И според мои предположения С е равно на С1 , а защо , след малко ще пиша на Гери.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Специално тези цитати са много важни защото отразяват официалната позиция на релативистите: експериментът на Pound-Rebka е напълно съвместим с емисионната теория на Нютон и следователно не може да се разглежда като тест за валидността на ОТО. "

Тц. Един експеримент може да не противоречи (да потвърждава) няколко различни модела - това е нормално състояние, когато моделите дават еднакви предсказания в рамките на експерименталната грешка. След като резултатът на Паунд и Ребка съвпада с предсказаното от ОТО (не и противоречи), той я потвърждава. Още повече, емисионната теория на Нютон не предсказва в случая количествено честотата на лъчението - в нея трябва да се добавят допълнителни предположения, демек да се прави нагаждане към очакван резултат (сам видя, промяната на честотата при доплеровият ефект не е свързана с промяна в скоростта). Твоите "професори" ряпа да ядат.


"Този номер е още по-типичен при експеримента на Michelson-Morley. Сто години бият антирелативистите по главата с твърдението че експериментът бил доказал постоянството на скоростта на светлината"

Това може да го твърди само човек, който си няма идея какво е доказал експеримента на Майкелсън-Морли. Самият Айнщайн в едно изказване от 20-те години твърди, че експериментът потвърждава принципът на относителност, това не е постановка, която мери скорост.


"информират света за откритието си че всъщност експериментът бил съвместим с променливата скорост на светлината предсказана от емисионната теория."

Нещо много си изостанал. Емисионната теория (не на Нютон, тя не работи, а създадената от Валтер Ритц балистическа теория още по времето на Айнщайн, те са състуденти) специално за опита на ММ дава разлика от СТО от втори порядък на скоростта, порядък от който е бил и самият ефект, т.е. опитът на ММ не я отхвърля (ама той не отхвърля още куп теории, за етера например). Цената за това обаче е била осакатяване на електродинамиката, за да се нагодят резултатите. Едва експериментите през 60-те години на Бабкок и други, с подвижни източници на светлина демонстрират че тази теория не обяснява резултатите, и тогава тя е окончателно погребана. По-късно има и други експерименти, които потвърждават несъстоятелността и и съответно верността на вторият принцип на СТО, един от последните е

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

"Та значи прави ли са"

Прави са. Именно забавянето на времето, съчетано със забавената скорост на светлината ще даде измерване на нормалната константа - така както измерване на скоростта на светлината в различни точки на линейно ускоряваща се система ще даде един и същи резултат. Забавената скорост на светлината може да се оцени когато светлината преминава през области с различен потенциал, тогава светлината закъснява. Но да се разбере това не са нужни цитати

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Освен пътуването на светлината по геодез.криви, което увеличава пътя, промяната във времевата компонента изказвам предположение може да се смята за привидна.Просто скороста е една и съща , но не скороста на придвижването и в пространството , а някаква по-обща величина, която е непроменлива за излъчен фотон, специфична според енергията му и е някакво отношение между <скороста> на процесите отговорни за енергията и релативистката маса и <скороста> на пространственното му движение.
Или СТО и ОТО вероятно могат да се изменят, като твърдението постоянна скорост на светлина се замени с постоянна величина промени за съответния фотон.Също , можеби по-вероятно такова съотношение да се произвежда по закон , което го прави постоянно за всички фотони,променящи движенията по неизвестен за сега начин.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Питах те Аз за ускоряващи системи,след малко продължавам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Герисъм: Именно забавянето на времето, съчетано със забавената скорост на светлината ще даде измерване на нормалната константа

Браво Герисъм! Ти ме слисваш със своята компетентност! Само да не си плагиатствал от тук:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз си имам по-сериозни източници за изучаване на СТО и ОТО. Например вече класическите книги на Мьолер и на Грьон.

По повод на зависимостта на скоростта на светлината от потенциала, по думите на самият Айнщайн той е възнамерявал да замени потенциала със скоростта на светлината в дадена точка като характеристика на полето. Но именно поради фактът, че локалният наблюдател ще измерва винаги C'=C се е отказал.

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Гравитационнията ефект и определен тип ускорение според изводи от Т.О трябва да са с еквивалентен ефект. Доколкото помня май и Айнщайн го твърди.
Ако приемем за вярно в <гравитационно поле> със определени потенциали има т.н. забавяне на времето и промяна в скороста на светлината-забавяне , когато тя се движи към източника на кривината, и нарастване енергията на фотон. Същото трябва да се случи и в ускоряваща се О.С. Но как. Имахме предложение за гравитац.ефект, от кула, лъч на долу и измерване времето и енерг.на фотон. Скороста намаля, енергията се увеличава и съответната и честота.
При ускорение, източник , приемник, по права-вектор , ускорението е по същия вектор, или по посока -източник.-приемник. Излъчва се импулс -фотони с еднаква енергия , те по механизм. от ефекта на Доплер още от процеса на излъчване получават допълнителна енергия, НО , в тая ускоряв. се О.С. и приемника се ускорява , той, трябва да <бяга> от импулса фотони или в крайна сметка няма да наблюдаваме повишена енергия на фотони, а напротив, понижена. Това в никакъв случай не е еквивалентно на гравитац.ефект.
Проблема е решен , като грешка в постановката, на нас не ни е нужна обикновенна О.С. тип асансйор, трябва ни областно-глобална, или локална, сегментна по отношение на целия Космос. Или нашата О.С.трябва да е <сегмент от целия Космос>, който приемаме се ускорява по указания начин. С това се променя и Областното,сегментно пространство-време. Тогава при обновената обстановка ускоряв. се източник подобно като при Д.Е задава по-висока енергия на фотон , той <пътува> , но постоянно изпитвайки променящото се пространство-време, или изпитва нещо като постоянно <ускорение> влияещо на часта енергия, не на простр.скорост. При взаимодействие с приемник тогава се отчита същия по-енергетичен фотон като при гравит.ефект на Айнщайн и се отчита забавяне в скороста , отчетена при часовник на приемник, който пък е със съответното забавено време.
Сетих се за това снощи, когато казвах, за моята интуиция, че така ме води.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Интересно, продължавай, какво ли още е мислел прадедо Алберт.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Герисъм: Аз си имам по-сериозни източници за изучаване на СТО и ОТО. Например вече класическите книги на Мьолер и на Грьон.

Я да видим само преди няколко месеца какво беше научил от тези източници:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите