"University of Cambridge physicist Luke Butcher has uploaded a paper to the arXiv preprint server suggesting that there might exist some type of wormhole that is capable of staying open long enough for a photon to pass through—which of course suggests the possibility of sending messages backwards or forwards in time.

Пълната статия:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

звучи ми като глупости.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Хвърлих един поглед на статията, но ми е трудно да преценя какво точно различава тази от многото други подобни за да бъде отразена в новините. Някой, който е навътре в нещата може да обясни. Предполагам заглавието за дългоживеенето е това което отличава тази от другите но не мога да преценя. Сигурен съм, че в една от цитираните статии има конструкции на червиеви дупки, през които светлина и масивни частици могат да преминават без да срещат екзотична материя.

Едно нещо което ми прави впечатление, и което е валидно и за тази статия, е че във всички разглеждани червиеви дупки (може да греша разбира се) се процедира от геометрията към физиката. По-точно започва се с желаната геометрия и чрез урвненията на Айнщайн се намира тензора на енергията и от там се правят изводи за материята която поражда тази дупка. Но не съм вижда обратния подход (по-правилно изглежда този да се нарича обратен а другия прав но както и да е). Да се започне с разпределени на материя, някакъв процес, и от там чрез уравненията да се намери геометрията и свойствата. Поне това изглежда по естествено, но предполагам и по трудно. Един вид да се намери нещо, макар и много идеализирано, подобно на колапса на Опенхаймер-Снайдер.

Не съм сигурен дали се изразявам добре, за това ще дам аналогия с нютоновата механика. Мога да започна с произволна крива в пространството, да намеря ускорението и, и от там чрез уравнението на Нютон да намеря каква сила би накарала частица с единична маса да се движи по дадената крива. Което изглежда като тръгване от отговора и намиране на сила която да води до този отговор. По-естествно би било да се тръгне от сила и от там, пак чрез уравнението на Нютон, да се намри траекторията.

Не съм сигурен дали се изразявам добре, за това ще дам аналогия с нютоновата механика. Мога да започна с произволна крива в пространството, да намеря ускорението и, и от там чрез уравнението на Нютон да намеря каква сила би накарала частица с единична маса да се движи по дадената крива. Което изглежда като тръгване от отговора и намиране на сила която да води до този отговор. По-естествно би било да се тръгне от сила и от там, пак чрез уравнението на Нютон, да се намри траекторията.

Като тръгнеш от силата, ако си я преценил погрешно (не си отчел други сили които по някаква причина действат на тялото примерно), траекторията няма да ти излезе.
Ако тръгнеш от траекторията която можеш да определиш директно(снимки през даден интервал примерно), ще получиш резултатната сила действаща на тялото и тогава можеш да провериш отговаря ли на силите които мислиш, че действат или има и още нещо което си пропуснал.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е ясно, аз друго имам предвид.

Няма никакъв проблем дедуктивния подход да даде добър резултат, както и индуктивния, стига да се намери експеримент, който потвърждава изводите. И едното и другото са валидни научни методи.

Не мисля, че тук индуцията и дедукцията имат нещо общо. И не става дума да, че нещо е невалиден научен метод. Ставаше дума за следното. Вземи като друго сравнение черни дупки. Може да се дадат готови решения, но може и да се даде пример на процес, който води до образуването на черна дупка. В първия случай тръгваш от дадена метрика и намираш свойствата на съответното пространство. Във втория тръгваш от дадена конфигурация на материята, например достатъчно масивна звезда, и показваш, че това евентуално ще доведе до образуването на черна дупка. При червиевите дупки не съм виждал примери за второто.

това че се тръгва от геометрията не е проблем. все пак тръгва се от целта, а червеевите дупки са примамлива цел. червеевите дупки са широко изпозлвани за всякакви фантастични полезни джаджи - пътуване назад във времето, моментален транспорт, какво ли не.
комичното обаче е че всички трудове върху червееви дупки почиват на ото, което от своя страна почива на аксиоми отричащи крайната цел.
дори тези червееви дупки да съществуват, ще са безполезни като стар галош. нито ще можеш да нарушиш казуалността с тях пращайки съобщение на дядо си да не се жени за баба ти, нито ще може да отидеш моментално на съседна звезда. не знам какво ще ти попречи, всичко на теория уж е така, но няма да стане.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Не казвам, че е лошо да се тръгва от крайната цел. Коментара ми е, че при червиевите дупки винаги така се прави. Поне аз не съм виждал друго. Докато в други ситуации не е така. По горе дадох пример с черните дупки, но погледни и космологията. Може да тръгнеш от готово решение, но може и да тръгнеш от някакви предположения за поведението на материята и да намериш съответната геометрия. Е при червиевите дупки само първото.

Това за аксиомите в ото отричащи крайната цел не го рабрах! Точно ото позволява такива неща, няма как и да ги отрича. Освен ако не смяташ, че е математически противоречива. Нали не си станал антирелативист

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

търсачите на червееви дупки са скрити антирелативисти, искат да ходят до други галактики без да плащат данък 100




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM