ЗА ФИЗИЧЕСКИЯ СМИСЪЛ НА ПЛАНКОВАТА КОНСТАНТА / Наука / Природни науки / Физика

Излиза, че знаеш всичко за енергията...само дето не си наясно какво е енергия!

Кристофор: "За да ти говоря само за зависимостите E/m = const и Е=Еп+Ек = const"
Герисъм: "Чак сега се усети, че това което досега ми натрапваше, не беше никакъв закон Учиш се, макар и барно и не по късия начин..."

Включваш се в средата на темата и веднага започваш света инквизиция против ересите. Това е повторение...специално за теб.

Иначе продължаваш със сказките си. Прескачам ги и отивам на:
Кристофор: "Имаме ли право, ерго, равностойно ли е да представим движеща се маса K' като неподвижна маса K, но загрята до съответна температура?"

Герисъм: "Не.
Има един близък ефект, при който ускорена маса (или маса в гравитационно поле), в системата, в която е неподвижна, се наблюдава фон от лъчение с температура, зависеща от ускорението (или гравитационният потенциал). Това се нарича ефект на Унру, лъчението - лъчение на Хокинг, но не е валидно за ситуацията за която питаш."

Мреш да демонстрираш ученост. А въпросът е елементарен.
Едно тяло, движещо се постъпателно пред нас (в неподвижна система К), има външно количество движение от транслацията и вътрешно количество движение на съставящите го частици. При идеалното положение - внезапно спиране на тялото в твърда преграда, без еластична реакция или пластична деформация - външното количество движение би следвало да премине във вътрешно такова. Т.е., съгласно закона за запазване, следва да се повиши вътрешното количество движение. А вътрешното количество движение е отговорно за агрегатното състояние на тялото. По-точно, оказва промяна на неговите обем, температура, налягане (закон за газовете на Бойл-Мариот). Сиреч, при спирането на нашето тяло, ще последва промяна (покачване) на неговата температура (налягането остава константно). Нещо, което е разбираемо от две думи, но за теб се налага представяне с дълги обяснения, при това, без каквато и да е надежда да разбереш и да спреш да шикалкавиш.

Кристофор: "Когато ускоряваме дадена маса, ще дойде ли един момент, в който тя ще се разпадне на съставните си молекули, поради отслабване на силата между тях, държаща ги в единство?"

Герисъм: "Не. Силата между съставните молекули не се променя в отправната система, неподвижна с ускоряваното тяло. А в системата в която тялото се движи ускорено, според релативисма, силата между молекулите нараства. За да формулираш така погрешно въпроса си, явно имаш някакъв проблем..."

Сега, вземайки предвид горните мои обяснения, нека, за по-нагледно, да увеличаваме скоростта на нашата Галактика относно хипотетичния център на разбягване на галактиките (постоянно налягане, променливи обем и температура). Количеството движение на центъра на тежестта на системата ще расте. А количеството движение на центъра на тежестта на системата е сбор от количеството движение на обособените съставящи я тела – звезди, планети и др. С една дума вътрешното количество движение на системата ще расте...ще растат нейната температура и обем и в определен момент Галактиката отново ще се превърне в еднороден газов облак.

Така че промяната на скоростта не е безобидно, чисто кинематично явление. Изменението на количеството движение води до еднопосочни физически последици. Когато нагряваме едно тяло, фактически расте скоростта на частиците му (расте вътрешното количество движение), расте температурата му, силите между молекулите отслабват, тялото олеква, при определена температура преминава в течно състояние, сетне в газообразно (при постоянно налягане). А че релативизмът проповядва друго е проблем на СТО.

"Хайде сега стъпи на земята и ни разясни (количествено, естествено), без да се разсейваш с безполезни разсъждения, с каква скорост ще се задвижи едно метално топче, ако се удари от друго движещо се топче (задача от учебника за 7-ми клас). И от къде ще се вземе енергията, която ще го задвижи, след като общата му енергия не може да се промени."

Това вече го обясних. От никъде не се взима енергия. Двете тела си имат своята енергия съгласно закона Е=m.c^2 . При съприкосновението им енергията на едното се преобразува в една посока (примерно, кинетичната нараства за сметка на потенциалната, която съответно намалява), при което енергията на другото се преобразува в обратната посока (кинетичната намалява, потенциалната съответно нараства). Създава се алюзията, че второто тяло съобщава кинетична енергия (а не енергия изобщо) на първото. Повтарям, така изглежда само на пръв поглед.

Не в един и два случая проличава неистовия ти стремеж, граничещ с мания, да се изживяващ в ролята на екзаминатор. Навярно като малък постоянно си бил тормозен с изпитване за щяло и нещяло. Но вече се знаем и не ти се връзвам. Ясен ми е похватът ти да вкарваш спора в една безкрайна спирала на демонстративно говорене, в което да упражняваш своите поучения. Впрочем, щом толкова се интересуваш от закона за запазване на импулса, вземи да решиш опита на Толмен и Люис. От него стигам до заключението, че масата намалява с увеличаване на скоростта. Само да не започнеш отново да мрънкаш "как е възможно това", както правеше при изводите ми от опита на Майкелсон.

Сега преминавам нататък, като много от твоите питанки и чуденки ще разяснявам в конкретни ситуации.

За да продължа аргументирано по въпроса за физическия смисъл на Планковата константа, трябва да се върна към някои релативни положения, които представих лятото, отново в дебат с теб. Затова сега ще бъда кратък. Както обикновено, ще изходя от постановката:

Инерциална система K' се движи надясно със скорост v спрямо неподвижна система К по осите X'=X (светлинният сигнал също се движи надясно със скорост с).

При това положение, както е известно, СТО стига до следните зависимости за координатите и времето (Лоренцовите трансформации):

x'=x/b-v.t/b ; t'=t/b- (v/c^2).x/b – движеща се гледна точка K' (7)

След това просто разменя обозначенията на системите и движеща се става система К, при което получава:

x=x'/b+v.t'/b ; t=t'/b+(v/c^2).x'/b – движеща се гледна точка K (8)

СТО не дава обяснение защо няма трансформация за неподвижната гледна точка (всяко уравнение, включително и трансформации (7), (8), има две страни, но СТО взема само едната... за другата мълчи). Така, от (7) и (8) и от постановката си за масата, СТО вади следното заключение за зависимостта между дължините, времената и масите на двете системи:

L'=L.b ; t'=t.b ; m'=m/b – движеща се гледна точка K' (9)
L=L'.b ; t=t'.b ; m=m'/b – движеща се гледна точка K (10)

Видно е, че зависимостите в двата реда не се различават - щом В=А/b , ще е в сила А=В/b (баси математиката), а обратните значения А=В.b и В=А.b ,дето се казва, кучета ги яли. Т.е., видно е, че системите са тъждествени, че между движението и покоя няма разлика, че е в сила принцип на относителност.

В същото време, при отчитане на факта, че система K е реално неподвижна, а система K' се движи спрямо нея, аз стигнах до следния вид на Лоренцовите трансформации:

x'=(x-v.t)/b ; t'=(t- vx/c^2)/b – движеща се гледна точка K' (7)
(x-v.t)=x'.b ; (t- vx/c^2)=t'.b – неподвижна гледна точка K (11)

От (7) и (11) и от постановката за масата вадя следното заключение за зависимостта между дължините, времената и масите на двете системи:

L'=L/b ; t'=t/b ; m'=m/b – движеща се гледна точка K' (12)
L=L'.b ; t=t'.b ; m=m'.b – неподвижна гледна точка K (13)
(същите зависимости изведох и от опита на Майкелсон-Морли).

Видно е, че зависимостите в двата реда дават двете страни на едно и също сравняване (сиреч, щом В=А/b , ще е в сила А=В.b – обичайната математика). Т.е., видно е, че системите са противоположни, че между движението и покоя има разлика, че е в сила принцип на противоположностите (произтича от дуалистичната материално-идеална същност на материята).

Не представлява трудност да се покаже различието на двете системи, а именно:

Нека системи K' и K да са в относителен покой, със съвпаднали начала О=О' и оси X'=X. При това положение, нека системите са съоръжени с две еднакви дължини L=L' върху осите X'=X , два еднакви часовника, отчитащи еднакви времена t=t' и две еднакви метални маси m=m'. След това нека система K' да започне инерциалното си движение по горното условие.

Както се вижда от Лоренцовите трансформации във вида (7), (11), самите трансформации извършват елиминиране на разместването на системите (действието в скобите). Т.е., важно е да се подчертае, че самите Лоренцови трансформации фактически връщат система K' в положение на началата О=О' и осите X'=X , запазвайки обаче настъпилите от движението промени в К'.

Това открива възможност за дириктно сравняване на величините: променената дължина L' застава срещу непроменената дължина L, промененото време t' застава срещу непромененото време t (стоящите един срещу друг часовници вървят с различен темп) и променената маса m' застава срещу непроменената маса m . Т.е. Лоренцовите трансформации водят до директно съпоставяне на дължините и времената – едната дължина ще е по-къса от другата и едното време ще върви по-бързо от другото. А топлинния еквивалент на механичната работа води до директно съпоставяне на масите – едната маса ще е гореща, другата не. Това са законови положения, а не съмнителни приемания и твърдения, каквито са тези на СТО.

С добитите зависимости за дължина време и маса в следващия пост ще тествам два интересуващи ме закона за това дали запазват формата си във всяка система.