Константна величина не може да бъде съотношение между енергия и честота, тъй като последните могат да бъдат с произволна стойност. Освен ако константата е безразмерна величина.

Говорим за частици, а не за енергията на пълен резервоар с бензин и честотата на която работи радиото ти, енергията на една частица е правопропорционална на нейната честота поне в тази вселена.

А за масата и за енергията същото ли ще кажеш, че могат да са с произволна стойност, с произволна ама отношението на масата към кинетичната енергия например, а когато говорим за енергийният еквивалент на масата, то маса и енергия не могат да бъдат с произволна стойност, а са в пряка зависимост.

Редактирано от forestt на 10.01.15 20:35.

Сега нямам време да ти покажа каква феноменална липса на правомерни разсъждения те е затиснала. В същото време ти дължа извинение за неволния от бързане пропуск да чукна една звездичка на h във формулата за електромера. Разбира се, достатъчно си умен и сам да прецениш, че това е макропроцес, в който сгрешеното h просто не може да бъде Планковата константа.

И така, моят електромер работи по формулата E/t=h*.n/t , респективно, по формулата (E/t).t.=h*.n , където h* е константа. Това е теорията. Технологичното й въплътяване в уреда е следващото семпло въпросче.

Герисъм, сега е твой ред!

От всичко, което съм прочел от теб до сега, нямам никакво основание да подозирам, че си допуснал някаква неволна грешка. Такова произволно манипулиране на формулите за теб е норма, да си спомним "Лоренцовите трансформации" които според теб имаха форма на мащабно преобразуване (A=B/b и подобно), докато истинските Лоренцови трансформации описват просто въртене, нямащо общо със смени на някакви мащаби. Така че да, трябва да се извиняваш. Приемам извиненията.

Но при това положение НИЩО ПРИНЦИПНО във формулата не е променено. Ти заместваш честотата с броят трептения за единица време, две величини вързани с твърда връзка. Все едно в някаква формула да замениш масата от килограми в тонове, нищо не се променя, константите във формулата не променят смисъла си. Така че какъв смисъл имаха напоителните обяснения за смисъла на планковата константа в последните десетина постинга, след като нищо принципно не е променено, следователно смисълът и не се променя?

Трябва да отбележа, че още началното ти твърдение, сиреч, не енергията Е, а енергията за единица време E/t или мощността N=E/t на вълната е пропорционална на нейната честота f=n/t. става погрешно след това пояснение - еквивалентната замяна на честотата с броят трептения за единица време не променя зависимостта на енергията от честотата по никакъв начин, това го знаят и малките деца. Тоест, ти изписа хиляди думи за да защитаваш някаква сбъркана теза. Както видяхме, далеч не ти е за пръв път, предполагам, че няма да си вземеш пак поука.


Твоето h* няма смисъл на енергия на едно колебание, неправомерно е да се използва в този смисъл. Сега ще ти обясня защо, дано го разбереш, защото вече силно се съмнявам в някои способности...

Да допуснем, че величината Е0=h*, както ти ни облъчваш, има смисъл на "енергия на едно колебание", както ти твърдиш по-горе. Тогава енергията на вълната за единица време ще бъде E = E0.n, за два пъти повече време ще бъде E=2.E0.n (двойно повече колебания!), или виждаме, че ти си измислил формула, по която енергията на вълната е линейна функция с времето, E = k.t. Това просто означава, че колкото повече време въздейства вълната на някакъв обект, толкова по-голяма енергия тя ще му предаде. Положение, залегнало в класическата електродинамика. Какво казва експериментът в тази насока?

Много хубави неща казва, въплътени в законите установени за фотоефекта - едно нещо, за обяснението на което Айнщайн е получил Нобелова награда. Е, ти ако си мислиш, че знаеш повече от него и от предложилите го за тази награда, няма смисъл да дискутираме в тоя форум

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

" При Кристоф това заключение идва от неизменност на отношението E/m."

Не знам от къде си го е измислил това нещо Кристоф, не казва. Това не е следствие на теорията на относителността, нито някоя друга теория го дава като следствие. Нито е експериментален факт, напротив, факт е че това не е вярно. Пък ти ръкопляскай на "достиженията" на мисли, които тръгват от нищото, припознавайки го като нещо

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Съжалявам. Това ме обижда.
Не разбирам, какво отношение има написаното към моите размишления по темата! Не разбирам и ще ти обърна внимание, че си некоректен към мен:

Силно ме притеснява това, че обръщайки се към мен се опитваш да спориш с трето лице, и ми натрапваш, че аз НЯМА нужда да го изслушам, защото имам твоите твърдения за произхода на неговите заключения. Силно ме притеснява!

Притеснява ме, че ме караш да ти вярвам, на оценката, която ти даваш и то на трето лице, и ми я натрапваш.

Забелазах, че се опитваш да изопачиш поведението на трети човек - подчертах го. "не казва". Аз имам противоположно наблюдение. Човекът разяснява няколко пъти. Стремиш се да изопачиш. Ваша работа е взаимното отношение между вас двамата. Мен не ме въвличай!

Много ме засягаш с това!
Между вас как се води разговор - аз нямам отношение!

Моля да ме оставиш да говоря от свое лице с Кристофор и с когото и да е друг, за да разбера каквото аз искам, а не - онова, което ТИ ми натрапиш! Тук е клуб, в който аз търся да науча онова, което аз търся да науча! А ако имам нещо да кажа, то е онова, което аз имам да кажа.

Това нека да е последно! Обещавам: Ако не спре, ще се обърна към модерирането аз помощ.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Нито споря с трето лице, нито искам да те обиждам, нито отклонявам разговора ти. Просто прояснявам фактите които са те подвели. И подчертавам, че от фалшиви изходни положения не може да се изгради вярна теза.

Да бях казал нещо невярно, да имаше резон в твоята реакция. Да, Кристоф не казва от къде е взел спорното равенство, прилагано от него за всякакви ситуации. Това че споменава тук и там СТО без никаква връзка с разсъжденията си, не е някакъв аргумент. Може да не съм прав, но тогава посочи къде казва, и приключваме това изясняване на позиции.

Но ако не ти харесва да поправям тоя булшит, който се лее тук неуморно, обърни се и към модераторите. Може пък да се опитат да разберат чувствата ти. Аз лично не виждам основание да се ръкопляска на сбъркани тези.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Леле, Мале! Леле, Мале! Герисъм, от пост на пост ставаш все по несхватлив...а най-вероятно лавираш, клинчиш!? Това ти поведение ми е ясно. Наблюдавах го и срещу повечето от участниците. Направиха ми впечатление интересните и стойностни изказвания на Унперсон - като не можеш да го обориш, се измъкваш от преки отговори, нелепо обвинявайки го в "цитатничене". Или какво отговори на стройната логика на Шпага, поднесена толкова находчиво, елегантно и с настроение чрез усмивката на котката? Едно усукано нищо! Мултипликатор повдигна изключително важния въпрос за по-ниската скорост на движение на светлината в прозрачни вещества защо? и как? - ти го изкара глупак...видите ли, нямало нищо неясно в това явление, нищо по-естествено от визираното поведение на светлината. А пък що се касае до моето участие, зная че дори едно обикновено възклицание ах! да изрека, ти ще настръхнеш...само защото е излязло от мен, ще го зверски разпердушиниш. Та се чудя толкова ли няма някой от форума, който да направи справка за трансформацията на силата и да ти тикне резултата (F'=F, F=F') под носа, та белким престанеш да упорстваш...в което изобщо не вярвам.

Чета разсъжденията ти по повод моя електромер и ме напушва смях...но и жал ми става за теб. Изрично ти казах, че въпросната формула отразява теоретично способът, по който този толкова сложен за теб уред измерва консумираната енергия. Хайде, ще ти дам и един жокер: h* е константата на електромера. Различните производители произвеждат електромери с различни константи. Енергията се мери във ватсекунда, ерго, в киловатчас. Т.е., става въпрос за мощност по време. Т.е. формулата е:

E/t=h*.n/t [ kg.m^2/s^3] (16)
(мощността E/t е пропорционална на честотата n/t)...(Боже, какви неща се налага да ти обяснявам)

Отново си ти...ред е да представиш работата на твоя електромер!

И, съвсем между другото, ако нямаш нищо против, разбира се (вече се чувствам неудобно да настоявам), драсни две думи за топлината.

Що е топлина? Как е другото име на топлината?

Редактирано от kristofor на 11.01.15 10:14.

Ти май не схвана как използвах фактът, че сам се прецака въвеждайки h* и обявявайки една минимална енергия? Жалко, Уотсън, мислех че си по-схватлив

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

То е ясно, че работата се върши от неуравновесени сили. Дори е задължително
да са неуравновесени и резултантната сила от тази неуравновесеност, умножена
по преместването ще дава количеството на извършената от нея работа и тя,
по никакъв начин не зависи от времето, както казваш ти.

Ако две равни сили, предизвикат две равни премествания, то работите извършени
от двете сили са еднакви. Тези работи, обаче могат да бъдат свършени за
различно време. Например, ако ускоряваме с една и съща сила две тела с различ-
ни маси, докато изминат едно и също разстояние, то тази сила и в двата случая
ще извърши една и съща работа. При тялото с по-малка маса тази работа ще се
извърши за по-кратко време, защото ще направи въпросното преместване за по-
кратко време, тъй като силата ще го задвижи с по-голямо ускорение. Очевидно е,
че времето няма отношение към извършената работа.

Както е известно, светлинните сигнали на релативистите се движат безпроблемно през празно пространство "пустота" (липса на материя, празнота...но пространствена???), без тези многоучени персони да се чувстват длъжни да обясняват как...или пък понякога те дълбокомислено заявяват, че това е качество, свойство на светлината (любими лакардии и на Герисъм). Но да ги оставим засега да дерзаят в сферата на мъглявостите, пъчейки се с тези си "свръхинтелигентни" способности, недостъпни за нас простосмъртните, и да разгледаме случая с движението на електромагнитната вълна така, както ни учи добрата стара логика, въплътена в непоклатимите възгледи на класиците.

И така, не само от материалистическа гледна точка, но и като конкретна физика, за осъществяване на вълнообразно движение, независимо от неговото естество, са необходими и достатъчни две условия:

1) Да е налице прекъсната материална силова (еластична) среда.
2) Да е налице причинител (източник) на колебателно движение (осцилатор).

Към тези две точки са наложителни кратки пояснения.
По точка 1: Зад определението "прекъсната силова среда" стоят няколко важни аспекта на Обективитета. Дадено пространство, за да е прекъснато, трябва да се състои от отделни частици. Но това изискване не е достатъчно. Нужно е още около всяка частица да има празно място за придвижване, защото вълната представлява преместване на една част спрямо друга част и връщане обратно, а ако частиците стоят плътно прилегнали една към друга, ще образуват моноблок и качеството "прекъснатост" няма как да се реализира (все едно, че не е налице).

От друга страна, същото пространство, макар и изпълнило указаните изисквания, за да се изяви като "среда", трябва да е абсолютно еднакво – еднородно и изотропно – във всички направления (иначе няма да е равновесно; ще започне да "дърпа" в една или друга посока). Това обстоятелство води към ограниченията, първо, всички частици да са с абсолютно еднаква размерност, и второ, да са без възможност за произволно скупчване на произволни места.

Последното изискване се реализира чрез силова организация на средата, която следва да произтича от възникващата сила на привличане между противоположностите "материална частица"-"идеално празно" около нея. Това първично устройство на средата ще се продуцира във всяка нейна следваща структура, та чак до живата материя като най-висша форма. Т.е., получаващата се производна реалност обективно ще носи материално-идеална силова същност без възможност за изключения, по който факт не може да има никакъв спор (Принцип на противоположностите).

С една дума, прекъснатата еластична среда (известна ни е като полева материя или някогашния Етер) формира пространство от абсолютно еднакви и еднакво напрегнати силови линии (хармонично пространство от еднакви частици, с еднакви разстояния и еднакви сили между тях). Ако дори само на едно място се появи различие, цялата подредена постройка става лабилна. Този момент на компрометиране на симетрията съществува реално в полевата материя и води до така наречения "голям взрив", който възстановява хармонията на Всемира.

Това устройство на силовите линии формира точно определени характеристики на полевата среда, именно които характеристики лимитират скоростта на разпространение на вълните в полето и постоянството на тази скорост (ще изведа въпросното положение в конкретна формула). Както, впрочем, е и при вълните във всяка друга среда - газообразна, течна, твърда.

По точка 2:. Най-общо казано, осцилаторът представлява някакъв инициатор на циклично движение, смущаващо покоя на средата. В този смисъл това действие е чиста физика, а още по-конкретно, е чиста механика (вибрации в газообразни, течни и твърди материи, ерго, трептене на молекули, атоми, електрони, атомни ядра...).

Осцилаторът принуждава стоящите непосредствено до него частици да трептят около равновесното си положение в пълен синхрон с него. В резултат по силовите линии започват да се разпространяват хармонични вълни.

Трябва да обърна специално внимание върху механизма на раздвижване, защото, ако характеристиките на средата са определящи за скоростта на вълните по нея, то характеристиките на осцилатора дефинират физиката на тези вълни. Т.е. параметрите на трептене на частиците, а оттам и параметрите на самите вълни, се явяват точно копие на параметрите на трептене на осцилатора. В случая с формулата за енергията на Планк този факт живо ме интересува, тъй като тъкмо параметрите на вълната касаят нейните енергетични способности.

На свой ред, пълното енергийно съответствие между вълната и осцилатора позволява енергетичният процес във всяка среда, включително и в полевата материя, да се изследва посредством енергетичният процес при осцилатора. За онагледяване на обясненията ще прибягна до тази възможност, с което преминавам към същността на въпроса. Сиреч, от само себе си се разбира, че, освен изтъкнатите качествени страни, трите изначални елемента на полевата материя – материалното, пълното, мъжкото (частицата), идеалното, празното, женското (пустотата) и привличането между тях (силата) – трябва да имат и количествени оценки във вид на конкретни стойности. Респективно, зад изложената логика на вълновото движение трябва да стои конкретна физика. Тъкмо в тази посока са и следващите стъпки.