В темата за масата на фотона изкристализира една любопитна версия на "парадокс" в СТО от класа 'парадокс на близнаците'. Любопитно ми е, след толкова дъвкане тук на тази теория, дали някой има идея как се разрешава този парадокс (идеята че това показвало, че СТО е невярна не е решение!).

И така. Имаме бързо движещ се с постоянна скорост спрямо земята обект, изстрелян от земята. Приемаме момента за изстрелване за 0. Скоростта на обекта спрямо земята е такава, че според СТО, за един квинтилион земни години часовникът на обекта ще отброи 1 година.

Имаме обаче ограничаващо условие. След един квинтилион земни години вселената престава да съществува, казва 'пуф' и изчезва. По часовника на летящият обект това трябва да се случи след 1 година негово локално време (според данните по-горе). НО, тук възниква парадокса. Според СТО земята се движи спрямо обекта със същата огромна скорост, и коефициентът за забавяне на времето на земята спрямо това на обекта трябва да е същият. Тоест за 1 година по времето на обекта, на земята трябва да измине някъде към 1 милиардна част от секундата, нали така? Но в края на тази 1 година време на обекта (и съответно милиардна част от секундата земно време) вселената изчезва (по условие), което, пак по условие обаче, трябва да се случи след 1 квинтилион земни години. Парадоксално, нали?

Някакви смислени идеи?

Per warez ad scientiam

Сигурно не съм разбрал нещо (както обикновено), но в системата на обекта часовника на земята се забавя със същия коефициент. НО една квинтилионна от един квинтилион е едно т.е. в тази система земята ще изживее една година. Както е по услвие, че в тази система големия пуф настъпва след една година. Няма парадокс! Какво пропускам?

Нали интервалът в системата на подвижният обект в случая ще е 1 квинтилионна от този на неподвижният? Когато разглеждаме земята за подвижен обект, в нейната система ще имаме една квинтилионна от 1 година (което е интервалът в системата на обекта, сега избран за неподвижен).

По условие имаме, че в системата на земята 'пуф' настъпва след квинтилион години. Според сметките по-горе обаче получаваме, че ще е след една квинтилионна от годината.

Per warez ad scientiam

Всъщонст имам проблем с края на вселената (кой не би имал:)) и съм на път да се объркам тотално. След 1квинт. години в системата на земята всичко спира да съществува. Но в системата на обекта тези събития, последните в системата на земята, не са едновремени. Един вид пространството в системата на обекта ще изчезва постепенно. Явно в от гледна точка на обекта земята ще спре да съществува след една квинтилионна от годината, обекта след една година и т.н. взависимост кой къде се намира.

Топло, топло :)

Именно, краят на вселената не е събитие - не се случва на едно място. Това е добра демонстрация, че разглеждането на вселената като обект не е коректно в много ситуации. И като добавим относителността на едновременността на тези събития (краят на вселената), както прекрасно си забелязал, по тази причина, сметките в условието са спрямо различни събития.

Не трябва да забравяме, че съотношението между интервалите време в СТО, което ползваме, е валидно само за интервал между две общи събития, определен в различните отправни системи. Това е част от уловката, на която стъпва парадокса.

Земята обаче мери квинтилион години по две събития, настъпващи на нейната координата но разделени във време, докато обектът мери 1 година между две събития, хем разделени по време, хем и с голямо пространствено разстояние.

Съпоставянето на двата интервала (измерени между различни групи събития) и води до парадокса :) В този смисъл обектът ще спре да съществува (по собственото си време 1 година след тръгването си), но земята ще продължи да живее още дълго в неговата отправна система преди за нея да настъпи краят на вселената. И върху това вече могат да се направят точни сметки, дето да покажат че парадокс няма, но и това е достатъчно да покаже корена на 'парадокса' - относителността на едновременните събития (в случая свързани с края на вселената, 'пуф') :)

Per warez ad scientiam

Редактирано от Герисъм на 13.03.14 18:24.

Парадоксално, нали?

Не.

Скоростта на обекта спрямо земята е такава, че според СТО, за един квинтилион земни години часовникът на обекта ще отброи 1 година.

Това че часовника на обекта ще отброи 1 година съвсем не значи че интервалите от момента "0" до момента "пуф" са различни за двете отправни системи.

(Ако часовника се развали и спре ,това не значи че моемнтът "пуф" няма да му се случи на обекта.)

А и твоите разсъждения не са верни дори в рамките на СТО , и не заслужават коментар.

Markup

"Това че часовника на обекта ще отброи 1 година съвсем не значи че интервалите от момента "0" до момента "пуф" са различни за двете отправни системи. "

Според СТО един изправн часовник трябва да отброи толкова при посочените условия.


"(Ако часовника се развали и спре ,това не значи че моемнтът "пуф" няма да му се случи на обекта.) "

Това променя ли величината на интервала, различна от споменатата? Ако не, защо намесваш развалените часовници?


"А и твоите разсъждения не са верни дори в рамките на СТО , и не заслужават коментар."

И верните разсъждения в рамките на СТО са...? Или само така си приказваш, колкото да се отпишеш?

Per warez ad scientiam

И така. Имаме бързо движещ се с постоянна скорост спрямо земята обект, изстрелян от земята. Приемаме момента за изстрелване за 0. Скоростта на обекта спрямо земята е такава, че според СТО, за един квинтилион земни години часовникът на обекта ще отброи 1 година.

Имаме обаче ограничаващо условие. След един квинтилион земни години вселената престава да съществува, казва 'пуф' и изчезва. По часовника на летящият обект това трябва да се случи след 1 година негово локално време (според данните по-горе). НО, тук възниква парадокса. Според СТО земята се движи спрямо обекта със същата огромна скорост, и коефициентът за забавяне на времето на земята спрямо това на обекта трябва да е същият. Тоест за 1 година по времето на обекта, на земята трябва да измине някъде към 1 милиардна част от секундата, нали така? Но в края на тази 1 година време на обекта (и съответно милиардна част от секундата земно време) вселената изчезва (по условие), което, пак по условие обаче, трябва да се случи след 1 квинтилион земни години. Парадоксално, нали?

Ми на това доказва бъркотията в СТО, значи след 1

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като чета такива мъдрости като:

"...ми нали тая 1 година отброена от часовника на обекта е според наблюдателите от земята!!! "

направо се потрисам защо толкова време си си губил времето да коментираш каквото и да било по СТО в този клуб... Просто нямам думи.

Per warez ad scientiam

Не виждам много смисъл в това да се разиграва и да се размишлява върху ситуациите в рамките на една погрешна теория - СТО.

Ама така или иначе на нас хората ни е присъщо да правим безсмислени неща, та както и да е, ще ти подскажа каде си сбъркал.

Според СТО един изправн часовник трябва да отброи толкова при посочените условия.

Не съм го смятал, но да предположим че е толкова. Всъщност въпросътне е в точността на сметките.

Това променя ли величината на интервала, различна от споменатата? Ако не, защо намесваш развалените часовници?

Намесих го за да ти стане ясно че един час на Земята не е равен на един час измерен на бързодвижещ се обект.
Парвилното е : 1 квинталион земни години е еквивалентен на 1 година на бързодвижещ се обект.
Интуитивното подвеждане е че като се каже една година, хората се сещат за една година време което сме свикнали да наблюдаваме.
В случая една година която изминава по часовника на обекта, е една много дълга година , ама много дълга.

А ето го и грешния ти коментар :


Имаме обаче ограничаващо условие. След един квинтилион земни години вселената престава да съществува, казва 'пуф' и изчезва. По часовника на летящият обект това трябва да се случи след 1 година негово локално време (според данните по-горе). НО, тук възниква парадокса. Според СТО земята се движи спрямо обекта със същата огромна скорост, и коефициентът за забавяне на времето на земята спрямо това на обекта трябва да е същият. Тоест за 1 година по времето на обекта, на земята трябва да измине някъде към 1 милиардна част от секундата, нали така? Но в края на тази 1 година време на обекта (и съответно милиардна част от секундата земно време) вселената изчезва (по условие), което, пак по условие обаче, трябва да се случи след 1 квинтилион земни години. Парадоксално, нали?

Първо, в условието никъде не си ограничил събитието "пуф" . Т.е това което се подразбира е че вселената престава да съществува в един определен момент от време. Този момент от време е определен от абсолютната отправна система на пространството. Цялата вселенна или цялото пространство в един миг колапсира. Това е второто събитие което се случва едновременно и за Земята и за обекта в един и същи момент от време спрямо абсолютната отправна система на вселенната.
И сега този интервал от време от момента "0" до момента "пуф" е еднакъв и за Земята и за обекта. Само че на Земята според измерванията на часовника са минали 1 квинталион години, а според изервания на обекта са изминали една година.

НО, тук възниква парадокса. Според СТО земята се движи спрямо обекта със същата огромна скорост, и коефициентът за забавяне на времето на земята спрямо това на обекта трябва да е същият. Тоест за 1 година по времето на обекта, на земята трябва да измине някъде към 1 милиардна част от секундата, нали така?

Това което съм отделил в червеното са глупости.

Тази една година по времето на обекта когато си приел Земята за неподвижна в отправната ни система, няма нищо общо със една година по времето на обекта когато Земята е бързодвижеща се в отправната ни система.
Защо все ги бъркаш тези работи, и после се чудиш защо ти се смеят антирелативистите ?

Markup

Редактирано от B0081 на 14.03.14 20:51.