"ти твърдиш че при опита на Майкелсън се било мерено скъсяване на дължина, и то с интерферометричните ивици. Та пак да попитам: след като опитът има нулев резултат, какви скъсявания на дължини са премерени? Не бягай така от конкретните отговори."

Да, така твърдя, но трябва да прегледаш изчисленията по опита и сам да си го обясниш.

"Материята има едно основно качество - делимост."

Сега пък се отплесваш в друга посока. Говорим за връзката пространство-материя. А материята има и други качества. И не се казва "делимост", а "прекъснатост", защото първото предполага делимост до безкрайност, която теза не се споделя от научната общност.

"Наличието на маса не е достатъчно за да може да се свърже координатна система - за такава система е нужна характерна точка за отправно начало"

Хайде сега "ново два'йсе".

"И за кой закон ства дума? Произволно нахвърляни формули какъв закон са? Аз не се сещам да има закон dx'/dt', това дори не е и зависимост, това е величина - скорост..........Обикновено в законите има поне и по един знак за равенство Започвам да си мисля, че ти не знаеш какво е това физически закон?"

Закон за определяне на скорост: v=L/t . Основни величини са: m, l и t . Те са свързани в закони.

""ти твърдиш че при опита на Майкелсън се било мерено скъсяване на дължина, и то с интерферометричните ивици. Та пак да попитам: след като опитът има нулев резултат, какви скъсявания на дължини са премерени? Не бягай така от конкретните отговори."

Да, така твърдя, но трябва да прегледаш изчисленията по опита и сам да си го обясниш. "

Прегледах изчисленията, и не видях нищо за дължина. Нулевият резултат от експеримента показва, че не може да се определи движение, следователно за никакво скъсяване не може да става дума, камо ли да има измерено такова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нулевият резултат от експеримента показва, че не може да се определи движение, следователно за никакво скъсяване не може да става дума, камо ли да има измерено такова Обясни как става това мерене, не се крий зад общи фрази.

Логично е, че не можеш да измериш скоростта на вятъра вътре в движещ се влак.
Съвсем различен ще е резултата в експеримента на Майкелсън-Морли, ако интерферометъра се движи равномерно праволинейно във въздуха.
Ама никой не ще да направи такъв експеримент. Защо ли?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това илуминатите са го забранили.

Но Кристоф твърди, че Майкелсън в този експеримент, именно неуспявайки да измери скоростта на етерният вятър, е измерил скъсена дължина чрез интерферометъра. Та за това е въпросът :)

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

Прегледах изчисленията, и не видях нищо за дължина. Нулевият резултат от експеримента показва, че не може да се определи движение, следователно за никакво скъсяване не може да става дума, камо ли да има измерено такова...

Ми така е, "за никакво скъсяване не може да става дума", щото си се вторачил в системата, в която установката е НЕподвижна

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Абе ако я разгледам от друга система, божа работа, не е ясно какво ще се види, там я камилата, я камиларят...

Въпросът е, че Майкелсън, дето уж бил измерил тая скъсена дължина, я е мерил именно от тая същата система, от която и аз разглеждам нещата. Ей в това ми е проблема

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Въпросът е, че Майкелсън, дето уж бил измерил тая скъсена дължина, я е мерил именно от тая същата система, от която и аз разглеждам нещата.

Е, този път положението е вече неудържимо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както отбелязах, Айнщайн напуска дефиницията на първи постулат, полагайки едната система за неподвижна, а другата за движеща се спрямо нея. Така извежда Лоренцовите трансформации за движещата се гледна точка. Тогава се връща към първи постулат, като, без друго извеждане, обявява добития резултат за валиден за двете системи. Дали обаче това разграничаване на системите не дава отражение? За да стане ясно, решавам да изведа Лоренцовите трансформации от опита на Майкелсон, тъй като неговата постановка съвпада с допълнителните приеманията на Айнщайн, превръщащи системите от тъждествени в различни..

Опитът на Майкелсон, известно е, е поставен на движещата се Земя (система K'), а се наблюдава (изчислява) от неподвижния Етер (система К). Но, за тази гледна точка, той е решен само до зависимостта L=L'.b . Продължавайки нататък решаването на опита, стигам и до зависимостта за времето, а именно: t=t'.b . От детайлното изчисляване на хода на светлинния сигнал по успоредното на движението рамо в K' и К извеждам следните преобразуващи уравнения:

x=x'b+v.t ; t=t'b+(v/c2)x – за гледна точка К (различават се от СТО) (1)

След това търся резултатите от противоположната гледна точка. За да стигна до тях, премествам интерферометъра в неподвижния Етер, където провеждам същия опит, а го наблюдавам (изчислявам) от движещата се Земя. Така получавам и зависимостите за обратната гледна точка, а именно: L'=L/b и t'=t/b . От детайлното изчисляване на хода на светлинния сигнал по успоредното на движението рамо в K' и К извеждам следните преобразуващи уравнения:

x'=x/b-vt/b ; t'=t/b-(v/c2)x/b – гледна точка K' (напълно съвпадат със СТО) (2)

(видно е, че (1) произтича директно от (2) по правилата на обичайната математика)

По въпроса за промяната на масата изхождам от уравнението за общата енергия E=Eпот + Екин и необходимостта от спазване на закона за енергията E=m.c2 . В резултат получавам следните равенства: m=m'.b и m'=m/b (същите се потвърждават и от опита на Толмен и Люис). Т.е. за маса, дължина и време получавам следната комбинация зависимости:

m'=m/b ; L'=L/b ; t'=t/b – движеща се гледна точка K' (3)
m=m'.b ; L=L'.b ; t=t'.b – неподвижна гледна точка K (4)

Съгласно тези формули масата, дължината и времето се променят от скоростта едновременно, в една посока и в еднаква степен. А системи K и K' (всички инерциални системи) се намират в отношение на подобие: (неподвижни параметри)=b(движещи се параметри) и (движещи се параметри)=1/b(неподвижни параметри), където b е коефициент на подобие. Горните зависимости следва да бъдат тествани дали спазват условието за запазване формата на законите.

Проверката ще извърша със закона за гравитационното притегляне. За целта строя следната постановка: Платформа (система K') се движи по релси инерциално със скорост v спрямо неподвижната Земя (система K). Релсите са осите Х'=Х. Върху платформата има установка с маси m1 и m2 , чието разстояние R между центровете е успоредно на осите Х'=Х, ерго, на посоката на движение. Нека силата на привличане между масите да е с показание единица върху екрана на уреда.

Проверка изводите на подобие за опит, позициониран в K' (на платформата).

Наблюдение в K': F'=G(m'1.m'2)/R'2=1
Наблюдение от K, съгласно (4): F=G(m'1.b).(m'2.b)/(R'2.b2)=G(m'1.m'2)/R'2=F'=1

Резултат: В двете системи законът е един и същ (запазва формата си).

Сега преместваме установката върху неподвижната Земя при същите условия.

Проверка на изводите на подобие за опит, позициониран в K (на Земята).

Наблюдение в K: F=G(m1.m2)/R2=1
Наблюдение от K', съгласно (3): F'=G(m1/b).(m2/b)/(R2/b2)=G(m1.m2)/R2=F=1

Резултат: Отново в двете системи законът е един и същ (запазва формата си).

Редактирано от kristofor на 06.06.14 20:15.

Ами това е въпросът - нали говорим за измерване? Лоренцово скъсяване, независимо според коя теория, е неизмеримо по принцип, не само на практика, в собствената система - нали и еталоните с които се мери, се скъсявали пропорционално? За да се говори изобщо за такова скъсяване - особено в теория свързана с етера - е нужно като минимум да се установи някакво движение спрямо тоя етер. Тогава може да се замажат нещата с някакви изчисления. Но опитът на Майкелсън е бил насочен именно да търси такова движение, и не го е намерил. За какво измерване на скъсявания изобщо става дума тогава?

Затова няма какво да се цупиш, сложи една по-весела иконка, цирка се вихри с пълна сила :)

`Тези, които не знаят, са обречени да вярват`

"Както отбелязах, Айнщайн напуска дефиницията на първи постулат, полагайки едната система за неподвижна, а другата за движеща се спрямо нея."

Айде да не се отклоняваме колко криво ти си разбрал Айнщайн? Първият постулат на Айнщайн гласи абсолютно същото, както принципът на относителността на Галилей, легнал в основата на класическата механика, с допълнението, че обхватът му се разширява и на електромагнитните явления.


"Така извежда Лоренцовите трансформации за движещата се гледна точка."

Лоренцовите трансформации имат поне 20 начина на извеждане. Що не опиташ тая неподвижност, дето те е фиксирала, да я замениш с друга табелка? Защото "неподвижност" без "относно" тя няма смисъл в СТО и в изводите на Айнщайн. Какъв беше смисъла да пускаш нова тема, след като нещата от старата не са ти се изяснили изобщо?


"Опитът на Майкелсон, известно е, е поставен на движещата се Земя (система K'), а се наблюдава (изчислява) от неподвижния Етер (система К)."

Леле мале! Ако не си забелязал, Майкелсън е наблюдавал каквото е могъл само от "движещата се" земя. Той е търсел етер, но не го е намерил.


"След това търся резултатите от противоположната гледна точка. За да стигна до тях, премествам интерферометъра в неподвижния Етер, където провеждам същия опит, а го наблюдавам (изчислявам) от движещата се Земя."

Може, но Майкелсън отново е извършил наблюденията от земята. Не е мерил нищо от етера

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите