Цитат:

Константата на Планк НЕ е минимжална мощност [Ват], не е минимално ниво енергия [Джаул], (Не е т.нар. квант)!

Константата на Планк e специфична плътност на субективно избраната единица Джаул в скалата на честотите, нормализирани спрямо единицата секунда.

Край на цитата:

Константата на Планк има размерност на енергия, затова и се представя като проиведение на мярката за енергия по времето. Но понеже изразява действие по време за действието, представлява мощност или плътност на енергията във времето. Може да се изрази и чрез промяна на импулса или нютон по метър на секунда N.m.s kg.m / s^2.s . Или чрез промяна на момента на импулса, delta▲p.r .

"Едно нещо не ми хареса в логиката ти, която прави първоначалния извод за неоснователност на закона E=h.f, формулиран чрез h.n/t:
Ти неявно дефинира, че n е цяло число. Защото изключи възможността тази величина да е относителна. Т.е. не търпи промяна до n'."

Считам, че видът на отношението, изразяващо честотата на вълната (дали честотата е изразена чрез броя колебания или чрез периода, или чрез фазата), няма значение, тъй като числителят на това отношение е обикновено число (цяло или не) от числовия ред...значи неподвластно на относителност. Затова означавам честотата по най-нагледния начин.

Както показах, при тестването за запазване формата на законите, от една страна стоят контролните съотношения за дължините, времената и масите, а от друга – самите изследвани закони. При това демонстрирах трите възможни резултата:

1) Прилагане на неизрядни контроли, тези на СТО, към изрядно изписан закон - законът за силата на гравитацията.

2) прилагане на изрядни контроли, тези от опита на ММ, към изрядно изписан закон - законът за силата на гравитацията.
(при тези два случая всеки трябва да се запита защо с контролите от опита на ММ, следващи правилата на обичайната математика "щом е в сила В=А/b, то ще е в сила А=В.b", законът запазва формата си, а с контролите, следващи неведомите математически правила на СТО "щом е в сила В=А/b, то ще е в сила А=В/b", законът не запазва формата си)

3) Прилагане на изрядни контроли, тези от опита на ММ, към неизрядно изписан закон - законът за енергията на Планк.

От изследването по точка 3) стигнах до заключението, че Планковата константа h би следвало да има смисъла и дименсията на безкрайно малка, гранично дискретна непроменлива порция енергия E0:

h=Е0 – const. [ kg.m^2/s^2] или [w.s] или [ j ] (h =6.626 x 10^–34) (17)

Като естествено продължение на същия анализ, съгласно основното съотношение на материята E/m=const., на гранично дискретната порция енергия h=Е0, би следвало да съответства безкрайно малка, гранично дискретна порция маса m0. Т.е. трябва да е налице h/m0=с^2 или:

m0=h/с^2 [kg] (m0=2,2х10^–50) (18)

Сиреч, масата m0 би следвало да е неделимо повече количество материя...би следвало да е частица несъставна, непроницаема, недеформируема, респективно, неунищожима и несътворима. Така че стойности под m0 и h не могат да съществуват.

Засега само ще добавя, че, тъй като електромагнитната вълна е факторът, който изважда наяве масата m0 и енергията h , а самата вълна се разпространява из цялото пространството, то, значи, във всяка точка на пространството следва да има маса m0 и енергия h . Електромагнитната вълна следва да представлява осцилация, която се предава по силова линия от една маса m0 на друга.

Не държа нашите мнения да съвпадат за това, кой подход и стратегия е полезен и кой е неутрален и няма смисъл.

Това, дали честотата на хармонична форма се измерва и има смисъл единствено в брой цикли на процеса не съм съгласен, първо защото не се измерва така, и защото това се отнася към дефиниране координатата и пространството наречено Време, и защото не искам да се абстрахирам от съществено свойтсво на природата, когато изучавам неща, свързани или същуствуващи поради това свойство.

Например: Ти допускаш, че n/t е неотносителна стойност. Вероятно, не ти, а модела, който проверяваш, води до това заключение - n'/t' = n/t. Вероятно, поради това, че модела допуска относителност на t.

Относителността на честотата f -> f', обаче е обективен факт. Не искам в тема за константа на Планк да се спирам на несъгласие относно това свойство.

За константата на Планк:

Не очаквах, че ти би заключил, че h = E [J].

Моля те, бъди конкретен, по кой начин E.t е минимално количество енергия?
Та това е интегрална сума, акумулация на по-малки количества в цялото интегрирано количество. Поне по тази причина тази дименсия не е квант количество. А по причина, че интегрирането не е оператор на пропорция, величините сила и мощност и енергия не са все едно и също като енергия, например. Ти сам посочи огромната разлика между мощност и енергия, нали!

Аз написах, размерността на h е J/Hz. Разбира се, че J.s изглежда нередно. Съгласен съм. Но само докато разберем, че всъщност е J/Hz и тогава тази нова величина придобива смисъл. Тя е специфична плътност на енергията в честотна лента с ширина df [Hz].

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

Редактирано от YpaBHeHue на 09.01.15 21:01.

съгласно основното съотношение на материята E/m=const., на гранично дискретната порция енергия h=Е0, би следвало да съответства безкрайно малка, гранично дискретна порция маса m0. Т.е. трябва да е налице h/m0=с^2 или:

m0=h/с^2 [kg] (m0=2,2х10^–50) (18)

Сиреч, масата m0 би следвало да е неделимо повече количество материя...би следвало да е частица несъставна, непроницаема, недеформируема, респективно, неунищожима и несътворима. Така че стойности под m0 и h не могат да съществуват.

Засега само ще добавя, че, тъй като електромагнитната вълна е факторът, който изважда наяве масата m0 и енергията h , а самата вълна се разпространява из цялото пространството, то, значи, във всяка точка на пространството следва да има маса m0 и енергия h. Електромагнитната вълна следва да представлява осцилация, която се предава по силова линия от една маса m0 на друга.


Тази част от логиката ти не се базира на заключенията относно h с изключение на маркираното в курсив част от изречение, и с изключение на формулировката 18.

Тази логика е базирана на m ~ E и на E/m=const и на предположение, че има някаква минимална стойност на масата m0, която ти извеждаш не от свойства на масата, а - от предполагаемо свойтво на импулса dE, да има по природа някяква дискретна порция - елементарна клетка батерия.

Изводът, че в пространството има m0 равномерно разпределено, не противоречи на нищо единствено, ако пространството и времето нямат начало. Гравитацията се детектира като градиент, а нивото на нулевия потенциал на поле се дефинира произволно по желание. Така че, ако добавим произволен потенциал m0 на цялото пространство, стига то да е безкрайно, не се получава никаква промяна.

Само, ако пространството е крайно, тогава периферния контур получава гравитационна сила от наличие на какъвто и да е ненулев m0 реален гравитационен потенциал в цялото пространство и периферията пада навътре. Нямаме възможност да наблюдаваме граница на пространството, но след като то съществува доста дълго, би следвало да заключим, че или то е безкрайно или, че стойността на m0 e не различна от абсолютно 0.

В крайна сметка, от това разсъждение за m0 НЕ можем да заключим нищо за h. То не е пропорционално нито на енергията нито на масата.

Това е важното, което искам да кажа. Размишленията, които добавих към твоите относно m0 нямат никаква стойност в тази тема.

*
Ако съм безпощадно аргументиран, защо не предположите, че очевидно личността ми е грешна?!

"1) Прилагане на неизрядни контроли, тези на СТО, към изрядно изписан закон - законът за силата на гравитацията.

2) прилагане на изрядни контроли, тези от опита на ММ, към изрядно изписан закон - законът за силата на гравитацията. "

Колко още глупости може да изтърсиш? Че ти не си наясно с основите, с това как една физическа величина трябва да се преобразува от една отправна система в друга. Прилагаш измислени "контроли", затова и получаваш грънци като резултат. Не ти е виновна нито СТО, нито сле разбраният опит на Майкелсън (в който пък изобщо не се засяга масата, която ти толкова усърдно "трансформираш" за закона за гравитацията).

Физическите величини между отправните системи се преобразуват чрез координатните трансформации. В СТО ролята им се играе от Лоренцовите трансформации. СИлата като физическа величина се преобразува чрез тях в друга система. А именно Лоренцовите трансформации, по техният произход, гарантират запазването на формата на физическите закони. Манупулирането с размерностите и всеки член поотделно е простотия. Има много да учиш.

И повтарям, константата на Планк няма дименсия на енергия, колкото и да се пънеш. Това твоето "би трябвало" очевадно е резултат от сбъркан поток мисли. Би трябвало, ама не е. Съвсем очевидно е, че енергията е пропорционална и на честотата, поради което спектърът на енергиите може да е непрекъснат, поради което няма "гранично дискретна непроменлива порция енергия E0". Принципно положение, което те опровергава.

Трябва ли да повтарям, че и закономерността Е/m=конст не е верна във всички случаи, и безогледното и прилагане в твоите напъни също ги компрометира? Защо изобщо споменаваш в лутането си СТО, след като на практика не използваш нейните закономерности и резултати? Не използваш Лоренцовите трансформации, а някаква саката изкривена тяхна версия. Не признаваш основните принципи на теорията. Не познаваш законът, който свързва масата и енергията в неговата обща форма, а използваш частна форма, неприложима в повечето случаи. Зарежи СТО и квантовата механика, използвай Вълшебната Фея в обясненията си, ще се получи по-логична картинка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей Шпага!

Остаряла е представата, че масата е величина, характеризираща количеството материя, и е остаряла по причина развитието на понятието за материя. Някога под материя се е считала само веществената и форма, това дето може да се пипне и да те удари. Полевата форма на материята не е била още позната, а за нея понятието "количество поле" няма особен смисъл, и не се асоциира с някакви килограми. Най-големият разцвет, така да се каже, на масата като количество материя тя получава с развитието на химията. Ломоносов на основата на философски съображения формулира законът за съхранение на масата, а Лавоазие го формулира количествено, с най-важното тогава свойство на масата - нейната адитивност. Адитивност на масата означава, че сумата от масите на частите на една система е равна на масата на самата система.

С появата на полето като форма на съществуване на материята обаче нещата се променят. Масата вече не е мярка за количество на материята. По тази причина се нарушава и свойството адитивност на масата - една система може да тежи повече, отколкото е сумата от масите на съставящите я. Тоест, масата не се запазва (като количество) винаги, а само в затворена, невзаимодействаща с външният свят система. Това следва и от известният закон на Айнщайн, свързващ масата и енергията - енергията на една затворена система не се променя, следователно и нейната маса не се променя.

Пример за неадитивността на масата е например анихилацията на електрон и позитрон: и електронът и позитронът имат маси, но фотоните които са резултат от реакцията, нямат маси. Интересното в случая е, че системата от двата фотона има маса, докато всеки от тях няма, което прекрасно демонстрира нарушаването на адитивността на масата.

Затова идеята, че задължително трябва да се пренася маса при взаимодействието не е работеща. Например взаимодействие се пренася и чрез фотони, ако разглеждаш обаче взаимодействащото и фотонът като една система (още преди взаимодействието), то масата на тази система няма да се промени, защото няма да се промени и нейната енергия, независимо че фотонът сам по себе си няма маса.

Съвременното понятие за маса визира т.н. маса определена в състояние на покой. Тази маса, която участва във всички формули, не се променя от движението на обектите. Тоест едно тяло, каквато маса има в покой, такава маса ще има и в движение, независимо че ще има по-голяма енергия (плюс кинетична) в това състояние.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

" При Кристоф това заключение идва от неизменност на отношението E/m."

Не знам от къде си го е измислил това нещо Кристоф, не казва. Това не е следствие на теорията на относителността, нито някоя друга теория го дава като следствие. Нито е експериментален факт, напротив, факт е че това не е вярно. Пък ти ръкопляскай на "достиженията" на мисли, които тръгват от нищото, припознавайки го като нещо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаех си, че ще подскочиш като ужилен в слабините. Значи, казваш, редя измислица до измислица. Е, голям късметлия ще да съм, след като накрая всичко ми се получава. Защо и ти не пробваш да си изградиш някаква представа и сетне така да докараш нещата, че, в крайна сметка, да стигнеш до нея. Да, ама не. Да ти напомням ли, че говорим за физика, дето закони дебнат отвсякъде. А направиш грешна стъпка, а веднага някой от тях (или групово) ще те шамароса. Хайде да ти дам няколко примера, за да престанеш да заблуждаваш аудиторията:

Да речем, директно от трансформация (1) x'=(x-v.t)/b, т.е. B=A/b, аз "си измислям" обратната трансформация (2) (x-v.t)'=x'.b, т.е. A=B.b. Очевидно това е самата обичайна математиката. За още по-сигурно, извеждам и (1), и (2) от опита на ММ. Каква е твоята реакция? Надаваш вой колкото ти глас държи: "Не е вярно!...(1) е трансформация, а (2) не е трансформация...противоречи на СТО." И толкоз...изчерпателно и авторитетно. Браво, Герисъм! Даже ядно ме наричаш "измисляч", с което авторитетът ти скача на квадрат.

Или да речем, аз "си измислям", че мога да спра едно движещо се тяло, замествайки движението му със съответно нагряване, съгласно температурния еквивалент на механичното движение (работа), и, по този начин, мога да го сравня директно със студеното тяло на неподвижната система Ти надаваш вой колкото ти глас държи: "Не е вярно! Измишльотини." И толкоз...Честта на СТО е защитена.

Или да речем, аз "си измислям", че едно движещо се тяло има и външно количество движение, и вътрешно количество движение, съгласно термодинамиката. Ти надаваш вой колкото ти глас държи: "Количество движение на тяло в покой по дефиниция е нула". И толкоз...понеже СТО се занимава само с кинематиката на тялото и не държи сметка за неговото вътрешно състояние.

Или да речем, аз "си измислям", че когато нагряваме едно тяло, то олеква и неговата гравитация намалява, съгласно всичкия научен и практически опит на човека. Ти надаваш вой колкото ти глас държи: "Не е вярно! Съгласно СТО, когато нагряваме едно тяло, неговата маса расте, откъдето и неговата гравитация се усилва." И толкоз... Не ти пука, че де факто, при нагряване на едно тяло силата на сцепление между неговите частици, която определя гравитацията, намалява и, в даден момент, то преминава в по-свободното течно състояние, а по-нататък в газообразно, след което в обратен ред (газовите закони на Бойл-Мариот и Гей Люсак или на Клапейрон).

А какво да кажа за контролните зависимости за съотношението на дължините, времената и масите, против чието ползване така гневно роптаеш?! Да не вадя тези формули от "клоака максима" (главния канал на някогашния Рим)?! Нали ги извеждам от ЛТ и от опита на ММ.

Да не изреждам повече. То не беше едно, не бяха две "нагласявания", които ти компетентно заклейми...как?...с раждане на нещастни недоносчета, имащи жизнено пространство единствено в кувьоза ти. Но съм ти благодарен, понеже непрестанно насочваш и правиш все по-точен мерника ми.

Накрая малко прагматика, в унисон с момента, до който съм стигнал с представянето на темата. И така, моят електромер измерва консумираната енергия по формулата E/t=h.n/t , респективно, по формулата (E/t).t=h.n . Ти грозно оплю тази зависимост с нейните технологични особености. Хайде тогава дай технологичната схема по която работи твоя електромер.

" Да ти напомням ли, че говорим за физика, дето закони дебнат отвсякъде."

Вместо да ми напомняш на мен, потруди се първо ти да разбереш как работят законите. Не е достатъчно само да ги цитираш или да споменеш някаква част от тях, трябва цялостно да ги прилагаш. А ти какво правиш? Отхапал си половината от Лоренцовите трансформации, и "произвеждаш" обратната трансформация. При това имаш лицемерието да ни твърдиш, чре ползваш обичайна математика? Какво и е обичайното, след като работиш само с половината данни от задачата и не използваш Лоренцовите трансформации? Не е достатъчно манипулирането само на пространствената част, трябва и времевата - тогава може да настояваш, че излагацията с която ни заливаш, има нещо общо с математиката. А сега само се тръшкаш и плашиш с думи, които явно не знаеш какво са: закони, математика, физика. Ами не става така, трябва да има логическа връзка в разсъжденията ти, а така хаотично клъвнати части от формули не могат да доведат - и не довеждат - до нищо смислено. Боя се, че проблемът е фундаментален - ти самият не разбираш колко си бос и колко много ти липсва, затова си толкова напорист. Но това няма как да ти помогне.


"Да речем, директно от трансформация (1) x'=(x-v.t)/b, т.е. B=A/b, аз "си измислям" обратната трансформация (2) (x-v.t)'=x'.b, т.е. A=B.b. "

Първо, (1) не е трансформация (трансформациите имат определени свойства, тази формула няма, и не е трансформация от СТО), второ, (2) не е обратната трансформация. Обратните трансформации трябва да съвпадат с (1) с точност знакът пред скоростта (двете системи се различават само в посоката на скоростта), докато при тебе е пълна каша. Е, от пълна каша освен помия няма какво друго да стане. И видяхме, че това става. Това, че споменаваш от време на време СТО, не прави връзка между тази каша и теорията.


"Или да речем, аз "си измислям", че мога да спра едно движещо се тяло, замествайки движението му със съответно нагряване, съгласно температурния еквивалент на механичното движение (работа),"

Ами не можеш да си измисляш такива работи, трябват и аргументи някакви. Фактите са, че това дето си измисляш не се случва, в предните постинги ти споменах до какви парадокси води това измисляне. Първо трябва да се оправиш с тези парадокси, чак после ела и се тръшкай какво си измислил. СТО няма нищо общо тук, ти се дъниш още с положенията на класическата физика и термодинамика. Не си пораснал още да закачаш нещо на СТО

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

С появата на полето като форма на съществуване на материята обаче нещата се променят. Масата вече не е мярка за количество на материята. По тази причина се нарушава и свойството адитивност на масата - една система може да тежи повече, отколкото е сумата от масите на съставящите я. Тоест, масата не се запазва (като количество) винаги, а само в затворена, невзаимодействаща с външният свят система. Това следва и от известният закон на Айнщайн, свързващ масата и енергията - енергията на една затворена система не се променя, следователно и нейната маса не се променя.

Пример за неадитивността на масата е например анихилацията на електрон и позитрон: и електронът и позитронът имат маси, но фотоните които са резултат от реакцията, нямат маси. Интересното в случая е, че системата от двата фотона има маса, докато всеки от тях няма, което прекрасно демонстрира нарушаването на адитивността на масата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите