези глупости?

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Какво толкова си се озадачил. Действието става чрез сила а тя по времето дава количеството извършена работа. Това произведение се изразява със джаул по секунда.

Не е само той, аз също съм озадачен, каква е тая величина "действие" как джаул по секунда? Как е възможно да има нещо във физиката което пликатора го разбира, а аз не или той само си въобразява, че го разбира.
Значи имаме 1 джаул енергия, след една секунда действието е 1Js след още 1 секунда се удвоява и става 2Js!!!
Какво е това действие, как така се увеличава с течение на времето въпреки, че не се върши повече работа?!!!
Самата дума действие означава да се върши нещо, а аз в джаул по секунда не виждам да се върши нещо.


Първо за ориентация:
Константата на Планк е мащабиращ коефициент. (Трансформиращ)

Законът E=h.f показва, че величини като честота и енергия се считат от този модел за еквивалентни, взаимно заменяеми (моделът счита, че едното поражда другото или конкретно за КМ - че едното замества другото).

Второ, за размерността на трансформацията на Планк:

Планк е формулирал константата си в размерност J/Hz. А записът J.s е негов еквивалент (s = 1/Hz).

Най-важното в тази тема е:

Константата на Планк НЕ е минимална мощност [Ват], не е минимално ниво енергия [Джаул], (Не е т.нар. квант)!

Константата на Планк e специфична плътност на субективно избраната единица Джаул в скалата на честотите, нормализирани спрямо единицата секунда.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Редактирано от YpaBHeHue на 09.01.15 18:27.

Цитат:

Константата на Планк НЕ е минимжална мощност [Ват], не е минимално ниво енергия [Джаул], (Не е т.нар. квант)!

Константата на Планк e специфична плътност на субективно избраната единица Джаул в скалата на честотите, нормализирани спрямо единицата секунда.

Край на цитата:

Константата на Планк има размерност на енергия, затова и се представя като проиведение на мярката за енергия по времето. Но понеже изразява действие по време за действието, представлява мощност или плътност на енергията във времето. Може да се изрази и чрез промяна на импулса или нютон по метър на секунда N.m.s kg.m / s^2.s . Или чрез промяна на момента на импулса, delta&#9650;p.r .

"Едно нещо не ми хареса в логиката ти, която прави първоначалния извод за неоснователност на закона E=h.f, формулиран чрез h.n/t:
Ти неявно дефинира, че n е цяло число. Защото изключи възможността тази величина да е относителна. Т.е. не търпи промяна до n'."

Считам, че видът на отношението, изразяващо честотата на вълната (дали честотата е изразена чрез броя колебания или чрез периода, или чрез фазата), няма значение, тъй като числителят на това отношение е обикновено число (цяло или не) от числовия ред...значи неподвластно на относителност. Затова означавам честотата по най-нагледния начин.

Както показах, при тестването за запазване формата на законите, от една страна стоят контролните съотношения за дължините, времената и масите, а от друга – самите изследвани закони. При това демонстрирах трите възможни резултата:

1) Прилагане на неизрядни контроли, тези на СТО, към изрядно изписан закон - законът за силата на гравитацията.

2) прилагане на изрядни контроли, тези от опита на ММ, към изрядно изписан закон - законът за силата на гравитацията.
(при тези два случая всеки трябва да се запита защо с контролите от опита на ММ, следващи правилата на обичайната математика "щом е в сила В=А/b, то ще е в сила А=В.b", законът запазва формата си, а с контролите, следващи неведомите математически правила на СТО "щом е в сила В=А/b, то ще е в сила А=В/b", законът не запазва формата си)

3) Прилагане на изрядни контроли, тези от опита на ММ, към неизрядно изписан закон - законът за енергията на Планк.

От изследването по точка 3) стигнах до заключението, че Планковата константа h би следвало да има смисъла и дименсията на безкрайно малка, гранично дискретна непроменлива порция енергия E0:

h=Е0 – const. [ kg.m^2/s^2] или [w.s] или [ j ] (h =6.626 x 10^–34) (17)

Като естествено продължение на същия анализ, съгласно основното съотношение на материята E/m=const., на гранично дискретната порция енергия h=Е0, би следвало да съответства безкрайно малка, гранично дискретна порция маса m0. Т.е. трябва да е налице h/m0=с^2 или:

m0=h/с^2 [kg] (m0=2,2х10^–50) (18)

Сиреч, масата m0 би следвало да е неделимо повече количество материя...би следвало да е частица несъставна, непроницаема, недеформируема, респективно, неунищожима и несътворима. Така че стойности под m0 и h не могат да съществуват.

Засега само ще добавя, че, тъй като електромагнитната вълна е факторът, който изважда наяве масата m0 и енергията h , а самата вълна се разпространява из цялото пространството, то, значи, във всяка точка на пространството следва да има маса m0 и енергия h . Електромагнитната вълна следва да представлява осцилация, която се предава по силова линия от една маса m0 на друга.

Не държа нашите мнения да съвпадат за това, кой подход и стратегия е полезен и кой е неутрален и няма смисъл.

Това, дали честотата на хармонична форма се измерва и има смисъл единствено в брой цикли на процеса не съм съгласен, първо защото не се измерва така, и защото това се отнася към дефиниране координатата и пространството наречено Време, и защото не искам да се абстрахирам от съществено свойтсво на природата, когато изучавам неща, свързани или същуствуващи поради това свойство.

Например: Ти допускаш, че n/t е неотносителна стойност. Вероятно, не ти, а модела, който проверяваш, води до това заключение - n'/t' = n/t. Вероятно, поради това, че модела допуска относителност на t.

Относителността на честотата f -> f', обаче е обективен факт. Не искам в тема за константа на Планк да се спирам на несъгласие относно това свойство.

За константата на Планк:

Не очаквах, че ти би заключил, че h = E [J].

Моля те, бъди конкретен, по кой начин E.t е минимално количество енергия?
Та това е интегрална сума, акумулация на по-малки количества в цялото интегрирано количество. Поне по тази причина тази дименсия не е квант количество. А по причина, че интегрирането не е оператор на пропорция, величините сила и мощност и енергия не са все едно и също като енергия, например. Ти сам посочи огромната разлика между мощност и енергия, нали!

Аз написах, размерността на h е J/Hz. Разбира се, че J.s изглежда нередно. Съгласен съм. Но само докато разберем, че всъщност е J/Hz и тогава тази нова величина придобива смисъл. Тя е специфична плътност на енергията в честотна лента с ширина df [Hz].

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Редактирано от YpaBHeHue на 09.01.15 21:01.

съгласно основното съотношение на материята E/m=const., на гранично дискретната порция енергия h=Е0, би следвало да съответства безкрайно малка, гранично дискретна порция маса m0. Т.е. трябва да е налице h/m0=с^2 или:

m0=h/с^2 [kg] (m0=2,2х10^–50) (18)

Сиреч, масата m0 би следвало да е неделимо повече количество материя...би следвало да е частица несъставна, непроницаема, недеформируема, респективно, неунищожима и несътворима. Така че стойности под m0 и h не могат да съществуват.

Засега само ще добавя, че, тъй като електромагнитната вълна е факторът, който изважда наяве масата m0 и енергията h , а самата вълна се разпространява из цялото пространството, то, значи, във всяка точка на пространството следва да има маса m0 и енергия h. Електромагнитната вълна следва да представлява осцилация, която се предава по силова линия от една маса m0 на друга.


Тази част от логиката ти не се базира на заключенията относно h с изключение на маркираното в курсив част от изречение, и с изключение на формулировката 18.

Тази логика е базирана на m ~ E и на E/m=const и на предположение, че има някаква минимална стойност на масата m0, която ти извеждаш не от свойства на масата, а - от предполагаемо свойтво на импулса dE, да има по природа някяква дискретна порция - елементарна клетка батерия.

Изводът, че в пространството има m0 равномерно разпределено, не противоречи на нищо единствено, ако пространството и времето нямат начало. Гравитацията се детектира като градиент, а нивото на нулевия потенциал на поле се дефинира произволно по желание. Така че, ако добавим произволен потенциал m0 на цялото пространство, стига то да е безкрайно, не се получава никаква промяна.

Само, ако пространството е крайно, тогава периферния контур получава гравитационна сила от наличие на какъвто и да е ненулев m0 реален гравитационен потенциал в цялото пространство и периферията пада навътре. Нямаме възможност да наблюдаваме граница на пространството, но след като то съществува доста дълго, би следвало да заключим, че или то е безкрайно или, че стойността на m0 e не различна от абсолютно 0.

В крайна сметка, от това разсъждение за m0 НЕ можем да заключим нищо за h. То не е пропорционално нито на енергията нито на масата.

Това е важното, което искам да кажа. Размишленията, които добавих към твоите относно m0 нямат никаква стойност в тази тема.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"1) Прилагане на неизрядни контроли, тези на СТО, към изрядно изписан закон - законът за силата на гравитацията.

2) прилагане на изрядни контроли, тези от опита на ММ, към изрядно изписан закон - законът за силата на гравитацията. "

Колко още глупости може да изтърсиш? Че ти не си наясно с основите, с това как една физическа величина трябва да се преобразува от една отправна система в друга. Прилагаш измислени "контроли", затова и получаваш грънци като резултат. Не ти е виновна нито СТО, нито сле разбраният опит на Майкелсън (в който пък изобщо не се засяга масата, която ти толкова усърдно "трансформираш" за закона за гравитацията).

Физическите величини между отправните системи се преобразуват чрез координатните трансформации. В СТО ролята им се играе от Лоренцовите трансформации. СИлата като физическа величина се преобразува чрез тях в друга система. А именно Лоренцовите трансформации, по техният произход, гарантират запазването на формата на физическите закони. Манупулирането с размерностите и всеки член поотделно е простотия. Има много да учиш.

И повтарям, константата на Планк няма дименсия на енергия, колкото и да се пънеш. Това твоето "би трябвало" очевадно е резултат от сбъркан поток мисли. Би трябвало, ама не е. Съвсем очевидно е, че енергията е пропорционална и на честотата, поради което спектърът на енергиите може да е непрекъснат, поради което няма "гранично дискретна непроменлива порция енергия E0". Принципно положение, което те опровергава.

Трябва ли да повтарям, че и закономерността Е/m=конст не е верна във всички случаи, и безогледното и прилагане в твоите напъни също ги компрометира? Защо изобщо споменаваш в лутането си СТО, след като на практика не използваш нейните закономерности и резултати? Не използваш Лоренцовите трансформации, а някаква саката изкривена тяхна версия. Не признаваш основните принципи на теорията. Не познаваш законът, който свързва масата и енергията в неговата обща форма, а използваш частна форма, неприложима в повечето случаи. Зарежи СТО и квантовата механика, използвай Вълшебната Фея в обясненията си, ще се получи по-логична картинка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Шпага!

Остаряла е представата, че масата е величина, характеризираща количеството материя, и е остаряла по причина развитието на понятието за материя. Някога под материя се е считала само веществената и форма, това дето може да се пипне и да те удари. Полевата форма на материята не е била още позната, а за нея понятието "количество поле" няма особен смисъл, и не се асоциира с някакви килограми. Най-големият разцвет, така да се каже, на масата като количество материя тя получава с развитието на химията. Ломоносов на основата на философски съображения формулира законът за съхранение на масата, а Лавоазие го формулира количествено, с най-важното тогава свойство на масата - нейната адитивност. Адитивност на масата означава, че сумата от масите на частите на една система е равна на масата на самата система.

С появата на полето като форма на съществуване на материята обаче нещата се променят. Масата вече не е мярка за количество на материята. По тази причина се нарушава и свойството адитивност на масата - една система може да тежи повече, отколкото е сумата от масите на съставящите я. Тоест, масата не се запазва (като количество) винаги, а само в затворена, невзаимодействаща с външният свят система. Това следва и от известният закон на Айнщайн, свързващ масата и енергията - енергията на една затворена система не се променя, следователно и нейната маса не се променя.

Пример за неадитивността на масата е например анихилацията на електрон и позитрон: и електронът и позитронът имат маси, но фотоните които са резултат от реакцията, нямат маси. Интересното в случая е, че системата от двата фотона има маса, докато всеки от тях няма, което прекрасно демонстрира нарушаването на адитивността на масата.

Затова идеята, че задължително трябва да се пренася маса при взаимодействието не е работеща. Например взаимодействие се пренася и чрез фотони, ако разглеждаш обаче взаимодействащото и фотонът като една система (още преди взаимодействието), то масата на тази система няма да се промени, защото няма да се промени и нейната енергия, независимо че фотонът сам по себе си няма маса.

Съвременното понятие за маса визира т.н. маса определена в състояние на покой. Тази маса, която участва във всички формули, не се променя от движението на обектите. Тоест едно тяло, каквато маса има в покой, такава маса ще има и в движение, независимо че ще има по-голяма енергия (плюс кинетична) в това състояние.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

" При Кристоф това заключение идва от неизменност на отношението E/m."

Не знам от къде си го е измислил това нещо Кристоф, не казва. Това не е следствие на теорията на относителността, нито някоя друга теория го дава като следствие. Нито е експериментален факт, напротив, факт е че това не е вярно. Пък ти ръкопляскай на "достиженията" на мисли, които тръгват от нищото, припознавайки го като нещо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаех си, че ще подскочиш като ужилен в слабините. Значи, казваш, редя измислица до измислица. Е, голям късметлия ще да съм, след като накрая всичко ми се получава. Защо и ти не пробваш да си изградиш някаква представа и сетне така да докараш нещата, че, в крайна сметка, да стигнеш до нея. Да, ама не. Да ти напомням ли, че говорим за физика, дето закони дебнат отвсякъде. А направиш грешна стъпка, а веднага някой от тях (или групово) ще те шамароса. Хайде да ти дам няколко примера, за да престанеш да заблуждаваш аудиторията:

Да речем, директно от трансформация (1) x'=(x-v.t)/b, т.е. B=A/b, аз "си измислям" обратната трансформация (2) (x-v.t)'=x'.b, т.е. A=B.b. Очевидно това е самата обичайна математиката. За още по-сигурно, извеждам и (1), и (2) от опита на ММ. Каква е твоята реакция? Надаваш вой колкото ти глас държи: "Не е вярно!...(1) е трансформация, а (2) не е трансформация...противоречи на СТО." И толкоз...изчерпателно и авторитетно. Браво, Герисъм! Даже ядно ме наричаш "измисляч", с което авторитетът ти скача на квадрат.

Или да речем, аз "си измислям", че мога да спра едно движещо се тяло, замествайки движението му със съответно нагряване, съгласно температурния еквивалент на механичното движение (работа), и, по този начин, мога да го сравня директно със студеното тяло на неподвижната система Ти надаваш вой колкото ти глас държи: "Не е вярно! Измишльотини." И толкоз...Честта на СТО е защитена.

Или да речем, аз "си измислям", че едно движещо се тяло има и външно количество движение, и вътрешно количество движение, съгласно термодинамиката. Ти надаваш вой колкото ти глас държи: "Количество движение на тяло в покой по дефиниция е нула". И толкоз...понеже СТО се занимава само с кинематиката на тялото и не държи сметка за неговото вътрешно състояние.

Или да речем, аз "си измислям", че когато нагряваме едно тяло, то олеква и неговата гравитация намалява, съгласно всичкия научен и практически опит на човека. Ти надаваш вой колкото ти глас държи: "Не е вярно! Съгласно СТО, когато нагряваме едно тяло, неговата маса расте, откъдето и неговата гравитация се усилва." И толкоз... Не ти пука, че де факто, при нагряване на едно тяло силата на сцепление между неговите частици, която определя гравитацията, намалява и, в даден момент, то преминава в по-свободното течно състояние, а по-нататък в газообразно, след което в обратен ред (газовите закони на Бойл-Мариот и Гей Люсак или на Клапейрон).

А какво да кажа за контролните зависимости за съотношението на дължините, времената и масите, против чието ползване така гневно роптаеш?! Да не вадя тези формули от "клоака максима" (главния канал на някогашния Рим)?! Нали ги извеждам от ЛТ и от опита на ММ.

Да не изреждам повече. То не беше едно, не бяха две "нагласявания", които ти компетентно заклейми...как?...с раждане на нещастни недоносчета, имащи жизнено пространство единствено в кувьоза ти. Но съм ти благодарен, понеже непрестанно насочваш и правиш все по-точен мерника ми.

Накрая малко прагматика, в унисон с момента, до който съм стигнал с представянето на темата. И така, моят електромер измерва консумираната енергия по формулата E/t=h.n/t , респективно, по формулата (E/t).t=h.n . Ти грозно оплю тази зависимост с нейните технологични особености. Хайде тогава дай технологичната схема по която работи твоя електромер.

" Да ти напомням ли, че говорим за физика, дето закони дебнат отвсякъде."

Вместо да ми напомняш на мен, потруди се първо ти да разбереш как работят законите. Не е достатъчно само да ги цитираш или да споменеш някаква част от тях, трябва цялостно да ги прилагаш. А ти какво правиш? Отхапал си половината от Лоренцовите трансформации, и "произвеждаш" обратната трансформация. При това имаш лицемерието да ни твърдиш, чре ползваш обичайна математика? Какво и е обичайното, след като работиш само с половината данни от задачата и не използваш Лоренцовите трансформации? Не е достатъчно манипулирането само на пространствената част, трябва и времевата - тогава може да настояваш, че излагацията с която ни заливаш, има нещо общо с математиката. А сега само се тръшкаш и плашиш с думи, които явно не знаеш какво са: закони, математика, физика. Ами не става така, трябва да има логическа връзка в разсъжденията ти, а така хаотично клъвнати части от формули не могат да доведат - и не довеждат - до нищо смислено. Боя се, че проблемът е фундаментален - ти самият не разбираш колко си бос и колко много ти липсва, затова си толкова напорист. Но това няма как да ти помогне.


"Да речем, директно от трансформация (1) x'=(x-v.t)/b, т.е. B=A/b, аз "си измислям" обратната трансформация (2) (x-v.t)'=x'.b, т.е. A=B.b. "

Първо, (1) не е трансформация (трансформациите имат определени свойства, тази формула няма, и не е трансформация от СТО), второ, (2) не е обратната трансформация. Обратните трансформации трябва да съвпадат с (1) с точност знакът пред скоростта (двете системи се различават само в посоката на скоростта), докато при тебе е пълна каша. Е, от пълна каша освен помия няма какво друго да стане. И видяхме, че това става. Това, че споменаваш от време на време СТО, не прави връзка между тази каша и теорията.


"Или да речем, аз "си измислям", че мога да спра едно движещо се тяло, замествайки движението му със съответно нагряване, съгласно температурния еквивалент на механичното движение (работа),"

Ами не можеш да си измисляш такива работи, трябват и аргументи някакви. Фактите са, че това дето си измисляш не се случва, в предните постинги ти споменах до какви парадокси води това измисляне. Първо трябва да се оправиш с тези парадокси, чак после ела и се тръшкай какво си измислил. СТО няма нищо общо тук, ти се дъниш още с положенията на класическата физика и термодинамика. Не си пораснал още да закачаш нещо на СТО

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С появата на полето като форма на съществуване на материята обаче нещата се променят. Масата вече не е мярка за количество на материята. По тази причина се нарушава и свойството адитивност на масата - една система може да тежи повече, отколкото е сумата от масите на съставящите я. Тоест, масата не се запазва (като количество) винаги, а само в затворена, невзаимодействаща с външният свят система. Това следва и от известният закон на Айнщайн, свързващ масата и енергията - енергията на една затворена система не се променя, следователно и нейната маса не се променя.

Пример за неадитивността на масата е например анихилацията на електрон и позитрон: и електронът и позитронът имат маси, но фотоните които са резултат от реакцията, нямат маси. Интересното в случая е, че системата от двата фотона има маса, докато всеки от тях няма, което прекрасно демонстрира нарушаването на адитивността на масата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

В релативизма няма такова понятие "релативистска маса". Това е недоразумение, получило се при опитите да се разяснят нещата на такива като тебе, дето не разбират нищо по-сложно освен приказки. Масата в релативизма е само една, и има смисъл на това което си представяш като "маса на покой". Няма други маси. И в склада няма, и старшината не дава, а връзката между маса и енергия, която Кристофор толкова разпалено използва, е валидна само за състояние на покой. Грешно впечатление си придобил от приказките. Щом не ми вярваш, прочети малко по-сериозна литература, но няма смисъл да се тръшкаш тук.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Да зомбът ти умножава раковите клетки в мозъчната ти кора, та затова си забравил физиката на турото, щом твърдиш че нямало понятие релативистка маса. Но съ комплексирани и вманиячени дрислювци като теб нямам намерение да си губя времето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако се вслушаш в това което пелтечиш, ще осъзнаеш, че са само безпочвени измишлизми. И ти си научил за СТО само от форумите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мнението е изтрито от harish_chandra

Видя ли, познах, същото нищожество си оставаш и след като си изговориш глупостите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Извършената работа е сила по преместване (изминат път).
Няма ли преместване, силата не върши никаква работа.
Все едно, да закачиш една тежест някъде и така като си
виси определено време, да кажеш, че е свършила някаква
работа.

Мнението е изтрито от harish_chandra

Знам че е така , къде твърдя обратното.

Първо за ориентация:
Константата на Планк е мащабиращ коефициент. (Трансформиращ)

Законът E=h.f показва, че величини като честота и енергия се считат от този модел за еквивалентни, взаимно заменяеми (моделът счита, че едното поражда другото или конкретно за КМ - че едното замества другото).

Второ, за размерността на трансформацията на Планк:

Планк е формулирал константата си в размерност J/Hz. А записът J.s е негов еквивалент (s = 1/Hz).

Най-важното в тази тема е:

Константата на Планк НЕ е минимална мощност [Ват], не е минимално ниво енергия [Джаул], (Не е т.нар. квант)!

Константата на Планк e специфична плътност на субективно избраната единица Джаул в скалата на честотите, нормализирани спрямо единицата секунда.

Всъщност аз не разбрах, че J.s се отнасяло за размерността на константата на Планк и затова писах глупости като 1J.s и 2J.s, тя си е константа и нейната стойност показва съотношението между енергията на една частица и нейната честота.
Това е ясно колкото е по-висока честотата на фотоните, толкова по-голяма е и енергията им. А и не само фотоните, и частиците с маса на покой също проявяват вълнови свойства. Времето е продължителността на един период на трептенето на частицата, колкото по-голяма е енергията на частицата, толкова по-кратък е периодът и на трептене, затова вълновите свойства на големите частици е невъзможно да бъдат забелязани.

Всъжност има други константи които е по-трудно да бъдат разбрани какво представляват.

Ами, в предишния пост. Ето това казваш :
"Действието става чрез сила а тя по времето дава количеството извършена работа." и то не е вярно.

Не може да се замества времето в h=J.sсъс честота във h=J.Hr.