Абе то има различни очарования: едното е като я разбереш, другото е да не я разбираш...

O, insense imbecile!... (Paisius de Hilendar)

бих казал, че като внимаваш с отправните системи СТО губи очарованието си, невъзножното се оказва възможно

Така е.

Същото се случва ако внимаваш повече с логиката , тогава СТО губи не само очарованието си , невъзможното се оказва невъзможно .

Markup

Редактирано от B0081 на 29.03.14 13:36.

Точно така, двете отправни системи са равнопоставени, но не очаквай Рибаря да го проумее!!!

В момента може да не го проумява, но с течение на времето ще го проумее.

За ме, теб, него и дори най големите гении винаги има неща които не проумяваме в даден перид от време.
Това е нещо нормално, присъщо на всики от нас.

Не можеш да отричаш обаче, че Рибаря се стреми да придобие познания. И той гоправи.

Кусурът му е че не може да се отърве от някои отицателни черти на характера си.
Но всеки си има негови кусури, някой повече някой по малко.

Редактирано от B0081 на 29.03.14 13:50.

С логиката няма как да не внимаваш, така че опираме до твоята дефиниция за невъзможно :)

O, insense imbecile!... (Paisius de Hilendar)

Противоречиш си :

С логиката няма как да не внимаваш, така че опираме до твоята дефиниция за невъзможно :)

Проблемът на антирелативистите е първо психологически - не могат да преодолеят тази антиинтуитивност, несъвместима с ежедневният им опит, до която води този постулат, и на второ място е психиатричен - това им спуска пердето пред апарата за мислене и разсъждаване, като го изключва тотално, което води до други начини за изразяване.

Същото се отнася и за релативисти .

Markup

Не си противореча. Антиинтуитивност не значи липса на логика. Значи липса на комфорт с рутината.

O, insense imbecile!... (Paisius de Hilendar)