Предполагам, всички сме чували за тунелен ефект - когато енергията на частица е по-малка от енергетичната бариера, и въпреки това има възможност тя да премине.

Надбариерното отражение е обратен ефект - енергията на частицата е по-голяма от потенциалната бариера, тя се намира в зоната за свободно движение без ограничение, и въпреки това има вероятност тя да се отрази от бариерата. Малко странно изглжда, частицата практически се отразява от нищото, самоволно (но с детерминирана вероятност!) си обръща посоката на движение.

Просто питам: знаете ли някакъв съществен ефект, основан на това явление?

Per warez ad scientiam

Ти ли го измисли или има теория? или факти?

Тунелният ефект има особеност, че е по-силен когато бариерата е по-тънка пространствено. Кога ще е по-силен обратният ефект? Когато бариерата е по-дебела ли?
Изчезването на пълното вътрешно отражение при приближаване на стъкло към стъкло се обяснява класически. КМ само усложнява нещата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Топлинните колебания на частиците или флуктуации на вакуума - чак се чудя какво странно има в тънелния ефект -логично следствие от такива микроколебания е да се натрупва неочаквано много енергия или пък да се отнеме, макар и в редки случаи, нормална статистика, смятам. Или както казва колегата - бариерата си променя потенциала хаотично - в даден случай е по-голям от енергията на частицата, в друг - по-малък, но ние не научаваме за това, защото скока става много за кратко, както флуктуациите във вакуума. Не можем да го измерим достатъчно бързо или дори няма как заради принципа на неопределеността.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Хм, статистика казвате? Бариерата си променяла потенциалът хаотично? Флуктуации? Дали е така?

Едно, че надбариерното отражение е много добре доказано експериментално, в пълно съзвучие с теорията. Второ, самата теория, естествено, е развита при константна височина на бариерата, без никакви флуктуации. И ако нещата бяха хаотични в основата си, как може да се обясни твърдо периодичният характер на коефициента на прозрачност на такава бариера. Т.е. при еднакви други параметри - енергия на частицата и бариерата, височина на бариерата - при увеличаване на ширината на бариерата има периодична зависимост на коефициента на отражение, менейки се периодично от 0 почти до 100%? Ето

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не е първия опит да се моделират квантовите процеси с шум в параметрите на единичната частица, но не става.




NE SUTOR ULTRA CREPIDAM