"(освободената енергия Е е равна на постоянната енергия E1 = h* на един заряд, умножена по броя n на изстреляните заряди; нарочно обозначавам постоянната енергия Е1 като константа h*, за да покажа пълното сходство на случая с този при Планк). "

Е, сега остава последната стъпка - да осмислиш, че числото n е пропорционално на времето през което действа вълната (колкото повече време действа, толкова повече трептения се случват, толкова по-голяма енергия се пренася). Тоест, че енергията в твоят вариант е функция, линейно растяща с времето. Формата на такъв закон няма нищо общо със закона на Планк, и твоята константа h*няма никаква връзка със константата на Планк. Което показах преди много постинги, и което противоречи на законите на фотоефекта

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ФИЗИЧЕСКИ СМИСЪЛ НА ПЛАНКОВАТА КОНСТАНТА
(продължение)
(І)
В своята „Научна автобиография” Макс Планк пише:
„Тези […] числа, т. нар. универсални константи, в известен смисъл са неизменни градивни блокове в сградата на теоретичната физика.”

В този дух следва да се добави, че ако тези градивни елементи са „дълбоко скрита тайна”, то същото се отнася и за сградата на теоретичната физика. Значи разкриването на тези тайни ще придаде нов облик на т. нар. сграда.

За предстоящото нестандартно решение на задачата се излиза от Третия закон на Кеплер, който в своето съчинение „Astronomia nova” казва как след дълго и безуспешно лутане в продължение на 17 години му дошла в ума идеята да сравни разстоянията (r) на планетите до Слънцето с периодите (Т) на техните звездни обиколки.
След мъчителни изчисления, които вкупом заемат около 700 страници (in folio?), Кеплер открива дадената по-долу зависимост, където според наблюденията и пресмятането, за K се получава почти една и съща стойност
(1а) K = (4п^2.r^3)/T^2

В частния случай на движение по кръгова орбита се замества Т = (2п.r)/V и законът се опростява до следващата форма
(1б) K = (V^2).r
От равенството между големините на гравитационната и центробежната сила се стига до окончателната формула (1) за константата на Кеплер
(1в) (m.V^2)/r = G.M.m/r^2

(1) K = (V^2).r = G.M

G е гравитационната константа, M е масата на Слънцето, m е масата на дадена планета, V и r съответно са орбиталната скорост на планетата и радиусът на нейната орбита.
В първата форма на зависимостта (1а) съотношението (4п^2.r^3)/T^2 зависи, макар и незначително, от масата на съответната планета, на което обръща внимание и самият Нютон.
Така е защото реалното движение на взаимодействащите тела (m, M) се извършва около общия център на техните маси и при тези условия се налага корекция от порядъка на (1 + m/M), откъдето е видно, че при незначителна маса m или в крайна сметка без движещо се тяло, в последната форма на закона (1) числената стойност на K е постоянна величина и се определя от константите G и масата M, която създава полето.
От последния израз (1) на Третия закон на Кеплер, за квадрата на скоростта се получава
(2) V^2 = G.M/r
С изключение на знака (+), дясната страна на равенството съвпада с формулата за гравитационния потенциал. При тези условия, квадратът на скоростта V^2 би следвало да се нарече центробежен потенциал (ЦП) на гравитационното поле (ГП), за разлика от гравитационния потенциал (ГП), който е с отрицателен знак и максимална (алгебрична) стойност нула. Значи докато ГП е възможност на полето да извършва работа (потенциална енергия), то ЦП е реалност, на която съответства кинетичната енергия и прочее, на този етап има основания за следните изводи:

(1). Константата на Кеплер (K = (V^2).r = G.M) е произведение от центробежния потенциал на всяка сферична (еквипотенциална) повърхност около центъра на ГП и радиуса на повърхността.
(2). Центробежният потенциал (V^2 = G.M/r) е реална физична величина, първично понятие, пряко свързано със структурата и силовата характеристика на полето, на което се дължи сферично симетричната форма на полето.
От разглеждането до тук е видно, че с разгадаването на константата K от закона на Кеплер се открива понятието центробежен потенциал, чийто скрит или пренебрегнат до сега „класически” смисъл е от първостепенно значение за изучаване вътрешните механизми на взаимодействията.
В следващите продължения се изнамират убедителни доказателства, че издигнатите по-горе твърдения (1, 2) са в сила и за електрическото поле. С тяхна помощ по-нататък се пресмята числената стойност и се разкриват донякъде физическият смисъл на планковата константа и все още странната (квантова, дискретна) природа на взаимодействието между електрона и протона.

Редактирано от st_jordan на 14.01.15 19:27.

Цитат
Освен
това, работата се измерва в джаули. Може в нютон по метър или във ват по
секунда, но не и в джаул по секунда. Това е положението...


Във дименсията за работа фигурира масата,J=Kg.m^2/s^2. Така сега помисли ли че при равнодействащи сили за едно и също време върху различни маси, тази маса соято се премества по малко, демек по голямата маса, ще даде един резултат който се получава като се умножи стойноста на масата по получевата скорост равен с резултата на произведението със скоростта на другата маса. Този резултат е всъщност импулса който получават двете маси. А импулса е еквивалент на кинетичната енергия. T=m.v^2/2,като съкратиш двойките в числителят и знаменателят , получаваш импулса, m.v.
Освен това работа не се измерва във ватсекунда, а във джаули. Мощност се измерва във ватсекунди.

Редактирано от multiplikator на 14.01.15 21:23.

Цитат:


С една дума, и при този периодичен процес е налице неоспоримият факт: Енергията на процеса не зависи от неговата честота...честотата е определяща за мощността му.

Край на цитата:

Правилно напълно научно и съдържателен извод.

"А импулса е еквивалент на кинетичната енергия."

Май доста си се объркал. Импулсът не е еквивалентен на китетичната енергия.
Не можеш да съкращаваш степенен показател със знаменател. Според това, което
си написал излиза, че 4^2/2 = 4, което не е вярно.

"Освен това работа не се измерва във ватсекунда, а във джаули."

Разбира се, че се измерва. J = W*s = N*m.

"Мощност се измерва във ватсекунди."

И това не е вярно. Мощността се измерва във ватове. Като си купиш крушка,
на опаковката пише, че тя е с мощност примерно 100 вата, а не 100 ватсекунди.
По същия начин и за всички електрически уреди и не само. Например, като
правят реклама на някаква марка автомобил казват, че моторът му е да речем
200 киловата, а не 200 киловатсекунди. Та, така ...

Здравей Джордан, константите, някои от тях, се съдържат във числовият ред на хибоначи. А той се получава като се раздели всяко едно число Fi на предходящото го. А всяко число Fi се получава от збора на две предходящи числа от числовата редица-0+1+1+2+3+5+8+13+21+34+55......

Знаешли абсолютни глупости си изписъл, не се съкращавали двойките в числителят и знаменателят. Ти математика учил ли си, не се излагай така, и то много фрапантно. И електромерът ти измерва не енергия а консумирана мощност във ватсесунди. Ватовете са мерни езиници за мощност а не за енергия, и имат дименсия Kg.m^3/s.не се излагай повече така че ставаш смешен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Една малка забележка:

"От равенството между големините на гравитационната и центробежната сила се стига до окончателната формула (1) за константата на Кеплер"

Законите на Кеплер (всичките) са валидни в инерциалната система на Слънцето (хелиоцентричната система), в която планетите се движат по орбити с ускорение предизвикано от неуравновесена центростремителна (гравитационната) сила. В тази система няма центробежни сили. Центробежните сили са координатни сили, проявяват се при частен избор на координатната система. В случая това са сили в отправната система, в която съответната планета е неподвижна - равенството на центробежната и гравитационната сила (по големина и посока) довежда именно до това, планетата е неподвижна. В тази система обаче съответно законите на Кеплер нямат смисъл, поради неподвижността на описваните обекти в нея, константата на Кеплер също няма смисъл в такава система. Бъркаш две несъвместими системи от физически закономерности.

Тази непоследователност в горните разсъждения води до съответният очакван логически край

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, няма да е излишно напомнянето, в най-едри щрихи, че краят на 19-ти и началото на 20-ти век е период, революционен за физиката – тя напуска повърхността на материалното течение с видимите явления по нея, за да се потопи в света на невидимото. Тази революция ражда своите гениални учени-водачи, които смело я водят в мрака на неизвестните дълбини. Тук изследователите пионери по принуда се ориентират опипом, изграждайки новата физика, от една страна, на базата на съвсем оскъдни, при това причудливи, данни, а от друга, като се осланят на своето напредничаво мислене и остра интуиция. Ето защо, в тази изключително трудна, но безкрайно интересна обстановка, тяхната дейност се съпътства от многобройни погрешни стъпки - неточни представи и предположения. Просто времената на ясни очертания на нещата са отминали и няма друг начин да се върви напред, освен с цената на компромиси и жертви...едни схващания се доразвиват, други рухват безвъзвратно.

Както е известно, един от ратниците на новата вълна е Планк. Изследвайки ред вълнови явления около така нареченото абсолютно черно тяло, той забелязва признаци на неизвестна и немислима до момента прекъснатост на процесите. И, въз основа на наблюденията си, стига до мисълта за налична връзка от типа E=h.f . Но забележете, представяйки формулата на официален форум, той казва, че, засега, това е само ориентировъчен работен вариант. Научната гилдия обаче, изумена от новооткрития феномен, веднага възприема за ползване тази зависимост и, в крайна сметка, я налага за постоянно във физиката. Същото възторжено посрещане се оказва и на СТО, и на ред други постижения, някои от които впоследствие или са намерили друго обяснение, или са претърпели корекции, или са отпаднали.

Такива са били онези времена. Всяка новост, като правило, се е радвала на радушен прием - няма хипотези, няма изчакване...всичко е теории. И едва след въпросния водопад от открития, към средата на 20-ти век, развихрилата се буря утихва - новата физика, направила своя революционен прощъпулник, се връща в руслото на постепенното бавно напредване. Но, естествено, носеща със себе си всички недостатъци и грешни ходове от своя детско-юношески период.

Че си голям специалист в шикалкавенето, отдавна всеки го знае! На теб обаче какво ти пука! И ето че започваш да наставляваш по неща, които току що така трудно стигнаха до съзнанието ти...и които продължаваш да се мъчиш да деформираш.

Герисъм, енергията не зависи от честотата!
Герисъм, физиката няма раздел, в който енергията да зависи от честотата!

"Колко е числената стойност на твоята константа h*? Не можеш да я сметнеш? Естествено, защото няма такава "

В потвърждение на гореказаното, този ред показва какви безподобни глупости си готов да изговориш, само и само да се противопоставиш. Значи електромерът си се върти без да е ясна стойността на константата му h*...как мери енергията, кой го знае???(електромерът, Герисъм, предварително с най-голяма точност се калиброва за стойността на порцията енергия h*, след което само брои преминаващите такива порции) Или, значи, оръжейниците си произвеждат патрони както им дойде???(стойността на постоянната порция енергия h* на патроните, Герисъм, се контролира с максимална точност, тъй като стои в основата на задвижването на механизмите и пресмятането на цялата балистика).

Хайде още един лек пример, белким се усетиш.
Пример 3. Представи си проводник, по който протича електрически ток...знаем, поток от електрони. Отново се пита от какво ще зависи енергийната ефективност на тока?

Пак отговарям, без да е нужно да се замислям. Енергийната ефективност на тока, преминаващ през дадено сечение на проводника, е равна на константната енергийна ефективност Е1=h* от един електрон (чийто заряд, без никакво съмнение, е постоянна величина), умножена по броя на електроните, преминаващи през сечението.

И тук, ако отнеса броя на електроните, преминаващи през сечението, към единица време, ще получа мощността на тока (примерно, мога да повиша мощността на тока, като увелича скоростта на движение на електроните, респективно, като повиша напрежението).

Редактирано от kristofor на 15.01.15 07:18.