Цитат:


Ако две равни сили, предизвикат две равни премествания, то работите извършени
от двете сили са еднакви. Тези работи, обаче могат да бъдат свършени за
различно време. Например, ако ускоряваме с една и съща сила две тела с различ-
ни маси, докато изминат едно и също разстояние, то тази сила и в двата случая
ще извърши една и съща работа. При тялото с по-малка маса тази работа ще се
извърши за по-кратко време, защото ще направи въпросното преместване за по-
кратко време, тъй като силата ще го задвижи с по-голямо ускорение. Очевидно е,
че времето няма отношение към извършената работа.


Край на цитата:

За едно и също време с едни и същи сили приложени към различни маси, ще се извърши еднаква работа. Ако времето за което е действала една от силите е по голямо, извършената работа ще е по голяма. Така че работата зависи от времето за соето е действала силата.

Какво те кара така да зацикляш, след като още преди много постинги стана ясно, че не ги разбираш тези неща? Поне един учебник да беше отворил, а така само тъпо упорство ни демонстрираш.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Говорим за частици, а не за енергията на пълен резервоар с бензин и честотата на която работи радиото ти, енергията на една частица е правопропорционална на нейната честота поне в тази вселена.

Говорим за константата на планк, и в какво се изразява тя. Очевидно се изразява във енергия щом дименсията и е джаул по секунда. Честотата е произволна и като еквивалент на енергията, а планковата сонстанта не може да е произволна защото е константа.Тя е елементарно неделимо количество енергия, работа, действие.

Цитат:

А за масата и за енергията същото ли ще кажеш, че могат да са с произволна стойност, с произволна ама отношението на масата към кинетичната енергия например, а когато говорим за енергийният еквивалент на масата, то маса и енергия не могат да бъдат с произволна стойност, а са в пряка зависимост.

Масата и енергията могат да бъдат с произволна стойност, освен тяхното отношение изразено със квадрата на скороста на светлината.

Е, няма сега да измисляме нова физика. Не е вярно това, което си написал.
Една и съща сила, приложена към различни маси, за едно и също време ще
предизвика различни премествания и съответно различни работи. Освен
това, работата се измерва в джаули. Може в нютон по метър или във ват по
секунда, но не и в джаул по секунда. Това е положението...

Редактирано от Arctur на 14.01.15 00:38.

Кристофор: "Каква е тази глупост?...какво замествам? Та нали честотата f и броят трептения за единица време n/t са едно и също нещо...написал съм ти го черно на бяло f=n/t...какви две величини вързани с твърда връзка ти витаят из главата?"

Герисъм: "Ха сега се вгледай в това дето си написал. Написал си три величини, свързани с уравнение: f,n,t. Очевадно е, че f и n не са едно и също нещо. Проумя ли го най-сетне?"

Кристофор: "А какво да кажа за тази формена нелепост? Изглежда така и не схвана, че E = E0.n не е енергия на вълната за единица време."

Герисъм: "Ами чети си собствените писания, защо на мен се сърдиш че просто те цитирам? След като E0=h* е енергия на едно трептение, а n както и по-горе си посочил, е броят трептения за единица време....",

Не, Герисъм, не мога повече да ти уйдисвам на подобни неуки разсъждения. Не си добре, човече! Виж се какви ги раждаш! Ти не ме "просто цитираш"...ти правиш някакви твои си, профанизирани интерпретации. Толкова ли не можеш да стоплиш, че n/t е честота, е брой трептения n за единица време t . Т.е. n не е никаква величина...n е обикновено число...n е брой трептения...най-малко на десет места съм го указал. Някой от твоите съмишленици нека ти обясни по-добре, ако изобщо е възможен по-ясен изказ!

Герисъм: "За период време Т имаме N колебания на вълната, N=f.T, т.е. за период време T вълната ще има енергия E = E0.N = h*.f.T"

Пълно твое антифизика умотворение! Прилича на невежество, но знам че не е! Очевидно даваш фира! И аз трябва да се занимавам да й правя разбор ли? Без мен!!!

"Не, Герисъм, не мога повече да ти уйдисвам на подобни неуки разсъждения. Не си добре, човече! Виж се какви ги раждаш! Ти не ме "просто цитираш"...ти правиш някакви твои си, профанизирани интерпретации. "

Аз просто изказвам с други думи това, което си написал сам. Това не са интерпретации. Истината е неприятна, нали? В джудото първите уроци са как се пада, в науката - как се приемат провалите. Още не си го усвоил този урок.

Любопитно ми е, защо толкова време ти отнема, на теб и други такива измишлячи, да разберете едни елементарни аргументи, които при това следват от вашите теории и ги правят на пух и прах? Физическата дискусия не е състезание по инат да отричаш очевадното.


"Пълно твое антифизика умотворение! Прилича на невежество, но знам че не е! Очевидно даваш фира! И аз трябва да се занимавам да й правя разбор ли? Без мен!!!"

Не сме на състезание да измисляме по-тежки думи, а по-тежки аргументи, объркал си се нещо. Вместо да се занимаваш с оценка на моята личност, опитай се да вникнеш по същество в това което съм написал и да покажеш кое е антифизиката. Би трябвало след толкова повторения да си го разбрал, освен ако не съм те надценил много

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Герисъм на 14.01.15 06:24.

Кристофор:
"Каква е тази глупост?...какво замествам? Та нали честотата f и броят трептения за единица време n/t са едно и също нещо...написал съм ти го черно на бяло f=n/t...какви две величини вързани с твърда връзка ти витаят из главата?"

И отговорът ти:
Ха сега се вгледай в това дето си написал. Написал си три величини, свързани с уравнение: f,n,t. Очевадно е, че f и n не са едно и също нещо. Проумя ли го най-сетне?

Гери, защо си го написал това?! След като е очевадно, че Кристофор НЕ счита f и n за едно и също нещо.

Той счита за едно и също нещо f и n/t. Както пределно ясно е отбелязал -- f=n/t

П.П. Или аз съвсем се откачила

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Гери, защо си го написал това?! След като е очевадно, че Кристофор НЕ счита f и n за едно и също нещо. "

Кристоф споменава равенството f=n/t. След което величината t (времето) мистериозно изчезва, и остава само величината n. Да забелязваш някъде във формулите му величината t? Няма я. Остава само величината n, която не съвпада с f по дефиниция. Затова и наблягам, докато f (честотата) е точно броят трептения за единица време, величината n не е брой трептения за единица време (а за време t). В разсъжденията си по-нататък Кристоф обаче замества f с n като еквивалентни, игнорирайки зависимостта от времето. Към тази измислена еквивалентност е и забележката ми. Какво счита Кристоф е едно на ръка, важното е какво е написал, само от там и ние можем да разберем какво (може би) той счита. А той обяснява с думи едно, а пише съвсем друго. Празното философстване му скроява номера

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ФИЗИЧЕСКИ СМИСЪЛ НА ПЛАНКОВАТА КОНСТАНТА
Пожелавам на всички здраве и много радост през Новата 2015 година!

Изследването на физическите константи, най-тайнствена между които е константата на Планк (h), е смело начинание, за което авторът на темата заслужава поздравления.
В знак на уважение към всички почитатели на физиката в този клуб ви предоставям някои любителски упражнения в тази насока, които се разгласяват за първи път, дано не е било напразно.

През 2008 година излезе на български език книгата на Джон Бароу - ФИЗИЧЕСКИТЕ КОНСТАНТИ В ПРИРОДАТА.

Авторът на книгата „Джон Д. Бароу (р.1952 г) е английски космолог, физик-теоретик (доктор по астрофизика), професор по математика в катедра Приложна математика и теоретична физика в Кеймбриджкия университет и професор по астрономия в Грешам колидж, Лондон”.

След прочитане на всичките 430 страници (формат 60/90/16), накрая се стига до убеждението, че цялото увлекателно четиво всъщност потвърждава даденото в предговора признание, а именно:

(a) „И до сега така и не сме обяснили числената стойност на нито една от физическите константи ... причината за техните конкретни стойности остава дълбоко скрита тайна".

В страниците (43- 53) посветени на Макс Планк, обсъждането на константата h се изчерпва с израза:

(b) " Константата на Планк дефинира възможно най-малката промяна на енергията (кванта за енергия)".

В заключителната част се утвърждава отново подчертаното най-горе изказване:

(z) "Физическите константи са числа, определящи същността на Вселената... В тях са закодирани най-дълбоките тайни на Вселената и те изразяват едновременно най-дълбоките ни познания и най-голямото ни невежество относно Космоса. Тяхното съществуване е свидетелство, че в природата цари невидим ред. Но макар да сме натрупали опит в измерването на стойностите на всички тези константи, отчайващата ни неспособност да обясним или предскажем тези стойности доказва колко много има да научаваме за вътрешните механизми, движещи Вселената".


От цитираните изявления става ясно, че физичните константи крият в себе си най-дълбоките тайни на Вселената, разгадаването на които е трудна и комай безнадеждна работа за официалната физика, неспособна да обясни или предскаже конкретната числена стойност на нито една от тях.
Най-тайнствена от всички несъмнено е константата на Планк (h), която е основно понятие в квантовата теория и в тази връзка е препоръчително да се припомни мисълта на Файнман:

„Мисля, че с доста голяма доза сигурност мога да заявя, че никой не разбира квантовата механика.”

„Ричард Филипс Файнман е един от най-забележителните американски физици на двадесети век, наричан най-великият ум след Айнщайн … през 1965 г получава Нобелова награда за физика” (от Уикипедия).

Според признанията на тези забележителни учени, съвременната физика и по-специално квантовата механика е в задънена улица. Изходът наистина е закодиран в математическата и физическа същност на физическите константи, за което може да се съди от следващия материал.

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от st_jordan на 14.01.15 12:11.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от st_jordan на 14.01.15 12:18.</EM></FONT></P>

Редактирано от st_jordan на 14.01.15 12:24.

Както обикновено, постепенно нагазваш в блато, собствено производство, и започваш да теглиш събеседниците в него. Но вече съм играл в този твой безполезен театър. Затова да продължа с обещания за теб по-лесен пример.

Пример 2: Знаеш какво е АК-47, нали?! Тук предлагам двамата да ползваме по един напълно зареден, но за мирни научни цели – като обикновен осцилатор.

И така, двамата ще проведем контролна стрелба - ти с честота един изстрел в секунда, а аз с честота десет изстрела в секунда. Пред нас е един цикличен процес. Пита се, при това условие, колко енергия ще освободиш ти и колко аз, сиреч, по каква зависимост се калкулира енергийната способност на този осцилатор (ползвам термина "освобождаване на енергия" като добил гражданственост)?

За да не те мъча, понеже виждам, че имаш проблем, отговарям на въпроса без да е нужно да се замислям: Двамата ще освободим по едно и също количество енергия - енергията, която е налична във всеки пълнител. В количествено отношение тази енергия Е ще бъде равна на постоянното енергийното съдържание Е1=h*- const. на един заряд (на един патрон), умножено по броя n на зарядите (на патроните) в пълнителя. Или и сега ще е в сила:

E = E1.n респективно E = h*.n и E1 = h* [kg.m2/s2] или [w.s] (20)

(освободената енергия Е е равна на постоянната енергия E1 = h* на един заряд, умножена по броя n на изстреляните заряди; нарочно обозначавам постоянната енергия Е1 като константа h*, за да покажа пълното сходство на случая с този при Планк).

Друг е въпросът, че моята стрелба, с честота десет изстрела в секунда, ще бъде по-мощна от твоята по силата на пресмятането Е/1= h*.10/1 (зависимостта Е/t=h*.n/t), защото твоята, с честота един изстрел в секунда, ще е Е/1= h*.1/1 .

С една дума, и при този периодичен процес е налице неоспоримият факт: Енергията на процеса не зависи от неговата честота...честотата е определяща за мощността му.

По същият начин вървят разсъжденията и за разгръщащото се в обикновена синусоида възвратно-постъпателното движение на затвора на осцилатора, тъй като за задвижването на този затвор отива постоянна порция енергия h*, заделена от енергията на взривните газове.

Бре, да му се не види!! Това нагласих, онова нагласих, накрая взе, че ми се получи!