Имаме две проводящи сфери вложени една в друга. Между двете сфери има диелектрик, да кажем, с диелектрична константа 100 (има такива дори при високи естоти). Между двете сфери има жица, по средата на която имаме малък источник на енергия и електронна схема.

Да отбележим, че токът върви по жицата приблизително със скоростта на светлината, а изменението на електрическото поле върви по диелектрика със 10 пъти по малка скорост. Времето, за което промените в електричческото поле минават през диелектрика е T.

Пускаме импулс на ток по жицата за време по-малко от T. На външната сфера се натрупва положителен заряд, който създава електрическо поле. На вътрешната сфера се натрупва отрицателен заряд, но за време T той е "невидим" за външния свят, защото изменението на електрическото поле още не се е разпространило. Значи, за време T полето на обекта е като на положителен заряд, макар че обекта е неутрален. Получава се "изкуствен" заряд за време T.

"с диелектрична константа 100 (има такива дори при високи честоти"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами дай да видим какво се получава в един граничен случай.

Нека диелектричната константа на диелектрика е безкрайност. Което е ексивалентно на вътрешната сфера липсваща. Демек единият (!) извод на източника го закачваме за сферата (може и да не е сфера, каквото и да е), другият виси. Ще се зареди ли тя с положителен заряд, както използуваш в условието? Не, няма да се зареди (игнорираме малкият капацитет който тя има спрямо земята). Тоест, според мен, в тезата си използваш неверно предположение за резултат, което после усилваш с втора сфера, диелектрик и т.н. Би трябвало външната сфера да почне да се зарежда чак когато усети полето на другата сфера, т.е. когато кондензаторът заработи като такъв. Просто нещата са леко разместени във времето, и всичко си идва на място.

Per warez ad scientiam

кой каза че тока се движи със скоростта на светлината?
всъщност се движи със скоростта на светлината, но в диалектрика около проводника значи полето и тока ще се движат заедно, което няма как да е иначе, щото кой мислиш бута електроните, да не са топчета че да се бутат с телата си?




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM

Ами дай да видим какво се получава в един граничен случай.

Нека диелектричната константа на диелектрика е безкрайност. Което е ексивалентно на вътрешната сфера липсваща. Демек единият (!) извод на източника го закачваме за сферата (може и да не е сфера, каквото и да е), другият виси. Ще се зареди ли тя с положителен заряд, както използуваш в условието? Не, няма да се зареди (игнорираме малкият капацитет който тя има спрямо земята). Тоест, според мен, в тезата си използваш неверно предположение за резултат, което после усилваш с втора сфера, диелектрик и т.н. Би трябвало външната сфера да почне да се зарежда чак когато усети полето на другата сфера, т.е. когато кондензаторът заработи като такъв. Просто нещата са леко разместени във времето, и всичко си идва на място.

Така както го казваш на мен ми изглежда сякаш диелектрик с диелектрична константа безкрайност спира напълно електростатичното поле, щом казваш че вътрешната сфера липсва. А кондензатора колкото по-близо са му плочите толкова по-голям е капацитета му, колкото е по-добър диелектрика помежду им толкова по-тънък може да е, искам да кажа че диелектрика не прави едната плоча да изчезне за другата, напротив с диелектрик с диелектрична константа безкрайност можем да направим кондензатор с неограничено голям капацитет.