безкрайно разширяващата се вселена, ентропията
звездите се раздалечават и умират, а нови не се раждат
атомите дори ще се разпаднат
от раждането на Вселената и поява на светлина - тя върви към своята смърт, в тъмнина

как искаш тогава небето да свети завинаги и постоянно?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Какви разширявания, какви пет лева? Аз работя на по-ниско ниво с фантазията си.

Нещо такова само че пространството вътре в тая сфера не трябва да е напълно прозрачно.

По лесно е да се докаже (до колкото е възможно ) че празното пространство не празно, като се използват крайната скорост на светлината и вълновия характер на разпространението й.

Но не съм сигурен дали това е целта ти.

Аз малко съм тъп и даже немога да разбера какво пишеш. ;щ Последно си изложих идеята в 4-тия пост мисля, а иначе от вълни не разбирам.

Проблемът сигурно е в това че аз неразбираемо се изразявам.

Има хипотетична вероятност да се види дали е крайна или е безкрайна вселенната. За целта трябва да се увеличава площ която поглъща светлината от звездите и да я концентрираме в една точка. Същото което правят телескопите. Ако имаме един голям телескоп с размерите на земята, ще можем да съберем доста повече светлина идваща от звездите, и от по далечни разстояния.
От това става ясно, че колкото по далеч се намират звездите, толкова по голяма "приемна" площ ни трябва за да засечем звездите. И има някакъв оптичен максимум/минимум определен от размерите на приемника (например окото) за да можем да наблюдаваме звездите.
Възможно е че във всяка точка на небето и да има звезда, но ние просто не ги виждаме. Тя светлината може и да достига от тези звезди до нас във вид на фотони, но те не са достатъчни на брой за да оформят видим обект.Може би ние ги отчитаме като "шум".

Ама сигурно си наясно с това, щом толкова време размишляваш над този казус.

И сигурно аз не мога да вникна в дълбочината на казуса . И затова ми се струва че няма парадокс.

При процесите в природата има ограничение на енергията на ЕМВ, като прибавим и червеното отместване се получава така че от дадено разстояние нататък няма как да се засече видима светлина.

От тук трябва да се сметне теоретичният максимум на разстоянието от което може да се засече ЕМВ (във видимия спектър да речем).
Въпроса е може ли да се изчисли теоретично интензитета който трябва да пада?
От там да се намери коефициента на прозрачност за видимия диапазон.
коеф. пр. = реален интензитет/макс. теор. интензитет

???

Няма ограничение на енергията на ЕМВ, има ограничение тя да се пренася на порции.

Теоретичният максимум е безкрайност. Според теорията, ЕМВ може да се засече от произволно отдалечен източник. Теоретично от там следва коефициент на прозрачност на вакуума = 1 - независимо от диапазона.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от geri® на 20.12.11 12:18.

Срещат ли се ЕМВ с безкрайна енергия в природата?

не се срещат. Това с нищо не променя положението.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как си взаймодействат фотона и електрона при ефекта на Комптън? Това че фотона може да загуби енергия при взаимодействие с някакво поле не говори ли достатъчно( не говоря за гравитационно червено отместване)? Нали полета има навсякъде не само плътно около електрона, например?

Нещо от сорта фотона да взаимодейства нееластично с някакви слаби полета и след някакви милиони/милиарди св. г. да се натрупа някакъв измерим ефект?

Редактирано от Military_MinD на 23.12.11 17:47.