Предлагам на релативистите следният казус по СТО.
Имаме перон с начало и край, равен по дължина с началото и края на движещ се влак. Когато началото и краят на влака се изравнят със началото и краят на перона, падат едновременно за наблюдател от влака, два тампона със боя , и бележат дължината на влака, съвпадаща със дължината на перона. Според СТО обаче тампоните от влака, няма да паднат едновременно за неподвижният наблюдател от перона. Поради това неподвижният наблюдател от перона, ще установи че белезите от двата тампона, поради относителността на едновременността , ще бъдат на по голямо растояние един от друг, и няма да съвпадат със дължината на влака, но от СТО следва че за неподвижният наблюдател от перона, влака трябва да се е скъсил, така че растоянието между двата белега, трябва да отговаря на дължината на влака.
Тоест белезите от тампоните, върху перона, да съвпадат с началото и края на перона и влака.

Аз нещата ги виждам така:
Спрямо влака перонът изглежда скъсен, първо пада Тп (преден), след което Тз (заден) тампон.
Спрамо перона влакът е скъсен, първо пада Тз (заден), след което Тп (преден) тампон.

Тампоните Тз и Тп падат едновременно спрямо въображаема трета отправна система, движеща се с (ако не греша) половината от скоростта на влака.

Аз нещата ги виждам така:
Спрямо влака перонът изглежда скъсен, първо пада Тп (преден), след което Тз (заден) тампон.
Спрамо перона влакът е скъсен, първо пада Тз (заден), след което Тп (преден) тампон.

Тампоните Тз и Тп падат едновременно спрямо въображаема трета отправна система, движеща се с (ако не греша) половината от скоростта на влака.

Не, грешиш, спрямо влака падат едновременно по условие виж:
"Когато началото и краят на влака се изравнят със началото и краят на перона, падат едновременно за наблюдател от влака, два тампона със боя , и бележат дължината на влака, съвпадаща със дължината на перона."

Доколкото се разбира от условието, твърдението:
"Имаме перон с начало и край, равен по дължина с началото и края на движещ се влак."
е валидно в системата на влака (поради твърдението малко по-долу: "...падат едновременно за наблюдател от влака, два тампона със боя , и бележат дължината на влака, съвпадаща със дължината на перона."). Това за уточнение.

Тоест за системата на влака, двата тампона са паднали едновременно и в двата края на перона.

За наблюдателят на перона, както правилно си забелязал, влакът ще е по-къс от перона. И тампоните няма да паднат едновременно поради относителността на едновременността. Първо ще падне задният тампон, след като влакът влезе в перона и задницата на влака се изравни с входа на перона. След известен интервал ще падне предният тампон, когато предницата на влака се изравни с другия край на перона. Както и в другата система, тампоните са точно по краищата на перона, т.е. взаимното разположение на краища на перон и тампони ще е едно и също (не се и очаква друга ситуация).

Защо точно така се получава, показват точните сметки. Но в такива случаи има едно емпирично правило, резултат от такива сметки: когато наблюдател се движи по линията, свързваща две едновременни в друга отправна система събития, в неговата система първо се случва събитието, което е по-напред по посоката на движение. В нашият случай това е приложимо за наблюдателя на перона: той се движи спрямо влака (за който са едновременни двете събития) по посока от началото на влака към края му. По тази причина първото събитие за неговата система (перона) ще се случи в края на влака, следващото - в началото на влака.

Един от най-добрите примери, които демонстрират относителността на едновременността без да се ползуват формулите на СТО, е примерът с перона и влака на Айнщайн, със светкавиците. Иначе в горният пример без сметки няма как да се мине.

Per warez ad scientiam

Това ясно, но няма точно и непротиворечиво условие.
Ако спрямо влака падат едновременно, не може да са в двата края на перона. Ако това е част от условието, белезите ще са на разстояние, по-голямо от дължината на перона.

Защо точно така се получава, показват точните сметки. Но в такива случаи има едно емпирично правило, резултат от такива сметки: когато наблюдател се движи по линията, свързваща две едновременни в друга отправна система събития, в неговата система първо се случва събитието, което е по-напред по посоката на движение. В нашият случай това е приложимо за наблюдателя на перона: той се движи спрямо влака (за който са едновременни двете събития) по посока от началото на влака към края му. По тази причина първото събитие за неговата система (перона) ще се случи в края на влака, следващото - в началото на влака.

Съгласен.

Това ясно, но няма точно и непротиворечиво условие.
Ако спрямо влака падат едновременно, не може да са в двата края на перона. Ако това е част от условието, белезите ще са на разстояние, по-голямо от дължината на перона.

Условието е точно и непротиворечиво, само така изглежда че не е . Трудно е да се свикне със мислене тип 100

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Изчетох аз каквото сте изписали с герил, но си оставам на моето мнение - ако в покой влакът е дълъг колкото перона, а в движение белезите се правят едновременно в отправната система на влака, то белезите не могат да бъдат в двата края на перона, тъй като в отправната система на влака гарата е скъсена, т.е., белезите ще са на разстояние, по-голямо от дължината на перона.
Може и да не се изразявам правилно, но май друг трябва да свиква със 100 мислене.

Нямаш мисленето на 100, виж поста на гери, обяснил го е, в отправната система на перона двете събития на падането на тампоните е неедновременно, като първо пада тампона от предният край на влака, а след това пада този от задният край. Помисли .

..., в отправната система на перона двете събития на падането на тампоните е неедновременно, като първо пада тампона от предният край на влака, а след това пада този от задният край...

Съгласен, но това какво общо има с останалите неща, които съм казал? Продължавам да твърдя, че ако в покой влакът е дълъг колкото перона, и маркерите падат едновременно в предната и задна част на влака в движение, то тези маркери няма как да уцелят двата края на перона, тъй като ще паднат на по-голямо разстояние един от друг, от колкото е дължината на перона. Точното разстояние се извежда с лоренцови трансформации. В ИС на перона тези маркери падат неедновременно, но не в двата му края, а нейде другаде - зависи как ще си додефинираш условието, за да се каже точно къде, но по-далеч един от друг.

Оставам с особено мнение - грешката е твоя, а Гери просто не се усеща. Ако ми остане време, ще го обясня това с формули и нагледен пример.

Ок, съгласен съм, че и нямам 100 мислене, така че за да не продължаваме с междувременно с безмислено повтаряне на едно и също, засега нека приемем, че аз греша - няма да ми е за първи път.